nikiTANEV
09-18-2010, 17:18
Запознахме се към средата на януари миналата година (ще я нарека К). Тогава бяхме в едно училище, но в различни паралелки. По едно време започнахме да си чатим по скайп доста, бяхме забавни един на друг и си допадахме. Един ден ми спомена, че имала плакат на любимците ми от Металика и ето повод за първата ни среща! Беше в градската градина. След училище отидохме там, седнахме на една пейка и като се заговорихме не усетих как минаха 5 часа и половина. Просто усетих, че съм влюбен в нея. Тя беше едно малко, сладко, лъчезарно момиче, което след всяка изминала минута с нея исках да прегърна все повече и по-силно! Виждах и че тя изпитва симпатии към мен. На втората ни среща, която беше вече към 8 вечерта, бяхме в другия голям парк на града. На една от пейките, отново както си лафехме сладко сладко, се бяхме прегърнали ... от доста време. Просто вече знаех, че това е момичето което искам да е до мен!! Нещата бързо се развиха и на 3тата ни среща (г/д 1 седмица след първата, на 5ти февруари) вече реших да я притисна и с помощта на 2-3 целуфки вече бяхме заедно :grin: Може да ви се стори смешно, но аз съм доста високо момче - тогава бях около 186см, сега около 192, а тя е около 160. Много ми се бъзикаха с разликата във височината, но честно казано и със извинение - БОЛЕШЕ МЕ К**А! Аз обичах това момиче и нищо нямаше да ми го отнеме!
Да ама на една от училищните екскурзии играли на шише и тя целунала друго момче по устата. Реших, че не е толкова страшно и й казах, че нищо не ни пречи да продължим, след като ми каза, че наистина съжалява и не иска да се разделяме. Времето минаваше покрай нашата щастлива връзка, естествено имахме някои пререкания, но ... това е нормално.
Тук е момента да спомена, че тогава и 2та бяхме на 13 и бяхме девствени. Моят рожден ден, обаче, е на 24ти Май, а нейния на 13ти Октомври. Към 5тия месец вече сериозно се замисляхме кога да го направим за първи път. Тя искаше първо да навърши 14 за да не се чувста тъпо, че е загубила девствеността си толкова малка. Нямах абсолютно нищо против! Аз просто бях радостен, че това момиче бе с мен и ако трябваше, щях да чакам и 16 да навърши!!
Малко по-късно обаче (не помня защо) се скарахме по-сериозно. Тръгнах си и я оставих сама в центъра на града на път към урока ми по математика (к'во да се праи кандидатсване след 7ми клас :х). По пътя обаче минах покраи къщата на бившата си (да я наречем Т), към която отдавна не изпитвах нищо. Не знам как по дяволите точно в този момент тя слизаше пред тях да посрещне приятелката си и да излязат. Казах и здрасти и тя ме пита как върви с новата. Заговорихме се, разправих и за караницата, казах и и за това, че ще чакам да навърши 14, за да ми пусне (както казах не ми пукаше но нз к'во ми стана тогава :Х) и ето ти повод бившата да те привикне обратно ... Каза ми, че просто ако се върна при нея ще го направим при първа възможност. Идея си нямам какъв дявол се бе преселил във мен, но тръгнах да я целувам във знак на съгласие !!! Точно преди да и пусна език се дръпнах и си казах "К'во праиш бе тъпак!!?"! Теглих и едни майни на Т и си продължих към урока. Съвестта ме гризеше - до сега не бях лъгал К и знаех, че ако разбере от някой друг ще е много лошо! Взех тела, обадих и се и и казах за случилото се. Каза ми да се срещнем около тях след урока ми. Така и стана. Разменихме няколко извинения и след като и 2та се заклехме, че вече няма да има такива изцепки след като сме квит, отново бяхме заедно и в щастливи отношения!!
