proxy7
09-20-2010, 20:24
Здравейте, няма да искам съвети от вас как да го забравя и т.н. Просто искам да споделя. Текста по долу съм го писала преди 9 месеца:
"Не зная от къде да започна...Просто животът ми минава ей така, без цел, без стимул и без смисъл . Сутрин ставам по навик , ям по навик , отивам на училище по навик...Правя всичко машинално така съм свикнала . Но... ми е все едно къде съм , с кой съм . Лутам се безцелно в моят измислен свят. Изобщо не зная какво се случва около мен и НЕ ме интересува. Живея със спомените . Това ме държи жива . Тялото ми в момента може да е тук , но душата ми витае някъде в отминалите няколко месеца. Душата ми живее в миналото. Сякаш времето е спряло за мен . Замръзнало е . Духом съм в настоящето , но съм се затворила , изолирала съм се от околния свят ... Хората ме виждат усмихната ,щастлива...Но какво става вътре в мен ? Сърцето ми стене , не може да възприеме какво се случва. Боли...изгаря ме... празна съм...само любовта ми остана...любовта към един човек , който съм наранила много и не ми вярва , че го обичам. Не може да повярва , че не мога без него. не може да повярва , че живея заради него . Мисълта , че пак ще го видя , пак ще го докосна и ще ми прости ме поддържа жива. Само тази мисъл. Ако знаех , че няма надежда , че някога ще ми прости...просто ще умра. Но дори е така , аз пак ВЯРВАМ , че ще съм с него. Ще започнем отначало и ще сме най-щастливите на света. Този ден ще дойде ... ВЯРВАМ !
Когато остана сама , вечер...свалям маската си,махам фалшивата усмивка от лицето си...очите ми се насълзяват и започвам да плача. Плача тихо , никой да не ме чуе. УЖАСНО боли...искам само НЕГО , нищо друго ! Защо се разделихме? Защо го нараних? Защо той ме е лъгал, но аз въпреки това го обичам . С всяка изминала секунда, го обиквам още повече. Защо го заобичах , когато вече стана късно? Той мисли ли още за мен? Какво прави в момента? Къде е ? С кой е? Липсвам ли му ? Обича ли ме още? Иска ли да ми се обади ? Страх ли го е ? Ще ми прости ли? Ще ми каже ли истината ? Защо го обичам толкова много? Защо любовта е толкова сложна? Защо боли толкова много? Защо имам толкова много въпроси? Защо няма отговори...?! Не знам нищо... знам само едно , че го ОБИЧАМ!"
В момента...в момента съм по-добре от преди 9 месеца, но мисля за него всеки ден, не ме оставя на мира. Свикнала съм с мисълта за него, знам че всичко е минало, осъзнала съм че няма да бъдем заедно никога повече, наясно съм че и да му се обадя той няма да ми вдигне. Но едно нещо ме мъчи, ЗАЩО ме е лъгал? Гложди ме отвътре като камък. И не ме е лъгал като ми е изневерявал с друга, за много повече неща ме е мамил - за почти всичко. Но искам да знам причината затова? Какво е искал да постигне с това? Може ли да е психично болен? Не знам. Самотна съм и ме е страх. Още плача за него.
"Не зная от къде да започна...Просто животът ми минава ей така, без цел, без стимул и без смисъл . Сутрин ставам по навик , ям по навик , отивам на училище по навик...Правя всичко машинално така съм свикнала . Но... ми е все едно къде съм , с кой съм . Лутам се безцелно в моят измислен свят. Изобщо не зная какво се случва около мен и НЕ ме интересува. Живея със спомените . Това ме държи жива . Тялото ми в момента може да е тук , но душата ми витае някъде в отминалите няколко месеца. Душата ми живее в миналото. Сякаш времето е спряло за мен . Замръзнало е . Духом съм в настоящето , но съм се затворила , изолирала съм се от околния свят ... Хората ме виждат усмихната ,щастлива...Но какво става вътре в мен ? Сърцето ми стене , не може да възприеме какво се случва. Боли...изгаря ме... празна съм...само любовта ми остана...любовта към един човек , който съм наранила много и не ми вярва , че го обичам. Не може да повярва , че не мога без него. не може да повярва , че живея заради него . Мисълта , че пак ще го видя , пак ще го докосна и ще ми прости ме поддържа жива. Само тази мисъл. Ако знаех , че няма надежда , че някога ще ми прости...просто ще умра. Но дори е така , аз пак ВЯРВАМ , че ще съм с него. Ще започнем отначало и ще сме най-щастливите на света. Този ден ще дойде ... ВЯРВАМ !
Когато остана сама , вечер...свалям маската си,махам фалшивата усмивка от лицето си...очите ми се насълзяват и започвам да плача. Плача тихо , никой да не ме чуе. УЖАСНО боли...искам само НЕГО , нищо друго ! Защо се разделихме? Защо го нараних? Защо той ме е лъгал, но аз въпреки това го обичам . С всяка изминала секунда, го обиквам още повече. Защо го заобичах , когато вече стана късно? Той мисли ли още за мен? Какво прави в момента? Къде е ? С кой е? Липсвам ли му ? Обича ли ме още? Иска ли да ми се обади ? Страх ли го е ? Ще ми прости ли? Ще ми каже ли истината ? Защо го обичам толкова много? Защо любовта е толкова сложна? Защо боли толкова много? Защо имам толкова много въпроси? Защо няма отговори...?! Не знам нищо... знам само едно , че го ОБИЧАМ!"
В момента...в момента съм по-добре от преди 9 месеца, но мисля за него всеки ден, не ме оставя на мира. Свикнала съм с мисълта за него, знам че всичко е минало, осъзнала съм че няма да бъдем заедно никога повече, наясно съм че и да му се обадя той няма да ми вдигне. Но едно нещо ме мъчи, ЗАЩО ме е лъгал? Гложди ме отвътре като камък. И не ме е лъгал като ми е изневерявал с друга, за много повече неща ме е мамил - за почти всичко. Но искам да знам причината затова? Какво е искал да постигне с това? Може ли да е психично болен? Не знам. Самотна съм и ме е страх. Още плача за него.