MP
10-06-2010, 20:37
Стихосбирка - Жив
За теб
Минава време-месеци,години
Защо си в мислите кажи ми?
Защо не спирам да мечтая,
a надеждата ме не оставя?
Сгреших тогава,да,аз зная
И за това ти беше права,
Че не рискувайки човек рискува
от копнеж несподелен да страда.
И сам със себе си аз често споря
и утеха само в теб намирам
без теб да мисля аз не мога
на тебе винаги аз спирам
И в миналото често аз се връщам,
там,където отново те прегръщам
тогава целият ми свят се преобръща
и не искам аз реалността да връщам.
Тъга? Не,аз не тъгувам!
Но от любов безспорно боледувам
И все безспир за теб бленувам
устните ти да целувам.
Война със себе си аз водих,
а със силната любов се борих,
но как един човек кажи
любовта ще победи ?
Не,обречена е тази битка
краят и е предвидим
кат на безумен простосмъртен
срещу бог непобедим.
С рози пълно е сърцето
усмивка има на лицето
щом те зърна тъй прекрасна
всичко отстрани угасва!
Да, загубих битката безумна
и победи ме славно ти
но загубата е достойна,
щом ти ме победи.
Отново 10 получаваш
излишно е да се съмняваш
за теб сърцето ми гори
за теб и твоите очи!
Щаслива
Една единствена си ти
сърцето ми за теб гори
Но щаслив ли съм,дали,
щом не си щаслива ти?
Сълзите ти в гърдите ме пробождат
безмълвни викове ги съпровождат
като че са всичките със огън пълни
и душата ми със болка в миг се пълни.
Усмивката ти сладка ме пронизва
погледът ти звезден ме стъписва
и смехът ти тъй прекрасен,
държи ме в сън така неясен.
Не си до мен,да,знам,
но не,това не е кошмар,
ти сама така реши,
ти спечели,аз сгреших!
Нещастен ли съм,може би,
но дали ще бъда - надали,
ако зная,че сега
ти щаслива си така!
Власт
Защо го правих аз не зная
И трябва ли да съм нещастен
или най-накрая да призная
че на тебе съм подвластен.
И всички действия и думи
и всички мои молекули
са зависими от теб сега
от теб и твойта красота!
Дори понякога да ръся
разни глупости безумни
Това не е което търся
Това са думи безразсъдни.
И причината си ти,да-ТИ,
че от мозък ме лиши,
че зависим ме направи
във покорство ме удави.
Трябва ли да съжалявам,
Че към тебе се стремя?
НЕ,в това не се съмнявам
аз се научих да летя.
Тъй както птица се стреми
към топъл климат и земи,
И метала го магнит привлича
Дали и той не го обича?
Понякога се боря и отричам,
но вече трябва да съзная,
че вероятно те обичам
и властта ти трябва да призная!
Заблуда
Влюбена ли е тя сега
или може би си мисли
че ще излъже тя така
твърде лесно любовта ?
И едва ли е наясно,
че е хваната натясно,
че не може да избяга
и че чувствата я стягат.
И със себе си тя се бори
много ярностно тя спори
"Не,не го обичам!"
Но защо ли го отрича?
Често себе си тя пита
какво всъщност предпочита,
кой и е сърцето взел
и дали ума и е отнел.
И не може , и не знае
колкото и да дълбае
кого, защо и как тя иска
и колко още тя ще стиска.
А така и не разбра,
че е безпомощна сега,
че живее във заблуда,
и че от любов тя боледува.
Окован
Често казват,че е лесно,
а на практика това
Никак се не случва често
никога не е така.
Себе си ти да забравиш
и напред да продължиш
спомените да оставиш
всичко ти да промениш.
И отново аз опитвам
да преплувам таз река
но отново се оплитам
и оставам на брега.
Не е лесно да се плува
с вързани ръце,крака
окован в окови тежки
във оковите на любовта!
И започвам да се питам
дали си струва да опитам,
да забравя аз копнежа
или това е безнадеждно?
Но каквото и да правя
колкото и да не се старая
стената стои си неподвижна,
гледайки ме тъй безгрижно
О,не ще тя разбере
как преплува се море,
как изкачват се скали,
колко от това боли!
Вероятно ще опитвам
дълго време пак така
с всички сили да излитам
със откъснати крила
И всеки опит е обречен
и отчайващо далечен
докато си окован така
ти в оковите на любовта.
Често казват,че е лесно
но на практика това
колкото и да е нечестно
никога не е така.
Признание
Най-накрая съм наясно
със себе си напълно
и вече не е тъй ужасно
да мечтая тъй безмълвно
И със право се говори,
че определят те какъв си,
само действията твои,
а думите са мисли пусти.
И няма как да знаеш,
можеш само да гадаеш
какво ли щеше се случи
какво можеше да се получи.
Но как, кажи, ми да призная нещо,
в което сигурен не бях
и което аз отричах често,
и така се колебах?
И докато борбата водиш
безценно време отминава плавно
и със себе си докат се бориш
надеждата си заминава бавно
Видях я да си тръгва,
но още същесвува в мен
и дори да се залъгвам
с надежда още съм обременен.
Не беше лесно да призная,
но неизбежно бе това,
че за тебе аз мечтая
от как те зърнах - до сега!
Знам,късно е за думи вече
А чувствата напират отдалече
Но няма те да бъдат вече спотаени,
а най-накрая - споделени!
Сега се чувтствам аз така
сякаш няма друга на света
сякаш съществуваш само ти
сякаш всичко в мен гори!
Отново виждам твоите очи,
и пак в сърцето ми звучи
и се движи чрез кръвта
песента на любовта!
Стига!
Твърде често си зависим
и от нея ставаш уязвим
тя не пита те дали си
ти от нея запалим.
Появява се внезапно
като гръм от ясно небе
като подарак неочакван,
заплашващ да те погребе.
