Sometimes
09-06-2010, 16:39
Здравейте на всички.. искам да отбележа,че не сте длъжни да я четете.Днес просто не ми е ден и реших да споделя нещата които ме разяждат всеки ден.
Да речем, че цял живот се справям с всичко сама.. и че нямам вече никой до себе си.
До преди 8 месеца имах целия свят..поне за мен той беше наистина целия свят. Цели 3 години си помагахме и се обичахме..но както в повечето сериозни връзки, проблеми се намират и в най-дребните неща.
Имах възможност да се върна отново при него,но аз отказах..въпреки че всеки ден се разхожда в мислите ми.
Не сме вече онея които бяхме .. поне аз, се промених и боли ме да го кажа..но не мисля че той е момчето с което искам да си поделя живота.
Има страшно много желаещи,които са готови да бъдат с мен,но проблема обаче е в мен.Забавлявам се и си живея наистина много,но съм страшно безразлична..
Искам любов,но ми е трудно да допусна някой до себе си.., защото
още има моменти в които той се появява пред очите ми:)..
Въртят се страшно много мисли,само ако можеше да разбереш колко те обичам...нямаше никога да стигнем до тук:)...
Обичам те още, но едва ли някога отново ще го чуеш..
Изтръпвам когато те видя, 3 години са пред очите ми
като филмова лента.. :Х
Никой неможе да те замени, никой неможе да ме докосва както ти..
моля ви посъветвайте ме нещо. напоследък е постоянно в главата ми....
Да речем, че цял живот се справям с всичко сама.. и че нямам вече никой до себе си.
До преди 8 месеца имах целия свят..поне за мен той беше наистина целия свят. Цели 3 години си помагахме и се обичахме..но както в повечето сериозни връзки, проблеми се намират и в най-дребните неща.
Имах възможност да се върна отново при него,но аз отказах..въпреки че всеки ден се разхожда в мислите ми.
Не сме вече онея които бяхме .. поне аз, се промених и боли ме да го кажа..но не мисля че той е момчето с което искам да си поделя живота.
Има страшно много желаещи,които са готови да бъдат с мен,но проблема обаче е в мен.Забавлявам се и си живея наистина много,но съм страшно безразлична..
Искам любов,но ми е трудно да допусна някой до себе си.., защото
още има моменти в които той се появява пред очите ми:)..
Въртят се страшно много мисли,само ако можеше да разбереш колко те обичам...нямаше никога да стигнем до тук:)...
Обичам те още, но едва ли някога отново ще го чуеш..
Изтръпвам когато те видя, 3 години са пред очите ми
като филмова лента.. :Х
Никой неможе да те замени, никой неможе да ме докосва както ти..
моля ви посъветвайте ме нещо. напоследък е постоянно в главата ми....