PDA

View Full Version : Живот на куче



sashto22
09-08-2010, 07:29
Аз съм 13 годишна и искам да ви разкажа за моят проклет живот.
От както съм родена съм подхвърляна от кюше на кюше, никои не ме иска, сякаш сме съквартиранти със "семейството ми". Раснах в непрестанни кавги, постоянно ме биеха и до ден днешен е така, няма ден в който дори и на хранене да не съм била обиждана или наранявана.Вече знам на изуст обидите с който ме наричат, те сякаш са името ми-толкова съм свикнала с тях "Лайно тъпо" , "Свиня" "Кучка" и още купища...баща ми и брат ми са ме окопирали по-зле от турските момичета който са задължени да ходят със забрадки, а аз не мога да излизам сама..нямам право на нищо, и за жалост ми се наложи да разбера, че съм сама в света...колко пъти съм преглъщала с утешение...но просто чашата прелива с всеки ден, не искам нищо..просто един нормален живот, колко пъти съм мислила за смърт, но все се успокоявам с мисълта, че след няколко години ще имам собствен живот и ще се гордея със себе си и това което съм постигнала сама.Идва началото на училище, всичко деца със нови дрешки и учебници ще отидат на училище, а аз с разликата че трябва сама да си купя дрехи с парите който съм събрала, не са много 70лв. какво мога да си купя, учебници ли, дрехи ли? Тази тема е с цел да покажа, че не само любовта и другите неща са важни, но и живота в който живеем, също така тази тема е в раздел 'Любов" , защото може би аз имам нужда от такава! :)

Justify
09-08-2010, 07:51
Кофти работа.А майка нямаш ли, нищо не спомена за нея?!?

Bellatrix
09-08-2010, 07:53
Горката :( Като ти чета темата и изведнъж се чувствам жалка с моите мижави проблеми. Няма ли начин да избягаш? Не знам доколко съветът е добър, но ми се струва, че от сегашното ти положение по-зле няма как да стане.

sashto22
09-08-2010, 07:54
Ами, майка ми е като лисица, тя мисли само за баща ми, как да ен се скара с него , за това ако му каже нещо той ще я изхвърли :(

notlike
09-08-2010, 07:55
Евала, че има хора, които още се борят за правата си. Аз мога да ти дам само един съвет, който не е много добър за мнозина, но за теб може и да стане. Научи чудесно английски език (или немски), ако има езикова гимназия в твоя град с обмен, задължително иди. И когато отидеш на гости, веднага поискай постоянно пребиваване, потърси служби и т.н. Ако майка ти те подкрепя, може да отиде и тя, нищо че не знае добре английски или немски, спасение търси. Друга опция е въобще да не ти пука. Мен баща ми почти всеки ден ме насира от викане, а аз му се смея насреща и много му вдигам нервите, ама няма какво да направи човечецът (а и вече съм по-едър от него, но и като по-малък ми е викал, но да ме е бил - не). Явно баща ти и брат ти са празноглави нещастници, мислещи се за WHO AM I

vagarious
09-08-2010, 07:57
А някоя баба,леля и т.н., нямаш ли, за да се преместиш, нещо !? :( Много тъжно ми стана, като ти прочетох темата, но ти не се предавай. :( :( :(

sashto22
09-08-2010, 07:58
Баба ми, леля ми си имат свой живот и аз не съм им нужна

notlike
09-08-2010, 08:04
Пиши на лична, ще видя какво мога да направя по въпроса!