И зависим тя те прави
без това да ти се нрави
и отказва тя да те остави
иска роб да те направи!
И започваш да я гониш, но
не ще я лесно ти прогониш:
"Махай се от тук,излитай!"
Но никой тебе те не пита.
И накрая се предаваш
истината ти признаваш
И на Нея се отдаваш
и така я побеждаваш!
Примиряваш се със нея
както ти дъжда приел си,
както слънцето те грее
и това ти възприел си!
Тогава ставаш ти неуязвим-
от любов незапалим,
но макар и непобедим
ти не остана невредим.
Винаги ще има НО
и дълбоко скрито то
ще се мъчи да крещи,
ще иска то да се осовбоди.
Тогава ще му кажеш :
- СТИГА!Остави ме ти на мира,
няма пак да се предам
и на теб да се отдам!
И след тези думи вече
Тя ще избяга надалече,
за да някой ден отново
да те нападне пак наново!
Риск
"Ако човек не рискува,може да пропусне много неща"
Заслужава ли си рискът
или не е оправдан
и дали сега ти стиска
или още си разколебан?
Но преди ти да решиш
важно е да прецениш
дали печелиш или губиш,
дали готов си да изгубиш?
Ако ти готов не си,
ако сигурен не си,
помисли си пак сега
дали всъщност е така?
Но дали някога ще победиш,
Ако все не си готов,
Ако все се колебаеш,
Ако никога не знаеш?
И не рискувайки човек рискува
да пропусне той неща,
който могат да го излекуват
от болката го дебнеща.
Нищо сигурно тук няма
винаги рискуваш ти
Дали възможността голяма,
дали рискуваш себе си.
Знай,че сигурен си губещ ти,
ако рискът те победи,
ако от него се страхуваш,
ако лесен път жадуваш.
Няма лесен път ти разбери!
И накрая смелост събери
Пък и сладки са така
само трудните неща!
Ще се решиш ли най-накрая
или пак ще продължиш
да се чудиш до безкрая
струва ли си този риск?
Сбогом
Дойде моментът вече
след толкова много време
да избягам надалече
и да се сбогувам с тебе.
Весело беше и някак е странно
това,че ще свърши всичко скоро,
но няма как,тръгвам си вече,
тръгвам, макар да е трудно много.
Моментът дойде,трябва да действам,
трябва напред да продължа.
Не мога вечно аз да бездействам,
не може, ума си да губя така.
И вече подготвен,поглеждам
нагоре,право напред
през малкото тясно прозорче
с решетка и катинарче отпред.
Стените са високи,оковите-тежки
сложно и трудно ще бъде това,
но защо да повтарям старите грешки
и безпомощно да се предам?
И пак се замислям и анализирам
времето - чудното време
и на старите катини по стените,
око хвърлям отвреме - навреме.
И лъчът светлина се процежда
виждам го горе в новия ден
Предишният беше твърде наивен,
объркан,тъмен, и още зелен
Сега изглежда доста по-силен
и в приликите е различен
а утре ще бъде още по-масивен
светъл,топъл,спокоен,отлич н!
Обръщам поглед назад и поглеждам
картината морска,студена
стихиите бушуват и бурите изглеждат
безкрайни,а морето - обременено.
Но мени се времето често,
бурите от слънце се изместват.
В мека топлина те то облича
и хладката вода някак силно те привлича.
Поглеждам до тази картина
и виждам друга - на нея безумец смъртен
битка обречена яростно води
с бог силен,огромен,безсмъртен.
"Какъв наивник" и след тези думи
тихичко започва бавен смях,
отеква той във стаята горчиво,
напускайки я пак недоверчиво.
А на третата картина - залез
и в розови оттенъци блести
оранжевото,ярко слънце
и уморено спира да гори.
Уморен и аз,но спокоен,уверен,
поглеждам отново нагоре,напред
решетката не е вече заключена,
няма катинар отпред.
Последен поглед назад отправям
картина последна зървам за миг
на нея - тъмно е вече
дъжд спокойно и бавно вали.
Всяка капка тежка,студена
отмива малко - по малко,
отмива боята от къщите тленни
бавно убива ги тя.
И вече отгоре,готов да излезна
въздъхвам меко и тежко.
Поглеждам надолу,оглеждам
под мене,лежат веригите тежки.
И вече свободен,доволен,спокоен
поглеждам картините стари,безценни
поглеждам ги с поглед сериозен, достоен
и пак започвам с тъга да се смея.
А денят тепърва сега се започва
настъпи изгревът,така силно желан
Прекрасен ден се очаква да бъде
ярък,весел,свободен,топъл,м ечтан!
"Сбогом на всички" -тихо прошепвам,
"бягам от вас надалече,
сбогом на тебе,стая голяма
тръгвам любов,не чакай ме вече"
Цена
Смята се за напълно нормално
Да съжаляваш в подобен момент
но защо да съжалявам
за нещо толкова хубаво в мен?
Макар разочарование да има
не може без него въобще,
не е хич необходимо с него
пълно да е твоето сърце.
И тъга защо да има,
за какво е тя необходима,
възможно ли е да тъжиш така,
за прекрасните неща?
Не,и дума да не става
нямам нужда от тъга,сълзи
ще продължавам да сияя
колкото и безнадеждно да вали!
Да,намерих чадъра червен
и пази ме сигурно той
не ми е студено съвсем
въпреки този измъчващ порой.
Макар да изглеждам премръзнал,
очаквано е може би това
никак не ми е омръзнал
дъждът,тъй прекрасен сега!
Не,мен не мокри ме водата
и не усещам аз тъгата,
бедното сърце ми е богато,
съзнавайки на чувството цената!
До кога?
(Инкогнито)
Отново извън линия тя седи
и час след час над екрана бди
чака някой да и пише
и чувства се излишна
Но защо от всички тя се крие
От какво страхува се сега
и кога най-сетне ще се навие
на линия да влезе тя?
