PDA

View Full Version : Проблем със себе си...



asenchu
09-15-2010, 22:53
Добър вечер на всички. Предполагам за някои, това ще бъде поредното банално писмо в този сайт, други може би няма да си направят труда, дори да го прочетат, трети може би ще се опитат да ме разберат, четвърти... деда знам, ще има ли изобщо такива?
С редовете по долу, не моля никой за съжаление, единственото на което се надявам е, добър съвет... какво да правя, как да променя начина си на живот...

Кой съм аз и какво ме накара да напиша долните редове...? Ще се нарека asenchu, както пише в ъгъла. Нямам навика да влизам тук, нямам навика да споделям проблемите си с други хора, за някой може да съм потаен, за други прекалено затворен в себе си. Тук съм, защото това е поредната вечер вкъщи, пред компютъра, сърфирайки из безброй глупави сайтове и слушайки George Michael - Careless Whisper...

Но ще опиша и себе си накратко... 19 годишен младеж, 168 висок, късо подстриган, кафяви очи, леко уформено тяло, забавен за повечето мои познати от нежен произход, добър приятел, добър слушател, без особени финансови проблеми, личен спортен автомобил и разбира се, самотен. НЕ сам, а самотен! Предполагам повечето от вас, умеят да правят тази разлика.
Ежедневието ми обикновенно минава по еднообразен начин - една част от дните в седмицата работя, другата част е почивка, която всъщост почивка, използвам за да спортувам. Повечето вечери, съм вкъщи и както споменах по горе, сърфирам из глупави сайтове. Приятели имам, но все се чудя дали тези приятели, не са ми просто познати. Често ми звънят за кафе, но обикновенно отказвам и си измислям причина, че имам някаква работа. Истинската причина е, че повечето от така наречените мои "приятели" тъпчат на едно място, посещават едно и също кафе по няколко пъти на ден, пият само кола, пушат нон стоп цигари и въртят едни и същи истории. НЕ ми е интересно...
За жените в живота ми... чесно да си призная, не съм имал много. Не съм така наречения бройкаджия. Не съм и досадника, който да подсвирква на мацките или пък да използва най-комерсялните клишета за свалки. Обикновенно просто загатвам за присъствието си, хвърлям загадъчен поглед или нещо от сорта. Малкото момичета които съм имал, съм успявал да ги задържа колкото мога повече до мен, и истината е, че дори не съм се старал особено. Просто винаги съм бил себе си, не съм се превземал, не съм се правил на такъв какъвто не съм, ако не е имало какво да кажа, просто съм стоял тих. Мразя лъжата и винаги съм се старал да бъда максимално честен, понякога с риск да заболи или да нараня човека срещу мен, но това е правилният начин според мен. Използвал съм фразата ОБИЧАМ ТЕ, не като ЗДРАСТИ, а само тогава когато момента е бил подходящ или спецялен. Смятам, че именно в такива моменти, се усеща истинския смисъл на фразата, и сърчицето на момичето до мен, започва да бие с онзи забързан ритъм, който обикновенно е признак на вълнение, последван от проблясък в невинните и женски очи... Боже, мечтая си за такива моменти, топлота, тишина, нежност, влюбени очи...