Elenichkaa
09-08-2010, 08:06
Стой там,поне до 18.Избягаш ли,няма да имаш покрив над главата си,а там поне това имаш,ако не за друго за това ще стоиш.
Ти си само на 13,не си мисли,че животът ти ще е различен ако избягаш от вашите.Сега те те тъпчат,после ще са останалите хора!
Когато започнеш да работиш и получаваш собствени доходи,просто се махни иначе ще те смачкат!
Един съвет:гледай да ис възможно по-малко време у вас,в смисъл колкото да се прибираш да спиш.През деня сега почваме даскало,след него не се прибирай,може и раабота да почнеш!Като цяло избягвай контакт с тях,иначе ще стане по-лошо.
Щом те са забравили,че имат дъщеря или сестра,защо ти да помниш,че имаш "семейство"?
Горе главата и с малко повече мозък ще си се оправиш и сама!Просто сега не е нито времето нито момента.Не забравяй,на 13 си.Никой не би те наел На прилична работа.

sasha_90
09-08-2010, 09:08
Правилно-смъртта не е решение,тя е бягство.
Не ти остава нищо друго,освен да потърпиш,докато завършиш и си намериш работа.Не се отчайвай.Винаги можеше и по-зле да е.Познавам хора,които в детството си са били нещастни,но сега като големи-имат дом,работа и стабилно семейство.Затова колкото и да си разочарована,живей с мисълта,че един ден ще се изправиш и ще си толкова силна,че никой не би посмял да те бутне отново.
Надеждата умира последна,не го забравяй!
Успех!И никакви мисли за смърт повече!

kobrichka
09-08-2010, 09:10
Положението ти не е никак хубаво. Борбена личност си и това е добре. Колкото и да ти е трудно мисли за живота понапред. Мисля, че трябва да търпиш още няколко години, защото си много малка. Дории и да избягаш от вкъщи това няма да е решение. Сега имаш покрив над главата, но избягаш ли... Да започнеш работа също не е вариант, няма кой да те вземе наработа на тази възраст. Опитай се да изтърпиш още няколко години...макар да ти бъде много трудно. :(

anonimchetou
09-08-2010, 09:12
Никой не е казал , че Любовта трябва винаги да е на първо място. Аз примерно колкото и да обичам приятеля си винаги първо помислям за семейството си. И ако щете ми вярвайте всяка нощ преди за заспя на ум Благодаря , че всичко е наред, че всички сме добре и сме щастливи. Семейството е най-важно и спор няма. Но като казвам семейство имам предвид нормално семейство, а не като твоето. Стискай зъби и когато дойде моментът си вземи живота в ръце, и на пук на преживяното се бори и постигни много в живота си. Успех.

fufy
09-08-2010, 11:00
Наистина Ти си наистина мн силно момиче!! Малко са като ТЕБ... НЕ губи надежда.. Някой ден всичко ще се оправи '' колкото по-лошо миналото,толкова по-хубаво ще е бъдещето'' СТИСКАЙ ЗЪБИ .. и Някои ден всичко ще се промени!!!

JustMe92
09-08-2010, 11:13
Толкова ли е трудно да се обадиш в отдела за закрила на детето? :(

Elenichkaa
09-08-2010, 12:29
Толкова ли е трудно да се обадиш в отдела за закрила на детето? :(
И рискува да стане по-лощо.
Но да иначе и това е решение.

loliii
09-08-2010, 12:34
Стой там,поне до 18.Избягаш ли,няма да имаш покрив над главата си,а там поне това имаш,ако не за друго за това ще стоиш.
Ти си само на 13,не си мисли,че животът ти ще е различен ако избягаш от вашите.Сега те те тъпчат,после ще са останалите хора!
Когато започнеш да работиш и получаваш собствени доходи,просто се махни иначе ще те смачкат!
Един съвет:гледай да ис възможно по-малко време у вас,в смисъл колкото да се прибираш да спиш.През деня сега почваме даскало,след него не се прибирай,може и раабота да почнеш!Като цяло избягвай контакт с тях,иначе ще стане по-лошо.
Щом те са забравили,че имат дъщеря или сестра,защо ти да помниш,че имаш "семейство"?
Горе главата и с малко повече мозък ще си се оправиш и сама!Просто сега не е нито времето нито момента.Не забравяй,на 13 си.Никой не би те наел На прилична работа.
Точно. 13-годишно момиче, избягало от вкъщи, без дом и пари, става най-много за проститутка. При положение, че няма към кого да се обърнеш трябва да изчакаш още 5 години, докато станеш пълнолетна. И тогава дим да те няма.

