Етика на разврата [Архив]

YouNeedLobotomy

10-03-2010, 12:05

Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя денонощно в излъскания си кабинет, за да бъда там, когато влезе човек с нова пъпка, която е наранила суетата му. Щях да чакам за това часове, а когато ми се случи, щях да топвам гъбката в течния азот и да я допирам до заболялата кожа. Можех да имам вашата докторска заплата и да деградирам в скъпия си апартамент. Можех да ходя на море за десет дни в годината, но само за да си почина, защото съм скапана. Можех. Но реших, че не искам да превръщам живота си в душевен упадък в името на добро име и 5000 на месец. Не искам да забравям да мисля. Не искам да губя идентичността си. Не искам да се превръщам в робот. Затова реших да правя нещо, което ще държи ума ми работещ през цялото време. Реших да стана курва.
Изпитвам болезнена досада всеки път, когато слушам клишетата за момичетата, оставени без избор под натиска на мизерията. За злия хищнически свят навън, който е принудил невинните души да продават телата си. Нека е ясно. Не съм тук, защото не мога да избера друго. Мога да съм всяка от вас, но дори не бих се замислила да заменя живота си за вашия. Както споменах, образованието ми е медицинско, но по професия съм по-скоро психолог. Занимавам се с човешките мечти и с експлоатацията им. По-специално се занимавам с използването на феномена "любов". Любовта е преди всичко самовнушение. Всеки човек създава в главата си образ. Подобен на героите/ините от книгите, които е чел, филмите, които е гледал, сънищата, които е сънувал. Хората никога не се влюбват в хора. Те се влюбват в приближения на образа, който са си създали. Колкото по-малко познаваш някого, толкова по-голям е шансът да се влюбиш в него, защото няма време да ти покаже, че не прилича на образа в главата ти. Цялата работа в това да накараш някой да иска да ти даде парите си се върти около това да не си личи твърде много, че не си каквото той иска да си. Разбира се, бих могла просто да продавам тялото си, но тогава работата ми щеше да е точно толкова интелектуално задоволителна, колкото на всеки доктор. Затова аз не нападам пениса на мъжете, а ума им. По-интересно е, а и по-доходно. Друго, което никога не трябва да забравяш, е ,че любовта не действа повече от месец и половина ясно интензивно общуване. След това остава единствено едно скучно и отегчително привързване.
***
Усещам непоправимо романтично чувство от пътуването със старите влакове. Онази лека аура на мизерия. Аз съм от хората, които през целия си живот са били финансово презадоволени и винаги са мечтали за три часа и половина бедност. Когато цял живот слушаш за това как някой друг се е борил със страшен звяр, който живее на друг континент, ти се ще и ти да можеш да пробваш. Именно заради това обичам старите влакове. Лъхат на мизерията, с която никога не съм успяла да се сражавам. До час щях да стигна до Уилсфийлд, малко градче, от което щяха да ме вземат с кола за вилата на човека, който си мислеше, че ще бъде бъдещият ми съпруг.
