PDA

View Full Version : На горещия стол е semantics.



Sham
09-13-2010, 09:16
//Като за начало ще кажа, че си любимият ми потребител, след като Атанас напусна, та дотук с четките.

По-късно ще се включа с въпроси, засега можеш да кажеш какво обичаш.)

chucknorisismyPR
09-13-2010, 09:18
мразиш ли България ?!
ако да,защо ?!
мразиш ли момчетата с белите кецове,защо ?

Serseri91
09-13-2010, 12:06
Колко поста ще се изпишат преди да почне караница ? :D

Иии с основното - име, години, град ...

DaveDresden
09-13-2010, 14:32
Покажи снимката на която най-много се харесваш?

balon4eeeee
09-13-2010, 14:56
употребяваш ли наркотици или трева ?

PinkFloydSound
09-13-2010, 15:00
Тоя балон разцепва с мнения в абсолютно всяка една тема. :razz:


Занимаваш ли се с някакво изкуство?

semantics
09-13-2010, 16:58
/Като за начало ще кажа, че си любимият ми потребител, след като Атанас напусна

А аз мислех, че ми се дразниш, честно казано, хах.


засега можеш да кажеш какво обичаш

Работата си. Безмерно и безобразно. Иначе:

http://vbox7.com/play:fc8fa6a5

С което отговарям и на


мразиш ли България ?!
ако да,защо ?!

А ако не? Имам чувството, че някои направо се навлажнявате от кеф да ми слагате измислени етикети.

Не само че не мразя България - аз обожавам родината си такава, каквото е, защото и тя е от нещата, които са ме направили и ме правят каквото съм. Тъпичко казано, аз съм част от тая страна и тя е част от мен - как бих могъл да я мразя?
Причина за това в голяма степен е и чертата ми, че съм личност, адски привързана към гнездото - било то родния град, било страна, било моята къща. В този ред на мисли, обичта ми към България не се изразява във фанатична борба за освобождение от Бог-знае-какво-ужасно-нещо, нито в късогледо взиране в миналото, нито в политически анализи. Обичта ми се изразява в усещането и отношението ми към всеки човек, когото познавам (особено близките и приятелите ми) и знам, че си е "мой човек", в усещането ми за улиците, за природата, за хубавите центрове и мизерните селца... И в това (без да ми е върховна цел, просто се случва мимоходом) да направя нещо за България по моя си начин (т.е., да сключвам тайни съюзи с евреите!).

Въпрос - отговор. Нямам защо да се доказвам на никого, това са фактите.


мразиш ли момчетата с белите кецове,защо ?

Истината е, че не познавам достатъчно такива, не съм водил достатъчно разговори с такива и не познавам добре нито един такъв. Затова за мен зад "момчета с бели кецове" не стои нищо с никакъв знак.
Нека не изглупяваме дотам на фона на предното изречение някой да каже нещо за това какво мисли, че аз мисля за тези момчета, понеже във форума така и така...


Иии с основното - име, години, град ...

Станислав, 21 (и половина!!!), София.


Покажи снимката на която най-много се харесваш?

Това засега ще го пропуснем, прощавай.


употребяваш ли наркотици или трева ?

Не. Има един цитат, който гласи "Всичко, което ме прави по-малко от мен, не е за мен!" (превеждам без много мисъл от английски).
С алкохолът и цигарите обаче все още си имаме приказка, та ще видим до какво заключение ще достигнем с тях някой ден.
Мисля си (това е в тотален разрез с работата ми, ахах, но вие ще си траете), че на човечеството ужасяващо му липсва финес при употребата на наркотиците, затова не умеем да пазим границите И в това нещо. Предците ни са били по-напред с материала в това отношение, определено.



Занимаваш ли се с някакво изкуство?

Ако схващам въпросът ти правилно, може да се каже, че да. Допреди две години сериозно се опитвах да композирам музика, има все още разни парчоци, които събират плесен на харда, но ги слушам с умиление. Нямам никакво музикално образование, а осъзнах още и че освен ноу-хау ми липсва материален, финансов и най-вече - времеви ресурс, за да продължавам да се занимавам. Защото иначе твърдя, че имам усет за музиката и можех да стана читав композитор.
Допълнително, пиша си там някакви неща. Не ги наричам изкуство, но творчество със сигурност - първото е просто голяма дума за очакванията към творчеството. Моето писане е заради нуждата ми да канализирам някъде усещанията, преживяванията си, своите си истини, до които достигам. Прекалено емоционален човек съм и без нещо подобно не мога да съществувам.

Serseri91
09-13-2010, 17:14
Колко поста ще се изпишат преди да почне караница ? :D


Това също беше въпрос към теб :)
И защо постоянно си в спорове според теб ? Такъв ли си в реалния живот ?

MartyParty
09-13-2010, 19:14
Кога започна да пишеш?
Защо не ти чета често писаниците във форОНа?(ай рииъли лайк дем ю ноу)
Спомняш ли си първото..нещо...което написа?
Последните...
книга
писател
филм
група
... които са ти направили впечатление?
Кофти филм ли е Генезис ? 8-)

Infinity
09-13-2010, 19:37
Първата хубава и стойностна книга , която прочете? 8-)

semantics
09-13-2010, 19:59
Колко поста ще се изпишат преди да почне караница?

И защо постоянно си в спорове според теб? Такъв ли си в реалния живот?

Първо, ако спор/караница е друга дума за дискусия, аз съм ОК с тази дума. Но тъй като има принципна разлика, много държа да кажа, че обичам да обсъждам всякакви въпроси и ме бива в дискусиите, но ако отсрещната страна не проявява и капчица умение в същата посока, наистина излиза като караница, дори и само заради едната страна.

Второ, няма смисъл да сме във форума, ако всички само се лигавим, споделяме неща, които никого не го вълнуват и задаваме глупави въпроси - или поне аз не съм тук за това. Аз пиша, защото имам какво да кажа и/или да обменя идеи, опит и пр. Ако някой не е съгласен с нещо, написано от мен - това е чудесно, ще има дискусия. Доста е съществено обаче, както написах по-горе, какъв е начинът, по който се изразява несъгласието и този начин наистина говори доста.

Трето, както съм казвал и преди, това е форум, т.е. виртуално средство за общуване, т.е. - осакатено общуване. Има си своите специфики, бидейки все пак социално явление, както сигурно и плюсове, но и доста минуси. Най-огромният минус е, че виртуално няма как да усетиш цялата пъстрота на общуването с човека отсреща. Съответно, участниците в една дискусия (особено ония по-скараните дискусии) лесно си вадят грешни заключения едни за други, така също и останалите за тях. Един голям парад на маските и заблудите.

Четвърто, в реалния живот не съм такъв, защото като всеки нормален човек си имам кръг от познати и приятели, които по естествен път съм си подбрал. Не мога да съм приятел с хора, които не хвърлят по-далеч от носа си, наистина. Затова не ми се налага да споря толкова често. Ако започне спор с някой непознат, много бързо успявам да преценя дали си струва - още по първите две думи може да си проличи, да не говорим за други неща.