Di
09-08-2010, 12:35
Бих подал жалба + да се изнеса от нас,ужас

PyCoKoCkA93
09-08-2010, 14:26
Просто не знам какво да ти кажа...Само знам,че от написаното виждам,че ти си много силно момиче...Съветът ми е просто да потърпиш още няколко години,докато станеш пълнолетна и имаш някакво образование...НЕ губи надежда,един ден щастието ще ти се усмихне,мило момиче...На този свят всичко се връща,един ден така наречените ти "баща" и "брат" горчиво ще съжаляват...За мен това не са родители,а изверги...Искрено ти съчувствам и се надявам един ден да намериш своето щастие на този свят и да си припомняш тези дни на унижение с лека усмивка,заради това,че са те направили по-силна и си ги преживяла с гордо вдигната глава :) Всичко най-добро ти пожелавам :)

ScarletBite
09-08-2010, 16:27
Всеки с проблемите си, момиче. Всеки със съдбата си.
Трудностите ще те направят силна. Още от малка ще знаеш как да печелиш пари, как да боравиш с пари, как да се оправяш сама и т.н. Това е далеч по-добре от живот на глезено детенце. "Това, което не те убива, те прави по-силна!".
Силната воля и т.н. си ги имаш и през следващите 5 години ти предстои да ги развиеш. Учи много! Колкото по-добро образование имаш, толкова по-далеч ще отидеш от такива индивиди като ваште.
Имай воля и драпай нагоре!

И още едно нещо имай придвид - след време, когато пораснеш и мъже започнат да те ухажват, не се хвърлай в ръцете им само, защото са били мили с теб. Това много често се случва с лишени от грижа момиченца. Не ставай курве!

valdesbg
09-08-2010, 16:33
И ние кво да направим?

Един чаршаф сълзливи думички да ти напишем? Ъм кей, ама.. с нищо няма да ти помогне.

tarlyo
09-08-2010, 16:52
И ние кво да направим?

Един чаршаф сълзливи думички да ти напишем? Ъм кей, ама.. с нищо няма да ти помогне.

+1

ChalgaBoy
09-08-2010, 16:53
И ние кво да направим?

Един чаршаф сълзливи думички да ти напишем? Ъм кей, ама.. с нищо няма да ти помогне.

Много ЗРЯЛО и много как да го кажа... уместен коментар :-D

Момичето си споделя болката , ти се подиграваш 8) Определено имаш шансове в повечето си начинания 8)

valdesbg
09-08-2010, 16:57
Пич, споделя я пред непознати в интернет форум. Какво се очаква от нас? Да я подкрепим? Да и съчувстваме? Та ние дори не я познаваме, дори бегло не знаем що за човек е и доколко нещата написани от нея са реалната действителност или плод на нейното въображение. Как по дяволите се очаква да съчувстваш на някого и да го подкрепяш при положение че дори не знаеш аджеба съществува ли и нямаш адекватна преценка кой е и за какво се бори?

И какво мен би трябвало да ме е грижа и сърцето ми да претръпва всеки път, когато някое непознато момиче споделя трудния си живот? Нали се сещаш че при това положение животът ми ще свърши за точно 3 минути. Особено ако посещавам африкански форум.