- Господине? - на седалката пред мен имаше мъж на около 25 години, което го правеше с приблизително 4 години по-стар от мен. Четеше Буковски, но правеше кратки паузи между страниците. Сигурен знак, че му беше скучно да чете, но му беше по-скучно просто да седи. Носеше сак с дрехи, твърде голям за двудневен престой, но твърде малък за повече от две седмици. Съдейки по това и по факта, че пътуваше сам, най-вероятно отиваше при роднини, което значеше, че го очаква отегчителна седмица или малко повече и той го осъзнаваше. Значи беше податлив. Той ме погледна, усмихнах му се леко, станах, заключих купето, прикрих го със завесите. Дръпнах завесите и на прозорците. - Ще ви предложа да разведрим пътуването си с една игра. - Той се усмихна, по-скоро като защитен механизъм за изненадата.
- Разбира се. Нека. Каква игра? - отвърна насечено.
- Ами... - погледнах леко замислено надолу. - Това е една изключително древна игра, но все още е не по-малко модерна от колкото е била в самото начало. В днешно време я наричат - кратка театрална пауза - секс. - изсмя се и се обърна на другата посока. - Не, моля ви, не се плашете. Помислете си колко е тъжно, че сте се разминали с толкова много хора през живота си, на чиито образи по-късно през деня сте се самозадоволявали. А всъщност не сте могъл дори да ги пипнете. И то само заради това малодушие. Помислете си, че най-вероятно те са изпитвали същото към вас. Кой ще загуби, ако тук, сега, ние се чукаме като животни без да ни види абсолютно никой? Никой друг никога няма да разбере, но все пак това ще е най-хубавият ви спомен за този месец. И слагам толкова малък срок само защото съм скромна. Всъщност е малко вероятно някога да правите по-хубав секс от този, който ще правите с мен след около четвърт час.
Той ме изгледа. В момента е изненадан и стресиран, но пътуваме само от десет минути, което значи, че шокът му скоро ще мине. Аз съм особено привлекателна, а неговото его няма да му позволи да не ме изчука. Естествено, има голяма вероятност да не го вдигне от стреса, защото ужасно много изглежда като някой от онези начетени псевдоинтелектуалци, които не могат да направят абсолютно нищо интересно, защото не им стиска. Но няма да посмее да не опита, не толкова защото предполага колко ще му е приятен самият акт, колкото защото в главата си така ще изглежда велик любовник. Той ще го направи, за да задоволи егото си. А аз - защото обичам да се чукам.
***
Час и половина по-късно слезнах на гарата и от там ме взеха с някакъв нов мерцедес.
- Добре дошла, скъпа. - само след петнайсет минути пристигнахме. Владимир ме прегърна, взе саковете ми и ми махна да го последвам, като сам се заизкачва по стълбите на огромното им имение.
Да се оженя за него би било изключително лесно. Но тук има нещо, което повечето хора схващат трудно. Не го правя заради парите, а защото обичам играта. Няма нищо по-приятно от това да усещаш абсолютното си интелектуално превъзходство над другите. Няма по-изпълваща емоция от тази, която носи това чувство за елегантна, невидима и пълна власт. Затова съм тук само до първия миг на отегчение. След него взимам каквото мога и си тръгвам.