Инкогнито е често,
това е обичай
макар и да е смешно,
това хич няма край!
До кога ще бъде тя
все така внимателна
и в засада чакаща
и съдбата си оплакваща?
Надежда
Предал се отдавна вече,
примирен се чувстваш ти
и в погледа ти тъй обречен
болката тихичко спи.
Изглеждаш щаслив и уви,
безгрижно усмихваш се ти
Но болката тихичко спи,
в опасно очакване бди.
И често се тя събужда
от своя зимен сън и в миг ,
прозявайки се тя пробожда
сърцето ти с яросте вик.
Безмълвно започваш да стенеш
измъчван жестоко,сломен,
отчаян се чувстваш ти вече
проклинаш съдбата,сразен.
Не очкаваш никак в този момент
отново да бъдеш спасен
и ти се вижда твърде далечен
спокойният слънчев ден.
Дори във подобни моменти
не си напълно ти победен
и зърваш спасителни ленти
от лъчи на надежда пленен.
Усещаш отново прилив на сили
и радост изпълва те в миг
а болката доскоро тъй горчива
в нежен превръща се вик.
Отново усмихнат изглеждаш
не е случайно това
но този път ясно е вече
защо се почувства така.
И тя отново те спасява,
отново с радост те дарява
във мечтите те потапя
отчаянието разтапя.
И не е вече тъй далечен
хубавият слънчев ден,
а ти не си така обречен
от надежда пак възроден!
Приятелка на един приятел /рейс/
Приятел един аз познавам,
приятелка имаше той
в приятелстовото им не се съмнявам
наистина ценно бе то.
На спирката той ми разказва
историята негова с нея,
която безусловно ми показва
че омагьоса го тя като фея.
Запознаха се някак формално,
нямаше нищо нередно
и беше това неизбежно,нормално
от обстоятелствата така наредено.
И помни добре той мига
във който я зърна случайно.
Първият миг бе това,
мигът на приятелство трайно!
Видя я тогава той някак внезапно -
сред пътници, тъжна,уморена,
неподвижна,загрижена,сияещ а славно,
облечена бе в блуза бледозелена.
Седеше точно той срещу нея-
също така уморен,но безгрижен,
омагьосан от тази мъничка фея,
всичко за него бе неподвижно.
Хванал бе рейса тъкмо навреме,
чакал го дълго бе той
качи се във него заедно със нея,
без да очаква подобен развой.
Мина така известно време,
приятели станаха те,но,
което учуди ме мене,
не го осъзнаваше той.
Изпусна няколко рейса тогава,
а чакаше го вътре тя,
гонеше ги той механично докрая,
за да спре пред отворената врата.
Но омръзна и вече да чака,
и рейса реши да смени,
затвори се вече вратата
и той не успя да се качи.
Останал на спирката,сам,неподвижен,
изпуснал последния шанс той да вземе,
и вече доста сериозно загрижен,
реши по-дългия път пеша да поеме.
И на няколко пъти той от тротоара,
с поглед няколко рейса изпрати,
но гледайки тях,видя чак тогава
очи две прекрасни кафяви добре му познати.
И преди ги бе гледал същите онези,
но различни бяха те сега
гледал ги бе,но не бе видял тези,
властни,нежни,омайни - очи на приятелка една.
От стъклото прозрачно разделени,
гледаха се дълго те,
и макар неосъществено
приятелството им бе споделено.
Видя той до нея и други,
черни очи непознати,далечни,
опасни,надменни,враждебни
за него - за нея приятелски и нежни.
В същия миг се оглежда и вижда -
на спирка друга се намира,
но този път не решава да бърза
и оставя рейса пак да отмине.
Мина така известно време,
приятели бяха те,но,
очаквано напълно за мене,
осъзнаваше го вече той.
Прятелка негова бе,но случайно,
без да съзнава това
открадна тя нещо негово ценно-
и умът, и сърцето му просто така.
Случило се бе това отдавна-
в мига в който бе я видял,
но съзна го той също така случайно,
сам,по пътя,по който вървял.
Не и се обиди,прие го с усмивка
тогава разбра,
че освен крадец и приятел,
истинска фея бе тя.
И тогава той омагьосан,пленен
отново безгрижен,усмихнат и смел,
обърна се и към спирката тръгна,
да чака търпеливо рейса решен.
Макар да го бе изпуснал отдавна,
сигурен беше в едно,
че ще чака прителка колкото трябва
и вече я чакаше той.
И заедно със него аз чакам,
тогава пита ме той :
-Рейса ли чакаш ти,мечтател ?-
-Не- казвам аз - Приятелката на един приятел.
Приятели
Лица усмихнати, щасливи.
Прегръдки хиляди, красиви.
Милувки нежни,но горчиви,
очи любезни,но наивни.
Думи топли,чувства споделени.
Сълзи парливи,вътре спотаени.
Общи мъки,чувства изживяни,
това са те,приятели желани.
Те утешават,когато е нужно,
Те те разбират,макар да са чужди,
Угаждат доволно на твоите нужди,
Това се нарича истинска дружба!
С Приятелски грижи те те даряват,
и приятелски после те те предават,
отзад приятелска рана оставят,
а усмивката своя не изоставят!
Радвай се ,нали сме на бал!
Усмивки,целувки трябват сега.
Приятелски маски,костюми,сърца -
неща,на които всеки би завидял!
Meчти,копнежи,пориви,надежд
Мили,топли действия прилежни
лъжливи истини,искреност измамна,
Приятели,обичам ви безкрайно!
Сърца затворени,ръце разтворени,
лица близки,души далечни,
Думи,напразно изговорени,
Това са те - приятелите вечни!
Страница
Продължително бе четенето
интересно всичко се получи
и не бяха толкова заплетени
всичките тези случки.
Тя историята е стандартна
продължителността и също така
но има различни стандарти
за подобна хроника.
