Enforcer
09-10-2010, 02:45
Здравейте. Имам нещо като въпрос, ако може и някое момиче да се намеси, мисля, че ще е по-удачно. Момче на 16 съм, но не съм като повечето си връстници - свиря на китара, занимавам се с музика, това ме влече мен. Не съм мислел за сериозна приятелка или нещо такова, но винаги съм си казвал, че времето ще си дойде.
Има едно момиче в нашата компанийка, доста е симпатична, но не съм я поглеждал по друг начин, освен като приятел. Но тя от своя страна, от край време започна да си променя държанието към мен, постоянно се навърта около мен, гледа да се закача, иска постоянно да излизаме нанякъде и куп други неща. Не мога да я разбера, прави някакви опити да ме прегърне, но не знам защо понякога се спира. Когато излизаме винаги се опитва да ограничи бройката на хората, които ще идват с нас. Забелязах го това и си казах, че дори тя да ме харесва, не е редно да се опитва да прави "първата крачка" (ако такава въобще има) - поканих я да излезем да се разходим двамата, да си поговрим, но каквото и да прави, винаги забира най-добрата си приятелка със себеси. Не знам за кураж ли, а може би просто не иска да сме само двамата и аз греша? Някак си се мъчех да я попитам влага ли нещо в държанието си, какво се опитва да постигне, но си помислих, че може би греша, може би тя просто се закача без каквато и да е причина, но съдейки по нещата които прави... някак си не съвпада. Чудех се дали не избързвам или трябва направо да говоря с нея. Не знам какво да си мисля и как да постъпя. Ще съм благодарен ако някой хвърли по една идея. :)
Има едно момиче в нашата компанийка, доста е симпатична, но не съм я поглеждал по друг начин, освен като приятел. Но тя от своя страна, от край време започна да си променя държанието към мен, постоянно се навърта около мен, гледа да се закача, иска постоянно да излизаме нанякъде и куп други неща. Не мога да я разбера, прави някакви опити да ме прегърне, но не знам защо понякога се спира. Когато излизаме винаги се опитва да ограничи бройката на хората, които ще идват с нас. Забелязах го това и си казах, че дори тя да ме харесва, не е редно да се опитва да прави "първата крачка" (ако такава въобще има) - поканих я да излезем да се разходим двамата, да си поговрим, но каквото и да прави, винаги забира най-добрата си приятелка със себеси. Не знам за кураж ли, а може би просто не иска да сме само двамата и аз греша? Някак си се мъчех да я попитам влага ли нещо в държанието си, какво се опитва да постигне, но си помислих, че може би греша, може би тя просто се закача без каквато и да е причина, но съдейки по нещата които прави... някак си не съвпада. Чудех се дали не избързвам или трябва направо да говоря с нея. Не знам какво да си мисля и как да постъпя. Ще съм благодарен ако някой хвърли по една идея. :)