Иначе аз шансове нямам. Не разчитам на шансовете. Ако искам нещо - просто го правя :)

JakesInsanity
09-08-2010, 18:18
Внимавай до къде ще опреш, трябва да действаш много внимателно и да не приемаш "помощ" от кой да е на сляпо!

soul1199
09-08-2010, 18:49
преди месец,гледах случайно едно предаване не съм сигурнa,по коя телевизия беше,ставаше въпрос за малтретирани жени и деца и имаше някакъв телефон,на който те се обадиха и веднага специални хора и полиция им помагаше да ги настанят в сгради,където те да са в безопасност,но ти си малка и ако не ти помогне майка ти,ня вярвам някой да ти помогне

DaddysGirl
09-08-2010, 19:11
Никой не е казал , че Любовта трябва винаги да е на първо място. Аз примерно колкото и да обичам приятеля си винаги първо помислям за семейството си. И ако щете ми вярвайте всяка нощ преди за заспя на ум Благодаря , че всичко е наред, че всички сме добре и сме щастливи. Семейството е най-важно и спор няма. Но като казвам семейство имам предвид нормално семейство, а не като твоето. Стискай зъби и когато дойде моментът си вземи живота в ръце, и на пук на преживяното се бори и постигни много в живота си. Успех.
На теб май никога на ти е липсвала любов? Винаги на първо място сред ценностите е това, което не си получавал...Нормално е като не я намира в семейството да я търси извън него.

PyCoKoCkA93
09-08-2010, 19:20
Пич, споделя я пред непознати в интернет форум. Какво се очаква от нас? Да я подкрепим? Да и съчувстваме? Та ние дори не я познаваме, дори бегло не знаем що за човек е и доколко нещата написани от нея са реалната действителност или плод на нейното въображение. Как по дяволите се очаква да съчувстваш на някого и да го подкрепяш при положение че дори не знаеш аджеба съществува ли и нямаш адекватна преценка кой е и за какво се бори?

И какво мен би трябвало да ме е грижа и сърцето ми да претръпва всеки път, когато някое непознато момиче споделя трудния си живот? Нали се сещаш че при това положение животът ми ще свърши за точно 3 минути. Особено ако посещавам африкански форум.

Иначе аз шансове нямам. Не разчитам на шансовете. Ако искам нещо - просто го правя :)

Какво да ти кажа..?Дано и ти не изпаднеш някой ден в нейното положение..Чак тогава ще разбереш защо момичето "пише в някакви форуми по интернет и очаква подкрепа".И тогава защо изобщо си в този форум?90% от всички теми тук са от тийнове,които търсят мнение,съвет и подкрепа именно от непознати,защото един страничен човек гледа по трезво на нещата,отколкото близките,които или само ще ги окуражават,или само ще ги критикуват-т.е ще са в двете крайности,а от това позла няма...Щом не желаеш да помогнеш по някакъв начин поне не нападай момичето,то търси тук това,което и липсва в семейството--внимание,подкрепа и приятелски съвет :)

obichamgo
09-08-2010, 20:29
... бори се ..ето някой искат просто нормален живот а на други скъпете кецове на Найк не им и стига.. дано всичко ти се оправи надявам се :)

Wesko
09-08-2010, 21:38
4ovek v momenta koito naprawi6 18 prosto se umitai nqma smisal da sedi6 pri taka nare4enotot ti semeistwo to az taka i ne bih go narekul po skoro 6aika bokluci edwa li towa e normalno otno6enie kum 4ovek koito sa suzdali taka 4e spored men roditelite ti ssa bokluci ti se nujdaeee6 ot lubov i podkrepa i mislq 4e horata w taq tem pone malko biha te podkrepili i moq suvet e kolkoto po skoro se omete6 ot tam tolkowa po dobre =) :-P

BarneyStinson
09-08-2010, 21:45
оо кажи само и ще си поговорим с брат ти :)

radeberger
09-08-2010, 21:53
Изчакай още няколко години и се изнасяи от вас. Тук едва ли някой може да ти помогне с нещо, освен някаква подкрепа (която всъщност нищо не ти дава).

filmimilmi
09-08-2010, 22:11
Говори с училищния психолог например. Или на някоя гореща линия за деца пострадали от домашен тормоз и насилие. Все ще намериш от къде да се обадиш, ако не от вкъщи. Тук няма как да ти се подаде ръка освен с няколко мотивационни слова, които пак остават във въздуха, ако изобщо са дори някъде близко до подходящото решение за теб. Може да разкажеш повече за себе си. Имаш ли и други проблеми? Имаш ли самочувствие? Имаш ли приятели? В училище какво е положението? Няма как да променим семейството ти, но с малко повече истории за теб може да помогнем за нещо друго, което може да промениш, за да ти олекнат други тревоги...

