XTREMEFREERIDE
09-22-2010, 14:20
Ако някой ден ти кажа,
че не те обичам вече?
Ако искам ей така,
да си отида надалече?
Ако пак те нараня,
и надеждите ти взема?
Ако искам да съм с друг?
Ако бъда зла, надменна?
Ако кажа ти сега,
че мен не си заслужил?
Ако пратя ти мъгла
и ветрове на силна буря?
Ти не ме оставяй.
Застани до мен, така,
спри ме с капка нежност,
стопли моята душа.
Сълзите недей пуска
по лицето да текат
и недей си тръгва,
за нищо на света!
Накажи ме с твойто име
и погледът ти жив,
нека мене заболи ме,
да, защото си красив.
Дори очите ми да те пронизват,
като мълнии сега,
остани, опитай, спри ме,
мълчешком изнизва се света.
И аз знам ще ти е трудно,
да ме гледаш как си тръгвам,
но нима със мен си тръгва
дори твоята любов?!
Разреши ми пак за миг
във прегръдката ти да се сгрея,
зная, много ще боли
докато до край изтлея.
Стисни ме толкоз силно,
въздухът ми спри,
да знам ще ти е трудно,
и може през сълзи дори,
да ми кажеш, че безумно
още ме обичаш ти.
И аз пак да се обърна,
да избегна твоите очи
и да се отдръпна във страни.
Ако си тръгна след това,
ще ме последваш ли, кажи?
Или просто ей така
ще се погубим във лъжи?
Опитай пак, отново
да запазиш онова,
чувството, дори сурово,
не би могло да е тъга.
И знам че ще опиташ
отново да ме спреш.
Знам че няма да си тръгнеш
и ще бъдеш по горещ.
А може и да ме оставиш
и да си отида ей така.
Знам че ще се справиш,
дори без мен сега.
Знам, но знам, че ти,
ако истински обичаш,
ще успееш да спасиш
това, в което вечно се заричаш.
Ала ако някой ден
ти си тръгнеш без причина,
аз ще мога ли така,
или просто ще загина?
че не те обичам вече?
Ако искам ей така,
да си отида надалече?
Ако пак те нараня,
и надеждите ти взема?
Ако искам да съм с друг?
Ако бъда зла, надменна?
Ако кажа ти сега,
че мен не си заслужил?
Ако пратя ти мъгла
и ветрове на силна буря?
Ти не ме оставяй.
Застани до мен, така,
спри ме с капка нежност,
стопли моята душа.
Сълзите недей пуска
по лицето да текат
и недей си тръгва,
за нищо на света!
Накажи ме с твойто име
и погледът ти жив,
нека мене заболи ме,
да, защото си красив.
Дори очите ми да те пронизват,
като мълнии сега,
остани, опитай, спри ме,
мълчешком изнизва се света.
И аз знам ще ти е трудно,
да ме гледаш как си тръгвам,
но нима със мен си тръгва
дори твоята любов?!
Разреши ми пак за миг
във прегръдката ти да се сгрея,
зная, много ще боли
докато до край изтлея.
Стисни ме толкоз силно,
въздухът ми спри,
да знам ще ти е трудно,
и може през сълзи дори,
да ми кажеш, че безумно
още ме обичаш ти.
И аз пак да се обърна,
да избегна твоите очи
и да се отдръпна във страни.
Ако си тръгна след това,
ще ме последваш ли, кажи?
Или просто ей така
ще се погубим във лъжи?
Опитай пак, отново
да запазиш онова,
чувството, дори сурово,
не би могло да е тъга.
И знам че ще опиташ
отново да ме спреш.
Знам че няма да си тръгнеш
и ще бъдеш по горещ.
А може и да ме оставиш
и да си отида ей така.
Знам че ще се справиш,
дори без мен сега.
Знам, но знам, че ти,
ако истински обичаш,
ще успееш да спасиш
това, в което вечно се заричаш.
Ала ако някой ден
ти си тръгнеш без причина,
аз ще мога ли така,
или просто ще загина?