Силно различни две части
съставят този роман
доста различен участник
е главният герой там.
Още си спомням как всичко започна
с какви очаквания и надежди
и как бе героят тогава заточен
в клетка от сладки копнежи.
Помня как започна отдавна,
a вече прочитам и края
и по-същия начин ,както тогава,
изпълнен съм с трепет изцяло.
Краят бе неочаквано бодър,
героят е веч променен,
и свободен сега той напуска
книжния скучен предел.
Бързо и неусетно ще отминат
няколкото останали реда
и най-накрая ще затворя
последната страница бледа.
Стремеж
Всеки има своя цел
свой копнеж,мечта,
всеки някога е смел
и поглежда към върха.
Там високо горе,
където всичко е спокойно,
там където ти не спориш
със себе си достойно
И няма нужда много да говориш
думите там губят своя смисъл,
но очите си като затвориш,
виждаш повече от обикновена мисъл.
Там всичко е прекрасно,
спокойно,тихо,безопасно.
За тези долу е неясно,
за някои крие някаква опасност,
защото след като вкусили
аромата опияняващ
губят всички свои сили,
а това създава слабост,
която прави уязвими,
гърдите,изпълнени със радост.
Но дори във тази слабост
също има доза сладост,
а това измамно чувство
е опасно.
Опасна е желаната награда-
първото място
или пък медалът златен,
защото нищо не е толкова ясно,
колкото най-високото стъпало,
към което всеки несъзнателно
протяга своите ръце,
а то е тъй привлекателно,
че пленява твоето сърце
И ставаш уязвим.
Необходимост е това,
за да се осъществи мечта,
за да се задоволи стремежът,
а всяка индивидуалност,
да постигне копнежа
и да открие утопичната си реалност,
във света непоклатим,където
неуязвимото блаженсто
създава неизменно съвършенство.
Вина
Защо не чувствам аз тъга
и сърцето ми не плаче,
защо не мога да тъжа
и огорчен да се оплача?
Не чувствам ни студ,ни топлина,
ни жажда,ни глад ни насита,
единствено необяснима ведрина
мога сега да изпитам.
Не е логично всичко това,
човек бях през цялото време,
дори отказах да слушам гласа,
напомнящ за тежкото бреме.
Нови страници разкрих,
от книги вечно интересни,
и за себе си неща открих
противоречиви,но чудесни.
Праведен грешник съм сега,
невинен престъпник бях,
не те обвинявам за това,
със себе си аз тогава играх.
С приятна празнота изпълнен,
отдавна започнал тази игра,
смятам се занапълно невинен
и всичко това е по твоя вина.
Жив
Интересна и приятна песен
за кратко усетих във мен
и светът не бе така тесен,
Не чувствах се вече във плен.
Болезнено тя ме прониза,
чувствителни струни засегна
и постепенно от мен се изниза,
без да мога това да избегна.
И преди бях слушал песни
не бяха толкова много,
но смятах,че са ми известни
на музиката всичките основи.
Вероятно бях прав,но забравил
на мелодията сладостта
и себе си постепенно натровил
със звуците на гордостта.
И бях така заглушен ненадейно
от тази приятна глуха отрова,
но бе полезно действието нейно,
макар да бе създала окови.
След плен усещаш различно
жадуваната свобода
и знаеш вече отлично
огромната нейна цена.
Със болка усетих таз песен,
и болка остави във мен,
но с болка прамахва се плесен,
развиваща се вътре във теб.
Благодаря ти хубава песен,
светът не е веч толкова сив,
благодаря,че и болката внесе,
отново чувствам се жив!
Избор
Жребият е хвърлен.
Всичко е ясно.
Един вариант отхвърлен.
С другият сме наясно.
Мираж ли е цялата тази
отровна разяждаща течност
или безмилостно гази животът
чрез огнена пареща ревност ?
Измамна реалноста изглежда
през гънките на огледала
но във тебе тя отглежда
болезнена втора страна.
Всеки сам избира да гледа-
последици има това-
и е длъжен да приема
ударите на тази съдба.
Мираж или реалност - все тая
и двете ще носят тъга
но би ли почувствал всичо докрая
без тъжния хлад на дъжда?
Избрах картина да гледам
на миналото бъдеще сега
и знам,че изборът следван
ще донесе и остра тъга.
Ще се превърне всичко това
в спокоен,плачещ извор
като единствен резултат
от друг направен избор.
Събуждане
Отново заспах неусетно
и сънувах,че съм буден
изглеждаше всичко чудесно,
което сега ме учудва.
Сънят като сън - реалистичен
струва ти се,че си там,
но този бе различен
в него аз се колебах.
Бях буден,бодър,устремен
и не мислих аз да спя,
но това пораждаше проблем -
да си остана във съня!
Сънят не е нещо лошо,
стига да не ти попречи
и възможността да строши
към мечтите ти далечни.
Не сметнах,че си заслужава
да остана буден в него,
да не мога да сънувам
и на заспал да се преструвам.
Унесен от мисли подобни
в съня си аз се зачудих,
стори ми се той злокобен
и заспивайки аз се събудих.
Сърце
Опитахме, не се получи.
Работихме, не стана.
Всичко вече приключи
Не можеш да останеш.
Няма вече нужда
да работим двамата
на мен не ми е чужда
на тишината драмата.
Дойде като противник,
тръгваш си като приятел,
вече не си наивник,
а обикновен мечтател.
Полезна дейността ни бе,
нучихме по много
и хармонията при нас дойде
но не и без тревоги.
Разделям се със теб сега,
но няма да е задълго,
напълно ясно е това,
без теб ще ми е трудно.
Защото няма как да се живее
в противоречия безкрайни
и болката да избледнее
чрез колебания постоянни.
Затова и аз те оценявам
и макар и всичко да приключи
твойта роля аз признавам,
но,сърце,върви си вече,
всичко свърши!
