BiebEarth
09-11-2010, 21:17
Здравейтее! Както всеки обикновен тийн и аз си имам своите проблеми. Ето го и моя: Прекалено съм срамежлива, но не принцип, а когато съм в компанията на момчето, по което съм хлътнала. Когато съм в компанията нап риятелите ми съм даже доста приказлива и често ми казват, че много говоря.
В момента страшно много харесвам едно момче, а до колкото знам и той е привлечен от мен. Винаги когато излезнем било то на разходка, на кафе съм много мълчалива. Буквално загубвам ума и дума! Аз наистина се старая и е опитвам да поддържам разговор. Та нали най-важното в една връзка е двойката да си споделят? Каква връзка би било това ако аз се притеснявам и се срамувам?
Причината за притесненията ми главно е впечатлението, което си изгражда момчето за мен. Държа се естествено и съм себе си, но много се притеснявам да не направя някоя грешна крачка и да го отблъсна.
За да свикна с дадения човек изисква време.. в началото винаги се държа много предпазливо и съм мълчалива, но си казвам как да се опознаем ако не си говорим?НО НЕ МОГА! Незнам как да се променя.. Страшно много искам да съм като повечето нахакани момичета, които не се притесняват от нищо, но какво да направя такава съм си..
Също така не съм свикнала да изразявам чувствата си. Не съм имала много гаджета, а съм на 16 години. Не съм бройкаджийка и когато съм с някой е заради самия него. Страшно ми е трудно и от доста време събирам смелост да си разкрия чувствата пред Него, но не знам дали някога ще се случи.
Ако има някой със сходни на моите проблеми нека пише.. Страшно много ще се радвам на всякакви съветни относно това как да се променя да не съм толкова срамежлива и да се отпусна. Също така и на такива как да се науча да казвам, това което чувствам открито!
Благодаря, че отделихте от времето си, за да прочетете писаниците ми и за съветите (ако някой благоволи да пише :))
В момента страшно много харесвам едно момче, а до колкото знам и той е привлечен от мен. Винаги когато излезнем било то на разходка, на кафе съм много мълчалива. Буквално загубвам ума и дума! Аз наистина се старая и е опитвам да поддържам разговор. Та нали най-важното в една връзка е двойката да си споделят? Каква връзка би било това ако аз се притеснявам и се срамувам?
Причината за притесненията ми главно е впечатлението, което си изгражда момчето за мен. Държа се естествено и съм себе си, но много се притеснявам да не направя някоя грешна крачка и да го отблъсна.
За да свикна с дадения човек изисква време.. в началото винаги се държа много предпазливо и съм мълчалива, но си казвам как да се опознаем ако не си говорим?НО НЕ МОГА! Незнам как да се променя.. Страшно много искам да съм като повечето нахакани момичета, които не се притесняват от нищо, но какво да направя такава съм си..
Също така не съм свикнала да изразявам чувствата си. Не съм имала много гаджета, а съм на 16 години. Не съм бройкаджийка и когато съм с някой е заради самия него. Страшно ми е трудно и от доста време събирам смелост да си разкрия чувствата пред Него, но не знам дали някога ще се случи.
Ако има някой със сходни на моите проблеми нека пише.. Страшно много ще се радвам на всякакви съветни относно това как да се променя да не съм толкова срамежлива и да се отпусна. Също така и на такива как да се науча да казвам, това което чувствам открито!
Благодаря, че отделихте от времето си, за да прочетете писаниците ми и за съветите (ако някой благоволи да пише :))