1) Кога започна да пишеш?
2) Защо не ти чета често писаниците във форОНа?(ай рииъли лайк дем ю ноу)
3) Спомняш ли си първото..нещо...което написа?
Последните...
4) книга
5) писател
6) филм
7) група
... които са ти направили впечатление?
8 ) Кофти филм ли е Генезис ?

1) Трудно ми е да кажа. Между 14 и 16 имах три опита да започвам книги, няма да изпадам в подробности, че беше страшно, хах. Май тогава.
2) От нещата, който пиша, най-малко са стихотворенията. Каквото и да е било, не съм писал от доста време, понеже съм много зает, а стихотворения съвсем пък не съм писал от месеци. Допълнително, не всички от нещата, които пиша, съм склонен да ги пускам тук (и не заради права, нито защото са 18+, ахах).
3) Не мога да възпроизведа, наистина. Не защото е било преди стотици години, просто не помня.
4) Срам, не срам - худ. литература не съм чел от маса време. Затова последно ме впечатли един туулкит на IPPF (International Planned Parenthood Federation), ахах.
5) Подобно положение. Все пак, наскоро прочетох още един разказ на Азимов и... Мога да кажа, че след като прочетох Фондация, този човек ме е впечатлил перманентно.
6) The IT Crowd (retarded) !!! При все, че много трудно сядам да гледам какъвто и да е сериал, тези англичани ми е баха дроба!
7) Rubufaso Mukufo - полски дет/грайнд. Неприятно за мен, че сега ги откривам.
8 ) Така и не съм го гледал

guinessgirl
09-13-2010, 20:48
Не. Има един цитат, който гласи "Всичко, което ме прави по-малко от мен, не е за мен!" (превеждам без много мисъл от английски).

дефинирай? (съвсем серизно,не мога да го разбера този цитат,поне не в контекста,в който го казваш)

cherinka
09-13-2010, 20:56
какви ти бяха предишните никове? (че аз пак изостанала)

semantics
09-13-2010, 21:23
Каква специалност следваш?

Неформално образование се зове, Педагогически факултет, СУ. Ако държиш, ще обясня. Но само ако държиш.
Обичам си я, впрочем. Тотална мазня е откъм администрация, учебна програма и пр., но ми съвсем по работата (при ученето е като работата, не работата - по специалността, хах).


Политическата ти ориентация?

Умерен либерал, да речем, който при това стои зад философската основа на либерализма, но не и зад същестуващата й реализация. Всички политически доктрини славят равенството по един или друг начин - и това не е случайно - от него се смята, че ще произлязат всички други благини, но така и още не се е видяло на практика. Въпросът е, че за мен либерализмът (на философско ниво и съответно като потенциал в практиката) е най-близо до целта от всичко, познато до момента.


Би ли простил изневяра на човека до теб?

Да. Веднъж и не току-така, но да.


За семейство , брак , деца ... мислил ли си?

Не мисля, че бих сключил граждански, а още по-малко църковен брак. Семейство с деца - да, стига да знам, че са налице някои условия. Съответно, няма да е в близките пет години, мисля.


дефинирай? (съвсем серизно,не мога да го разбера този цитат,поне не в контекста,в който го казваш)

На английски е така - Anything that makes me less than me is not for me!
Check this out - http://www.abovetheinfluence.com/above-it.aspx ; страхотно разработен сайт, според мен, на всяко ниво. Не съм посетител вътре, но имах работа, за която той ми помогна и затова го знам. Както и да е, цитатът е от тук, защото смятам, че откъм концепция инициативата е страхотна. Дори и да го извадиш съвсем от контекста й, фразата е много вярна, според мен.
А, и впрочем, и фразата, и целият сайт далеч не адресират само наркотици, а всякакви "влияния" и въздействия на средата върху младия човек днес. Пак има какво да се отсее, разбира се.


какви ти бяха предишните никове? (че аз пак изостанала)

Тук нямам други регистрации. Така де, не съм и имал.

tuzaro
09-13-2010, 21:50
кво те накара да пишеш у форона?

Sham
09-13-2010, 22:00
/Като за начало ще кажа, че си любимият ми потребител, след като Атанас напусна

А аз мислех, че ми се дразниш, честно казано, хах.
чудесно...

палиш ли се бързо/склонен ли си към обсесии?
оставяш впечатление на всеотдаен, такъв ли си (и) във взаимоотношенията си с хората?
според теб има ли разлика между приятелство и любовна връзка и, ако да, в какво се състои тя?
чие присъствие в живота си оценяваш като изключително? с какво?
заниманията, с които прилежно изпълваш ежедневието си, (ня)каква празнина (ли) дойдоха да уплатнят?
на какво искаш да научиш света/човека/българина/детето/себе си?

SolemnityOfDeath
09-13-2010, 22:10
Съркъл или мошпит?
Смятаме уж да пра'им среща на вОрлдО, кеър ту джойн ин иф соу?

Заеби,
любима държава освен родината ни? Коя би посетил или си посещавал и си останал най-очарован?
Има ли хип-хоп изпълнител, който харесваш?
Пърпъл или Флойд?
Най-депресивна група? (ама без флойдарите).

Briseis
09-13-2010, 22:48
занимаваш ли се с нпо дейност?

semantics
09-13-2010, 22:59
кво те накара да пишеш у форона?

Две причини има.
Първата е тази, която предполагам, че важи за всички потребители - много неща, де - обмяна на мнения, търсене на съвети, отпускане, забавление...
Втората е свързана с това, че в определен смисъл животът ми е отсъдил една особена роля на тоя етап от съществуването ми - хем съм млад човек, хем работя със и за младите хора. В много отношения ми беше ценно да науча как именно тече виртуалното общуване между младите хора (защото преди това съм писал само в два форума, които не са така тясно специализирани за младежта). И какво по-добро място за целта, от teenproblem? Щеше ми се също тук да популяризирам различни инициативи, насочени към младите хора и това горе-долу се случва, макар и не под очакваната форма.


палиш ли се бързо/склонен ли си към обсесии?

Дали се паля бързо? По-скоро да. Разбира се, силно зависи от случая, но съм избухлив и понякога трудно се владея. Колкото до обсесиите - нямам подобни патологични прояви до момента, ако това питаш. В смисъл, трудно ми е да направя директна връзка между бързото палене и склонността към обсесии, затова не съм сигурен, че отговарям точно.


оставяш впечатление на всеотдаен, такъв ли си (и) във взаимоотношенията си с хората?

Твърдя, че да. И колкото по-близък ми е/става някой, толкова всеотдайността ми към него расте в геометрична прогресия. Склонен съм да мина границата на полезното в това отношение, както една приключила преди няколко месеца връзка ме научи.
А когато не става дума за супер близък човек, смятам, че всеотдайността ми е в рамките на полезното. Внимателен съм и се опитвам да се съобразявам с всичко, а дори имам лека параноя да не съм досаден за събеседника си. Но съм също толкова взискателен към другите. Е, може би не толкова, но над определени граници ставам лош - например, побърквам се, когато някой системно ми закъснява, при това с много, когато аз съм винаги точен с него.


според теб има ли разлика между приятелство и любовна връзка и, ако да, в какво се състои тя?

