YouDontKnowMe
09-16-2010, 11:59
Исках само да споделя ^^ .
Днес ми се разсърди, че съм правела всичко без желание. Всеки път, като ме помоли нещо ГО ПРАВЯ и само ми се кара, че не съм го правела с желание и че съм мръкнала. Мързелива като баща ми . Само дето като ми се каже нещо го правя. Ама нали, нестига, че трябва да го правя, ами и не трябва да мрънкам. Като съм на село ако някой поиска нещо вседнага го правя/го давам, у нас също. И само ми се повтаря, че съм мързелива. Направо ми втръсва вече ! Какво желание да имам, аз нямам желание у нас да си стоя вече, всеки вечно е начумерен, само някой се псува и се крещи, ама аз ако повиша тон - млъкни, ще събудиш някой. На мен не ми се пази тишина, ама на другите ще се пази . Е , разбирам, че я са на работа, я нещо друго, ама аз не съм човек и нямам право да мрънкам, трябва да се чувствам виновна, че правя нещата без желание.
Аз ако не исках да помогна, нямаше да помогна и само на инат щях да правя, никой не си дава сметка колко арогантно мога да се държа и как на инат мога да скъсам нервите на някого.
Явно не си стоя често вкъщи, силно се надявам скоро да ни намерят общежитие, че вече изкрейзвам. Чувствам се като някакво псе направо. Благодарна съм за всичко на мамето, имах силното желание да започна да продавам разни неща само и само за да им помогна финансово, но ако тръгна нещо да направя свързано с това - имаш да учиш за изпит (пробен изпит, на истинския дори няма да се явявам, защото ще държа за друг сертификат), тука трябва да се пуска прахосмукачка, аз по цял ден правех планове миналата седмица как да си изкарам пари поне за моята издръжка, да не ги товаря , а мама ми крещи колко съм неблагорна и мързелива , едва ли не. И като никой не ме взе на сериозно за "бизнеса" - поне мама ме взе, ама ми писна да изтърпявам на всеки кофти настроението.
Извинявам се за спама, това е най-малкото и леко нещо , което се случва у нас, ама вече чашата започва да прелива и вече аз ще започна да се сърдя, писна ми всички да ми се сърдят за небивалици, като те сами са си виновни.
Даже не ми се говори с никого, заради това пуснах тема.
И все пак благодаря, ако някой е прочел нещото.
И не, не е пубертета, нямам проблеми в други аспекти с родителите ми, освен това, че никой тук не си сдържа емоциите и всеки прави и говори някакви недообмислени неща. Опитват се понякога да ми кажат да направя нещо, а не се усещат, че от моя страна това е добра воля. Ако не ми беше толкова жал за тях , и ако не ги обичах (вече от пуберското държание на мама усещам, че и таз обич почва да изтива от другата страна, ама нищо не мога да направя, хората се променят, и ми писна аз да се опитвам да оправя нещата, а от другата страна - нищо) щеше положението да е много тежко.
Имам 6.00, нямам проблем с никого (съучениците не се броят), споделям почти всички амбиции на майка ми за моето бъдеще, не крия нищо, не пуша, не пия. И да пия, и да пуша инцидентно- не се крия, казвам си по телефона / примерно/ . Знае за всички мои сексуални партьори и забежки , и няма проблем с това.
Усещам как и аз ,като повечето тийнове , ще сложа една черта на мама и ще отида да уча с приятеля ми , а не тя където тя бленува, защото ми писна да съм сама (в преносно значение, демек с никой да нямам желаните от мен близост и разбиране). Нищо не ми пречи да започна работа (не ми пука като какво, стига да не е нещо от сивия сектор), да започна в Софийския , като изкарам пари за издръжка - да си замина някъде , по мое желание. Няма да имам нужда от ничие покровителство. Имам план за всякакво развитие на живота ми, даже и ако се разболея от рак/умра случайно. Инструктирала съм приятеля ми какво да направи/каже.
Ама на мама не й минава това през главата, че не съм толкова неоправна и уязвима като баща ми, не е само тя умна, отговорна, бла бла. Заслужава си да изпълня горният план само и само за да й го докажа, че не може и мен да ме третира като тате.
