MissChocolate
09-24-2010, 16:47
Здравейте! Осъзнавам,че едва ли някой може да ми помогне с нещо, но вече съм просто отчаяна и имам нужда поне да напиша това.
Ще започна от самото начало.
От малка съм възпитана с добро. В много малко семейства детето получава такива грижи и толкова внимание, каквито получавах и все още получавам аз. Никога не съм подхождала към хората с лоши чувства и винаги съм се опитвала да се сприятеля с тях.
Когато тръгнах на училище срещнах едно прекрасно момиче. На 15-ти септември се хванахме за ръчичка и това е момента, който винаги ще помня. Чувствата ни бяха страшно искренни и мили. Пазя абсолютно всеки спомен, абсолютно всяка картичка, картинка, писмо, което сме си писали .. било то в час, било то в къщи,мислейки как ще се видим отново на следващия ден и колко ще ни е трудно да се разделим след училище. За съжаление обаче не намерих само такива чисти създания. Останалите момичета просто ме гледаха със злоба и ненавист. Гледах да не обръщам внимание. След време обаче единствената ми приятелка трябваше да замине в чужбина .. далеч.. трудно беше.
Тя естествено намери нови приятели там, условията са други. При мен обаче не стана така. Бях в същия клас, със същите хора .. със същите погледи.. отново пълни с омраза .. и всеки един ме нараняваше жестоко.
Тази година се преместих в ново училище и наистина таях надежди за по-различно развитие, таях надеждата,че ще намеря приятелка, че ще намеря и различни хора. Че ще срещна различни погледи ..
За съжаление не се случи така. Отново се чувствам не на мястото си .. и отново се питам защо се стига до такова положение. Защо подяволите се случва така?
Имам си всичко с изключение на приятелка. Човек, на когото да разчитам и човек, който да знае,че винаги може да разчита на мен.
Не знам какво мога да направя, за да накарам хората да гледат с други очи на мен. Не знам и как мога да изстръгна злобата и завистта от душите им. Нямам магическа пръчка.
Благодаря на всички, които са прочели това. Благодаря и на тези, които може би ще коментират. И съжалявам, ако съм ви загубила времето.
Ще започна от самото начало.
От малка съм възпитана с добро. В много малко семейства детето получава такива грижи и толкова внимание, каквито получавах и все още получавам аз. Никога не съм подхождала към хората с лоши чувства и винаги съм се опитвала да се сприятеля с тях.
Когато тръгнах на училище срещнах едно прекрасно момиче. На 15-ти септември се хванахме за ръчичка и това е момента, който винаги ще помня. Чувствата ни бяха страшно искренни и мили. Пазя абсолютно всеки спомен, абсолютно всяка картичка, картинка, писмо, което сме си писали .. било то в час, било то в къщи,мислейки как ще се видим отново на следващия ден и колко ще ни е трудно да се разделим след училище. За съжаление обаче не намерих само такива чисти създания. Останалите момичета просто ме гледаха със злоба и ненавист. Гледах да не обръщам внимание. След време обаче единствената ми приятелка трябваше да замине в чужбина .. далеч.. трудно беше.
Тя естествено намери нови приятели там, условията са други. При мен обаче не стана така. Бях в същия клас, със същите хора .. със същите погледи.. отново пълни с омраза .. и всеки един ме нараняваше жестоко.
Тази година се преместих в ново училище и наистина таях надежди за по-различно развитие, таях надеждата,че ще намеря приятелка, че ще намеря и различни хора. Че ще срещна различни погледи ..
За съжаление не се случи така. Отново се чувствам не на мястото си .. и отново се питам защо се стига до такова положение. Защо подяволите се случва така?
Имам си всичко с изключение на приятелка. Човек, на когото да разчитам и човек, който да знае,че винаги може да разчита на мен.
Не знам какво мога да направя, за да накарам хората да гледат с други очи на мен. Не знам и как мога да изстръгна злобата и завистта от душите им. Нямам магическа пръчка.
Благодаря на всички, които са прочели това. Благодаря и на тези, които може би ще коментират. И съжалявам, ако съм ви загубила времето.