Ако има интерес воут тук

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81307

И пишете че искате нататък и ще пращам.

Pigeon

10-03-2010, 14:13

Уууууу, много ми харесва! Обичам такива разкрепостени, фатални героини! :D Давай още!

Pigeon

10-03-2010, 14:16

Прочетох и още, на страницата, която си дал. Запленена съм от начина, по който тече мисълта ти и от нещата, които казваш. Официално съм твой фен! Ако не си намериш издател, би било грехота.

YouNeedLobotomy

10-03-2010, 15:25

2ра глава

Можеш да прочетеш мислите на гениите на нашето време по стените на публичните тоалетни.
***
Ако никой не е засегнат от това, което казваш, значи или то няма никакво значение, или някой преди теб го е казал и е повторено толкова много пъти, че всички са го претръпнали. Не ме разбирайте погрешно, не всичко, което обижда някого, е изкуство, но всичко, което е изкуство, обижда някого. От петнайсет години се опитвам да засегна хората с истината, но явно го нямам в себе си. Затова прекарвам живота си в писане на книжки за възрастни, които само децата четат, и в опити да правя секс с някоя от по-младите и хубавички санитарки.
- Артър? - извика доктор Ричардсън.
- Да?
- Има писмо за теб. - доктор Ричардсън дойде до мен и го подаде. - Как се чувстваш днес иначе?
- Пикае ми се. - докторът кимна.
- Мисля, че има лечение, но няма да е евтино. - погледна иронично Ричардсън, а аз го изгледах отегчено докато се махне.
Отворих писмото. Буквите вътре бяха сякаш рисувани.
"Скъпи господин Тейл. Възпитанието и скромността ми повеляват да се правя, че предполагам, че не помните коя съм, но смятам, че мозъка ви не е чак толкова атрофирал, че да уважавате ценности като възпитание и скромност. Аз съм Ари. Сигурно не ме свързвате с нищо добро, предвид не особено приятелското ни минало. Понякога се държа странно с хората, които ме очароват, но се кълна, че в съзнанието ми вие сте една изключителна личност. Прочела съм всичките ви книги. И което сигурно ще ви се стори плашещо, следя какво става с твърде скучния ви живот. Мисля, че е егоистично да отнемате на света такава пленителна личност, каквато сте вие. Нямам търпение отново да правя секс с вас. Този път ви обещавам да не е толкова злополучен за вас. Не пиша това писмо само за да злорадствам и да пълня листа с празните си приказки (въпреки, че изключително се наслаждавам и на двете), приемете писмото като покана за сватбата ми. Бих предположила, че ще дойдете само от интерес и желание да разнообразите застоялия си ръждясал живот, но не искам да рискувам прекрасната ви компания с догадки, затова в плика има петстотин долара. Ако дойдете, ще получите още две хиляди и петстотин. Единственото условие е да се представяте за мой брат.
С обич и уважение, искрено ваша Ари."
Това беше нещо неочаквано. Бях спал с това момиче. В последствие се оказа, че е непълнолетна, а аз бях вече на двайсет и седем. За бога, колко не й личеше, че е на седемнайсет. Въпреки крехката си възраст, момичето се оказа една истински талантлива, млада манипулативна кучка. Изнудваше ме в продължение на две години. А от тогава бяха минали цели три лета.
Знаех какво ще направя точно толкова силно, колкото знаех, че не трябва да го правя. Но в момента, в който се научиш да мислиш, ставаш зависим. В този отегчителен свят, където нищо не може да стимулира ума ти, ставаш абсолютно нуждаещ се от всичко различно и ново, което може да ти се случи. Освен петстотинте долара, в плика имаше и билет. На другия ден напуснах клиниката и тръгнах. Не бе трудно, защото бях вътре по-собствено желание. Бягство от самотата на празната хотелска стая, която на всичкото отгоре вече трудно плащах. През следващия месец ще съм господин Артър Хейст.

И не забравяйте да воут тук

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81307

WaterLilly

10-03-2010, 16:27

YouNeedLobotomy

10-03-2010, 16:38

Приятна изненада. Очаквах в тоя конкурс да има само бездарници с банални предвидими книжлета. Всъщност бих прочела това, което си писал/а, и ми се струва нещо ново и интересно. Наистина се надявам да ти издадат книгата!

Ами гласувай х)
Щото са същия брой като преди =п
Може да се бъркам х)

Мерси

WaterLilly

10-03-2010, 16:43

YouNeedLobotomy

10-03-2010, 16:45

Тогава кажи на приятелите си х)

Много е х) Буквално на по 1-2 гласа разлика съм от тия зад мен и пред мен

YouNeedLobotomy

10-04-2010, 18:33

Към авторката , която очевидно има претенции , че може да пише грамотно - книжовната дума е " два дена " , а не " два дни" . Буквата " и " е окончание за множествено число само на одушевени съществителни.Хайде дай линк да гласуваме за другите.

п.с. Няма да коментирам пълното неумение да се използва пълен и кратък член.

~ Мозъкът ви е атрофирал..не мозака

Нямам самочувствието, че пиша грамотно. Всъщност твърдя, че това е най-маловажното. И все пак пише мозъка, а не мозака(демек само члена е сбъркан). Линка за другите можеш да си изведеш. И съм доста по зле с грамотността от това което виждаш тук. И имам абсолютната наглост да не ме е срам. За това псувай на воля, ужасното ми неуважение. Книжовната форма е за речника, моя дълг е да извращавам езика както ми звучи добре, за да му позволявам да се развива. Езика не е нищо повече от клетката, в която затварям въображението си. Обикновено грамар нацита става хора, които са твърде отчаяни, че не могат да си намерят кауза и се вкопчват в нещо толкова отегчително и безсмислено като сляпото следене на граматически правила.

П.П. За да не звучи твърде цивилизовано ти казвам, че си малоумен.