За теб
Минава време-месеци,години
Защо си в мислите кажи ми?
Защо не спирам да мечтая,
a надеждата ме не оставя?
Сгреших тогава,да,аз зная
И за това ти беше права,
Че не рискувайки човек рискува
от копнеж несподелен да страда.
И сам със себе си аз често споря
и утеха само в теб намирам
без теб да мисля аз не мога
на тебе винаги аз спирам
И в миналото често аз се връщам,
там,където отново те прегръщам
тогава целият ми свят се преобръща
и не искам аз реалността да връщам.
Тъга? Не,аз не тъгувам!
Но от любов безспорно боледувам
И все безспир за теб бленувам
устните ти да целувам.
Война със себе си аз водих,
а със силната любов се борих,
но как един човек кажи
любовта ще победи ?
Не,обречена е тази битка
краят и е предвидим
кат на безумен простосмъртен
срещу бог непобедим.
С рози пълно е сърцето
усмивка има на лицето
щом те зърна тъй прекрасна
всичко отстрани угасва!
Да, загубих битката безумна
и победи ме славно ти
но загубата е достойна,
щом ти ме победи.
Отново 10 получаваш
излишно е да се съмняваш
за теб сърцето ми гори
за теб и твоите очи!
Щаслива
Една единствена си ти
сърцето ми за теб гори
Но щаслив ли съм,дали,
щом не си щаслива ти?
Сълзите ти в гърдите ме пробождат
безмълвни викове ги съпровождат
като че са всичките със огън пълни
и душата ми със болка в миг се пълни.
Усмивката ти сладка ме пронизва
погледът ти звезден ме стъписва
и смехът ти тъй прекрасен,
държи ме в сън така неясен.
Не си до мен,да,знам,
но не,това не е кошмар,
ти сама така реши,
ти спечели,аз сгреших!
Нещастен ли съм,може би,
но дали ще бъда - надали,
ако зная,че сега
ти щаслива си така!
Власт
Защо го правих аз не зная
И трябва ли да съм нещастен
или най-накрая да призная
че на тебе съм подвластен.
И всички действия и думи
и всички мои молекули
са зависими от теб сега
от теб и твойта красота!
Дори понякога да ръся
разни глупости безумни
Това не е което търся
Това са думи безразсъдни.
И причината си ти,да-ТИ,
че от мозък ме лиши,
че зависим ме направи
във покорство ме удави.
Трябва ли да съжалявам,
Че към тебе се стремя?
НЕ,в това не се съмнявам
аз се научих да летя.
Тъй както птица се стреми
към топъл климат и земи,
И метала го магнит привлича
Дали и той не го обича?
Понякога се боря и отричам,
но вече трябва да съзная,
че вероятно те обичам
и властта ти трябва да призная!
Заблуда
Влюбена ли е тя сега
или може би си мисли
че ще излъже тя така
твърде лесно любовта ?
И едва ли е наясно,
че е хваната натясно,
че не може да избяга
и че чувствата я стягат.
И със себе си тя се бори
много ярностно тя спори
"Не,не го обичам!"
Но защо ли го отрича?
Често себе си тя пита
какво всъщност предпочита,
кой и е сърцето взел
и дали ума и е отнел.
И не може , и не знае
колкото и да дълбае
кого, защо и как тя иска
и колко още тя ще стиска.
А така и не разбра,
че е безпомощна сега,
че живее във заблуда,
и че от любов тя боледува.
Окован
Често казват,че е лесно,
а на практика това
Никак се не случва често
никога не е така.
Себе си ти да забравиш
и напред да продължиш
спомените да оставиш
всичко ти да промениш.
И отново аз опитвам
да преплувам таз река
но отново се оплитам
и оставам на брега.
Не е лесно да се плува
с вързани ръце,крака
окован в окови тежки
във оковите на любовта!
И започвам да се питам
дали си струва да опитам,
да забравя аз копнежа
или това е безнадеждно?
Но каквото и да правя
колкото и да не се старая
стената стои си неподвижна,
гледайки ме тъй безгрижно
О,не ще тя разбере
как преплува се море,
как изкачват се скали,
колко от това боли!
Вероятно ще опитвам
дълго време пак така
с всички сили да излитам
със откъснати крила
И всеки опит е обречен
и отчайващо далечен
докато си окован така
ти в оковите на любовта.
Често казват,че е лесно
но на практика това
колкото и да е нечестно
никога не е така.
Признание
Най-накрая съм наясно
със себе си напълно
и вече не е тъй ужасно
да мечтая тъй безмълвно
И със право се говори,
че определят те какъв си,
само действията твои,
а думите са мисли пусти.
И няма как да знаеш,
можеш само да гадаеш
какво ли щеше се случи
какво можеше да се получи.
Но как, кажи, ми да призная нещо,
в което сигурен не бях
и което аз отричах често,
и така се колебах?
И докато борбата водиш
безценно време отминава плавно
и със себе си докат се бориш
надеждата си заминава бавно
Видях я да си тръгва,
но още същесвува в мен
и дори да се залъгвам
с надежда още съм обременен.
Не беше лесно да призная,
но неизбежно бе това,
че за тебе аз мечтая
от как те зърнах - до сега!
Знам,късно е за думи вече
А чувствата напират отдалече
Но няма те да бъдат вече спотаени,
а най-накрая - споделени!
Сега се чувтствам аз така
сякаш няма друга на света
сякаш съществуваш само ти
сякаш всичко в мен гори!
Отново виждам твоите очи,
и пак в сърцето ми звучи
и се движи чрез кръвта
песента на любовта!
Стига!
Твърде често си зависим
и от нея ставаш уязвим
тя не пита те дали си
ти от нея запалим.
Появява се внезапно
като гръм от ясно небе
като подарак неочакван,
заплашващ да те погребе.
