Дали да направя тази крачка?

[Xx7thSiNxX]

В годината в продължение на 3 месеца съм си сама в къщи без родители и ми е рай. Днес се върнаха баба ми и дядо ми от вилата и айде отново почна кошмарът. На по близо 70 години са и са тотално луди вече. Непрекъснато ми влизат в стаята, застават в средата и се чудят какво правят там. Редовно ме обвиняват за неща, които не съм направила и изобщо си нямам лично пространство. Може да си имам стая, но за тях сякаш няма врати и маниери. Даже и майка ми да направя нещо те ми крещят на мен и ме псуват като луди...Просто не ме зачитат за човек.
Днес е рожденният ден на баба ми, но просто скандалът преди 10 минути премина всякакви граници и не смятам, че заслужавам вечно да ми се крещи, понеже някой друг е направил нещо.
Често ходя да спя при приятеля си и се разбирам адски добре с родителите му (майка му и баба му). Редовно ми повтарят как искат да имат дете като мен, така послушно (да си разтребва стаята, къщата, да не разхвърля, да се прибира навреме, да е сериозно и да има планове за бъдещето) и как биха дали 1000 лева на майка ми да ме откупят и да и дадът в замяна гаджето ми да го гледа. :D Супер много си ме обичат, както и аз тях. Наскоро ми казаха, че ако имам проблеми съм добре дошла да дойда да живея при тях. Вярно 2 пъти по-далече са ми от училище от тук, но пък са доста по-близо от къщата на баща ми.
Честно казано незнам какво да правя. Искам да се махна от тук, понеже накрая и аз ще полудея и просто всичкото това напрежение се трупа и си го искарвам на другите, а не искам. Мисля да се изнеса от нас и да отида да живея при гаджето си. Имам ключ от тях и гаджето ми много пъти ме е канил да живея с тях, но съм приемала само за лятата. Никога не съм живяла с някой друг в една стая за повече от 3 месеца и нз дали нещата ще станат. Изобщо един ще иска да спи, друг да гледа филм...Тук този проблем го решавам, като слагам матрак в гърдероба си, затварям вратите му и си спинкам сладко сладко, ама там няма толкова голям гърдероб. :D
Заедно съм с гаджето си от повече от година ( на 18 съм) и знам, че той няма да има нищо против да се преместя, но според вас това ли е правилната постъпка?

[Biskfitka]

Аз бих опитала.
:)

[dPa3HuTeJl]

Е,от 1 година сте заедно,големи сте,какъв е проблема? Няма смисъл просто да ги търпиш тия -.-

[DarkTemplar]

По принцип е хубаво да избягаш от "лудницата", в която дъртите превръщат апартамента ви (явно деменцията и склерозата не са им простили), пък и се разбираш с родителите на гаджето. Опитай да идеш там за известно време (месец-два) и ако всичко продължава да е перфектно, помисли за постоянно. Малко е тегаво наистина, че ще сте в една стая, но все ще се измисли нещо (само гледайте да не почнете да се карате за някви битови глупости и кофти навици).

Интересно ми е дали по някое време на дъртите ще почнеш да им липсваш и ще почнат да ти се обаждат с предложения да се върнеш.

Казано по-просто - опитай, нищо не губиш.

[Greennight]

Помисли си хубаво.Ще ти кажа само 1 първото впечатление понякога е грешно.

[Xx7thSiNxX]

По принцип е хубаво да избягаш от "лудницата", в която дъртите превръщат апартамента ви (явно деменцията и склерозата не са им простили), пък и се разбираш с родителите на гаджето. Опитай да идеш там за известно време (месец-два) и ако всичко продължава да е перфектно, помисли за постоянно. Малко е тегаво наистина, че ще сте в една стая, но все ще се измисли нещо (само гледайте да не почнете да се карате за някви битови глупости и кофти навици).

Интересно ми е дали по някое време на дъртите ще почнеш да им липсваш и ще почнат да ти се обаждат с предложения да се върнеш.

Казано по-просто - опитай, нищо не губиш.

Живея в къща, а не в апартамент, но това не е от значение. Колкото и пространство да има все ще ми е малко с тези луди у нас, усобенно когато не зачитат нуждата ми от лично пространство.
Всяко лято отивам да живея при гаджето си, но съм се връщала в къщи примерно 1 в седмицата или съм ходила при баща си, хем да има той малко време без мен, хем и аз да се видя с приятели. Не сме от хората, които секарат често. Прекарваме си времето прекрасно и винаги ни е забавно. Падаме си по еднакъв тип филми (на ужасите), играем едни и същи компютърни игри (него леко го хващат комплексите, че го бия на тях, но гледам да му пускам на някои, че не е приятно). Вечерите си ги прекарваме в игри на карти, компютърни игри, филми, купони в апартамента с приятели, състезания по надпиване в 4 сутринта,игри на хокей в коридора с кубчета лед...общо взето все се намира нещо за правене.
Ако се преместя при енго ще прокараме 2ри кабел за интернет и проблемите са решени.
Ако на него му трябва време за него си той е първа смяна в училище, а аз 2ра. Така аз сутринта съм свободна, а той следобеда и вечерите сме си заедно. По-добре е от това сега да се виждаме за по 1/2 часа на ден, заради разминаващите се смени.
Наистина много обичам майка му и баба му. Адски готини, забавни и мили хора са. Е вярно не ми е едно от любимите неща на света да ме гушкат и целуват по главата, ама какво да се прави. :D

