SolemnityOfDeath
09-12-2010, 20:59
SylVus
Като пух,
попил кръвта на душите
сняг мек се извива
и снагата му
силуети разкрива -
огледала на звездите.
В горски дух
обвивам от мраз очи
вътре ирис съзирам -
блед и гол
в него пак отмирам
и къс в къса боли.
Нощ пада
в нея кова новия мрак
с лъч на роса;
рухнал спомен
през зора, че до зрак
дишам лед и живея в слана.
В дима
на град тих се давя
и пушек чер' ставам;
тих и безмълвен
призрак стон сподавя -
потушен от вятъра плам.
Не знам кога вълка
в човек прероди се
и кога забравих луните.
Спомен имам само
как нощ плаща твой отгърна
и зимата на душите
в пролет на сърцето
на всички сърца превърна.
Като пух,
попил кръвта на душите
сняг мек се извива
и снагата му
силуети разкрива -
огледала на звездите.
В горски дух
обвивам от мраз очи
вътре ирис съзирам -
блед и гол
в него пак отмирам
и къс в къса боли.
Нощ пада
в нея кова новия мрак
с лъч на роса;
рухнал спомен
през зора, че до зрак
дишам лед и живея в слана.
В дима
на град тих се давя
и пушек чер' ставам;
тих и безмълвен
призрак стон сподавя -
потушен от вятъра плам.
Не знам кога вълка
в човек прероди се
и кога забравих луните.
Спомен имам само
как нощ плаща твой отгърна
и зимата на душите
в пролет на сърцето
на всички сърца превърна.