И зависим тя те прави
без това да ти се нрави
и отказва тя да те остави
иска роб да те направи!
И започваш да я гониш, но
не ще я лесно ти прогониш:
"Махай се от тук,излитай!"
Но никой тебе те не пита.
И накрая се предаваш
истината ти признаваш
И на Нея се отдаваш
и така я побеждаваш!
Примиряваш се със нея
както ти дъжда приел си,
както слънцето те грее
и това ти възприел си!
Тогава ставаш ти неуязвим-
от любов незапалим,
но макар и непобедим
ти не остана невредим.
Винаги ще има НО
и дълбоко скрито то
ще се мъчи да крещи,
ще иска то да се осовбоди.
Тогава ще му кажеш :
- СТИГА!Остави ме ти на мира,
няма пак да се предам
и на теб да се отдам!
И след тези думи вече
Тя ще избяга надалече,
за да някой ден отново
да те нападне пак наново!
Риск
"Ако човек не рискува,може да пропусне много неща"
Заслужава ли си рискът
или не е оправдан
и дали сега ти стиска
или още си разколебан?
Но преди ти да решиш
важно е да прецениш
дали печелиш или губиш,
дали готов си да изгубиш?
Ако ти готов не си,
ако сигурен не си,
помисли си пак сега
дали всъщност е така?
Но дали някога ще победиш,
Ако все не си готов,
Ако все се колебаеш,
Ако никога не знаеш?
И не рискувайки човек рискува
да пропусне той неща,
който могат да го излекуват
от болката го дебнеща.
Нищо сигурно тук няма
винаги рискуваш ти
Дали възможността голяма,
дали рискуваш себе си.
Знай,че сигурен си губещ ти,
ако рискът те победи,
ако от него се страхуваш,
ако лесен път жадуваш.
Няма лесен път ти разбери!
И накрая смелост събери
Пък и сладки са така
само трудните неща!
Ще се решиш ли най-накрая
или пак ще продължиш
да се чудиш до безкрая
струва ли си този риск?
Сбогом
Дойде моментът вече
след толкова много време
да избягам надалече
и да се сбогувам с тебе.
Весело беше и някак е странно
това,че ще свърши всичко скоро,
но няма как,тръгвам си вече,
тръгвам, макар да е трудно много.
Моментът дойде,трябва да действам,
трябва напред да продължа.
Не мога вечно аз да бездействам,
не може, ума си да губя така.
И вече подготвен,поглеждам
нагоре,право напред
през малкото тясно прозорче
с решетка и катинарче отпред.
Стените са високи,оковите-тежки
сложно и трудно ще бъде това,
но защо да повтарям старите грешки
и безпомощно да се предам?
И пак се замислям и анализирам
времето - чудното време
и на старите катини по стените,
око хвърлям отвреме - навреме.
И лъчът светлина се процежда
виждам го горе в новия ден
Предишният беше твърде наивен,
объркан,тъмен, и още зелен
Сега изглежда доста по-силен
и в приликите е различен
а утре ще бъде още по-масивен
светъл,топъл,спокоен,отлич н!
Обръщам поглед назад и поглеждам
картината морска,студена
стихиите бушуват и бурите изглеждат
безкрайни,а морето - обременено.
Но мени се времето често,
бурите от слънце се изместват.
В мека топлина те то облича
и хладката вода някак силно те привлича.
Поглеждам до тази картина
и виждам друга - на нея безумец смъртен
битка обречена яростно води
с бог силен,огромен,безсмъртен.
"Какъв наивник" и след тези думи
тихичко започва бавен смях,
отеква той във стаята горчиво,
напускайки я пак недоверчиво.
А на третата картина - залез
и в розови оттенъци блести
оранжевото,ярко слънце
и уморено спира да гори.
Уморен и аз,но спокоен,уверен,
поглеждам отново нагоре,напред
решетката не е вече заключена,
няма катинар отпред.
Последен поглед назад отправям
картина последна зървам за миг
на нея - тъмно е вече
дъжд спокойно и бавно вали.
Всяка капка тежка,студена
отмива малко - по малко,
отмива боята от къщите тленни
бавно убива ги тя.
И вече отгоре,готов да излезна
въздъхвам меко и тежко.
Поглеждам надолу,оглеждам
под мене,лежат веригите тежки.
И вече свободен,доволен,спокоен
поглеждам картините стари,безценни
поглеждам ги с поглед сериозен, достоен
и пак започвам с тъга да се смея.
А денят тепърва сега се започва
настъпи изгревът,така силно желан
Прекрасен ден се очаква да бъде
ярък,весел,свободен,топъл,м ечтан!
"Сбогом на всички" -тихо прошепвам,
"бягам от вас надалече,
сбогом на тебе,стая голяма
тръгвам любов,не чакай ме вече"
Цена
Смята се за напълно нормално
Да съжаляваш в подобен момент
но защо да съжалявам
за нещо толкова хубаво в мен?
Макар разочарование да има
не може без него въобще,
не е хич необходимо с него
пълно да е твоето сърце.
И тъга защо да има,
за какво е тя необходима,
възможно ли е да тъжиш така,
за прекрасните неща?
Не,и дума да не става
нямам нужда от тъга,сълзи
ще продължавам да сияя
колкото и безнадеждно да вали!
Да,намерих чадъра червен
и пази ме сигурно той
не ми е студено съвсем
въпреки този измъчващ порой.
Макар да изглеждам премръзнал,
очаквано е може би това
никак не ми е омръзнал
дъждът,тъй прекрасен сега!
Не,мен не мокри ме водата
и не усещам аз тъгата,
бедното сърце ми е богато,
съзнавайки на чувството цената!
До кога?
(Инкогнито)
Отново извън линия тя седи
и час след час над екрана бди
чака някой да и пише
и чувства се излишна
Но защо от всички тя се крие
От какво страхува се сега
и кога най-сетне ще се навие
на линия да влезе тя?
