nqmanikakvoznachenie
09-12-2010, 22:33
Пиша тук защото ако споделя с някой от приятелите си или с приятелката те само ще ме съжалят а аз не искам това, а ако кажа на майка ми ще я разстроя. Моята история започва от много отдавна, още преди много години аз живех един хубав живот в който не ми е липсвало нищо освен едно, любов. В началото само на моите родители а след това и на другите хора, не, че майка ми и баща ми не ме обичаха а просто никога не ми го бяха казвали и най вече баща ми. Той беше болен от болест която смятам, че няма нужда да споменавам но имаше пристъпи и много пъти е падал катастрофирал и т.н. но винаги всичко се оправяше докато не загуби битката със следващата болест, рака придружен с хидроцефалия. Цял живот живеех в стрес след всеки силен звук да не е паднал и наранил а накрая почина от рак, лежеейки в легло в продължение на месеци свалил 20 кг. и бивайки хранен с лъжица от друг човек и с памперси. Не смятам, че това е достойна смърт за добър човек, който цял живот е работил в служба на народа и защитавайки го, човек който цял живот е помагал и се е държал добре... Тогава 2 дни преди да почине за първи път едвам едвам леко ме придърпа към себе си и ме прегърна и ми каза, че вярва в мен. За първи път разбрах колко много ме обича но вече беше късно и единственото, което ме спаси да не потъна в мрака и да остана там беше моята приятелка която ме подкрепи и моята майка, само те ми останаха, а едната от тях в момента е на другия край на света и това къса вече нараненото ми сърце и за капак на всичко загубих и най добрия си приятел който дори не иска да ме чуе. Не мога да погледна повечето си роднини защото само ме подсещат за липсата баща ми, а така ги наранявам а просто не мога да съм с тях. Цял живот поради липсата на показност на чуства в семейството ми аз се държах като все едно, че не ми пука от нищо въпреки, че вътрешно плачех. И вече не издържам, а не искам да видя съжалителния поглед на близките ми хора след като им кажа това, затова реших да споделя с вас. Моля не ме съдете за правописните грешки но от сълзите в очите ми дори не виждам какво пиша.