Пак известно време нищо интересно не се случваше (в лошия смисъл ест). Към началото на новата учебна година (бяхме приети в езикова в един и същ клас !!) отново незнам за какво се бяхме скарали, но и казах, че искам да се разделим малко. Тя каза, че няма проблем, почивка след 8 месеца е ОК. Събрахме се след това, пак няколко караници, но всичко беше точно. Тя навърши 14те на заветния 13ти Октомври и ето, че вече можеше да го направим. Поради лоши стечения на обстоятелствата около нас нямаше никаде свободно време или място за това. Но добрината ни се изплати .. с лихвите!! Първият път беше у тях, на Нова година! :grin: След това продължихме да се обичаме, не като 80% от случаите - ебат и заебат ... Още няколко пъти го направихме до една екскурзия, ако не се лъжа към април месец. Беше 11-дневна училищна екскурзия из европа и се очертаваше да е изживяването на живота ни - да празнуваме точно 14тия си месец в Париж !!! Да, ама не! Дойде и втората голяма караница, за която определено имах голяма вина! Наистина не и обръщах внимание, като че ме беше срам от нея пред останалите в автобуса! А ТОВА НИКОГА НЕ Е БИЛО ТАКА ! С пълно право в единия от хотелите на 4тия ден тя ми тегли майните. Ядосах и се и когато ме викна на следващата вечер в стаята си да си оправим отношенията, аз, да се еба в тапия говедар, и казах, че не я обичам ... Честно казано обичах я, но просто ме беше наранила когато ме отряза предишния ден. Следващата ми тъпа постъпка - на следващия ден хванах една Бургазлийка от екскурзията. Не знам какво ми хареса в нея, но бях с нея до края на екскурзията. К плачеше ... Сега като се сетя се опитвам да опазя клавиатурата от тоновете вода изтичащи от очите ми ... Мина екскурзията и бяхме разделени за около месец.
Пак както преди, просто осъзнах, че не мога без нея! Казах и че искам отново да сме заедно и въпреки това, което и бях причинил тя прие. В следващите месеци ( до 11 септември тази година), се старах тя да е най-щастливото момиче, доколкото зависеше от мен! Не бях с нея просто по навик, или защото нямаше с коя друга да тръгна! Аз я обичах! С ЦЯЛОТО СИ ШИБАНО СЪРЦЕ! Виждах, че и тя е щастлива, всичко беше 6.
Дойде и лятната ваканция след 8ми клас. Аз бях на море, после тя след мен, после отиде и в гърция към края на ваканцията, аз бях и до софия известно време (защото баща ми живее там - наще са разведени ама се тая).
На 11ти, докато седях у нас в софия и инсталирах на тати Диабло 2 да цъка, се обадих на любимата си да я чуя какво прави. Завърших разговора с едно искрено "Обичам те, слънце!", но не получих отговор :( Попитах "защо?" и получих само едно ... не съм сигурна. Стана ми зле ... Казах си "Какво пък, нормално е, не ме е виждала дълго време но на 14ти като се видим ще се оправи всичко!". И за трети път ... ДА АМА НЕ ! на 12ти тя каза, че приключваме ... Бях толкова съсипан, че няма накъде! Още по-лошото бе, че чувствата и останаха същите дори и след като се видяхме на 15ти септември.
Опитах се да си я върна, с обещания (които никога не съм нарушавал) и всякакви молби. Тя си остана твърда като камък ... Казах си, че ако съм мъж на място, ще я оставя да е свободна след като не ме обича вече! Уговорихме се да излезем на 16ти и и обясних, какво ще направя. Тя бе съгласна да се чуваме по телефона вечер и да се виждаме от време на време извън училище. Всичко ми изглеждаше перфектно, но на следващия ден тя съвсем ми обърна гръб - каза, че никога вече няма да излезем насаме, единствения ни контакт ще е в училище от време на време, и ще се чуваме за малко по телефона вечер. Нещата ставаха все по-зле за мен ... просто не можех да си намеря място от мъка! Наистина се опитвам да и дам това което иска - а именно свободата, но аз не мога да потискам всичките тези чувства които съм насъбрал през времето което не съм я виждал! На всяко едно междучасие искам да ида при нея, да я прегърна, да я целуна както само аз я целувах, да забравя, че даскалката по химия идва да ми пиши няква 4ка и просто да не я пусна! Уви, не мога да го направя ... Обичам я и искам тя да е щастлива! Тя го знае и знае, че аз съм готов във всеки един момент да сме заедно отново!
Не знам някой усещал ли го е на тая възраст и ако искате ми се смейте, но аз така човек не съм обиквал! Тя е моето момиче и сега когато я няма просто света ми е толкова сив ... други момичета не виждам, седя вкъщи и чакам тя да ми се обади или да влезе в скайп да и попиша малко.... Старая се да не и досаждам и се опитвам да бъда силен и търпелив, с надеждата, че както всички мои близки осъзаха колко обичам това малко сладко създание и как съм готов да направя всичко да си я върна и да я направя щастлива както преди, така и тя да го осъзнае! Една съучеинчка с опит в любовта ми каза "Старата любов ръжда не хваща, повярвай ми!". Вярвам в това и се надявам ако не скоро, то поне след като К си намери друг, при някоя негова тъпа изцепка тя да осъзнае, че е загубила много като ме е оставила! Не искам гадно да и правя, казвам го като надежда, че тя ще се върне! И съм готов да чакам години ако чувствата ми към нея не угаснат! Връщам се към хронологиите в скайп с нея и се псувам като каруцар, как подяволите съм могъл някога да и се ядосам, да и говоря по този начин, камо ли да и направя нещо толкова гадно като това на екскурзията :Х
Моля ви, кажете как да направя така, че да имам г/д близък контакт с нея, но без да и досаждам и без да я карам да ми обърне гръб тотално и да ме намрази! Искам и двете неща с цялто си сърце, а десетки пъти повече я обичам и искам да направя всичко възможно да е щастлива! Но просто не мога без нея, тапото време минава толкова бавно, гръдния кош ми е свит все едно съм на 400м под повъхността на морето! БОЛЕН СЪМ!