Ако допуснем, че приятелството е монолитно във времето, а любовната връзка минава през различни етапи (т.е., сравним връзката спрямо приятелството), двете неща стават тъждествени на един напреднал етап от отношенията между партньорите. И колкото по-дълго устои този етап, толкова по-стабилна е връзката. Или с други думи, най-пълноценната и здрава любовна връзка Е приятелство.
Смятам истинското приятелство за по-съвършена форма на общуване и изграждане на връзки между хората от интимните отношения, защото то е по-уравновесено - ангажиментите са прости и поравно (защото ролите са равни), емоциите са по-права линия, а не прилични на кардиограма... И ако една любовна връзка стигне до това, то значи един душ е открил в друг душ най-добрия приятел в живота си - просто това си има цена и тест.


чие присъствие в живота си оценяваш като изключително? с какво?

На няколко личности, с които съм се сблъсквал в професионален план, особено една дама, която в момента ми е шеф (в известен смисъл). Ницше казва, че младите хора често страдат от прекалена самонадеяност, защото нямат велики примери наоколо си, с които да се съпоставят (цитирам по памет). В същия смисъл смятам, че съм имал късмета да срещна някои хора на професионалното си поприще, които са ме убедили какво си струва, в какво аз съм добър и пр. и са го направили чрез простичкото си собствено поведение, чрез това, което са и което правят.


заниманията, с които прилежно изпълваш ежедневието си, (ня)каква празнина (ли) дойдоха да уплатнят?

Тук се замислям. Кои ежедневни занимания имаш предвид? Защото имам различни отговори, ако става дума за професионални, за социални, за лични занимания...


на какво искаш да научиш света/човека/българина/детето/себе си?

Светът бих искал да го науча аз него, хах. Бих искал светът да се научи да разбира събирайки, а не разделяйки.
Същото важи за човека, не мога да го отделя от света.
Българинът ми се ще да го науча на лична отговорност и на (истинско!) самочувствие.
Детето (бих искал да) го уча 1) да говори, да споделя - своите мисли, чувства, никога да не крие нищо от своя близък, защото въпросите и несподелените емоции могат да избухнат с неочакван край, ако са несподелени; 2) тъй като детето пораства и няма избор за това, то трябва да се адаптира, социализира, трябва да стане възрастен. Така или иначе ставайки такъв, бих го научил никога да не спре да търси, да пита, да любопитства. Любопитството е това, което заличава детето в нас, но не можем да го избегнем. 3) да се опита да съхрани или поне да помни безгрижието. Това е парадокс, защото безгрижието значи нелюбопитство, а това значи непорастване. Невъзможно е, но дори само спомена за детството е онова, което запазва трезвата мисъл в главата на възрастния, разболял се от научаването на толкова много и търсенето на още. Много философско...
Себе си бих искал да науча на търпение.

semantics
09-13-2010, 23:08
Съркъл или мошпит?

MOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOSH!!!


Смятаме уж да пра'им среща на вОрлдО, кеър ту джойн ин иф соу?

Зависи от присъстващите, честно казано, и от възможността ми.


Заеби,
любима държава освен родината ни? Коя би посетил или си посещавал и си останал най-очарован?

Мексико тотално ме отвя, супер щастлив съм, че ходих. С колегите си говорихме, че бихме живели в Гуанахуато, столицата на същия щат - НЯМА ТАКАВА КРАСОТА.
Къде ми се ходи... От Европа, само по Скандинавието. Иначе най-много - Океания, Австралия и Нова Зеландия, както и някои части на Югоизточна Азия.


Има ли хип-хоп изпълнител, който харесваш?

Честно казано, никога не съм се занимавал с тая музика (за добро или лошо) и не мога нищо споделя.


Пърпъл или Флойд?

Флойд, без да се замисля. И сравнението не е ОК, така или инак.


Най-депресивна група? (ама без флойдарите).

Neurosis, от това, с което съм се сблъсквал.


занимаваш ли се с нпо дейност?

Едната ми работа е в НПО.
А при другите работим тясно с различни НПО. Отговарям с презумпцията, че питаш конкретно за неправителствени организации в тесен смисъл, не за гражданско общество в широк смисъл. Щото и второто е също толкова вярно за мен, хах.

Sham
09-13-2010, 23:58
Според теб човек не може да избира дали да порасне или не? С какво т.нар. порастване спомага за по-нататъчното развитие на индивида и в каква посока се осъществява? В какво се изразява (като себеусещане и външни прояви)? Какво коства и оправдана ли е саможертвата? Адаптацията условна ли е? Двама души умеят ли да говорят на един език? (как го наричаш?)

При теб идват Пипи, Алиса, Малкият принц, Бастиян Букс, Хъкълбери Фин, Питър Пан, Кристофър Робин, Маугли и Малката русалка. Какво ще посъветваш всеки един от тях (за да намери мястото си в света на възрастните, примерно, но скобата е просто ей така) ? Можеш ли да ми ги опишеш (или поне тези, които са ти по-интересни), посочвайки качествата и недостатъците им, формулирайки основните им проблеми и, може би, някакви нахвърляни идеи за техните решения? (при нежелание, просто игнорирай игрите ми; ) Могат ли да социализират помежду си? Как би подпомогнал подобна „мисия”:Д?
При възможност, би ли си откраднал по нещо от тях и какво?

В детството отъждестявал ли си се с даден персонаж? С кой?
Как точно се случи порастването при теб? Сега по-хубаво ли (ти) е? Как?

Да разбирам, че учиш децата как се пораства? Способен ли си да предизвикаш обратния процес?
Като възрастен, човек може ли да се споделя напълно, без бариери, задни мисли, свян, опасения, несигурност? Има ли кой да го изслуша, да се опита да го разбере, или „няма време” и „вече сме големи”?

Може ли един „нормален” човек да си е самодостатъчен? (Като какъв би охарактеризирал един такъв възможен индивид?)
Самодостатъчен ли си си? Ако не, от какво се нуждаеш?

//темата ми е болна, мисля, че се разбра, чудех се дали изобщо да си пускам въпросите, но какво пък, нека си стоят

semantics
09-14-2010, 05:11
пробвал ли си някакви наркотици?

ако да - как беше?

ако не - мислиш ли,че човек има правото да дава оценки на нещо,което никога не е пробвал?

По-горе отговорих на това. Не съм пробвал, но защитавам две почти противоположни тези:
- едната е, че ако нещо ти взима повече, отколкото ти дава (особено в дългосрочен план), то не е ок;
- другата е, че на човечеството му липсва финес при употребата на наркотиците и може би затова нямаме възможност поне да уравновесим плюса и минуса, а защо не и да натежи плюса.
Да, това са две хипотези, които обаче съвсем не мисля, че окачествяват наркотиците едностранчиво и осъждащо. В този смисъл не чувствам оценките си за лицемерни - по-скоро правя допускания.


не мислиш ли че е лицемерно да се обличаш като метълист-хипар или кораджия попринцип,а на тия събрания и "хепънинги",които ходиш да си официален и спретнат?

