нещо ми става

[SuNsEt]

С едно момче съм от 3 месеца,историята е много дълга...Познаваме се от 16 години,той казваше,че аз съм единствената освен родителите му,която го разбира толкова добре.От години той искаше да бъде с мен,но аз си мислех,че просто иска да ме мине и не се интересува от друго,не му обръщах внимание...До сега всичките ми бивши може да се каже,че са ме обичали повече,от колкото аз тях...Бях свикнала да получавам обич,но аз също се раздавах,но сега е много по-различно...Стана точно обратното,имам чувството,че го обичам повече от колкото той мен.Направих много неща за него винаги,когато има проблем се опитвам да му помогна независимо какво...От 1 месец обаче ми става нещо...И аз не знам какво точно,напират много чувства в мен,когато се скараме или се сдърпаме плача всяка вечер и когато го няма също плача...Започнах да излизам по-малко,не исках да виждам почти никой освен него...карах се с майка ми,която си мисли,че съм в депресия-не знам дали е така.При него никога нищо не се знае,един ден може да е в София,а на другия да е във Варна примерно...всичко се случва на бързи убороти и много често става така,че плановете се объркват.Отначало се опитах да го разбера...но после се случиха много неща,в които искам ли не-бях замесена.Една вечер той отиде при един негов приятел в 00 часа по никое време да го утешава,че другия приятелката му го беше зарязала...Тогава се запитах дали ако стане нещо с мен той би хукнал веднага.Е...преди 6 дни разбрах отговора.Тъй като от месец плача всяка вечер и просто ...не мога да се контролирам,опитах се на няколко пъти да се самонараня...исках да ме погълне земята...Всичкото това се случваше,когато сме скарани или той ме е наранил с някоя дума без да се усети.Отначало не исках да му казвах,за да не го натоварвам с моите глупости и да не изглежда,че имам някакви претенции...Но преди 6 дни вече не издържах и наистина се самонараних и тогава усетих,че не мога повече да крия това от него.Казах му,че искам да говорим(той не ме беше търсил преди това 5 дена понеже е бил в болница ) и че е сериозно...на другия ден го чаках ужасно много време,а той не дойде...Звънях му 2 пъти единия ми затвори а другия не ми вдигна.От тогава за мен стана още по-лошо...всяка вечер правя това...нещо вече изпитвам нужда да се нараня,когато почувствам,че има нещо лошо в отношенията ни.На другия ден вечерта той ме потърси и искаше да ми обясни,защо не е дошъл,но аз не исках да знам...Исках да се видя с него и да говорим очи в очи,защото винаги когато му пиша по скайп за нещо по-сериозно не ми отговаря(не че не е сериозен човек,напротив просто не знам защо се държи така).Той каза,че или да му кажа сега или никога...и така-признах му,беше ми УЖАСНО трудно...а той не ми отговори.Звънях му по телефона-не вдигна...и аз естествено..изпаднах във...и аз не знам какво състояние.След 2 дена ме потърси и ме попита дали искам да отида с него на едно състезание да гледаме един приятел-съгласих се...но исках тази болка в мен да спре,а знаех,че той е виновникът за всичко и много си мислех дали да не се разделим,но не мога...обичам го.Пак си писахме същата вечер и той ми каза шеговито"само да не ме биеш като се видим" попитах "защо" и той каза "за вчера" ...от там се опитах да го попитам защо постъпва така,той обясни,че трябвало да помогне на един негов приятел...Каза ми,че приятелите му са най-важното нещо в живота му,аз не съм разбирала,обичал ме,но колкото и да ми го казвал аз не съм му вярвала,мислех,че ако обичаш някой трябва да доказваш любовта си към него колкото можеш повече..А преди казваше за мен същото.Не искам да заставам межу него и приятелите му,просто исках да се справим заедно с моя проблем...тъй като той ми каза,че винаги,когато имам проблем ще го решаваме заедно.Днес се видяхме за това състезание...през цялото време бях омърлушена и не говорех,той ме питаше няколко пъти какво ми е,но сякаш не можех да повдигна пак въпроса за самонараняването...и за това не казвах нищо. "защо се държиш така сякаш нищо не се е случило?'' го попитах аз,а той "е че какво се е случило толкова кажи ми"...изглеждаше,че все едно не съм му признавала нищо,но не можех да му обясня.Целуваше ме,прегръщаше ме от време на време и каза,че не бил спал заради вчера,но не вярвам да съм му повлияла с нещо и за това да не е спал.Рано исках да си тръгна от състезанието и той ме попита дали да ме изпрати до спирката(от където да се прибера сама)-аз му отвърнах,че ако иска...Той настояваше да му кажа "да" или "не" ,но толкова ми беше гадно,исках да му кажа всичко,а не мможех...таа казах му "както си решиш" -явно беше изгубил търпение и само ме попита "няма ли да ме целунеш" ,погледнах го и не можах да направя и крачка,а той просто ме остави насред хората и си тръгна,дълго го гледах...и после се прибрах в нас.Плаках...направих онова нещо...Постояно ми бяха в главата думите му и това,че казваше,че приятелите за него са най-важното -ДА така е,прав е ,но ми стана мъчно че за онова момче отиде по никое време да го утешава,а за мен не можа един след обед да отдели(понеже пак е помагал на някой)...и после дори не ме попита как съм,не искаше да разбере какво е станало...Чудя се дали трябва да бъда с него...привързах се ужасно много,не ме разбирайте погрешно,не искам да го обсебвам или да го задушавам,точно за това и не исках даму казвам за моите проблеми...Желая само да ми отдели просто един ден поне само за мен...да му разкажа всичко и той да ми отвърне "Ще ти помогна,всичко ше се оправи"...толкова ли много искам? :(

