View Full Version : Към (по-)големите
Как се случи/случва професионалната ви реализация?
//поставям въпроса по-общо, тъй като се надявам на повече и разнообразни отговори, но по-специално ме интересуват първите стъпки. Благодаря!)
Pwnmaster
09-20-2010, 12:22
С какво се занимаваш, Харли? :)
Serseri91
09-20-2010, 12:47
Защо няма ? И на мен ми е интересна тази тема.
Momchence
09-20-2010, 12:51
според мен правило номер едно за сигурен успех е: Не разчитай на jobs.bg
Serseri91
09-20-2010, 12:52
Общо взето -нищо умно не каза :booooomb:
Momchence
09-20-2010, 13:08
общо взето който знае за кво говора ме разбира ;)
SunSmile
09-20-2010, 13:36
общо взето по-кротко...
Искам аргументирани тези..
Все едно го каза госпожата ми по български :lol:
Иначе и на мен ми беше интересно какво работиш :)
SunSmile
09-20-2010, 13:46
Аз като стана банкер, ще се похваля. Още няколко години ми остават :)
Защото четох като писа за новото предложение за работа.
Serseri91
09-20-2010, 13:48
За мен е просто любопитство.Разбирам, че преди си правил различни неща, а сега работиш зад бюро (?).
Едит:
Сънсмайл, да не говориш за мачока :-o
SunSmile
09-20-2010, 13:55
Serseri91 , не говоря за мачока :)
Serseri91
09-20-2010, 13:56
Да, обърках се нещо 8-)
Тааа, Харли, аз не получих отговор :)
strangler
09-20-2010, 17:22
Учих 1 година 2 специалности едновременно- исках да се занимавам с двете неща, но се разочаровах адски много от практиката им в България, отказах се посредата на втория семестър.
За 2 месеца се подготвих за изпити, приеха ме в мечтания университет, в последствие и мечтана специалност, която е предизвикателство за всеки поне средо интелигентен човек и обичащ да се затормозява със сложни сметки и трудни задачки по математика и икономика.
Междувременно, приятелят ми тогава, които почти завършваше кандидатства на едно място като стажант, тъй като има изискване от поне няколко месеца стаж за да вземеш диплома от университет, одобриха го.
Аз реших че искам да се състезавам, нищо че бях първи курс и въобще не можеше и дума да става за конкуренция, кандидатствах случайно за стаж. Имаше много желаещи, след първия кръг останаха 300, дадоха ни тест за решаване на задачки, после и интервю. Започнах стажа за 2 месеца, много се сприятелих с преките си началници.
Стажа свърши, началникът ми ме препоръча на друго място, тъй като не можех да остана вече там, защото трябваше да заминавам за София и така до сега.
Споменатото момче кандидатства и в една финансова къща (най-общо казано) , смятам отново да последвам светлия му пример и да си премерим силите.
cherinka
09-20-2010, 17:37
е много пък ще разберете за кво става дума като ви каже
аз знам,че е нещо сложно :D
semantics
09-20-2010, 18:15
Отговорът ми е прост:
При първият полъх на нещо, което ти харесва, умееш го и има някаква перспектива - бачкаш, бачкаш, бачкаш и... бачкаш. До откат. Мимоходом създаваш контакти (но това е важно, много).
После, докато все така си бачкаш като изоглавен, нещата започват лека-полека да се закрепват. И не щеш ли... вече си на хорото.
Това от моя опит поне.
//малко ми насерсерихте темата, ама да е жива и здрава:Д
Очаквах да прочета повече персонални истории (в посоката на раур), личен опит, не общи приказки. Както и да е, ще се задоволя с наличното, благодаря!)
//Ако някой, все пак, има (изпитани) съвети как се преодолява чувството за некомпетентност (всичко, различно от абсолютна такава), предвещаващо здравославната самоувереност, необходима за първата голяма крачка, ще се радвам да ги прочета.
EarthShaker
09-20-2010, 19:26
^това последното е особено полезно!
мерсим :)
semantics
09-20-2010, 19:28
За това чувство, Sham, аз бих казал, че се преодолява чрез постоянно "самопредизвикване". Ако дадено предстоящо предизвикателство (по-голямо или по-малко) ти е поне малко интересно и ще имаш истинска полза от него, хващаш бика за рогата, пък каквото стане. Самата борба някак ти дава оная частичка самоувереност, за която и Harley спомена. Добавена към старанието и търпението, тая частичка би трябвало да помогне.
Мога да го кажа от своя опит това, понеже често имам това тягостно чувство на некомпетентност. Да не би да си заобиколена от възрастни професионалисти с голям опит и популярност в средите? Ако е така, наистина те разбирам.
О, благодаря за историята!))
//като е лично, става по-истинско и осъществимо, някак:Д
//иначе, да речем, че съм човек, който има нужда от авторитети и държи една работа да бъде с(ъ)вършена или изобщо да не бъде захващана. В този смисъл, във втори курс нямам самочувствието на знаещ човек, а на 2-годишно под претрупана маса с твърда храна, ако ме разбираш.
semantics
09-20-2010, 19:40
//иначе, да речем, че съм човек, който има нужда от авторитети и държи една работа да бъде с(ъ)вършена или изобщо да не бъде захващана. В този смисъл, във втори курс нямам самочувствието на знаещ човек, а на 2-годишно под претрупана маса с твърда храна, ако ме разбираш.
Меко казано, те разбирам, да. Цаката (поне при мен работи) е да не се отказваш - твърда, твърда, ама се яде.
Колкото до авторитетите, те са нужни винаги. Иначе самоувереността ти идва толкова много, че може никога да не се окажеш способна за истинско развитие и качествено свършена работа.
В. работи като наемен убиец. Не гледате ли в темата за снимки 8)