какво ме спира?

[Nummer00]

прост ми е въпроса, но не знам до колко ще е възможен отговора след като нямам желание и намерение да разкривам много детайли.. всеки път се случва едно и също и всеки път си казвам, че на другия ден ще е различно. тва ми остана, да се надявам, че ще е по-добре. да, ама вече не искам да се надявам. просто искам да се свърши. мисля, че вече стана ясно накъде бия. да, самоубийство. седя си и си мисля колко е лесно, обаче нещо ме спира. колкото и тъпо и егоистично да е, не ме спира аргумента "оо, ама ти помисли ли за хората, които те познават". еми аз не мога да го живея тоя живот, заради тях, съжалявам. пък и не вярвам на много хора да им е гадно за мен. вярно е, приятели имам, много добри при това, но все ще им мине. ако знаех, че със сигурност ще направя това, което искам да направя, бих им се извинила за целия шит, който ще им причиня. за семейството пък изобщо не ми пука кой ще страда, кой не. те са сигурно главната причина за тва мое намерение. не искам да казвам що, просто по всякакъв начин дали волно или не успяха да ми съсипят живота. не ми пробутвайте "ама тва го правят само хора с лабилна психика, само страхливци", ок, сигурно съм такава. та въпроса ми е какво ме спира? желание не ми липсва. едва ли е и любопитство да разбера какво ще се случи с мен след време, тъй като за 17 години съм разбрала, че колкото и да се надявам и да вярвам, нищо хубаво не ме очаква. не мисля и, че е страх, защото знам, че докато се усетя колко ме боли, вече ще съм умряла. не ви пиша, за да ме успокоявате, утешавате и да ми казвате как всичко ще се оправи, след като нито знаете кво ми е, нито ще разберете. а и спокойно, едва ли ще се самоубия, нали вече казах, че нещо ме спира. от вас само искам да ми намерите логично обяснение кое е това нещо?? моята празна главица не може да го измисли..

[ltgreen]

Може да ти прозвучи странно, но и с мен е така, и на мен са ми се въртяли такива работи в главата. Аз съм на 18, дори и да не съм живял много, пак усещам как хората се променят с годините (говоря като цяло)
всеки гледа да ти забие нож в гърба, да се възползва от теб и т.н. , а и еднообразието понякога изнервя достатъчно. На всеки когато му се насъберат много проблеми на главата, понякога му е идвало да се самоубие. Мен лично ме е спирало и ме спира това, че има хора които ме обичат, които зависят от мен и за които съм истински приятел, и ако мен ме няма за тях ще е голяма загуба. А за другите какво ще е? - един човек по-малко. Другата ми мотивация е, че има много хора които ме мразят и ненавиждат... просто ми харесва когато им се усмихвам в лицата и им идва да ми теглят куршума на място.



всеки път се случва едно и също и всеки път си казвам, че на другия ден ще е различно.

Еднообразието ли е проблема или нещо свързано с любовта?


Искам да ти помогна и ако може да поговорим, ще ми е приятно.

[Smrazqvashta]

За мен ти не си нищо повече от една егоистка и ще ти кажа защо мисля така. Сама твърдиш, че имаш приятели, щом имаш интернет се предполага, че имаш и дом. Щом имаш дом се предполага, че имаш и пари и топла вечеря. Какво по дяволите не ти стига? Всичко опира до човешката алчност и егоизъм. Има хора, които са тежко болни и се борят да одължат живота си с 1минута повече, а ти тази която има всичко необходимо да живее добре иска да се самоубие. Дай ми една ЛОГИЧНА причина да го направиш? И да, ако не ми дадеш такава най-вероятно ти хлопа дъската. Защото нормалните хора не се самоубиват, нито мислят за това и знаят, че това не е решението на никой проблем. Явно не си изпитала нищо от този живот или не си изпитала нещо, което да ти покаже колко е ценен живота. Да, вярно е, че има адски много трудности, които понякога те карат да си ръба и да не виждаш изхода, но това не значи, че като се самоубиеш ще намериш решението на каквото и да е било и ще си по добре. ВИНАГИ МОЖЕ И ДА Е ПО ЗЛЕ, осъзнай това и тогава помисли дали си заслужава да пълниш главата си със страшни мисли, подтикващи те да сложиш край на животът си. Бори се, той живота без това не е толкова дълъг, че и край ще му слагаш. Няма смисъл да търсиш причина поради, която да умреш, търси причина заради, която да живееш. Не вярвам да липсва такава.


Много се увлякох нещо, аре стига. :-s Дано вземеш правилното решение.

[Lancelot]

^^^
+++

Хората са глупави. Ако един ден останеш на улицата ще разбереш колко много ти липсва домът, който си имала, но него няма да го има вече. Пишеш глупости, мислиш глупости. Не те разубеждавам, животът си е твой, прави каквото искаш. Но искам да знам какво толкова ти се е случило?


За въпросът ти..
Може да те спира фактът, че подсъзнателно знаеш какви глупости си мислиш, и че имаш предостатъчно, че да живееш добре, но не го оценяваш. Може, някъде в теб, да съществува парченце здрав разум.

Може и да те е страх. Самоубийството е страх и бягство от проблемите. Но може би страхът ти от чичко Смърт е по-голям от този породен от проблемите.

[SkyEatsAirplane]

А хахах тва ебавка ли е?

Иначе можеш да си го обясниш... първо с инстинкта за самосъхранение (нормално за живите дори неразумни същества, неосъзнаващи, че са смъртни), но все пак мислиш много грешно! няа те убеждавам да не се самоубиваш... it's your life

PS: Чувала съм, че секунди преди да срещнат смъртта си, самоубийците съжаляват, че са взели такова решение :)

[pyxkawataa]

Викаш искаш да се самоубиеш, ама и ти не знаеш що... :lol: :razz: Ми не знам що, но почти всеки на тая възраст е мислил за самоубийство и постоянно се жалва колко е зле...Като неква мода е. Имат си сичко, които мн. деца нямат, но понеже гаджето ги е зарязало или някой ги е обидил, трябва да взимат възможно най-тъпото решение. Иначе ти изброи доста от причините да не го направиш... 8-) Абе живей си живота, щото е само един...Твърде млада си, за да мислиш колко е скапан живота, щото тепърва ще го разбереш. ;д Ако секи се самоубиваше, когато нещо му куца, то нямаше да има хора по тая земя. :lol: Нали знаеш - Somethimes win, somethimes ЛЮН. Ше се опраиш .. ;)

[rns92]

Когато човек наистина иска да се самоубие, просто го прави. Тия глупости дето ги пишеш тука са смешни...та ти си на 17 години, а разсъждаваш като 12-13 годишна. Моето момиче, не се излагай и не обвинявай света за това, че твоята "празна главица" не е развита достатъчно. Родителите ти искали да ти съсипят живота? Нали ако го искат, да са го направили отдавна. Кой те храни, кой те облича, кой ти дава пари? Та, нали ако вашите ти мислят лошото, просто ще те оставят на произвола на съдбата, без да ги интересува къде ходиш и какво правиш. Има хиляди неща, които можеш да правиш, вместо да се самосъжаляваш.
;)