[unbreakabl3]

Мисля, че се филмираш прекалено много и това го отдалечава по някакъв начин. Не те обвинявам де, както и не оправдавам него.. С приятеля ми сме имали същия период..
Явно не иска сериозна връзка според мен и за това не иска да обсъжда проблемите, или пък просто ти се сърдиш за глупости постоянно и на него му е омръзнало все с едно и също да се разправя.. Не знам..

[RoSKo0o0]

Честито! Ти си влюбена. Свиквай да получаваш винаги по-малко. Времето ще покаже дали те обича и дали ще сте заедно. Стискам ти палци, но говори! Не си премълчавайте, очи в очи и истината... това е ключа към загадката :)

[SuNsEt]

Това с филмирането го знам...да така е.За много неща съм правила от мухата слон,но това беше преди...Промених се заради него,знаех,че това в мен го дразни и се стараех да не обръщам внимание на нещата,които ми пречат...Прикривам се пред майка ми...защото ако разбере каза,че ще ме заведе на психолог,а не искам.Ако преглътна отново моите проблеми,сякаш ще предам себе си...Какво ли не съм правила за него...ходила съм къде ли не без майка ми да знае,когато дължеше пари му дадох...свързах се с някакъв доста опасен човек бих казала,само и само да му помогне,защото беше загазил и още много други неща.Той ми казва "повече не мога да направя за теб,такъв съм знам,че съм идиот"...аз не искам да ме обсипва с подаръци или нещо такова,заболя ме,че не се поинтересува от както му признах за онова нещо...не ме попита как съм,а се държи всякаш нищо не е станало.Не искам да преигравам,но може би точно така изглежда.Вече не знам дали не е късно да говоря с него за онова...страх ме е че ако е по скайп няма да ми отговори,а на живо дори не събрах смелост да му кажа.А за сериозна връзка-до сега той винаги е давал и не бил свикнал да получава-това ми каза преди...темпото било бързо,за това и се опитвах да не говоря толкова много,да му давам свобода и да не го притискам.
Ако искам мога да си намеря някой друг...не се смятам за красавица,но знам,че мога да си намеря някой като преди...но само като се сетя за Моето момче(може би от днес вече не) и ме свива сърцето...майка ми казва,че той не можел дами даде нищо...Да,ако говорим за пари...но той ми показа какво е да се чувстваш жив...имам невероятни спомени с него...Искам да е както преди,но не знам как да оправя нещата и да се справя с емоциите си.

[unbreakabl3]

Разбирам и чувствам всяка една дума от казаното. Както казах била съм в подобна ситуация.
Но не мислиш ли, че ти правиш прекалено много за него, а не получаваш нищо?!
Всъщност няма кой да ти помогне в тази ситуация, както и на мен нямаше. Ти решаваш - или с него и търпиш, надявайки се някога да се промени.. Или приключваш окончателно и продължаваш живота си. Това със спомените е нормално, но пък са само три месеца (което не е чак толкова много, каквото и да казваш), аз имах цяла година спомени зад гърба си и още няколко месеца познанство, преди да бяхме решили да сме заедно. За това, колкото по-рано приключиш, толкова по-лесно ще ти е.
Животът е пред теб, виж малките хубави неща, които ти се случват и им се усмихни. Наистина помага.
Това, че ти е казал, че повече не може да направи за теб, говори за това, че не иска сериозна връзка, според мен. И на мен са ми го казвали под малко по-различна форма, но пък в същото време като му казах "Айде да се разделим", не ме пусна. Ей това са момчетата, дето не знаят какво искат.
И междудругото това за психолога не е лоша идея. Не си мисли, че някой ще ти се смее или нещо подобно. Аз много бих желала да посещавам психолог, но не бих казала на майка ми. Не е лошо да има някой, който да ти дава наистина добри и професионални съвети, той е имал опит с много такива тийнейджъри, така че знае най-добре какво помага в такива случаи.. А и все пак си опитвала да се нараниш.. Не мислиш ли, че е глупаво, заради някой, на който не му пука толкова за теб, колкото на теб за него..?!

