PDA

View Full Version : Пулс [проза]



SolemnityOfDeath
09-13-2010, 22:51
- Хората не са хора, те са машини. Самият сбор от семейства, потребители и потребляващи е механичен. Като завинтени в плът гайки, проводници на измислен ток, който да създава илюзия за чувства. Чувствата са импулси, формирани от биологията и психологията, понятие, което е ужасно размито. А е проста генетика – жици на несъществуващата душа, които да запалят дълготрайни емоции, каквито са чувствата. А пък самите емоции...
- Спри.
- Логиката ми е необорима. Всичко е доказано. В постулати, в теории, в аксиоми, в схеми, в планове. Имам обяснение...
- Нямаш обяснение. Не може и да имаш. Имаш повърхностна драскотина по емайла на човешката същност. Говориш в сложни термини за нещо, които са сложни в простотата си. Търсиш логика, но тук няма разум, говорим за неща, които са крайно импулсивни. Нещата, които правят от иначе стриктния, подреден в обществото човек нещо, близко до звяр. Но неносещ негативната отсянка на това определение. Същите неща, които са способни да направят от най-доблестния човек за секунда злодей, който светът не е виждал досега; както и обратното. Такава трансформация, която би накарала и майката природа да занемее.
- Идеализираш. Досаден си.
- И къде е лошото в това?
- Идеалите имат място в твоя свят, не в този. Както и силните емоции. За да продължиш напред успешно, е нужно да ги загърбваш в името на своята кариера. В името на това да се изкачваш по стълбицата и да вършиш това, за което си създаден – сам ти да създаваш. Да изградиш семейство и да се грижиш за него. Да остарееш и да умреш.
- А кой ти е казал, че е това което ‘трябва’ да направиш. Кой ти завеща това?
- Пулса на живота.
- А виждал ли си разкъсаното новородено, чиято тяло е поругано от същите пулсиращи като мен и теб? Виждал ли си напълно разкрит човек, снел преградите, които същите постановки, които ти разиграваш като задължителни, му налагат? Докосвал ли си се до човек, който е стигнал дъното, което всеки един от нас стига в едно или друго време. Въобще усещал ли си какво става, когато разкъсаш за секунда този пулс, това натрапено ти нещо? Да издереш ципата и да бъдеш такъв, какъвто си бил замислен да бъдеш, без преструвки – но само пред тези, достойни да го заслужат и оценят.
- Това е признак на слабост.
- Не, признак на слабост е да се водиш по пулс, който не е твой. Този пулс не е ничий, това е изфабрикувана артерия, по която плъзгаш кръвта на плътта си. И ти смееш да ми говориш за слабост? Що за пулс е този, който е толкова жесток към своите деца? За какъв пулс ми говориш ти, след като си в най-дълбоката от дълбоките стагнации.
Живееш вечно в своите теореми, аксиоми и изградени схеми, но самият ти си в такава. Анализираш това, което анализира теб и те има подвластен. Кога за последно си плакал, осъзнавайки двуличността на живота и неговото бреме и щастие, вплетени в едно?
- Плачът е слабост.

Отметнах пердетата. Бяхме на най-високия етаж, извисяващи се на 60 метра над земята и нейната прах. Виждахме цялата околност. Светлини, мрак, тишина, шум. Всичко бе вплетено в едно. Той долепи нос до прозореца.
Гореше огън в една част. Ако затворех очи и се концентрирах, сигурно щях да дочуя виковете и писъците на уплашените. На изгарящите. Хлиповете на спасените. Сирената на идващите линейки, за да помогнат на пострадателите.
В друга се виждаше осветена част от улица. На нея – хора, излезли навън и танцуващи. Можех да чуя, ако се концентрирах. Можех да чуя веселостта на музиката, подметнала някой и друг тъжен спомен за слушащите – по нещо изгубено. Можех да усетя пърхането на вързаните една за друга души – вкопчени в момента на споделяне, бясно обменящи визии и емоции.
Трета беше тиха и всички спяха. Спокойствие и мрак се излъчваха на талази. Едно момиченце сънуваше кошмар и малките й краченца ритаха одеалото не по-бавн от обменящите души на купонджиите. Старец бе заспал и нямаше да се събуди от съня си. Старицата, заспиваща до него и оставяща ченето си на чекмеджето до леглото щеше да го установи на сутринта.

Скръб и мъка. Щастие. Младост. Старост. Дъжд на душите и слънце на сърцата. Тук нямаше граници и правила. Това бе истинският пулс на живота. Защото пулсът е непринуден и винаги може да спре. Той не е обект на схеми и таблици. Не е подвластен на теории и анализи.
Сянката до мен заплака. Ръката ми като по инстинкт се вдигна нагоре, готова да води пулса, който най-сетне бе проникнал в съществото до мен.

PullMeCloser
09-19-2010, 20:05
Браво!Харесва ми как е написано,много ми харесва.И породи едно странно чувство у мен...това е много,да знаеш,много малко произведения успяват.Завладя ме!Браво!Страшен талант имаш!

hopekiller
09-20-2010, 21:36
Много е силно, поздравления.
Темата ме грабна, защото често размишлявам върху нея.
Продължавай напред.
Успех!
Чакаме нещо ново.

Rolisten
09-21-2010, 19:37
творчеството е велико нещо ей
никакво сравнение не може да има между него и Стола..

SolemnityOfDeath
09-22-2010, 11:53
Хаха :))
мерси много за отзивите!