Чувствам се непълноценна

[unbreakabl3]

Здравейте! :)
Това моето не е точно проблем. По-скоро чувство, което ме притеснява.
Много обичам приятеля си, но не знам дали той го осъзнава. Не се чувствам пълноценна във връзката си. Чувствам, че искам, но не давам всичко от себе си, може би от страх да не го загубя.
Имам нужда постоянно да изразявам чувствата си към него, да му казвам, че го обичам, да му пиша хубави смс-и, да му се обаждам. Обаче не мога да се избавя от чувството, че направя ли някое от тези действия, ще стана някак прекалено зависима в очите му. Не мога да намеря баланса, не мога да се почувствам сигурна в това, което правя. Не му звъня по тази причина. Само той ми се обажда. Аз звъня само ако не ме е търсил няколко дни примерно. Мисля си обаче че това го прави, защото не му е интересно само той да ме търси. От друга страна пък, когато реша да му звънна просто ей така, понякога (всъщност в повечето случаи) не получавам отговор веднага, понякога пък и изобщо.
Знам, че греша. Но нямам представа как да се измъкна от тази параноя.
Просто споделям. ;}

[ScarletBite]

Искам да знам на колко си години.

[unbreakabl3]

Седемнайсет. Той е на деветнайсет.

[ilia_92]

И аз се чувствам непълноценно като съм недоспал



Седемнайсет. Той е на деветнайсет.

Това някакви гаечни ключове ли са ?

[soul1199]

по-добре поговори с него за това

[filmimilmi]

Тези въпроси не изникват случайно в главата ти. Може би осъзнаваш, че е вероятно да не си обичана, а просто желана сексуално. Няма какво да говориш с него, ако чувстваш връзката ви непълноценна го късай и това е.

[ScarletBite]

Ясно.
Аз минах през нещо такова на 14 - 14 и половина, но при мен действително нещата се случиха твърде рано, твърде бързо, твърде дълбоко и с доста по-голямо момче(та).

Мисля, че си неуверена в себе си. Притесняваш се да излезеш от сигурната игра. Не искаш да бъдеш уязвима. Страхуваш се, че ако се отдадеш изцяло, един ден всичко ще свърши и сърцето ти ще бъде разбито. Затова се презастраховаш, свиваш се.
Освен това, може би не си била 100% себе си, не и през цялото време. :)

Излез от модела си на поведение! Щом тези тревоги възникват, значи вече ти е отеснял (модела). Истинската ти същност напира да излезе на повърхността.
Дай му каквото чувстваш, че трябва да му дадеш! Обаждай му се, когато имаш какво да му кажеш! Слушай вътрешния си порив!
Разбира се, всичко в рамките на нормалното. Не се люсвай от едната крайност - в другата.

[PyCoKoCkA93]

Миличка,ти си мой набор,прекрасна възраст за любов :) Проблемът ти е,че си в 2-те крайности-вътрешно искаш да го чуваш и да му пишеш нон-стоп,а в действителност издаваш,че все едно изобщо не ти пука за него...Именно в контраста м/у вътрешното и реалното ти "аз" е проблемът ти..Намери баланса-звъни му по 1-2 пъти на ден и му пиши по един мил смс на 2-3 дни и всичко ще е ОК,няма нито да си досадна и обсебваща,нито пълен непукист,което демонстрираш досега.. :) Просто започни да показваш малко повече чувствата си,но без да прекаляваш :)

[unbreakabl3]

Тези въпроси не изникват случайно в главата ти. Може би осъзнаваш, че е вероятно да не си обичана, а просто желана сексуално.

Не, всъщност това далеч не ме притеснява. Заедно сме от година, но секс не сме правили все още, и двамата сме девствени. Но това е тема на съвсем друг разговор.

Иначе благодаря ви, че се отзовахте на темата ми. Мисля, че ScarletBite и PyCoKoCkA93 най-добре разбраха как се чувствам. Благодаря ви за съветите, момичета! :-) Мисля, че ще успея да преодолея проблема си.

[ScarletBite]

Молим! :) :-)

50 евро за консултацията, да не забравиш...

[GetHigh1]

Не показвай чувства, абсолютно никаква привързаност, никаква заинтересованост. Започни да излизаш сама, да се контиш повече и да контактуваш с повече хора..
Прекалено си му сигурна. Той знае, че когато и да ти се обади, ти ще му вдигнеш.. Не го карай да лети в облаците.. Карай го да се чувства несигурен и застрашен от това да не те изгуби.
Не го търси, не му пиши sms-и...

[ScarletBite]

Не показвай чувства, абсолютно никаква привързаност, никаква заинтересованост. Започни да излизаш сама, да се контиш повече и да контактуваш с повече хора..
Прекалено си му сигурна. Той знае, че когато и да ти се обади, ти ще му вдигнеш.. Не го карай да лети в облаците.. Карай го да се чувства несигурен и застрашен от това да не те изгуби.
Не го търси, не му пиши sms-и...
Ми тя е досега така е правила. :lol:

[XheroineX]

И аз се чувствам непълноценно като съм недоспал



Седемнайсет. Той е на деветнайсет.

Това някакви гаечни ключове ли са ?

:lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

[sasha_90]

Започни и ти да го търсиш,в противен случай може да го изгубиш.Тогава ще те боли,но ще е късно.Прави неща,които са ти на сърцето т.е. които искаш,но не прекалявай.

[Elenichkaa]

Бих казала,че само се чудиш как да си усложниш живота!
Ако искаш да си щастлива,бъди!

[anonimchetou]

Както каза те е СТРАХ. Страх те е от това, че ако му покажеш колко го обичаш , ще ти се качи на главата или ще го изгубиш. Обаче недей така, защото ще съжеляваш. Не му мисли толкова,отпусни се,бъди себе си , изразявай се и просто не се страхувай. И да останеш наранена поне ще знаеш , че си обичала, че си горяла, че си била всеотдайна. Така е в любовта. Както имаше един лаф не се сещам точно ама нещо от рода на това, че Любовта е способността да позволиш на някого да те унищожи и да се надяваш, че той няма да го направи. Нещо такова беше май.

[unbreakabl3]

Всички сте прави в известна степен. Аз съм и в двете крайности - хем не му се обаждам, което ме прави да изглеждам незаинтересована от него, хем наистина може би му изглеждам сигурна, защото винаги му вдигам, като ми звънне. Както казах, просто не мога да намеря баланс.. Но пък и той ме е наранявал, не малко пъти..
Може би, защото не се опитвам да съм себе си, както казахте, а искам да съм "перфектната" за него..
Ще се опитам да послушам съветите ви и да бъда по-естествена. Днес има малко напредък, мислех си за него и реших да му пусна стреличка просто ей така, за да знае, че си мисля за него, което май не съм правила досега. Мисля, че успях поне за малко да забравя "страха".