Само ще кажа, че по-официални обувки от Steel нямам. Често се обличам "по-скоро метълско-елегантно" и без да има някакви събитие, просто ми допада да го редувам с клош-метъл обличането. Все още изпитвам границата на това, какъв външен вид мога да си позволявам максимално, без да си създавам проблеми - това сериозно. Засега не съм имал никакви проблеми, дори и на конференцията сега в края на август си ходих все едно в Борисова, а все пак беше събитие на световно ниво.


като какъв се определяш - див метъл,който си прави пънкарията и се забавлява или прилежен чиновник,борещ се за правата на народите? и не ми казвай "никое от двете",плс. :oops:

Не казвам никое от двете, защото не е така, но определено казвам и двете заедно, защото аз не намирам противоречие в себе си да ги съчетавам по равно. Е, малко са крайни като твърдения, защото по никакъв начин не съм чиновник, нито пък работя за народите като такива. Пък и, да си го кажем, чиновниците едва ли горят да се борят за нещо.
Честно казано, откакто се занимавам с каквото се занимавам, металната ми природа винаги съм я чувствал като нещо много намясто и много за мене си, защото 1) ми дава лице и ме прави различен сам за себе си, не крия, че имам нужда от това; 2) деструктивната философия на тежката музика ми помага да си балансирам въздухарските идеали и работа - все още имам нужда и от това, да си спомням да се държа на земята, ако искам да свърша нещо.
И още по-иначе казано, не съм на тоя етап от живота/развитието си като личност, на който мога да го ударя само на бачкане и офиси, и костюми, и пр. - по никой начин - и ми се ще да отлагам този момент докато е възможно. Миналата вечер си се доказах в това отношение неколкократно, та чак още ми е малко зле.

Sham, ти ще ми отнемеш малко повече време, затова не отговарям още : ) Но благодаря, че ме сложи на стола, чудесни въпроси от всички и чудесна дискусия с теб.

terroclub, замислям се още и държа да кажа, че смятам наркотиците за право на избор на личността и по този начин не са проблем сами по себе си, а само ако употребяващият ги вече ги определя като проблем. Никой не може да съди отстрани - те са средство за удовлетворяване на някаква потребност, което само личността си определя и решава дали да използва. Освен това съм наясно, че от наркотик до наркотик има разлика, както и от употреба до злоупотреба. В последна сметка, пропуших цигари (които са си психоактивно вещество по всички линии)на 21, съответно знам, че съм го направил по някаква вътрешна необходимост. Просто други вещества не съм чувствал нужда да опитвам (за алкохола, който също е ПАВ, не говоря, тъй като мястото му в съзнанието на хората винаги е било различно). Надявам се става ясно, че не съм краен в оценката си, защото не вярвам, че трябва да бъде такава по подобен въпрос.

semantics
09-14-2010, 12:26
Sham, преди да ти отговоря, ще пусна едно кратко мое разсъждение по посока на тази ни тема – в него може да казвам нещата по-просто и по-добре от следващите ми отговори:

„Често търсим рецепта за лек против болката на живота в радостта на децата.

Защо някое дете би се радвало и пяло на прелитащия самолет, без да знае накъде лети той?
Защо някое дете би тичало без посока и би се смяло на своя непохватен бяг?

Защото на детето не му трябва цел, за да направи нещо. То не търси знание, нито смисъл. Радостта е в самото съществуване, в движението. Не в търсенето на тяхната причина.

Но детето пораства и все повече опитва да открие смисъла. И заболява все повече, и все по-страстно търси лек…”


Според теб човек не може да избира дали да порасне или не?

Човек пораства винаги – физически, социално и личностово. Но да го кажем иначе – въпросът е КАК пораства, в това се състои изборът му, съответно за добро ли пораства и смислено или не толкова; какво запазва от детството и как го интегрира в следващите роли в живота си; към какво е тръгнал и кое му е ценно и в крайна сметка – развиване и надграждане ли е това, стоене на едно място или е падение надолу (което е също толкова неприятно колко статиката). Отговорът на последното е съответно единственото, което е важно и трябва да се следи.


С какво т.нар. порастване спомага за по-нататъшното развитие на индивида и в каква посока се осъществява?

Посоката е една – обречени сме да търсим Смисъла, развиващият се човек не би могъл да не го преследва. За много мислители (и аз подкрепям тази теза) знанието е страдание („Който трупа мъдрост, трупа печал.”, казва Еклесиаст). Според мен, когато детето се окаже принудено да се реализира социално и да порасне в обществото, това е всъщност осъзнаването, че свободата на духа сред другите е мъчна задача (докато тази свобода през детството съществува първична и необезпокоявана). И истинското и положително порастване е именно трупането на знания и постоянното „себепреоткриване”, докато порасналото дете намери начина да е отново свободно духом въпреки обществото, неудачите, суетата и разприте и въпреки предизвикателствата на материалния свят – недоимък, болести, бедствия. Страданието се състои обаче именно в откритието, че свободата на духа си има цена, а каква е тя – все още мога само да подозирам.


В какво се изразява (като себеусещане и външни прояви)?

Тук трябва да конкретизирам по горния отговор, но не ми се ще, защото всичко е прекалено индивидуално вече – ще звучи като предписания, на които нямам право.


Какво коства и оправдана ли е саможертвата?

Какво коства, мисля, че отговорих, а и да не съм – просто не мога да кажа със сигурност – аз самият не съм пораснал достатъчно, за да си позволя да говоря. Дали е оправдана – допускам, че е, но човек не може да е сигурен, докато не стигне края на пътя си и не направи финалната равносметка. Мисля или поне се надявам, че ако порастването е станало по най-пълноценния начин, цената ще си струва. В противен случай не знам кое би имало смисъл за човека.
Освен това не бих използвал думата „саможертва”, защото каквото жертваш, не го жертваш в името на друг/о/и, а в свое име и оттам индиректно за друго/о/и.


Адаптацията условна ли е?

Ако под „условна” имаш предвид „негарантирана”, да, определено. И ако не се случи, налице ще дойде социалното изключване, най-вероятно. А при него, поне аз, не си представям как се стига до най-добрия изход през годините в живота на неадаптирания.
Ако имаш предвид субективна, също, определено е субективна. В случай, че следваш предписания за адаптацията си, които не си изготвил сам, те най-вероятно няма да са работещи.


Двама души умеят ли да говорят на един език? (как го наричаш?)

Простичко – хармония.
Да, вярвам в това – и двама, и повече. При някои съответствието е голямо и става бързо, при други е въпрос на кански усилия, но винаги е възможно.
Друг е въпросът, че никога не можеш да си в обувките на другия. Самото ти опитване обаче вече е предпоставка за хармония, а тя всъщност се състоя в допълването, а не еднаквостта.
На същото място е заложена идеята за толерантността.


При теб идват Пипи, Алиса, Малкият принц, Бастиян Букс, Хъкълбери Фин, Питър Пан, Кристофър Робин, Маугли и Малката русалка. Какво ще посъветваш всеки един от тях (за да намери мястото си в света на възрастните, примерно, но скобата е просто ей така) ?

Не се наемам да давам съвети на тези персонажи – не ги познавам или поне не ги помня достатъчно (за добро или зло). В реална ситуация би значело да не познавам клиентите си, което не е професионално, ахах.


