Няма те вече...

[confused10]

Отново обикалям безцелно из скапания ни град и всичко е празно и пусто...минавам за 20-ти път покрай твоя блок и по навик гледам дали в стаята ти свети, но се сещам че ти вече не си там...пак ме обзема познатото чувство на празнота и продъжавам нататък. Улиците са празни, само аз и 2-3 таксита обикаляме града, отново се впускам в размисли - "Защо след като те обичам повече от всичко на света те оставих да заминеш и ти казвах че ще е много по добре за теб там...защо когато ти ми каза че не искаш да заминеш защото не можеш да живееш без мен аз ти казах че не те обичам вече и е по добре да заминеш отколкото да си губиш времето с мен, а не го мислех... защо когато плачеше и ме питаше дали наистина мисля това което ти казвам аз седях с каменно лице и не обелвах дума а сърцето ми крещеше да те спра и никога да не те оставям да заминеш далеч от мен? Дали това което направих беше правилно? Може би никога няма да разбера...дано да откриеш истинското щастие там! Искренно ти го пожелавам! Дано откриеш човек който ще те обича и цени дори наполовина колкото го правех аз. Толкова много прекрасни моменти, толкова сълзи и радост...никога няма да те забравя и нито една няма да може да заеме твоето място душичке...обичам те повече от всичко на света и бих дал живота си за теб и твоето щастие...Може би никога няма да прочетеш това и никога няма да разбереш какво чувствам, но може би така е по-добре..."
Ето пак съм пред вас, извъртам глава настрани по навик да видя дали в стаята ти свети, но е пълен мрак...също като в мен сега...май е време да се прибирам в онова празно и мрачно място което наричам свой дом и да гледам в тавана изяждайки се отвътре дали постъпих правилно... лека нощ..

[YouDontKnowMe]

Недей така.
Сигурна съм, че тя знае това. И е време да го потвърдиш
Направило ми е впечатление, че хич не обичаш да падаш по гръб, но не мога да разбера какво ти попречи да й кажеш?
Всеки път като те слушам да говориш за нея, усещам , че не е просто заигравка и занимавка, макар, че така се опитваш да го изкараш.

Недей да бягаш от щастието, че накрая то ще побегне и няма да можеш да го стигнеш .

[xinfamous]

бро има тема за поезия,отиди там.

[Smrazqvashta]

Никога не е късно да кажеш "обичам те". Не и докато това чувство тлее вътре в теб.

[NikE]

Защо не тръгна с нея?

[moneycomeme]

Ще боли...но се наслаждавай на този момент,породен от любов.....Няма нищо по-болезнено от събития свързани с любов,няма нищо по-болезнено от спомени свързани с любов,няма нищо по-прекрасно от несигурното и всеки момент изживян,отдаден на истинското и подарен си е струвал.Вярвам,че ако се обичате безрезервно нищо не може да ви раздели и рано или късно пак ще сте заедно...Аз постъпих точно преди няколко дни точно като теб,с разликаъа, че не отрекох, че го обичам...Знам,какво ти е,защото се боря...боря се всяка частица от секундата с мисълта за него..Но всяка сутрин и всяка вечер-това са моите малки победи...Докато я има обичта
и любовта имаме всичко.Моли се момичето да остане с хубав спомен за теб,защото това е най-доброто,което би могло да се случи на този етап...поне е трябвало да и кажеш че я обичаш...Поне това!Темата ти ме развълнува,близка ми е....

[Pigeon]

Нещата никога не са толкова ужасни, колкото ти изглеждат. До няколко месеца или в краен случай до година ще се чудиш как си писал/а подобни лигавщини.

[rebeccaa]

Не плачи за това което е свършило, усмихни се защото е станало ! Недей да се отчайваш направил си грешка като си я излъгал, но всеки прави грешки човешко е.Няма безгрешни хора.Времето ще излекува всичко.Успех.