Hub
09-27-2010, 15:49
На една пожълтяла ливада, до хладно езеро, край близката оранжевееща гора полъхна студен вятър.Прекрасен бял кон се показа край клоните, внезапно покрили се със скреж. Конят бе язден от девойка с дълга, бяла рокля, дълги снежно-руси коси и сини очи. Край конят се въртеше бяла вълчица, а върху сребърната грива на коня бе кацнала бяла сова. Изведнъж ездача спря животното си. Без звук совата излетя нежно към облачното небе. Вълчицата потегли напред през изсъхналата трева.
Бавно от мрачното небе почнаха да се сипят снежинки – малки кристалчета, уникални, неповторими… Поляните се покриха с преспи от сняг. Момичето и конят потеглиха бавно напред през засилващия се вятър. Животното и притежателката му ходеха плавно по снежното покривало. Най сетне стигнаха до студената вода. Сребърния кон наведе главата си за да пие вода. Щом муцуната му докосна водата тя по малко почна да се заледенява.
- Лизииииииии, ставай иначе ще закъснееш за училище! – каза момичешки глас и с едно силно „хлоп!” изчезна.
Момичето, казващо се Лизи се прозя широко и отвори очи. Тя беше в стаята си – лилава, с бял килим, черна китара, дрехи, компютър и т.н. Тя стана и се огледа в огледалото. Тя беше високичка с тъмно кафява коса през която проблясваше светло син кичур. Сивите й почти бели очи, отразяваха образа в огледалото. Тя се харесваше такава – различна.
След петнайсет минути момичето слезе долу в кухнята, където я чакаше чиния с палачинки, едно драскащо си нещо единадесетгодишно момиче и една рижа котка .
- Добро утро мамо…Ким! – каза Вонхард – Колко пъти съм ти казвала да не пипаш китарата сега пак трябва да нагласям струните!
- Добре. – каза Ким разсеяно.
Тийнейджърката се зае със закуската. Първо ги удави в обилно количество течен шоколад, ванилов топинг и сметана. След около петнайсет минути не беше останала и капка ванилия.
- По добре тръгвайте деца, че автобуса дойде! – каза мъжки глас. Това беше господин Вонхард.
Двете момичета станаха взеха си чантите, казаха чао и излязоха. Там чакаха два автобуса – един за средно училище и един гимназиален. Двете момичета се разделиха и поеха към автобусите. Лиз се качи на автобуса и тръгна навътре. Навсякъде беше заето освен при….Джейк Стинсън, най-готиното момче в курса, въпреки че беше първия му ден в това училище.
- Може ли да седна? – попита малко срамежливо Лиз.
- Разбира се! – отвърна Стинсън.- Казвам се Стинсън, а ти?
- Лизи,но ме наричат Лиз. – каза малко по-смело девойката – Ти да не си новото момче?
- Същият.
Лиз се подсмихна. Беше намерила човек който да не я мисли за странна аутсайдерка...
Следва продължение
Бавно от мрачното небе почнаха да се сипят снежинки – малки кристалчета, уникални, неповторими… Поляните се покриха с преспи от сняг. Момичето и конят потеглиха бавно напред през засилващия се вятър. Животното и притежателката му ходеха плавно по снежното покривало. Най сетне стигнаха до студената вода. Сребърния кон наведе главата си за да пие вода. Щом муцуната му докосна водата тя по малко почна да се заледенява.
- Лизииииииии, ставай иначе ще закъснееш за училище! – каза момичешки глас и с едно силно „хлоп!” изчезна.
Момичето, казващо се Лизи се прозя широко и отвори очи. Тя беше в стаята си – лилава, с бял килим, черна китара, дрехи, компютър и т.н. Тя стана и се огледа в огледалото. Тя беше високичка с тъмно кафява коса през която проблясваше светло син кичур. Сивите й почти бели очи, отразяваха образа в огледалото. Тя се харесваше такава – различна.
След петнайсет минути момичето слезе долу в кухнята, където я чакаше чиния с палачинки, едно драскащо си нещо единадесетгодишно момиче и една рижа котка .
- Добро утро мамо…Ким! – каза Вонхард – Колко пъти съм ти казвала да не пипаш китарата сега пак трябва да нагласям струните!
- Добре. – каза Ким разсеяно.
Тийнейджърката се зае със закуската. Първо ги удави в обилно количество течен шоколад, ванилов топинг и сметана. След около петнайсет минути не беше останала и капка ванилия.
- По добре тръгвайте деца, че автобуса дойде! – каза мъжки глас. Това беше господин Вонхард.
Двете момичета станаха взеха си чантите, казаха чао и излязоха. Там чакаха два автобуса – един за средно училище и един гимназиален. Двете момичета се разделиха и поеха към автобусите. Лиз се качи на автобуса и тръгна навътре. Навсякъде беше заето освен при….Джейк Стинсън, най-готиното момче в курса, въпреки че беше първия му ден в това училище.
- Може ли да седна? – попита малко срамежливо Лиз.
- Разбира се! – отвърна Стинсън.- Казвам се Стинсън, а ти?
- Лизи,но ме наричат Лиз. – каза малко по-смело девойката – Ти да не си новото момче?
- Същият.
Лиз се подсмихна. Беше намерила човек който да не я мисли за странна аутсайдерка...
Следва продължение