Можеш ли да ми ги опишеш (или поне тези, които са ти по-интересни), посочвайки качествата и недостатъците им, формулирайки основните им проблеми и, може би, някакви нахвърляни идеи за техните решения? (при нежелание, просто игнорирай игрите ми; )

Мога да ги опиша и да посоча качества, както ги разбирам, да направя своя интерпретация, но недостатъци, проблеми и решения – не.
Пипи е сред най-детските деца, хах, от изброените. Тя, според мен, е ултимативното дете, което не иска да порасне и което е създадено, за да ни припомня какви сме били и защо сме били такива. И с това припомняне може би да си вземем нещичко хубаво в „другия свят”, за да сме малко по-спокойни и уверени в себе си.
Алиса и нейната история всъщност се отнасят до порастващото дете и това, което то изживява и превъзмогва. Историята й е чудесна и много прозорлива. Останалите интерпретации ще са по отношение на конкретни моменти от историята й. Подобно нещо се отнася и за Малката русалка – прераждането или поне продължителното и леко мъчително социално раждане (както звучи психологически). Любовта е просто фактор в същото нещо.
Питър Пан, според мен, ни говори за фантазията, свободата и силата, която тя ни дава. Още и за това, че здравият човек трябва да я запази в себе си – мен ако питаш, без фантазия човек е обречен и невъзможен за развитие.
А Маугли – отново говори за вечното дете, но акцентът е върху свободата и връзката с природата като необходима. За свободата и порастването вече обясних, та интерпретацията ми е в този контекст.


Могат ли да социализират помежду си? Как би подпомогнал подобна „мисия”:Д?

Тук не знам какво да отговоря, искрено съм затруднен.


При възможност, би ли си откраднал по нещо от тях и какво?

Това, което описах по-горе за тях - иска ми се да знам, че го разбирам и използвам истински.


В детството отъждестявал ли си се с даден персонаж? С кой?

Нямам спомен. Може би с Батман, хах. Но по-сериозно - Ян Бибиян, страхотен любимец.


Как точно се случи порастването при теб? Сега по-хубаво ли (ти) е? Как?

Как… Два фактора се сещам. Единият е професионалният ми път, който съм поел – научи ме на много, много, много неща, не ми се изрежда. Другият е в интимен план – имах дълга и чудесна връзка с кофти край, от която обаче си взех много, особено от въпросния край.
Дали ми е по-хубаво? В процес на осмисляне съм, дали е така. Но това е сигурно постоянната себеоценка, която човек трябва да прави – как и къде е сега в сравнение с преди време. Иначе определено е налице носталгията по миналото, но тя е сладка. И в тази връзка, много специално те поздравявам със следната грамаданска песен! Чети лириките, слушай и гледай:

http://www.youtube.com/watch?v=6i8264L8-N4


Да разбирам, че учиш децата как се пораства?

Не мога и нямам право да ги уча на това (тук „уча” звучи особено неприятно) – само те са господари на живота си. Но се опитвам да улесня и насоча пътя им чрез това, което знам и мога и чрез това, в което вярвам.


Способен ли си да предизвикаш обратния процес?

Поне от сегашния си опит и начин на мислене, не знам как и най-вече защо да го направя. На този етап ми звучи по-скоро като зле свършена работа, която би била повече във вреда.
Допускам, че имаш друго предвид, но и че разбираш в какъв контекст говоря до момента.


Като възрастен, човек може ли да се споделя напълно, без бариери, задни мисли, свян, опасения, несигурност? Има ли кой да го изслуша, да се опита да го разбере, или „няма време” и „вече сме големи”?

Възрастният човек (като принцип) може да споделя, да, защото има нужда от това почти толкова, колкото и детето. Съществени обаче са условията на средата и общуването. Бедата е, че рядко са предразполагащи в това отношение, най-вече защото не знаем как да си ги осигурим. В този смисъл, да, има хора, които са готови да слушат, но трябва и въпросният възрастен да е истински готов да споделя, а това е също толкова сложен момент. Колкото до това за нямането на време и колко сме големи – две оправдания за определена слабост на личността, кое от кое по-глупави.


Може ли един „нормален” човек да си е самодостатъчен? (Като какъв би охарактеризирал един такъв възможен индивид?)

Под самодостатъчен разбирам човек, който не зависи на всяка цена от социалното и материалното; но също и пази връзка с миналото си и природата. Истински самодостатъчният си човек, според мен, трябва да е завършеният като личност човек. Как изглежда и какъв е той – трудно ми е да кажа, защото не съм такъв и не познавам такива, а допусканията ми ще са повлияни от митове, легенди, философии, история… а това не са източници, на които бих разчитал в случая.


Самодостатъчен ли си си? Ако не, от какво се нуждаеш?

Не, не съм стигнал това ниво. Съответно трябва да отговоря от какво се нуждая предимно в социално/личностен план: имам нужда от една шепа приятели, които да поддържат вярата ми в себе си и че на някого му трябвам, и с които да отпускам от натоварването, на които да знам, че разчитам; имам нужда от партньор, но доста конкретен такъв, за да ми бъде пристан на спокойствието (това ми е висша ценност) и утехата (останалото с него също трябва да е приятелство, както обясних вече); имам нужда от работата си, за да осмислям и развивам съществуването си.
Простички и универсални неща. Под една или друга форма, колкото и да е субективно, те важат за всеки „несамодостатъчен си” човек по пътя към най-доброто в себе си или за поддържането на минимума.

Отново чудесни въпроси, искрено ти благодаря! Надявам се да съм отговорил.


Първата хубава и стойностна книга , която прочете? 8-)

"Хобит", мисля.

semantics
09-14-2010, 14:18
добре,приема се отговора ти.
макар че друг път други неща си писал/говорил по темата...

Това е, което мисля. Не помня кога и какво съм писал, но това тук ми е мнението.

Infinity
09-14-2010, 18:20
Първата хубава и стойностна книга , която прочете? 8-)

semantics
09-14-2010, 20:04
^Отговорих по-горе.

jghgh
09-14-2010, 20:26
Свестен си, но после ще те чета 8-)


Най-страхотния концерт, на който си бил?
На какво се смееш?
Романтичен ли си?
Зодия?
Мнение за Тооl?
A за Placebo?

semantics
09-14-2010, 20:38
...но после ще те чета 8-)

Разбирам, хах. Много съм изписал, но въпросите са истински провокиращи.


Най-страхотния концерт, на който си бил?

Хммм, доста се замислям. Колебая се между гида на Benediction в Blue Box и когато в Христо Ботев направиха 20 Years Nuclear Blast.

А навремето имаше едно страхотно скромно фестче в полите на Рила - "Рок в Рила", над Бели Искър. Там със самоковските ми другари какви подвизи сме извършвали...

ех...


На какво се смееш?

Първо, на човешката простота. Няма нищо по-смешно от човек, нямащ капка понятие за себе си.
И второ, на себе си - обожавам да се смея над себе си и лесно си намирам за какво, както и се смея с другите, когато те ми се смеят.
Имаше един актьор или политик, не му помня името и нищо, който казваше, че сутрин нямал търпение да стане и да си купи днешния вестник, за да види карикатурата си вътре.