YouNeedLobotomy

10-04-2010, 18:39

Лежах, опитвах се да спя и да сънувам, а вратът ми беше толкова нереалистично изкривен, че тялото ми не можеше да измисли подходящ вид болка, с който да ме предупреди, че мога да имам трайни увреждания, ако продължа да стоя в тази поза. Исках секс. Но имах уиски и евтини пури и не се оплаквах. Някакъв глупак пред мен обясняваше теориите си за конспирацията в нашата измъчена страна.
- За кво мислиш, че съсипват образованието? Необразованите хора са по-лесни за контролиране от образованите. - другият глупак пред него кимаше въодушевено. Не бих искал да им развалям извисения алкохолен кеф, който изпитваха от разговора, ако не им завиждах. Бях напълно трезвен. Затова се оригнах демонстративно и започнах да говоря.
- Научно доказано е, че хората, които могат да решават биквадратни уравнения в девети клас, са по-трудни за управление от тези, които се учат на това чак в единайсти. - направих гадна самодоволна усмивка, защото победих непознат, посредствен алкохолик от влака в спор. След това надменно станах и излезнах от купето с неотваряната ми бутилка уиски, евтините ми пури и жалкото ми съществуване. Гарата ми дойде.
Селото беше толкова зелено, че за момент ме връхлетя нелепата мисъл, че може би не всички, които се правят, че им пука за околната среда, са позьори или спекуланти. Все пак има много хора, толкова отчаяни от факта, че не могат да си намерят кауза, че биха проявили ентусиазъм даже към нещо толкова отегчително .
- Скъпи батко !- наистина беше тя. Малката манипулативна кучка. Тя вървеше към мен с почти танцувално пристъпване и изливаше върху ми тонове подигравателна слуз само с леката си иронична усмивка. Колко ми се щеше да я накарам да свърши поне петнайсет пъти преди да си тръгна от имението.
- Какво се следва да правя тук?- попитах аз.
- Престани да се опитваш да прикриваш удоволствието от факта, че ме виждаш. - прегърна ме. - Може да ти се стори нереалистично, но аз се привързвам ужасно много към хората. Идеята, че нямаше да те видя никога повече, ме съсипваше. И хоп! Хрумна ми очарователната мисъл да те поканя. Какво би ни сдобрило повече от това да те направя част от моя прекрасен театър. Освен това съм сигурна, че ще намерим достатъчно време да правим секс поне три пъти. Имението е голямо. Повечето стаи имат само един ключ. А аз и ти, скъпи братко, имаме достъп до всичките.
- Виждам те за първи път от пет години.
- Въведенията и описанията са най-скучната част от всяка книга. Ти би трябвало да го знаеш най-добре.
- Постоянно го забравям. - кимнах. - Е, виждам, че нямаш търпение да си кажеш репликите, затова ще играя наивника. Мъжът ти няма ли да се сърди ако го изненадаш с инцеста точно преди сватбата?
Тя се изсмя.
- Сексът е като четенето на книги. Колкото повече различни автори четеш, по толкова повече разнообразни начини се учиш да се изразяваш. С колкото повече хора правиш секс, толкова по-разнообразен и умел ставаш. За доброто на мъжа ми е, в крайна сметка.
- Значи наистина ще се жениш за нещастника?
- Не. Но се вживявам толкова много в ролята, че изпитах нужда да се защитя.
Най-сетне пристъпихме в имението. Там се появи някакъв широкоплещест, строен, красив, вежливо усмихнат и спретнат млад мъж. Веднага се отвратих.
- Артър - махна Ари към мен. - Владимир - махна Ари към новодошлия.
Той подаде ръка за здрависване. Винаги съм се гордял със силното си ръкостискане. Неговото беше по-силно.