Иначето за това което каза "Интересно ми е дали по някое време на дъртите ще почнеш да им липсваш и ще почнат да ти се обаждат с предложения да се върнеш. "
-Ами аз вече един път съм се изнасяла от нас за 4 месеца и отидох при баща ми, който живее в Панчарево(понеже му твябваше голям двор за животните, понеже е зоолог). Докато стигна до училище минава цяла вечност. Баба ми ми званеше редовно и ми се молеше да се върна у нас. Разправяше ми, че съм и първата и единствена внучка, обича ме и бла бла бла...абе глупости. Нз как и се вързах след време и реших да се върна, но този път не мисля да правя тази грешка. Мисля да съм си с гаджето, пък каквото стане стане. Ако пък случайно се разделим аз лично имам планове да замина за Италия след като завърша гимназията, ако съм се разделила с него, но ако не съм си оставам тук.

[PepSsSi]

Звучиш като едно земно и зряло момиче, добре разбираш ситуацията и преценяш вариантите. Като страничен човек, моето мнение е,че трябва да се изместиш. Ти си човек, а не изтривалка на побъркани сасухрени мозъци. Все пак ти е рано за такъв мащабен брейн демидж...

[Di]

давай

[Xx7thSiNxX]

Мерси на всички! :) Смятам да се пробваме, пък каквото стане. Утре ще му кажа, че скоро ще се преместя у тях, но първо нека прокараме 2ри кабел за интернет, че е гадно един да играе, а другия да гледа в пространството. :D
Сега за сметките и аз ще помагам, че ми е някакси неудобно да не плащам нещо, което ползвам. Едно от хубавите неща е, че когато трябва да се оправям за навън вече няма никой в апартамента и банята е на мое разположение. От 1 ден не съм спала у тях, а вече ми липсват вечерите на покер и палене и пиене на афтършок. :) Винаги си прекарваме така добре. Направо не мога да си представя какво би било да се виждаме 1/2 в седмицата, ако не живеем заедно.

[Infinity]

Определено няма да сгрешите , ако се пробвате.
Млади сте , луди сте - давааай ! :grin: 8-) 8-)

[DarkTemplar]

Щом имате толкова общи неща и се забавлявате заедно, значи всичко ще е наред. Дето се вика си си намерила половинката (поне така изглежда засега). ;)

[YouDontKnowMe]

Разбира се, че е правилно. Пожелавам ви успех :)

[a1a2b3v]

Не пречи да опиташ, успех! :)

[GD]

Не пречи да опиташ, успех! :)

+1 ;)

[Golqmpi4]

няма да е лошо да излезнеш да спортуваш малко от колкото да стоиш по цял ден в стаята ти да пускаш тема дали си искала да се преместиш при гаджето ти ти трябва да си пълен идиот да не можеш да взимаш решенията сама и да питаш непознати хора в форума .....

[sasha_90]

Отиди у тях.Вярвам,че там ще си по-добре.

[Xx7thSiNxX]

няма да е лошо да излезнеш да спортуваш малко от колкото да стоиш по цял ден в стаята ти да пускаш тема дали си искала да се преместиш при гаджето ти ти трябва да си пълен идиот да не можеш да взимаш решенията сама и да питаш непознати хора в форума .....
Извини ме, но не ме познаваш, че да знаеш дали имам нужда от спорт. По случайност тежа 40кг, а тези килограми ама хич не са за моята възраст и ръст. Уверила съм се, че за мое здраве по-скоро трябва да качвам килограми, а не да свалям, понеже когато си много под нормата организмът ти не функционира като хората. Понякога, за да си здрав се налага и да водиш по-заседнал начин на живот. Какво правя с животът си е моя работа. Ще се радвам, ако ти излизаш повече, а не гледаш другите. Плюс това, ако си мислиш, че имам много време за излизане много бъркаш. Предстоят ми скоро матури и учителите ми още от сега ни засипват с книги. Като се разрових из книгите си в къщи събрах една купчина от книги висока на полувината на мен. Това просто не го виждам как ще го прочета, ама ще трябва. Нали и това е една от причините да се местя при гаджето си. Ако сме различни смени...аз се прибирам късно вечерта, трябва да уча...пътят ми го гаджето е 40мин в едната посока...няма да имаме изобщо никакво време да се виждаме, затова ако живеем заедно който учи, учи през свободното си време или излиза навън , ходим на училище и вечерта сме си заедно.
Иначето написах темата, за да се уверя, че предприемам правилното решение. Туко виж на някой друг му се е случвало и щях да се радвам да сподели опитът си.
Даже и да не бях написала тази тема след изцепките на дядо ми тази вечер изобщо не искам да го гледам. Как може цял живот да го дондуркам, да се грижа за него, да му готвя, да го пера и гладя, а да заявява на баба, че не искал да си говори с мен. Аз 18 години ще го обичам и ще се моля да се сети, че ми е дядо и, че имам нужда от него, а той ще ме отхвърля тотално, въпреки че нищо не съм му направила. Просто ми е писнало от глупостите им, от цялата тази лудница и слагам край на капризите им.
Последиците от темата: Днес си стегнах багажа и утре ще започнем с пренасянето. Гаджето е щастливо, майка му и тя...аз също. :) Тате каза бягай с все сила спасявай се от дъртите...само мама остана, но ще говоря с нея като се върне в България. Сигурна съм, че ще ме разбере.
Мерси на всички, които ми помогнаха. Желая ви всичко най-хубаво. :)