Романтичен ли си?

До клинично състояние. И не свързвам романтиката непременно с любовта - тя е навсякъде и във всичко, в което искаш и имаш нужда да я откриеш. А аз честичко имам нужда да придавам емоция на нещата около себе си, затова лесно ми се получава... дори прекалено.


Зодия?

Теляк, хах.


Мнение за Тооl?

Имаше време, когато ми бяха много любими. Но тогава слушах по-лигави неща. Иначе са тотални болници, псолютен култ.


A за Placebo?

Нямам мнение и не ми харесват.

jghgh
09-14-2010, 20:55
:-)
Това е достатъчно.. Странно момче и птица си.


Радвам се, че не съм единствената, която пише десетки редове "повече от стандартно есе 300 знака" :-D


А какъв хумор харесваш?

Какво намираш в бруталната музика за "кръв и лимфа"?
Изглеждаш на човек, който търси и предпочита смислените неща с послания, а не просто някакви бумтящи неща (останала съм с впечатление че ги слушаш по много)

Мнение за метълистите в тяхното множество?

С какво свързваш думата елементарност на прима виста?

Приятен юзър и защо ти е приятен?

Любимо ястие?

Държава, която те кефи как й звучи името?

Според теб защо си толкова чувствителен? Много странно е за момче да съчетаваш подобна душевност с интелект...... което е чудесно всъщност, но айде спирам с четкането.
(Просто денят ми е кофти и твоят стол ме кара да се усмихвам, сериозно. Много ми допадна това, което прочтох на 1во виждане (половината от твоя стол). Мислиш.


Edit:
С какво свързваш думата посредственост?
Какви хора харесваш и какви не?
Какви качества цениш у хората?
Какво те изнервя у тях (хората)?
Коментирай израза "Харсвам човека, но не и хората" - всичи възможни асоциации, ако искаш го разтегли отговора, даже ще е по-добре.
Какво те натъжава (по принцип)?
Какво те радва?

Харесваш ли си името?
Любими имена (за момичета и момчета)

Брюнетки, блондинки?



Дойде ми музата..

DisturbiaV
09-14-2010, 20:58
какво може да те накара да се усмихнеш?
домашна уютна обстановка или шумна и щура компания?
какво се е променило в поведението ти в последните години?
какво би и не би направил за пари?
до колко са важни парите за теб?
музиката е....?
има ли песен,която слушаш постоянно,когато не си на кеф?

strave
09-14-2010, 21:27
Работил ли си нещо и ако да какво?
Толерантен ли си към хората с различна сексуалност?
Какво ти е мнението за екстрадирането на румънските и българските роми?
Коя е най-голямата лъжа,който си чувал по свой адрес?
Ако те изберат за примиер на България-кои ще са три сфери,които ще започнеш промени и защо?
Кое е нещото,което те дразни във твойте връстници?

semantics
09-14-2010, 22:27
А какъв хумор харесваш?

По-грубичък. Хора, които не ме познават, а си позволявам да се държа с тях обичайно за себе си, понякога ми се сърдят, че прекалявам. И с право, разбира се.
Гнусно саркастичен съм на моменти.


Какво намираш в бруталната музика за "кръв и лимфа"?
Изглеждаш на човек, който търси и предпочита смислените неща с послания, а не просто някакви бумтящи неща (останала съм с впечатление че ги слушаш по много)

На първо четене звучи абсурдно, но в тези бумтящи неща има много повече от пращащящи черепи (това се отнася за по-стабилните банди, не толкова за по-комерсиалните).
По-горе обясних, че деструктивното в любимата ми музика съхранява трезвото ми мислене. Ако от време на време няма някой да ми изръмжи в слушалките и да ми запее едни благини за сладостта на разложението (или нещо по-политическо), идеалите ми ще ме откарат бързо в облаците като балон с горещ въздух. Да вярваш без да имаш връзка с реалността е много лошо, а аз, като човек на крайностите, съчетавам градивната си работа с деструктивната субкултура, от която съм част. Простичко е.


Мнение за метълистите в тяхното множество?

Имам си една моя теория, че днешните метълхедс (и това е свързано с горния въпрос) са някогашните Деца на цветята. Днес обаче, половин век по-късно, разочаровани (това е ключовата дума) от всички унищожени мечти и несбъднати обещания, тези деца не пеят за любов и мир, а за смърт и война. Тези хора са (сме) хора на крайностите, на абсолютната експресия или тоталната импресия – и затова след всичките катаклизми на 20 век минаха от едната крайност в другата. В последна сметка всичко в човешката личност се отнася или до секса, или до смъртта – Ерос и Танатос - съграждане и разрушение – питай дядо Фройд.
Но всичко това е на концептуално ниво и по отношение на метълите като носители на метъл културата – в принципен смисъл.
Колкото до метълите (мога да говоря за у нас) такива, каквито са – повечето фенове в България са просто аграри, навлекли тениски на Млековар/Найтуиш/Металица/Мейдън. А и в последните години нещата съвсем се изкривиха, щото новата реколта фенове израснаха сред много концерти и си мислят, че всичко е даденост за нас като маниаци, пък старите фенове вече не си се побират в дънките и са по-трактористи от всякога – изглупели ракиени чудовища. Тъжно ми е, че са малко металните глави у нас, които имат съзнанието какво, защо и как слушат, при все, че всеки четвърти разправя колко много слуша и разбира от метъл.


С какво свързваш думата елементарност на прима виста?

Простота и съвършенство. Ако на „втора виста”, хах, я отнеса към човека, с нищо хубаво.


Приятен юзър и защо ти е приятен?

Ти си сред приятните ми (за да върна четките), Sham също, особено след като се оказва, че не ми се дразни прекалено, хах. Harley, realantisocial, shadow4e и SolemnityOfDeath по конкретни причини, но също. Canis-а е тотален култ. strangler е момиче с позиция и аргументи и ме кефи. Има още, разбира се. С отговора на "защо" ще стане прекалено.


Любимо ястие?

Хм. Капама, мисля. Но съм ужасен лакомник и няма храна, която да не обичам.


Държава, която те кефи как й звучи името?

Джибути.


Според теб защо си толкова чувствителен?

А крокодилът защо е по-скоро дълъг, отколкото е зелен? Дори и това сигурно си има по-просто обяснение.


С какво свързваш думата посредственост?

Статика. Човек, който е посредствен, е човек, който в дадения период от живота си е на едно място и му е трудно да потръгне пак, затова, вместо да чувства себе си част от динамиката на света, прави света част от своята статика.


Какви хора харесваш и какви не?

Не харесвам хората, които не допускат ни най-малко, че другият отсреща има свой живот, свой опит, свои ценности, свое мислене, свои възможности, свои потребности, свои желания… и съответно не могат дори с полъх да налагат (налагат!, убеждаването е друго) своите такива върху него, особено чрез агресия. И не усещат, че с натиск (па бил той и несъзнаван) няма да постигнат и част от това, което искат в отношенията си с другия.


Какви качества цениш у хората?