Пак се извинявам за глупостите.
Днес ми се разсърди, че съм правела всичко без желание. Всеки път, като ме помоли нещо ГО ПРАВЯ и само ми се кара, че не съм го правела с желание и че съм мръкнала. Мързелива като баща ми . Само дето като ми се каже нещо го правя. Ама нали, нестига, че трябва да го правя, ами и не трябва да мрънкам. Като съм на село ако някой поиска нещо вседнага го правя/го давам, у нас също. И само ми се повтаря, че съм мързелива. Направо ми втръсва вече ! Какво желание да имам, аз нямам желание у нас да си стоя вече, всеки вечно е начумерен, само някой се псува и се крещи, ама аз ако повиша тон - млъкни, ще събудиш някой. На мен не ми се пази тишина, ама на другите ще се пази . Е , разбирам, че я са на работа, я нещо друго, ама аз не съм човек и нямам право да мрънкам, трябва да се чувствам виновна, че правя нещата без желание.
Аз ако не исках да помогна, нямаше да помогна и само на инат щях да правя, никой не си дава сметка колко арогантно мога да се държа и как на инат мога да скъсам нервите на някого.
Явно не си стоя често вкъщи, силно се надявам скоро да ни намерят общежитие, че вече изкрейзвам. Чувствам се като някакво псе направо. Благодарна съм за всичко на мамето, имах силното желание да започна да продавам разни неща само и само за да им помогна финансово, но ако тръгна нещо да направя свързано с това - имаш да учиш за изпит (пробен изпит, на истинския дори няма да се явявам, защото ще държа за друг сертификат), тука трябва да се пуска прахосмукачка, аз по цял ден правех планове миналата седмица как да си изкарам пари поне за моята издръжка, да не ги товаря , а мама ми крещи колко съм неблагорна и мързелива , едва ли не. И като никой не ме взе на сериозно за "бизнеса" - поне мама ме взе, ама ми писна да изтърпявам на всеки кофти настроението.
Извинявам се за спама, това е най-малкото и леко нещо , което се случва у нас, ама вече чашата започва да прелива и вече аз ще започна да се сърдя, писна ми всички да ми се сърдят за небивалици, като те сами са си виновни.
Даже не ми се говори с никого, заради това пуснах тема.
И все пак благодаря, ако някой е прочел нещото.
И не, не е пубертета, нямам проблеми в други аспекти с родителите ми, освен това, че никой тук не си сдържа емоциите и всеки прави и говори някакви недообмислени неща. Опитват се понякога да ми кажат да направя нещо, а не се усещат, че от моя страна това е добра воля. Ако не ми беше толкова жал за тях , и ако не ги обичах (вече от пуберското държание на мама усещам, че и таз обич почва да изтива от другата страна, ама нищо не мога да направя, хората се променят, и ми писна аз да се опитвам да оправя нещата, а от другата страна - нищо) щеше положението да е много тежко.
Имам 6.00, нямам проблем с никого (съучениците не се броят), споделям почти всички амбиции на майка ми за моето бъдеще, не крия нищо, не пуша, не пия. И да пия, и да пуша инцидентно- не се крия, казвам си по телефона / примерно/ . Знае за всички мои сексуални партьори и забежки , и няма проблем с това.
Усещам как и аз ,като повечето тийнове , ще сложа една черта на мама и ще отида да уча с приятеля ми , а не тя където тя бленува, защото ми писна да съм сама (в преносно значение, демек с никой да нямам желаните от мен близост и разбиране). Нищо не ми пречи да започна работа (не ми пука като какво, стига да не е нещо от сивия сектор), да започна в Софийския , като изкарам пари за издръжка - да си замина някъде , по мое желание. Няма да имам нужда от ничие покровителство. Имам план за всякакво развитие на живота ми, даже и ако се разболея от рак/умра случайно. Инструктирала съм приятеля ми какво да направи/каже.
Ама на мама не й минава това през главата, че не съм толкова неоправна и уязвима като баща ми, не е само тя умна, отговорна, бла бла. Заслужава си да изпълня горният план само и само за да й го докажа, че не може и мен да ме третира като тате.
Пак се извинявам за глупостите.