Инкогнито е често,
това е обичай
макар и да е смешно,
това хич няма край!
До кога ще бъде тя
все така внимателна
и в засада чакаща
и съдбата си оплакваща?
Надежда
Предал се отдавна вече,
примирен се чувстваш ти
и в погледа ти тъй обречен
болката тихичко спи.
Изглеждаш щаслив и уви,
безгрижно усмихваш се ти
Но болката тихичко спи,
в опасно очакване бди.
И често се тя събужда
от своя зимен сън и в миг ,
прозявайки се тя пробожда
сърцето ти с яросте вик.
Безмълвно започваш да стенеш
измъчван жестоко,сломен,
отчаян се чувстваш ти вече
проклинаш съдбата,сразен.
Не очкаваш никак в този момент
отново да бъдеш спасен
и ти се вижда твърде далечен
спокойният слънчев ден.
Дори във подобни моменти
не си напълно ти победен
и зърваш спасителни ленти
от лъчи на надежда пленен.
Усещаш отново прилив на сили
и радост изпълва те в миг
а болката доскоро тъй горчива
в нежен превръща се вик.
Отново усмихнат изглеждаш
не е случайно това
но този път ясно е вече
защо се почувства така.
И тя отново те спасява,
отново с радост те дарява
във мечтите те потапя
отчаянието разтапя.
И не е вече тъй далечен
хубавият слънчев ден,
а ти не си така обречен
от надежда пак възроден!
Приятелка на един приятел /рейс/
Приятел един аз познавам,
приятелка имаше той
в приятелстовото им не се съмнявам
наистина ценно бе то.
На спирката той ми разказва
историята негова с нея,
която безусловно ми показва
че омагьоса го тя като фея.
Запознаха се някак формално,
нямаше нищо нередно
и беше това неизбежно,нормално
от обстоятелствата така наредено.
И помни добре той мига
във който я зърна случайно.
Първият миг бе това,
мигът на приятелство трайно!
Видя я тогава той някак внезапно -
сред пътници, тъжна,уморена,
неподвижна,загрижена,сияещ а славно,
облечена бе в блуза бледозелена.
Седеше точно той срещу нея-
също така уморен,но безгрижен,
омагьосан от тази мъничка фея,
всичко за него бе неподвижно.
Хванал бе рейса тъкмо навреме,
чакал го дълго бе той
качи се във него заедно със нея,
без да очаква подобен развой.
Мина така известно време,
приятели станаха те,но,
което учуди ме мене,
не го осъзнаваше той.
Изпусна няколко рейса тогава,
а чакаше го вътре тя,
гонеше ги той механично докрая,
за да спре пред отворената врата.
Но омръзна и вече да чака,
и рейса реши да смени,
затвори се вече вратата
и той не успя да се качи.
Останал на спирката,сам,неподвижен,
изпуснал последния шанс той да вземе,
и вече доста сериозно загрижен,
реши по-дългия път пеша да поеме.
И на няколко пъти той от тротоара,
с поглед няколко рейса изпрати,
но гледайки тях,видя чак тогава
очи две прекрасни кафяви добре му познати.
И преди ги бе гледал същите онези,
но различни бяха те сега
гледал ги бе,но не бе видял тези,
властни,нежни,омайни - очи на приятелка една.
От стъклото прозрачно разделени,
гледаха се дълго те,
и макар неосъществено
приятелството им бе споделено.
Видя той до нея и други,
черни очи непознати,далечни,
опасни,надменни,враждебни
за него - за нея приятелски и нежни.
В същия миг се оглежда и вижда -
на спирка друга се намира,
но този път не решава да бърза
и оставя рейса пак да отмине.
Мина така известно време,
приятели бяха те,но,
очаквано напълно за мене,
осъзнаваше го вече той.
Прятелка негова бе,но случайно,
без да съзнава това
открадна тя нещо негово ценно-
и умът, и сърцето му просто така.
Случило се бе това отдавна-
в мига в който бе я видял,
но съзна го той също така случайно,
сам,по пътя,по който вървял.
Не и се обиди,прие го с усмивка
тогава разбра,
че освен крадец и приятел,
истинска фея бе тя.
И тогава той омагьосан,пленен
отново безгрижен,усмихнат и смел,
обърна се и към спирката тръгна,
да чака търпеливо рейса решен.
Макар да го бе изпуснал отдавна,
сигурен беше в едно,
че ще чака прителка колкото трябва
и вече я чакаше той.
И заедно със него аз чакам,
тогава пита ме той :
-Рейса ли чакаш ти,мечтател ?-
-Не- казвам аз - Приятелката на един приятел.
Приятели
Лица усмихнати, щасливи.
Прегръдки хиляди, красиви.
Милувки нежни,но горчиви,
очи любезни,но наивни.
Думи топли,чувства споделени.
Сълзи парливи,вътре спотаени.
Общи мъки,чувства изживяни,
това са те,приятели желани.
Те утешават,когато е нужно,
Те те разбират,макар да са чужди,
Угаждат доволно на твоите нужди,
Това се нарича истинска дружба!
С Приятелски грижи те те даряват,
и приятелски после те те предават,
отзад приятелска рана оставят,
а усмивката своя не изоставят!
Радвай се ,нали сме на бал!
Усмивки,целувки трябват сега.
Приятелски маски,костюми,сърца -
неща,на които всеки би завидял!
Meчти,копнежи,пориви,надежд
Мили,топли действия прилежни
лъжливи истини,искреност измамна,
Приятели,обичам ви безкрайно!
Сърца затворени,ръце разтворени,
лица близки,души далечни,
Думи,напразно изговорени,
Това са те - приятелите вечни!
Страница
Продължително бе четенето
интересно всичко се получи
и не бяха толкова заплетени
всичките тези случки.
Тя историята е стандартна
продължителността и също така
но има различни стандарти
за подобна хроника.