Вниманието към другия, здравото стоене на земята… Не знам, трябва да направя безкрайно изброяване, а ме мързи чак за това. Ще посоча само едно много важно за мен качество, а именно способността за слушане и чуване/четене и прочитане на всяка дума, защото всяка е от значение и на всеки жест, мимика, движение, защото и те говорят много. Това е красотата и силата на живата комуникация между хората и трябва да се стремим да я овладяваме, ако искаме да стигнем някъде в отношенията си.


Какво те изнервя у тях (хората)?

Същото като на предния въпрос. Но ще отбележа, че много ме изнервят хората с „мнение по всички въпроси”. Това всъщност често са хора късогледи и с беден житейски опит, които се опитват да изглеждат значими, а всъщност нямат какво да предложат в общуването.


Коментирай израза "Харесвам човека, но не и хората" - всички възможни асоциации, ако искаш го разтегли отговора, даже ще е по-добре.

За мен този израз е абсурден, защото или вярваш в човека, или не, а човекът е неразривна част от обществото (на всички нива), както и обратно.
Ако все пак трябва да коментирам, допускам, че става дума за онова, което човек става, превръщайки се в част от инертното общество, т.е. нещо не чак толкова за харесване. Но това е нихилистична позиция, която не подкрепям.


Какво те натъжава (по принцип)?

За да изляза малко от абстракциите, нещо по-земно: отношението към младите хора и мнението, което младите хора имат за себе си (по-конкретно у нас). Много, много болна за мен тема, наистина.


Какво те радва?

Чаша бира, музика за моите уши (сеш’се) и някой и друг час, в който да не мисля за нищо (поне по работа и никакви тревоги).


Харесваш ли си името?

Да, макар че е дълго и не прекалено приветливо.


Любими имена (за момичета и момчета)

Глупаво се чувствам да отговоря на този въпрос.


Брюнетки, блондинки?
О, брюнетки и още как! Влеченията ми към блондинките до момента са се доказвали като мимолетни и строго сексуални.


какво може да те накара да се усмихнеш?

Някое малко дете, докато си играе.


домашна уютна обстановка или шумна и щура компания?

Да преобладава първото – като телец обожавам домашния уют, комфорта и спокойствието. Но затова пък често имам нужда и от второто, в което се старая да съм деен участник и да се разчуе.


какво се е променило в поведението ти в последните години?

Научих доста неща за себе си и развитието си като човек и това се отрази на поведението ми много, разбира се. Станах по-търпелив, първо, и второ, още по-емоционален – мога да усетя стотици нюанси на емоционалния пейзаж около мен дори само за час, дори и да се возя в маршрутката. Това са двете неща, които ми изпъкват. И може би по-уравновесен, поне една идея – за добро или зло.


какво би и не би направил за пари?

Очаквам да получа пари единствено срещу труд/услуга, които съм извършил. За всичко останало бих се замислил и колкото по необичайно е, толкова повече бих се замислил.


доколко са важни парите за теб?

Доколкото осигуряват материалното, от което душата и умът се нуждаят по пътя си нагоре (може и надолу, за беда, ако става дума за пари, то значи пътят надолу има пряка връзка с тях). По-просто не мога да го кажа и не мисля, че има какво повече да се каже.


музиката е....?

Най-съвършеното изкуство – чиста експресия/импресия.


има ли песен,която слушаш постоянно,когато не си на кеф?

Някои парчета на Deep Forest.


Все пак - политически грайндкор или по-скоро "метълския" грайнд за черва, лимфа (хъхъх) и сране в купичките с каша?

Това сме го обсъждали, но може би не помниш. Повечето от яките за мен банди, а и повечето по-стари такива, спадат към първата графа и като принципно положение ги предпочитам. Но към втората група се отнасят някои други, които са страшни купонджии и слушам и доста като тях, защото често си имам нужда просто от една здрава тресня без прекалено много здрав смисъл. Разтоварва си, все пак.

И по тая тема, поръчах си преди дни и днес си взех страааашната тениска с щампа Grindcore is love! Ще я видиш, направо смазва.

semantics
09-14-2010, 23:15
Работил ли си нещо и ако да какво?

Работил съм в три заведения преди, а в момента работя (на практика) на три места – член съм на екипа на едно столично НПО, занимаващо се с образование и методическа, да кажем, подкрепа за семействата и училищата, както и застъпничи за промени в политиките в семейната, социалната и образователната сфера; национален координатор съм (а от началото на октомври и международен, надявам се) на българската Y-PEER мрежа, част от Y-PEER International – младежка мрежа, работеща в областта на сексуално и репродуктивно здравно образование и права (и застъпничи за по-голямото включване на младите хора в процеса на вземане на решения, засягащи техния живот и развитие) и функционираща в 47 страни по света; и също съм краткосрочен консултант по един от деветте компонента на Национална програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”.


Толерантен ли си към хората с различна сексуалност?

Твърдя, че да, защото познавам такива хора и защото съм се интересувал от тенденциите и проучванията в областта, пък и има отношение към работата ми. Но съм толерантен към искрените сред тях, които са такива заради себе си, а не за пред/заради другите. Повече по това не ми се обсъжда, нищено е стотици пъти тук.


Какво ти е мнението за екстрадирането на румънските и българските роми?

Честно казано, не знам нищо за това. Ако е новина или предложение от скоро, не знам достатъчно, за да си позволя коментари.


Коя е най-голямата лъжа, която си чувал по свой адрес?

Имаше нещо за едни евреи… Сериозни и стряскащи лъжи по мой адрес не знам да е имало, защото страня от всякакви интриги и се чувствам относително имунизиран от тая суета.


Ако те изберат за премиер на България - кои ще са три сфери, в които ще започнеш промени и защо?

Образование, образование и образование. Защото предизборните програми на всички правителства от началото на прехода и досега определят младежките политики и образованието като едни от основните си приоритети, но и до днес мръзнем като кучета по аудиториите в университета. Защото преди време някой си реши, че процесът в родното средно училище няма нужда да е учебно-възпитателен, а само учебен, щото мен някой може само да ми налива мъдрост в главата без обаче да го гледам как се държи и що за поведение има. Защото ученикът у нас се възприема за една бездънна кофа без мнение и свой живот, която трябва да бъде напълнена с връх, при това безотносително с какво и как, само да е много, за да преуспее сред другите кофи; а накрая кофата лесно се пука и и малкото съдържание изтича през пукнатините. И още много, много „защото-та”.
А и защото няма силно развита държава днес, която да не се е усетила о време и да не е направила максималното за образователната си система. И защото образованието и ученето през целия живот са водещи политики в света в момента (и в частност в ЕС) и е доста добре да си стягаме дирниците.


Кое е нещото,което те дразни във твоите връстници?

Нещо, което да ме дразни истински и дълбоко – няма такова. По е възможно да ми стане тъжно.