Извинявам се за необикновено дългия пост, но година и половина връзка не се съкращава в десет изречения. Искрени благодарности на този, който си направи труда да го прочете и още по-големи, на тези които се отзоват с идеи за помощ!
;(;(
Да ама на една от училищните екскурзии играли на шише и тя целунала друго момче по устата. Реших, че не е толкова страшно и й казах, че нищо не ни пречи да продължим, след като ми каза, че наистина съжалява и не иска да се разделяме. Времето минаваше покрай нашата щастлива връзка, естествено имахме някои пререкания, но ... това е нормално.
Тук е момента да спомена, че тогава и 2та бяхме на 13 и бяхме девствени. Моят рожден ден, обаче, е на 24ти Май, а нейния на 13ти Октомври. Към 5тия месец вече сериозно се замисляхме кога да го направим за първи път. Тя искаше първо да навърши 14 за да не се чувста тъпо, че е загубила девствеността си толкова малка. Нямах абсолютно нищо против! Аз просто бях радостен, че това момиче бе с мен и ако трябваше, щях да чакам и 16 да навърши!!
Малко по-късно обаче (не помня защо) се скарахме по-сериозно. Тръгнах си и я оставих сама в центъра на града на път към урока ми по математика (к'во да се праи кандидатсване след 7ми клас :х). По пътя обаче минах покраи къщата на бившата си (да я наречем Т), към която отдавна не изпитвах нищо. Не знам как по дяволите точно в този момент тя слизаше пред тях да посрещне приятелката си и да излязат. Казах и здрасти и тя ме пита как върви с новата. Заговорихме се, разправих и за караницата, казах и и за това, че ще чакам да навърши 14, за да ми пусне (както казах не ми пукаше но нз к'во ми стана тогава :Х) и ето ти повод бившата да те привикне обратно ... Каза ми, че просто ако се върна при нея ще го направим при първа възможност. Идея си нямам какъв дявол се бе преселил във мен, но тръгнах да я целувам във знак на съгласие !!! Точно преди да и пусна език се дръпнах и си казах "К'во праиш бе тъпак!!?"! Теглих и едни майни на Т и си продължих към урока. Съвестта ме гризеше - до сега не бях лъгал К и знаех, че ако разбере от някой друг ще е много лошо! Взех тела, обадих и се и и казах за случилото се. Каза ми да се срещнем около тях след урока ми. Така и стана. Разменихме няколко извинения и след като и 2та се заклехме, че вече няма да има такива изцепки след като сме квит, отново бяхме заедно и в щастливи отношения!!
Пак известно време нищо интересно не се случваше (в лошия смисъл ест). Към началото на новата учебна година (бяхме приети в езикова в един и същ клас !!) отново незнам за какво се бяхме скарали, но и казах, че искам да се разделим малко. Тя каза, че няма проблем, почивка след 8 месеца е ОК. Събрахме се след това, пак няколко караници, но всичко беше точно. Тя навърши 14те на заветния 13ти Октомври и ето, че вече можеше да го направим. Поради лоши стечения на обстоятелствата около нас нямаше никаде свободно време или място за това. Но добрината ни се изплати .. с лихвите!! Първият път беше у тях, на Нова година! :grin: След това продължихме да се обичаме, не като 80% от случаите - ебат и заебат ... Още няколко пъти го направихме до една екскурзия, ако не се лъжа към април месец. Беше 11-дневна училищна екскурзия из европа и се очертаваше да е изживяването на живота ни - да празнуваме точно 14тия си месец в Париж !!! Да, ама не! Дойде и втората голяма караница, за която определено имах голяма вина! Наистина не и обръщах внимание, като че ме беше срам от нея пред останалите в автобуса! А ТОВА НИКОГА НЕ Е БИЛО ТАКА ! С пълно право в единия от хотелите на 4тия ден тя ми тегли майните. Ядосах и се и когато ме викна на следващата вечер в стаята си да си оправим отношенията, аз, да се еба в тапия говедар, и казах, че не я обичам ... Честно казано обичах я, но просто ме беше наранила когато ме отряза предишния ден. Следващата ми тъпа постъпка - на следващия ден хванах една Бургазлийка от екскурзията. Не знам какво ми хареса в нея, но бях с нея до края на екскурзията. К плачеше ... Сега като се сетя се опитвам да опазя клавиатурата от тоновете вода изтичащи от очите ми ... Мина екскурзията и бяхме разделени за около месец.