- Приятно ми е да се запознаем. Скоро ще бъдем едно голямо семейство. - Беше една глава по-висок от мен. Усмихнах се неловко, докато се опитвах да изглеждам по-едър.
- Очарован съм от избора на сестра ми. - излъгах.
- Мисля, че няма да искате да опитвате от това повече, след като видите какво имаме тук. - посочи уискито ми. Шибаното, надуто копеле посочи прекрасното ми уиски от 30 долара и му се подигра. - Пивоварите в селото наистина са гениални.
Ходихме мълчаливо. Аз се опитвах да не се впечатлявам от скъпите неща наоколо и да изглеждам надменно небрежен, докато продължавам да размахвам любимото си уиски с лявата си ръка.
- Ходите ли на лов? - причерня ми, защото просто не исках да му кажа, че никога не съм стрелял с истинска пушка.
- Никога не съм стрелял с истинска пушка. - отвърнах глухо.
- И Ари не беше стреляла. - ухили се той. - Но нямате представа колко бързо схваща. Вече стреля по-добре от мен. - изведнъж се почувствах толкова по-добре. Излъгала го е. Няма как малката манипулативна кучка да не може да прави нещо. Сигурно е сметнала, че той ще сметне за сладко да я научи на нещо, но после не е издържала на гнусното му самодоволство и му е натрила носа. - Трябва да отидем. Надявам се, че ще отседнете тук поне месец.
По коридора прехвърча малко желязно... Нещо? Не мога да намеря по-подходяща дума. Беше нещо с колелца. Върху него бе вързана някаква кутийка, която падна веднага след като нещото се заби в стената с цвърчащ звук. Всички го погледахме втрещени за малко, но после трансът ни бе прекъснат от някакъв рошав мъж, който ни избута, хилейки се.
- Перфектно! Програмирах го да се забие точно в тази стена. - момчето се захили.
- Добре, Джон, добре, сега би ли отнесъл багажа на господин Хейст в стаята горе?
- Сигурен съм, че ще се справиш и ти. - рошавият мъж се усмихна подигравателно, взе количката и затича нагоре.
- Това е брат ми. Както виждате, е далече от съзряването.
- Какво, мамка му, беше това? - изпитвам някакъв мъжки кеф, когато нещо неразбираемо и малко процвърчи покрай мен с кутийка на него. - Извинете за лошия език, но това беше готино. - лицето ми се изкриви в широка усмивка.
- Мисля, че трябва да говорите с Джон за това. Аз никога не знам какво прави той.
- Цвърчащи неща с кутийки на тях. - изхилих се аз.
- Не ви разбрах?
- Брат ви прави цвърчащи неща с кутийки на тях.
- Да. - мъжът остави багажа ми пред някаква врата, подаде ми ключ. - Ще вечеряме след час, но вие можете да поръчате каквото искате на когото и да е от прислугата и той ще се погрижи да ви го донесат.
***
- Бих правила секс с теб още сега, но първо искам да размишляваш над идеята, че наистина съм научила адски много неща от последния път. Смея да се нарека виртуоз.
Не й обърнах внимание.
- Мисля, че разочаровах мъжа ти.
- Не съм си представяла, че няма да го направиш.
- За това ли ме ползваш? Искаш да се измъкнеш от сватбата?
- Това би било толкова плитък, неинтригуващ, скучен, но дори и неефективен план. Обиждаш ме.
- Защо ме доведе тогава?
- Няма логична причина. Беше ми скучно и се замислих за стар познат, който ще всее хаос в нещата тук. Хаосът винаги е толкова интересен.
- Ти си адреналинов наркоман. Или се опитваш да си докажеш, че не го правиш заради парите. Или просто си невменяема.
- Искрено вярвам, че и трите са вярни.
ИЗВАДИ НЕЩО ОТ ДЖОБА СИ И МЕ ОПРЪСКА В ЛИЦЕТО С НЕГО!!!!!
- Какво? Какво беше тва?
- Афродизиак. - усмихна се, обърна се, отвори вратата и излезе. След това извика извън стаята. - Чакаме те на вечеря след един час.