[djipsito]

Аз съм съгласна с unbreakabl3, не съм била в такава ситуация, а в подобна, и аз бях много зле и с нервите и с всичко...Отидох на невролог и много ми помогна тази жена. Не знам ква е причината да не искаш да идеш на психолог, ама ако събереш смелост да идеш, ще ти помогне, сигурна съм.
Аз бих говорила с майка ми и бих й споделила всичко, тя винаги ми е казвала още от самото началото как вижда нещата, аз си знам моето ама накрая виждам че е била права.. и досега никога не е грешала. Не мисля че майка ти иска да ти навреди, а само да ти помогне и мисля че ще ти даде най-правилния съвет, за това не се карай с нея...
Аз се бях изпокарала кажи речи с всичките ми роднини и приятели заради един нещастник, нараних (с думи и действия) дядо ми и винаги ще съжалявам за тва...
Помисли си и реши какво да правиш.. ;)

[SuNsEt]

Той...как да ви обясня...мисля си,че едва ли някога ще намеря някой,който да ме целува така...или да ме гледа по тоя начин,да ми казва толкова много,има моменти,когато не е нужно да му казвам за нещо,понеже той вече знае отговора...много пъти е правил точно това,което ми харесва или съм искала някога да направя..Дори не сме правили секс,или не е ставало дума...просто го обичам.Понякога си казвам,не край-ще го преживея...да,ще го преживея,но няма да съм същата след него.Ще търся другите в него,ще искам да го виждам...да го чувам и т.н.Попитах най-добрата ми приятелка,която не знае за нараняването(не искам да и казвам...) дали не трябва да му се извиня за днес...или да му кажа нещо,да го потърся...той може би вече не ме иска,не знам,а тя ми отвърна "да му се извиняваш,че те наранява...няма какво повече да кажа".
Онази част със ''да си дадем време'' никога не означава нещо добро...на няколко пъти се опитах да му кажа за нараняването,но не успявам.Може би не е обърнал внимание?!...не искам да ставам банална,но колкото повече се ранявам,толкова повече си мисля,че не ми е достатъчно и ...продължавам.Не го правя с цел той да го види макар,че може би чак тогава ше осъзнае какво ми причинява волно и неволно.Той днес ме попита дали искам да дойде в понеделник пред даскало да се видим...но дори за това не успях да кажа на глас "да'' въпреки,че в себе си крещях имам нужда от теб,та той "ами щом мълчиш значи....ясно"-тоест помислил си е че не искам.Трябва ли да го потърся при първа възможност и най накрая да му разкажа без страх какво ще стане?...или вече няма смисъл,понеже изглеждам все едно че имам претенции.
Не искам да отида при училищния психолог,защото ще трябва да му кажа всичко,а той ще се обади на майка ми.Не мога да отида на друг,защото пък там се плаща...А майка ми-знам,че е права,с нея не се карам за него...просто понеже ми става всеки ден ужасно и то си личи по поведението ми и от там се караме понякога.Иначе знам,че е права...знам го,но чувствата ми са по-силни от всичко останало.

[danchobg]

КАКВИИИИИ ДЪЛГИИИИИИ КОМЕНТАРИ И МНЕНИЯ :?

[unbreakabl3]

И като му кажеш, какво?! Най-много да му стане приятно, че си способна на такива неща заради него, но това само в първия момент.. После ще си каже, че си прекалено отчаяна и филмирана и най-много да те зареже.. Бъди жена! Почувствай силата на женското в теб.. Не се унижавай..! Обикновено казвам, че е по-добре да загубиш гордостта си, заради човека, когото обичаш, отколкото да загубиш човека, когото обичаш заради гордостта си.., но в твоя случай не е така..! Имай малко достойнство и гордост! Ти да не си някакво мекотело, че да те тъпче така тоя?! Не му позволявай да те кара да се чувстваш така все едно ти си виновна всеки път, не му се извинявай! Няма за какво! Той те наранява, а по дяволите, както вече казах - ти си Жена! Научи се да си служиш с женската си сила. Не трябва ти да му се молиш и да му се извиняваш още по-малко.. Я си хвани едно друго момче, пък да видиш как ще тича след теб, като разбере, че те е изгубил..

