semantics
09-26-2010, 11:35
Ти, малко детенце, което сигурно се чувстваш адски некомфортно в своята позиция на 19+ годишен човек,
Аз искрено ти съчувствам и тук на влагам дори капка снизхождение или ирония. На мен направо ми се реве, щото ми писна от теб и твоята фантазия. Искрено. И също се ядосвам, но вече повече на себе си, че продължава да ми пука. На теб почти спрях да ти се ядосвам, а по-скоро трагично ти се усмихвам. И си пиша глупости. Шитове, иначе казано…
Бедна Пепеляшке/бедни Пепеляшко,
Разбирам, че не е гот да си отраснал/а с мръсните налъми на краката близо до пепелта от снощното готвене за господаря, докато мама постоянно ти разказва за принца и принцесата, и за разкошния дворец, и за чудните придворни, и за разточителния им, пълен с щастие живот. Но затова мама е повече нещо мащеха, че не си е затваряла устата и не ти е дала да търкаш пода редом с нея. Не е помислила мама, като ти е дърдорила, щото не се е усетила как ти разказва всъщност своята несбъдната мечта. Разбирам и че след всичко това за една вечер в двореца си готов/а и майка си в тиква да превърнеш; и не само образно казано.
Бедна Снежанке/бедни Снежанко,
Разбирам – ти си така безнадеждно загубен/а в тъмната гора на собствените си мечти и реалности, че си готов/а да вярваш, как всяка джуджешка къща е широко отворена за всички Снежанки и Снежанковци. Джуджетата са добронамерени, работливи, проспериращи и мърсотията у тях е само бълнуване на такива като мен. Мръсно е единствено у дома, при мнимата ти майка. Колкото до слуховете какво правят джуджетата с кирките си понякога, това са само любопитно-плашещи журналистически локуми. Ужасни случаи има само у дома, при мама. Разбирам, че злата ти мащеха така безскрупулно те е прокудила, че си готов/а само сред джуджета да живееш цял живот, докато сам/а се усетиш с джуджешка душа.
Едно не разбирам.
Не разбирам, кога ти ще разбереш, че това са шитове, човече?! На чист български ти го казвам – булшит е всичко! Най-големият шит е, че дори нямаш вина колко си заблуден. Но с все сила ти затварям книжката с приказките и ти я фрасвам в главата!
Стига фантазии, глупако или глупачке! Спускай се обратно по стъблото, Джак! Малка русалке, стига целувки, ами взимай дъх и скачай обратно във водата! Или в шитовете, все тая. Стъпвай здраво на земята, Джак, или в шитовете, по-скоро. Никой дворец не чака само теб, щото бездруго е препълнено там! И джуджетата дори не те очакват, по-скоро се надяват някой тъпанар да им изчисти кочината! Освести се и стига шитове!
През девет планини – в десета, през девет гори – в десета, през девет царства – в десето… Булшит! Шитове и отвъд тях – други шитове!
Затова лягай долу и почвай пода до мама! По-малко слушай нея и ония с дворци в главите, ами се заеми да разчистиш шитовете покрай себе си! Щото другите шитове са хем далеч, хем няма да им смогнеш.
Повече вяра и още повече чистене е нужно!
Иначе шитовете се намножават.
Толкова за моите глупости.
Които също са своего рода шитове.
Аз искрено ти съчувствам и тук на влагам дори капка снизхождение или ирония. На мен направо ми се реве, щото ми писна от теб и твоята фантазия. Искрено. И също се ядосвам, но вече повече на себе си, че продължава да ми пука. На теб почти спрях да ти се ядосвам, а по-скоро трагично ти се усмихвам. И си пиша глупости. Шитове, иначе казано…
Бедна Пепеляшке/бедни Пепеляшко,
Разбирам, че не е гот да си отраснал/а с мръсните налъми на краката близо до пепелта от снощното готвене за господаря, докато мама постоянно ти разказва за принца и принцесата, и за разкошния дворец, и за чудните придворни, и за разточителния им, пълен с щастие живот. Но затова мама е повече нещо мащеха, че не си е затваряла устата и не ти е дала да търкаш пода редом с нея. Не е помислила мама, като ти е дърдорила, щото не се е усетила как ти разказва всъщност своята несбъдната мечта. Разбирам и че след всичко това за една вечер в двореца си готов/а и майка си в тиква да превърнеш; и не само образно казано.
Бедна Снежанке/бедни Снежанко,
Разбирам – ти си така безнадеждно загубен/а в тъмната гора на собствените си мечти и реалности, че си готов/а да вярваш, как всяка джуджешка къща е широко отворена за всички Снежанки и Снежанковци. Джуджетата са добронамерени, работливи, проспериращи и мърсотията у тях е само бълнуване на такива като мен. Мръсно е единствено у дома, при мнимата ти майка. Колкото до слуховете какво правят джуджетата с кирките си понякога, това са само любопитно-плашещи журналистически локуми. Ужасни случаи има само у дома, при мама. Разбирам, че злата ти мащеха така безскрупулно те е прокудила, че си готов/а само сред джуджета да живееш цял живот, докато сам/а се усетиш с джуджешка душа.
Едно не разбирам.
Не разбирам, кога ти ще разбереш, че това са шитове, човече?! На чист български ти го казвам – булшит е всичко! Най-големият шит е, че дори нямаш вина колко си заблуден. Но с все сила ти затварям книжката с приказките и ти я фрасвам в главата!
Стига фантазии, глупако или глупачке! Спускай се обратно по стъблото, Джак! Малка русалке, стига целувки, ами взимай дъх и скачай обратно във водата! Или в шитовете, все тая. Стъпвай здраво на земята, Джак, или в шитовете, по-скоро. Никой дворец не чака само теб, щото бездруго е препълнено там! И джуджетата дори не те очакват, по-скоро се надяват някой тъпанар да им изчисти кочината! Освести се и стига шитове!
През девет планини – в десета, през девет гори – в десета, през девет царства – в десето… Булшит! Шитове и отвъд тях – други шитове!
Затова лягай долу и почвай пода до мама! По-малко слушай нея и ония с дворци в главите, ами се заеми да разчистиш шитовете покрай себе си! Щото другите шитове са хем далеч, хем няма да им смогнеш.
Повече вяра и още повече чистене е нужно!
Иначе шитовете се намножават.
Толкова за моите глупости.
Които също са своего рода шитове.