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81307
И ето го линка.

YouNeedLobotomy

10-05-2010, 13:56

Хаха , аз ти казвам да стоиш далеч от попрището на писател , защото историята и тя като теб не струва.Хайде поствай смело тук , дано някой се смили над жалкия ти труд и да даде глас :]

Кей. Продължавам.

Търсете най-жестоките извращения зад дверите на рая.
***

Дисциплината е един от най-големите врагове на мисълта. Да заложиш в действията си определен ред и после да го изпълняваш значи да се откажеш от способността си да мислиш през цялото време. Дисциплината не е нищо различно от саморазрушение чрез самоусъвършенстване.
Морал е дума без практическо значение, с която хората наказват всичко, което закърнелите им умове не могат да разберат. Ако нещо прави повече хора щастливи и по-малко хора нещастни, то е добро и нищо друго няма значение. Морал е дума без стойност.
Патриотизмът не е нищо повече от мислене, затворено в неимоверно тесни граници и намиране на несъществуващи разлики и прилики в хората. Няма патриот, който да разбира концепцията на патриотизма, защото всички, които я разбират, са заети да се подиграват с патриотизма.
Семейството в типичния му вид е символ на самоубийството, което извършва всеки разсъдък. Хората не се стремим към развитие, а към летаргия. Всички дълбоко вътре в себе си искаме да накараме ума си да млъкне, да правим това, което всички правят и да заживеем мирно и тихо в хибернация, докато накрая умрем. Семейството е враг на ума.
Владимир беше дисциплиниран, морален патриот, който издигаше в култ семейството. И въпреки, че беше всичко, което не понасям, се изкушавах да сложа край на целия ми живот. Да се оженя за милионите му и да си направя тази социална лоботомия, която правите всички вие. Това проклето постоянно влечение към спокойствие и деградация.
Пристъпих в трапезарията. По стените бе пълно с фамилни портрети. Портрети на хора, които бяха донесли слава и гордост на родината си. На хора, по чиято заповед или заради чиито действия бяха умрели хиляди други. Национални герои. Отрепки. Хора, за които щеше да пише в учебника по история, но никога нямаше да пише цялата истина. И след двеста години, когато някой посмее да предположи, че може би всъщност са престъпници, той ще бъде заклеймен като богохулник и безродник. Ще му отговарят с "какво си направил ти, че да говориш за тях?". Трябва сам да станеш масов убиец, за да те приемат сериозно, когато казваш, че някой друг е масов убиец. Или герой. Или масов убиец. Толкова често е едно и също. Има неща, които не искаш да оспориш. Мислиш си, че преди двеста години всички са били фанатици, а сега умът ти е свободен, но когато отвориш учебника по история, не ти стиска да поставиш под съмнение половината от нещата, които пише. В името на родината ти хиляди хора са били изнасилени, пребити, осакатени, обезобразени, убити. Половината от тях сигурно са ти били роднини. Родината ти се гаври с хора като теб. Твоите герои са нагли, самодоволни убийци. И сега аз седя с децата на тези убийци. И вечерям с тях. А ти седиш зад бюрото си по цял ден и бачкаш за тях. Толкова е смешно, а дори не мога да се усмихна .
Срещу мен седеше бащата на Владимир. Леонард Брен, стар и достолепен мъж, който имаше във външността си всички клишета на социалното си положение. Отляво ми седеше черната офца на семейството. Младият, несериозен изобретател Джон Брен, до него трябваше да седне "брат ми", а от моята дясна страна седеше Владимир.
- Здравей, скъпа. - усмихна се потенциалният ми съпруг. Целунах го по челото и седнах. Зачаках да дойде тазвечершното ми представление.
- Артър! Добре ли си? Имаш ужасно странно изражение? - горкият писател гледаше сякаш бе последният мъченик.
- О, да. Да. Всичко - преглътна.- Е абсолютно наред. - седна, сипа си чаша уиски и я изпи на екс. После още една и малко се поуспокои. Извади някаква евтина пура и я запали. След това се обърна първо към стария Брен и го поздрави.
- Добър вечер. Добър вечер на всички. - имам навика да следя емоциите на хората. Джон беше развеселен, защото, също като мен, намираше това за забавно. Владимир се притесняваше, защото "брат ми" се излага пред баща му. Леонард беше достатъчно изнервен, за да не му личи, но беше възможно и да грешах за него, защото в огромната част от времето той мълчеше така или иначе. Всички отвърнаха тихо "добър вечер".
Имах късмета, че обичах скъпа и завъртяна храна. В противен случай щеше да ми се налага да я поръчвам просто защото това се очаква от мен.
- Джон? - извика Артър.