ZipFail
09-15-2010, 17:59
Визията ти за развитието на човечеството през следващите 10, 20, 100 години ?
А твоята роля в него ? :)

Sham
09-15-2010, 21:43
Замислял ли си се защо харесваш фентъзи/фантастика? (не ги подравнявам, просто за по-удобно)
//отговори, както желаеш, оставям те без помощни въпроси този път:Д може би само един - предпочиташ го/я пред...?

semantics
09-15-2010, 21:51
Замислял ли си се защо харесваш фентъзи/фантастика? (не ги подравнявам, просто за по-удобно)
//отговори, както желаеш, оставям те без помощни въпроси този път:Д може би само един - предпочиташ го/я пред...?

Замислял съм се, разбира се, и причината е простичка и мисля, че важи за повечето фенове на жанровете. Това са творби, замислени и създадени с едничката цел да те отведат колкото е възможно по-далеч от реалния свят за отмора и наслада на съзнанието, презареждане. Естествено, някои са доста по-задълбочени, особено що се отнася до сай-фай жанра, докато продължават да изпълняват същата задача.
Да не би да искаш да направиш някакъв паралел с детското във възрастния, насочил съм към този род произведения? Защото такъв съществува, да. Май е излишно да го нищим, ако това имаш предвид.

ZipFail, не пропускам въпросът ти, просто ми е малко трудно да отговоря и ще ми трябва време.

Sham
09-15-2010, 22:06
//е, опитах да провокирам леко по посока мисълта за бягството, като необходимост при дадено неуютно състояние/действителност и парадокса с кръговата композиция и изяждането на белената ябълка с все семките, признавам...

shadow4e
09-16-2010, 11:11
Готов ли си вече за семейство и въобще къде виждаш децата в дългосрочен план? Не всичко става по поръчка, но все пак сигурно имаш някакви предпочитания.

П.п. Не издавай кой ти е приятен и с кого се познаваш, че си разваляш вече изградения образ на изцяло форумен герой.

semantics
09-17-2010, 15:39
Визията ти за развитието на човечеството през следващите 10, 20, 100 години ?
А твоята роля в него ? :)

Мога да говоря от гледна точка на това, което правя и от което разбирам, както е ясно. Например след 10 години (а дори са 5 – до 2015 е определен срокът) трябва да бъдат постигнати Целите на хилядолетието (http://en.wikipedia.org/wiki/Millennium_Development_Goals). Моята прогноза е, че те няма да бъдат реализирани в желания по първоначален план мащаб, което, разбира се, е тъжно, но и напълно очаквано – според сегашните данни, изоставаме с резултатите. Липсва политическа воля за достатъчна и навременна промяна по тези приоритетни области, а и UN системата е далеч от перфектна в някои отношения, колкото и да не ми се ще да го призная.
По-напред, честно казано, ми е трудно да гледам и не мисля, че трябва – само внимателното и реалистично, краткосрочно планиране може да даде плодове, и тук е подобно. Ако трябва обаче да си разсъждавам на общо основание, аз съм оптимист за развитието на света - не, защото съм заблуден въздухар, а защото махалото скоро ще стигне едната си крайна точка (и не е ясно с какво ще е свързана тя), а след това отново ще се връща лека-полека в покой. Вярвам в това.
Относно другото – не съм толкова хай, че да си позволявам да говоря за моята роля в бъдещия свят. Особено ми е да пиша за това. Доколкото имам известни перспективи за работа в UNFPA (Фонда за народонаселението на ООН), това може да се нарече по-конкретна роля и пак е нищо. Не съм част от голямата картина и не държа да бъда, а като част от малката не мога да говоря за голямата, още по-малко за ролята ми в нея. Не ми е и обозримо, ако щеш.


Готов ли си вече за семейство и въобще къде виждаш децата в дългосрочен план? Не всичко става по поръчка, но все пак сигурно имаш някакви предпочитания.

Под семейство, ако разбираме по-конкретно частта за децата - не, не съм готов. Имам желание първо аз да съм стигнал едно определено ниво в живота си, от което нататък ще си позволя такива решения (или "нерешения"). А това ниво го свързвам с образование, работа... Децата не са единственото нещо, което човек може да остави след себе си. Още повече, ако наистина искаш деца, трябва да си много убеден защо ги искаш и какво си готов да им дадеш. Особено заради последното, посоченото ниво е важно за мен.


П.п. Не издавай кой ти е приятен и с кого се познаваш, че си разваляш вече изградения образ на изцяло форумен герой.

Хах, мерси за съвета, но моментът с "образите" слабо не вълнува. С "героите" - още по-слабо. Но за познанствата съм съгласен, макар че не съм издал нищо.

SolemnityOfDeath
09-18-2010, 19:54
Га'е, к'во мислиш за Rage against the machine?

Кой ти е любимия сезон и защо? С какви емоции първосигнално ги свързваш?

Любима организация worldwide? Защо?

semantics
09-19-2010, 17:15
Га'е, к'во мислиш за Rage against the machine?

Единственото, което мисля, е, че ги слушах за последно (малко) в шести клас. Може и седми да беше.


Кой ти е любимия сезон и защо? С какви емоции първосигнално ги свързваш?

Късната пролет. Защото е топло, но не горещо; защото навсякъде вони на секс - това не е преекспонирано, а факт; защото имам рожден ден, защото става мазало; защото лятото тепърва предстои и се чака с нетърпение; защото е един период на отдих след студа и подготовка за почивка (не, че съм почивал повече от седмица последните две години).


Любима организация worldwide? Защо?

Е, не е една, а и не е до "любима" просто, а по-скоро която считам за работеща добре и ми е интересна.
Dance4Life (google it).
YouthAlliance (google it).
YouAct (google it).
NiteStar (google it - Sham да го провери специално, по нейната част е).
Ба-Ли-Го (google it) - много са, не знам кое по-напред. Изброявам любими международни партньори на моята мрежа (Y-PEER, както посочих по-горе).
От UN системата - UNESCO са ми много интересни, а и са ми директно по специалността, но съм имал много малко досег с тях (да не кажа само един панел и един наръчник).
TakingItGlobal - website - http://www.tigweb.org/ ; не е организацията, но е виртуална общност на млади активисти от цял свят - адски интересна и разнообразна във всеки аспект.

SunSmile
09-19-2010, 17:39
Няма ли да има друг на стола? :)

semantics
09-19-2010, 17:57
А кога трябва да се приключи? На някоя страница или... ?

Междувременно, давайте идеите си - предлагайте себе си или друг. Verminaard е вариант.

AcrossYourFace
09-19-2010, 18:06
А кога трябва да се приключи? На някоя страница или... ?

Междувременно, давайте идеите си - предлагайте себе си или друг. Verminaard е вариант.
Не е за страници. Май трябваше да стоиш 3 или 4 дена, не съм сигурна.

semantics
09-19-2010, 18:12
Ми ай модовете да си кажат тежката дума и да нахендря някого на стола.

shadow4e
09-19-2010, 18:46
По принцип беше по три дена, но последните са по-дълги, защото така или иначе повечето от редовните, които са имали желание да седят на стола, са били. Слагай друг. :)

semantics
09-19-2010, 19:26
Нямаше ме няколко дни и не е имало кога да разбера.

Ще изчакам до сутринта и слагам когото съм си наумил, ОСВЕН АКО дотогава някой не ми пише ЛС с по-интересно предложение.