Пак както преди, просто осъзнах, че не мога без нея! Казах и че искам отново да сме заедно и въпреки това, което и бях причинил тя прие. В следващите месеци ( до 11 септември тази година), се старах тя да е най-щастливото момиче, доколкото зависеше от мен! Не бях с нея просто по навик, или защото нямаше с коя друга да тръгна! Аз я обичах! С ЦЯЛОТО СИ ШИБАНО СЪРЦЕ! Виждах, че и тя е щастлива, всичко беше 6.
Дойде и лятната ваканция след 8ми клас. Аз бях на море, после тя след мен, после отиде и в гърция към края на ваканцията, аз бях и до софия известно време (защото баща ми живее там - наще са разведени ама се тая).
На 11ти, докато седях у нас в софия и инсталирах на тати Диабло 2 да цъка, се обадих на любимата си да я чуя какво прави. Завърших разговора с едно искрено "Обичам те, слънце!", но не получих отговор :( Попитах "защо?" и получих само едно ... не съм сигурна. Стана ми зле ... Казах си "Какво пък, нормално е, не ме е виждала дълго време но на 14ти като се видим ще се оправи всичко!". И за трети път ... ДА АМА НЕ ! на 12ти тя каза, че приключваме ... Бях толкова съсипан, че няма накъде! Още по-лошото бе, че чувствата и останаха същите дори и след като се видяхме на 15ти септември.
Опитах се да си я върна, с обещания (които никога не съм нарушавал) и всякакви молби. Тя си остана твърда като камък ... Казах си, че ако съм мъж на място, ще я оставя да е свободна след като не ме обича вече! Уговорихме се да излезем на 16ти и и обясних, какво ще направя. Тя бе съгласна да се чуваме по телефона вечер и да се виждаме от време на време извън училище. Всичко ми изглеждаше перфектно, но на следващия ден тя съвсем ми обърна гръб - каза, че никога вече няма да излезем насаме, единствения ни контакт ще е в училище от време на време, и ще се чуваме за малко по телефона вечер. Нещата ставаха все по-зле за мен ... просто не можех да си намеря място от мъка! Наистина се опитвам да и дам това което иска - а именно свободата, но аз не мога да потискам всичките тези чувства които съм насъбрал през времето което не съм я виждал! На всяко едно междучасие искам да ида при нея, да я прегърна, да я целуна както само аз я целувах, да забравя, че даскалката по химия идва да ми пиши няква 4ка и просто да не я пусна! Уви, не мога да го направя ... Обичам я и искам тя да е щастлива! Тя го знае и знае, че аз съм готов във всеки един момент да сме заедно отново!
Не знам някой усещал ли го е на тая възраст и ако искате ми се смейте, но аз така човек не съм обиквал! Тя е моето момиче и сега когато я няма просто света ми е толкова сив ... други момичета не виждам, седя вкъщи и чакам тя да ми се обади или да влезе в скайп да и попиша малко.... Старая се да не и досаждам и се опитвам да бъда силен и търпелив, с надеждата, че както всички мои близки осъзаха колко обичам това малко сладко създание и как съм готов да направя всичко да си я върна и да я направя щастлива както преди, така и тя да го осъзнае! Една съучеинчка с опит в любовта ми каза "Старата любов ръжда не хваща, повярвай ми!". Вярвам в това и се надявам ако не скоро, то поне след като К си намери друг, при някоя негова тъпа изцепка тя да осъзнае, че е загубила много като ме е оставила! Не искам гадно да и правя, казвам го като надежда, че тя ще се върне! И съм готов да чакам години ако чувствата ми към нея не угаснат! Връщам се към хронологиите в скайп с нея и се псувам като каруцар, как подяволите съм могъл някога да и се ядосам, да и говоря по този начин, камо ли да и направя нещо толкова гадно като това на екскурзията :Х
Моля ви, кажете как да направя така, че да имам г/д близък контакт с нея, но без да и досаждам и без да я карам да ми обърне гръб тотално и да ме намрази! Искам и двете неща с цялто си сърце, а десетки пъти повече я обичам и искам да направя всичко възможно да е щастлива! Но просто не мога без нея, тапото време минава толкова бавно, гръдния кош ми е свит все едно съм на 400м под повъхността на морето! БОЛЕН СЪМ!
Извинявам се за необикновено дългия пост, но година и половина връзка не се съкращава в десет изречения. Искрени благодарности на този, който си направи труда да го прочете и още по-големи, на тези които се отзоват с идеи за помощ!
;(;(