Силно различни две части
съставят този роман
доста различен участник
е главният герой там.
Още си спомням как всичко започна
с какви очаквания и надежди
и как бе героят тогава заточен
в клетка от сладки копнежи.
Помня как започна отдавна,
a вече прочитам и края
и по-същия начин ,както тогава,
изпълнен съм с трепет изцяло.
Краят бе неочаквано бодър,
героят е веч променен,
и свободен сега той напуска
книжния скучен предел.
Бързо и неусетно ще отминат
няколкото останали реда
и най-накрая ще затворя
последната страница бледа.
Стремеж
Всеки има своя цел
свой копнеж,мечта,
всеки някога е смел
и поглежда към върха.
Там високо горе,
където всичко е спокойно,
там където ти не спориш
със себе си достойно
И няма нужда много да говориш
думите там губят своя смисъл,
но очите си като затвориш,
виждаш повече от обикновена мисъл.
Там всичко е прекрасно,
спокойно,тихо,безопасно.
За тези долу е неясно,
за някои крие някаква опасност,
защото след като вкусили
аромата опияняващ
губят всички свои сили,
а това създава слабост,
която прави уязвими,
гърдите,изпълнени със радост.
Но дори във тази слабост
също има доза сладост,
а това измамно чувство
е опасно.
Опасна е желаната награда-
първото място
или пък медалът златен,
защото нищо не е толкова ясно,
колкото най-високото стъпало,
към което всеки несъзнателно
протяга своите ръце,
а то е тъй привлекателно,
че пленява твоето сърце
И ставаш уязвим.
Необходимост е това,
за да се осъществи мечта,
за да се задоволи стремежът,
а всяка индивидуалност,
да постигне копнежа
и да открие утопичната си реалност,
във света непоклатим,където
неуязвимото блаженсто
създава неизменно съвършенство.
Вина
Защо не чувствам аз тъга
и сърцето ми не плаче,
защо не мога да тъжа
и огорчен да се оплача?
Не чувствам ни студ,ни топлина,
ни жажда,ни глад ни насита,
единствено необяснима ведрина
мога сега да изпитам.
Не е логично всичко това,
човек бях през цялото време,
дори отказах да слушам гласа,
напомнящ за тежкото бреме.
Нови страници разкрих,
от книги вечно интересни,
и за себе си неща открих
противоречиви,но чудесни.
Праведен грешник съм сега,
невинен престъпник бях,
не те обвинявам за това,
със себе си аз тогава играх.
С приятна празнота изпълнен,
отдавна започнал тази игра,
смятам се занапълно невинен
и всичко това е по твоя вина.
Жив
Интересна и приятна песен
за кратко усетих във мен
и светът не бе така тесен,
Не чувствах се вече във плен.
Болезнено тя ме прониза,
чувствителни струни засегна
и постепенно от мен се изниза,
без да мога това да избегна.
И преди бях слушал песни
не бяха толкова много,
но смятах,че са ми известни
на музиката всичките основи.
Вероятно бях прав,но забравил
на мелодията сладостта
и себе си постепенно натровил
със звуците на гордостта.
И бях така заглушен ненадейно
от тази приятна глуха отрова,
но бе полезно действието нейно,
макар да бе създала окови.
След плен усещаш различно
жадуваната свобода
и знаеш вече отлично
огромната нейна цена.
Със болка усетих таз песен,
и болка остави във мен,
но с болка прамахва се плесен,
развиваща се вътре във теб.
Благодаря ти хубава песен,
светът не е веч толкова сив,
благодаря,че и болката внесе,
отново чувствам се жив!
Избор
Жребият е хвърлен.
Всичко е ясно.
Един вариант отхвърлен.
С другият сме наясно.
Мираж ли е цялата тази
отровна разяждаща течност
или безмилостно гази животът
чрез огнена пареща ревност ?
Измамна реалноста изглежда
през гънките на огледала
но във тебе тя отглежда
болезнена втора страна.
Всеки сам избира да гледа-
последици има това-
и е длъжен да приема
ударите на тази съдба.
Мираж или реалност - все тая
и двете ще носят тъга
но би ли почувствал всичо докрая
без тъжния хлад на дъжда?
Избрах картина да гледам
на миналото бъдеще сега
и знам,че изборът следван
ще донесе и остра тъга.
Ще се превърне всичко това
в спокоен,плачещ извор
като единствен резултат
от друг направен избор.
Събуждане
Отново заспах неусетно
и сънувах,че съм буден
изглеждаше всичко чудесно,
което сега ме учудва.
Сънят като сън - реалистичен
струва ти се,че си там,
но този бе различен
в него аз се колебах.
Бях буден,бодър,устремен
и не мислих аз да спя,
но това пораждаше проблем -
да си остана във съня!
Сънят не е нещо лошо,
стига да не ти попречи
и възможността да строши
към мечтите ти далечни.
Не сметнах,че си заслужава
да остана буден в него,
да не мога да сънувам
и на заспал да се преструвам.
Унесен от мисли подобни
в съня си аз се зачудих,
стори ми се той злокобен
и заспивайки аз се събудих.
Сърце
Опитахме, не се получи.
Работихме, не стана.
Всичко вече приключи
Не можеш да останеш.
Няма вече нужда
да работим двамата
на мен не ми е чужда
на тишината драмата.
Дойде като противник,
тръгваш си като приятел,
вече не си наивник,
а обикновен мечтател.
Полезна дейността ни бе,
нучихме по много
и хармонията при нас дойде
но не и без тревоги.
Разделям се със теб сега,
но няма да е задълго,
напълно ясно е това,
без теб ще ми е трудно.
Защото няма как да се живее
в противоречия безкрайни
и болката да избледнее
чрез колебания постоянни.
Затова и аз те оценявам
и макар и всичко да приключи
твойта роля аз признавам,
но,сърце,върви си вече,
всичко свърши!