Преди 1 седмица се прибрах обратно в София. Бях при роднини в друг град, там стоях няколко седмици. Запознах се с нови хора, всеки ден наляво, надясно. Колата ми винаги беше пълна с момичета, с приятели. Правих секс, пих коктейли, чувствах се по съвсем друг начин. Това разбира се, ще остане като красив спомен в съзнанието ми, но сякаш това не е достатъчно. Сякаш не се почуствах наистина щастлив, спокоен, доволен. От 1 година насам съм сам, не съм обвързан, дори този секс наскоро, беше първият секс от тази една година насам. Сега когато съм обратно в София, ежедневието ми пак е изпълнено с работа, вечерите пак са пред домашния компютър, а дрехите които сменях по 2 пъти на ден - нямам желание дори да ги облека. Нося 2-3 отбрани неща, ходя на работа без особено желание, като цяло нямам стимул за нищо. Познатите пак звънят, кафе, тва онва... обаче ми е пределно ясно, че са в същото кафе, че пият същите напитки както винаги и говорят познатите историии. Може би имам нужда от нови хора, нови запознанства... може би имам нужда да излизам по дискотеките тук, в София, но как да стане, като или повечета ще ми кажат, че не им се ходи, или ще кажат, че нямат пари, а в същото време ще пушат по 1-2 кутии цигари на ден и ще висят на по кола в кварталното кафе.
Стоя вкъщи, ровя сайтове за запознанства, виждам, че има толкова много красиви момичета, който знам, че са някаде там, по дискотеки, кафета, барове. Момичета, който няма да дойдат и да почукат на вратата ми така от нищото. И докато те се забавляват, аз ще тъпея... образно казано. Може би нямам волята, нямам стимула да изляза и да се запозная с нещо ново. Може би от време на време си мисля, че не трябва да бързам, защото точно тогава когато най-малко очаквам щастието може да почука на вратата ми. Обаче в същото време, съм и трезвомислещ, и знам, че който живее с надежда - умира в отчаяние. Може би в момента съм натиснал бутона ПАУЗА на живота си и го карам ден за ден. Може би имам нужда от момиче, което да ме обича и подкрепя, момичето на което ако кажа - "Днес ще се разкарваме с колата", тя да тропне с крак и да ми каже - "Не! Днес, ще се разхождаме пеш, за ръчичка, и ще си разказваме сладки истории." Момиче, което толкова да ми вярва, че дори когато съм изнервен и кажа "Не те обичам", дотолкова да ме познава, че да знае, че я обичам повече от всичко.
Момиче, което да не ме лъже, което да е толкова истинско и чисто, че дори и днес да съм имал най-лошия ден на света, лицето и, чертите и, да имат силата - да изкоренят буквално, всичкия този негативизъм и лошо настроението което съм събрал през въпросния ден. Момиче, което когато е до мен, да знам, че тя е всичко което имам и наистина да бъда щастлив от този факт.
А може би женския пол, последните няколко години, много се материализира и не останаха такива момичета?
Незнам... но за себе си знам едно, че имам интуиция която никога не ме е подвеждала. И в момента дори чувствам, че обектът на моята мечта, е някаде там... усмихва се, а може би спи най-сладки сън... и се чудя, къде ли е тя, как изглежда, кога ли ще я срещна... защото вярвам, че търсещият щастието, е като пияницата, който не може да намери пътя към дома си, но знае че някаде там, има дом...

Smrazqvashta
09-15-2010, 23:17
Това, което чувстваш вътрешно е нещо съвсем нормално и не мисля, че то те прави асоциален, затворен, подтиснат и прочие. Идва един момент в живота на човек, когато всичко, което го заобикаля наистина му се струва не толкова необходимо за да бъде щастлив. Трябва му нещо различно, нещо за което дълбоко в себе си е копнял дълго време. Мисля, че от това се нуждаеш и ти. От твоята изповед виждам, че за теб това "нещо" е човек от противоположният пол, който да те разбира, цени и това, което се случва между вас да е различно от еднообразните идеали за по голяма част от днешната младеж, а именно кафенета, барове, алкохол. Този период ще отмине, всеки рано или късно открива сродната си душа. Какво да те посъветвам? Направи нещо различно, може да е просто с някой близък познат, но да е нещо ново, което ще разнообрази семплото ти за теб ежедневие.

fenofhouse
09-16-2010, 13:49
отвори нова страница в живота си смени си телефона и отиди на непознато място намери си нови приятели и непрекъснато търси своето момиче то може да живее близо до теб кои знае а може да я срещнеш утре :smt023 иии не стой пред компа вместо това излез навън и се радвай на живота :---)

StilianStoqnov
09-16-2010, 13:56
Не беше нужно психопат такъв да изписваш цяла книга за педалските си проблеми, като можеше само да кажеш, че си депресант и имаш нужда от пмощ или хапчета.....
Много ви мразя такива лигни ей така.....

fenofhouse
09-16-2010, 14:11
Не беше нужно психопат такъв да изписваш цяла книга за педалските си проблеми, като можеше само да кажеш, че си депресант и имаш нужда от пмощ или хапчета.....
Много ви мразя такива лигни ей така..... :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:

gegata15
09-17-2010, 14:10
ОТВРАТИТЕЛНИ СТЕ , не виждате ли ,че на човека му е гадно и има проблем!!!
по това което прочетох разбрах, че си човек който се върти из скучното си ежедневие и най-вече , че имаш голямо сърце :) Хвани си някой нов приятел , който си пада купонджия и готово , отиди на дискотека , разходете се из мола, отидете на различно място, просто където поискаш. Замисли се, живееш в София а не в някое забутано село , а колкото до любовт... не се къхари тя сама ще дойде :) :-)

PinkMojo
09-17-2010, 21:55
Въобще не се депресирай, много момичета (включително и аз 8-) ) дават мило и драго да намерят такъв като тебе, който иска не само секс, но и нещо повече!! Просто почни да излизаш на нови и да се срещаш с нови хора, даже да ти е скучно и гадно повтаряй си, че може всеки момент да срещнеш човека, който ще даде смисъл на живота ти