reAL_TRuth
09-13-2010, 05:13
Здравейте. Пиша ви, за да поискам някакъв съвет или поне одобрение за постъпката си.
Бях с него почти 2 години. Всичко беше толкова красиво в първата 1 година, но после той страшно много се промени. Започна да ме лъже,да ме пренабрегва и да се държи така сякаш съм му никаква. Съответно последваха няколко раздели, но не знам защо все пак му прощавах и си затварях очите пред всички грешки, които допусна. Винаги се надявах да осъзнае и оцени, каквото има, но не! Той така и не го направи. В последните 2-3 месеца нещата сякаш се бяха пооправили, но в последните дни всичко отново рухна.. или то отдавна си беше рухнало, ние просто се залъгвахме. Отново започна да се държи егоистично и аз съвсем ясно му обясних, че този път няма и не мога да търпя отново същото поведение. Той ми каза да се разделяме и аз останах така :shock: :shock: :shock: :shock: , но все пак мога ли да направя нещо? Съгласих се... Нямах избор, пък и отдавна си бях обещала, че няма да бъда тъпото наивно момиченце, което да разиграва и лъже! Но след 2-3 часов разговор по темата той сам стигна до извода, че може би не трябва да се разделяме... Аз обаче вече напълно бях на противоположното мнение и го помолих да изчака 2-3 дни, за да помислим и двамата върху това, но той не пожела. Каза ми събираме се и толкова. Това се случи в Петък. Събота го потърсих само веднъж и се държах супер хладно... Просто явно онова, което се случи е било капака на всичко и за мен връзката ни загуби смисъл. Вчера пак се чухме и той ме попита дали ми има нещо, защото не се държа както обикновено и аз му казах, че просто искам да се разделим. Той попита защо.. обясних му, че всичките лъжи, изневери и прочие са ми още в главата и искам да започна на чисто.. искам да имам доверие на някого. Той се съгласи и се разделихме...
Оттогава се чухме точно веднъж просто , за да видя как е, а изобщо сякаш не му и пукаше.. Не му се говореше. Някаква работа уж имал, а го познавам и знам, че ме лъже.
И така.. това е моята история накратко... Какво мислите? Дали постъпих правилно? Имайки предвид всичко, което ни се е случило, смятам, че не бъркам като го оставям завинаги... просто една мъничка част от мен още държи на него и искам да бъда сигурна.
Бях с него почти 2 години. Всичко беше толкова красиво в първата 1 година, но после той страшно много се промени. Започна да ме лъже,да ме пренабрегва и да се държи така сякаш съм му никаква. Съответно последваха няколко раздели, но не знам защо все пак му прощавах и си затварях очите пред всички грешки, които допусна. Винаги се надявах да осъзнае и оцени, каквото има, но не! Той така и не го направи. В последните 2-3 месеца нещата сякаш се бяха пооправили, но в последните дни всичко отново рухна.. или то отдавна си беше рухнало, ние просто се залъгвахме. Отново започна да се държи егоистично и аз съвсем ясно му обясних, че този път няма и не мога да търпя отново същото поведение. Той ми каза да се разделяме и аз останах така :shock: :shock: :shock: :shock: , но все пак мога ли да направя нещо? Съгласих се... Нямах избор, пък и отдавна си бях обещала, че няма да бъда тъпото наивно момиченце, което да разиграва и лъже! Но след 2-3 часов разговор по темата той сам стигна до извода, че може би не трябва да се разделяме... Аз обаче вече напълно бях на противоположното мнение и го помолих да изчака 2-3 дни, за да помислим и двамата върху това, но той не пожела. Каза ми събираме се и толкова. Това се случи в Петък. Събота го потърсих само веднъж и се държах супер хладно... Просто явно онова, което се случи е било капака на всичко и за мен връзката ни загуби смисъл. Вчера пак се чухме и той ме попита дали ми има нещо, защото не се държа както обикновено и аз му казах, че просто искам да се разделим. Той попита защо.. обясних му, че всичките лъжи, изневери и прочие са ми още в главата и искам да започна на чисто.. искам да имам доверие на някого. Той се съгласи и се разделихме...
Оттогава се чухме точно веднъж просто , за да видя как е, а изобщо сякаш не му и пукаше.. Не му се говореше. Някаква работа уж имал, а го познавам и знам, че ме лъже.
И така.. това е моята история накратко... Какво мислите? Дали постъпих правилно? Имайки предвид всичко, което ни се е случило, смятам, че не бъркам като го оставям завинаги... просто една мъничка част от мен още държи на него и искам да бъда сигурна.