taffy
10-08-2010, 22:20
Ами, имам приятел от 4 месеца.. Много го обичам, той мен също..
Проблема е в това, че преди около 3 месеца един от най-добрите му приятели почина.. Беше му много тежко, аз бях до него, поне доколкото можех, защото той искаше да ме държи настрана от случващото се..
През тези 3 месеца не сме говорили за приятеля му, не ми е споделял как се чувства, не ми разказва за него.. Просто нищо.. Все още си мисли, че като не говори за това, аз не знам, че той страда..
А той наистина много страда.. ;( Гледам го как се измъчва, аз се измъчвам заедно с него.. и не знам как да му помогна.. Какво да му кажа, как да го утеша?
Как да му кажа, че всичко ще се оправи, че всичко ще е наред? Аз знам, че няма да бъде..
Старая се да показвам по всички начини, че съм до него, че го обичам и че го подкрепям.. Но това не е достатъчно.. Искам да премахна болката му, или поне да я намаля.. Знам, че загубата на близък е най-трудното нещо на този свят и че трябва страшно много време, за да се свикне с мисълта, че човека просто го няма вече.. Но не издържам да го гледам такъв.. ;( Как да постъпя? Какво да направя? Как да му помогна? ;(
П.С. Съжалявам, ако темата не е за този раздел..
Проблема е в това, че преди около 3 месеца един от най-добрите му приятели почина.. Беше му много тежко, аз бях до него, поне доколкото можех, защото той искаше да ме държи настрана от случващото се..
През тези 3 месеца не сме говорили за приятеля му, не ми е споделял как се чувства, не ми разказва за него.. Просто нищо.. Все още си мисли, че като не говори за това, аз не знам, че той страда..
А той наистина много страда.. ;( Гледам го как се измъчва, аз се измъчвам заедно с него.. и не знам как да му помогна.. Какво да му кажа, как да го утеша?
Как да му кажа, че всичко ще се оправи, че всичко ще е наред? Аз знам, че няма да бъде..
Старая се да показвам по всички начини, че съм до него, че го обичам и че го подкрепям.. Но това не е достатъчно.. Искам да премахна болката му, или поне да я намаля.. Знам, че загубата на близък е най-трудното нещо на този свят и че трябва страшно много време, за да се свикне с мисълта, че човека просто го няма вече.. Но не издържам да го гледам такъв.. ;( Как да постъпя? Какво да направя? Как да му помогна? ;(
П.С. Съжалявам, ако темата не е за този раздел..