HandOFDooM
09-08-2010, 22:33
Аз съм 13 годишна и искам да ви разкажа за моят проклет живот.
От както съм родена съм подхвърляна от кюше на кюше, никои не ме иска, сякаш сме съквартиранти със "семейството ми". Раснах в непрестанни кавги, постоянно ме биеха и до ден днешен е така, няма ден в който дори и на хранене да не съм била обиждана или наранявана.Вече знам на изуст обидите с който ме наричат, те сякаш са името ми-толкова съм свикнала с тях "Лайно тъпо" , "Свиня" "Кучка" и още купища...баща ми и брат ми са ме окопирали по-зле от турските момичета който са задължени да ходят със забрадки, а аз не мога да излизам сама..нямам право на нищо, и за жалост ми се наложи да разбера, че съм сама в света...колко пъти съм преглъщала с утешение...но просто чашата прелива с всеки ден, не искам нищо..просто един нормален живот, колко пъти съм мислила за смърт, но все се успокоявам с мисълта, че след няколко години ще имам собствен живот и ще се гордея със себе си и това което съм постигнала сама.Идва началото на училище, всичко деца със нови дрешки и учебници ще отидат на училище, а аз с разликата че трябва сама да си купя дрехи с парите който съм събрала, не са много 70лв. какво мога да си купя, учебници ли, дрехи ли? Тази тема е с цел да покажа, че не само любовта и другите неща са важни, но и живота в който живеем, също така тази тема е в раздел 'Любов" , защото може би аз имам нужда от такава! :)
това е отвратително честно ... как може да неречеш това твоето СЕМЕЙСТВО ?? на тази възраст това много лесно се влияе на психиката ... просто се успокой,че ще станеш на 18 и няма да знаеш нищо за тях ! ако мислиш за това ще се побъркаш буквално...

Feliz
09-09-2010, 17:33
Личи си, че имаш мозък в главата си и добре мислиш, че самоубийства и тем подобни не са решение. Опитвай се до колкото може да направиш нещата по-добре за в бъдеще. Учи сега и като пораснеш ще се махнеш ще отидеш в чужбина и ще забравиш за семейството ти. Не им позволявай да те сринат и провалят. Дръж се. Някой беше казал, че който има тежко детство като голям ще е добре и ще е щастлив.

eminemfenka
09-09-2010, 19:07
Живяла съм в много - по лоши условия от твоите .. Препатила съм много и от личен опит ти казвам, че НЯМА СМИСЪЛ да си късаш нервите за обидите .. приеми го като нещо нормално.

Брат ти по - малък ли е от теб,ако е по -малък спокойно може да го нариташ!

В крайна сметка ако ти не им се опълчиш нещата няма да спрат :)
70 лв са достатъчни за едни дънки - 20 лева , маратонки 20 лв и една блузка .. Продължавай да събираш и ще набавяш леко по леко и другите неща.. Не си длъжна да купуваш сама учебници , щат не щат няма къде да бягат и ще ти вземат.. ГОВОРИ С ТЯХ , КАЖИ ИМ КАКВО МИСЛИШ .. АКО не става с говорене , крещи им ..но направи така,че да те изслушат ..

Минала съм по по-трънлив път ,да живота е суров ,но ако седиш да се жалваш нищо няма да постигнеш .. Кофти е родителите ти да те отхвърлят - знам го .. Но го приемаш - това е . Е освен да ти пожелая успех и умната няма какво друго да ти кажа :) ..