- Да? - усмихна се най-малкият Брен.
- Какво беше онова странно нещо, което профуча под нас, когато идвахме?
- Хареса ли ти? Новото ми изобретение. Програмирам го след колко време да завие, с каква скорост да се движи и то го прави. Истинско забавление е да създадеш нещо и да видиш как работи.
- О, за бога, Джон, ти си на двайсет и пет.- възмути се Владимир.
- Но изглеждам на около двайсет и две. Младолик съм.
- За двайсет и пет години не си направил нищо с живота си. Веднъж не съм видял да направиш нещо полезно.
- Можеше да е по-зле. Например да агитира хора да се бият за родината си.- каза Артър. Изключително интересно явление. Беше очевиден опит за директна конфронтация. Бих мислила "защо", но писателят не изглежда от хората, които могат да лицемерничат на 400 грама уиски, а Владимир беше неприятен.
- Не виждам нищо лошо в това да агитираш хора да се бият за страната си.- каза Владимир.
- Има толкова много неща, за които можеш да ги агитираш да се бият. Сваляне на цените в публичните домове. Легализация на марихуаната. - Артър се изхили.
- Пиян сте, не е подходящият момент да спорите. По-добре ходете да си лягате.
- Шегувах се. Шегувах се. Но все пак, за толкова дълга човешка история, мисля, че е време да схванем, че никога нищо добро не излиза от борба за родината.
- Ами свободата? Сега нямаше да сте свободен, ако моят прапрадядо не се беше бил за вас. Докато най-вероятно вашият е деградирал и страдал по импотентността си в някоя кръчма.
- Вашият прапрадядо не се е бил за мен. Вашият прапрадядо е манипулирал млади наивни глупаци като е персонализирал цялото им нещастие с някаква си политическа система и ги е излъгал да умират за него. През това време моя прапрадядо е деградирал в кръчмата и е казвал с оригни "няма да бъда част от това" . И, ако направим съпоставка, не е бил импотентен, защото най-вероятно е чукал прапрабаба ви. Вие сте кон с капаци и виждате само това, дето ви бутат очите.- Всички, включително и аз, бяхме стъписани от прямостта на Артър. Това бяха хора, които буквално познаваше от час и които очевидно можеха да го купят. Липсата му на всякакво чувство за социално самосъхранение, възпитание и елементарна идеологическа толерантност беше интересен феномен.
- Защо слагат капаци на конете? - най-накрая попита Леонард и всички го погледнахме с интерес. - За да не се плашат и да не бягат встрани. Какво сте направили с живота си без капаци, Артър? - писателят мълчеше. - Предполагам, че сте на около трийсет. И, доколкото знам, пишете някакви несериозни книжки. Освен това живеете в болница. А сега се огледайте. Вижте какво сме постигнали ние с нашите капаци? Мисля, че е време да си сложите капаци и вие, преди да е станало твърде късно.- След това всички продължиха вечерята си с тихи неловки разговори. Накрая тримата Брен станаха и си тръгнаха, а аз останах с Артър.
- Беше забавно. - Артър гледаше като пребит в пода. - Не унивай, приятелю. Заслужи си чукане.
***
С нормална логика не би било възможно да се обясни защо избрах точно стаята в съседство на тази на стареца. Но само когато се движиш по ръба си сигурен, че умът ти никога няма да заспи. Само тапетите на стаята струваха колкото годишната заплата на нормален човек, но аз не се притеснявах да ги стържа с нокти, докато се движа нагоре-надолу в екстаз. Артър очевидно не можеше да мълчи на 400 грама уиски, но нямаше проблеми да прави невероятен секс. Беше ми смешно как се опитва да хване зърната ми с ръце, но е твърде пиян, за да успее. Дори когато беше жалък, беше невероятно възбуждащ.
- СТОЙ! - изсъсках тихо, но повелително. От другата стая се чуваше викане. "Няма да се жениш за тази малка курва" крещеше Леонард. - Продължавай. - отново започнахме да се движим яростно надолу-нагоре. "Татко! Не можеш да я обвиняваш за поведението на оня боклук." Екстаз. Сексът с тази изгубена душа беше толкова як, защото при всеки напън усещах как троша малко от гнусния замък на традицията. Kак малко по малко го заливам с тонове напалм и накрая се смея над руините му. "ЗАЩО ТОЧНО СЕГА?" Ревеше дядото. Смеех се. Усещането на пениса му вътре в мен беше толкова обладаващо. "Няма да получиш нищо от наследството! Ще го дам цялото на Джон!" Опиянявах се от демоничния си сексуален кикот. "Татко! Татко! Не, къде отиваш? Татко?" .
- Колко пъти свърши?- Изпъшка Артър.
- Нито веднъж.
- Мамка му.

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81307

Jumbie483

10-05-2010, 17:17

Гласувах!
Не ми е толкова интересна историята, колкото разсъжденията и мислите, които са в нея. Дано си намериш издател :)