[djipsito]

Не, не.. не мисля... по-скоро тя приема много дребните неща твърде навътре. Аз съм същата, почвам да се филмирам, да плача, да се измъчвам... ама когато поговоря с момчето се оказва съвсем друго...
Като за начало спри да се нараняваш... или там каквото правиш, знам че действа успокоително някак си, ама спри...
Говори с него и виж кво ще стане, премълчаните работи не са хубаво нещо.. не се извинявай за нищо, щото нищо не си направила, просто поговорете нормално, кажи му всичко, кво те мъчи, кое не ти харесва и т.н и го направи час по-скоро щото накрая може и да не иска да знае, да му писне и да те остави ... ГОВОРЕТЕ пък ако не те разбере е ясна работата...
Недей да се страхуваш от нищо, може всичко да е много просто...
Предполагам че всичко тва е от страх да не го загубиш, защото толкова мн го обичаш, че мислиш че света ще свърши ако го няма. Била съм така...
Действай по-кротко за да не почне да те има като даденост... трябва да му покажеш че можеш и без него, колкото и да го обичаш, НЕ ПОКАЗВАЙ ТОЛКОВА чувства...рядко се оценява ;)

А ся му се обади.. айде, успех ;р

[unbreakabl3]

Не знам, но като гледам случая ми се струва, че ситуацията ще е като моята, като реши да поговори с него. Цитирам:

Аз: Трябва да говорим.
Той: Днес не си ме целувала. - опитвайки се да ме целуне.
Аз: Първо ще говорим, тогава.
Той: Не, първо ме целуни. *злобен поглед от моя страна* Добре де, айде, кажи.
Аз: Изреждане на всичко, което ме мъчи.
Той: И това ли е? Добре, айде, повече няма да правя така. Сега ме целуни.

Тоест: ГЛУПОСТИ, ГЛУПОСТИ, само за да отклони темата и да не говори за това. Смятам, че и в нейния случай момчето ще постъпи по този начин.
Как се промениха нещата?
Той наистина започна да ме търси отначалото, но аз знаех, че пак ще спре. Затова той ми звънеше, аз не му вдигах.. Обаждах му се много време след като ми е звънял той. Оправдавах се с разни неща. Тоест постъпвах като него. Показвах му как ме третира той. Да видиш как се промени след това ситуацията. Обаждах му се и веднага си вдигаше телефона. Караше ми се, че чак сега съм се сетила за него. Викаше ме да излизаме по-често. Като излизаме, постоянно ми казва колко съм хубава, флиртува с мен както в началото на връзката ни. Абе голямо подобрение! Та.. ако искаш, пробвай така. Ако стане нещо, значи си е заслужавало да се мъчиш с него, ако ли не, вече няма какво да се направи. Колкото по-рано приключиш, толкова по-добре!

ПП: Ако само се самосъжаляваш и оплакваш пред него, нищо няма да стане. Трябва да поддържаш тръпката му. А това става като му показваш, че можеш и без него, като правите нови неща заедно, за да избегнете еднообразието. Повярвай ми, така ще се оправят нещата, ако си е заслужавала тази връзка. Като се видите, бъди най-усмихнатот същество. Не му казвай какви глупости си правила досега заради него. Покажи му, че си добре, че си щастлива, имай достойнство, направи му няколко женски номерца и би трябвало да се оправят нещата. Но не забравяй, че това нещо трябва да се поддържа. Ако след това пак си толкова отчаяна и му го показваш, пак ще стане същото! Просто поднови тръпката във връзката ви.

[sasha_90]

Не знам,но май само ти самата можеш да си помогнеш.Как?Няма да е лесно,но не и невъзможно.Научи се да не приемаш всичко толкова навътре,въпреки твоята емоционалност.За теб най-важното трябва да е собственото ти аз.Каквото и да става или пък каквото и да ти се случва-първо трябва да мислиш за себе си и тогава за другите,но само за тези,които заслужават.Момчето,което спомена и което е виновно за състоянието ти,не е подходящ за теб и не те заслужава.Послушай ме.Просто не си струва да се съсипваш,заради някой,на когото не му пука хич за теб.