ShtrudeL
09-05-2010, 22:25
Моите наблюдения:
*Вечната любов трае от 1 до 4 месеца.
*След като свърши,не означава,че хората не могат да са заедно
*Всичко се прощава. Ако умра утре бих съжалявала,че съм се държала тъпо с някой или че съм му се сърдило.
*Изневярата сама по себе си е нещо нормално,но е толкова забавно когато почнете да я отричате. Има толкова много различни хора. Аз,ти,ти и ти не сме незаменими и има далеч по-добри от нас за пратнbора ни. И колкото повече време сме заедно толкова повече човечето до нас разбира,че не сме това,което иска да сме. А го осъзнава толкова късно,защото в началото не ни е познавал толкова и не сме имали време да му покажем че не сме това което сме. Не бих се сърдило ако ми изневерят,но по-добре да не знам => ще съм щастливо,защото никога няма да се тревожа,чее нещата няма да са същите. =>
*стигаме до темата за лъжата. Също толкова забавно е като отричате и нея. Ценя искреността,но в някой случай предпочитам да ме излъжат.
*За лицемерието да не говорим. Всички сме яки лицемерчета. ^^
Никога не знам къде е жена ми, а жена ми никога не знае какво правя аз. Когато се срещнем, а ние се срещаме понякога — когато отиваме някъде на вечеря или на прием у херцога, — си разказваме с най-сериозно изражение най-невероятни измислици. Жена ми прави това много добре, всъщност, много по-добре от мене. Тя никога не греши в датите, а аз все обърквам нещо. Но и когато ме хване в лъжа, не ми прави сцени. Понякога ми се иска да ми се разсърди; но тя само ми се присмива.
— Мило момче, истински повърхностни са хората, които обичат само веднъж в живота си. Това, което те наричат вярност и преданост, според мен е само летаргия на навика или липса на въображение. Верността в любовта, както и последователността в мисленето са признание за безсилие. Вярност! Един ден трябва да се заема с анализа на това чувство. В него има страст към собствеността. Ние бихме изхвърлили много неща, ако не се страхувахме, че някой друг би могъл да ги прибере. Но не искам да те прекъсвам повече.
Когато човек се влюби, отначало мами себе си, а когато чувствата му отминат, започва да мами другите. Именно това хората наричат любов.
"Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.
<3
*Вечната любов трае от 1 до 4 месеца.
*След като свърши,не означава,че хората не могат да са заедно
*Всичко се прощава. Ако умра утре бих съжалявала,че съм се държала тъпо с някой или че съм му се сърдило.
*Изневярата сама по себе си е нещо нормално,но е толкова забавно когато почнете да я отричате. Има толкова много различни хора. Аз,ти,ти и ти не сме незаменими и има далеч по-добри от нас за пратнbора ни. И колкото повече време сме заедно толкова повече човечето до нас разбира,че не сме това,което иска да сме. А го осъзнава толкова късно,защото в началото не ни е познавал толкова и не сме имали време да му покажем че не сме това което сме. Не бих се сърдило ако ми изневерят,но по-добре да не знам => ще съм щастливо,защото никога няма да се тревожа,чее нещата няма да са същите. =>
*стигаме до темата за лъжата. Също толкова забавно е като отричате и нея. Ценя искреността,но в някой случай предпочитам да ме излъжат.
*За лицемерието да не говорим. Всички сме яки лицемерчета. ^^
Никога не знам къде е жена ми, а жена ми никога не знае какво правя аз. Когато се срещнем, а ние се срещаме понякога — когато отиваме някъде на вечеря или на прием у херцога, — си разказваме с най-сериозно изражение най-невероятни измислици. Жена ми прави това много добре, всъщност, много по-добре от мене. Тя никога не греши в датите, а аз все обърквам нещо. Но и когато ме хване в лъжа, не ми прави сцени. Понякога ми се иска да ми се разсърди; но тя само ми се присмива.
— Мило момче, истински повърхностни са хората, които обичат само веднъж в живота си. Това, което те наричат вярност и преданост, според мен е само летаргия на навика или липса на въображение. Верността в любовта, както и последователността в мисленето са признание за безсилие. Вярност! Един ден трябва да се заема с анализа на това чувство. В него има страст към собствеността. Ние бихме изхвърлили много неща, ако не се страхувахме, че някой друг би могъл да ги прибере. Но не искам да те прекъсвам повече.
Когато човек се влюби, отначало мами себе си, а когато чувствата му отминат, започва да мами другите. Именно това хората наричат любов.
"Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.
<3