RoSKo0o0
10-09-2010, 08:59
Годината беше 2013, а датата 24 септември, денят - Вторник.
Спомням си, че бях сам в квартирата си, вечерта. Студено е и ново скарване с моята половинка за поредната глупост. Любовта ми е голяма, отдавна. Не издържам, отивам при домоуправителя и взимам ключа за покрива. Вече съм над осмия етаж, хвърлям се, нямам сили, безсилен съм... полетът е може би 2,3 или 4 секунди! Не знам! Не мисля затова тогава, животът ми минава пред очите за секунда. Удар... тъмнина, болка...
Свестих се...бях под душа, паднал, а датата беше 25 декември 2006 година. Мислех, че сънувам, но не беше така. Дата, която някога съм искал да се върне, сега я получих. Осъзнах, че някой някъде там ми е дал шанс да се поправя. Срещам момичето, но нищо! Сякаш тази вече забравих да изпълня това, за което бях там. Минаваха дните, всичко се повтаряше. Стараех се да променя нещо, но все нещо ставаше, все нещо се объркваше, все нещо се пренареждаше. Отново болката, тъгата, сълзите...всичко това за втори път. След това на тази дата 9 октомври 2010 година писах тема тук, да, точно тук. Стигнах до 24 септември 2013 година - отново студ, болка, пролята сълза, мъка и отново същият край на вечерта. Датата на която се свестих бе 25 декември 2006 година. И отново, и отново. Опитвам се да поправя всичко онова, което сгреших, но не мога! Нещо ме спира! Сякаш някъде там, някой е написал, че не бива. И хиляди пъти така, този Ад е без край, а казват, че вечността я няма. Сякаш сме в зъл експеримент. Нямало е минало, няма бъдеще, няма настояще. Един сценарий, изпълнен с болка и тъга.
Но ето, все пак нещата имат своя край. "Никой не живее вечно". След поредните тежко изживяни почти 4 години, аз отново пиша тук. На едни и същи хора, едни и същи неща. Карма? Прозрях нещо, това нещо за пръв път се случва и няма да се повтори. Престанах на търся смисъл в нещата. Не можем да променим нищо. Каквото и да се опитваме да направим. Научили сме си сценария от деца и го изпълняваме - радост, болка, тъга, обич и всичко друго!
Сега...отново чакам 24 септември 2013 година, отново чакам да споделя това с вас в друго време, в друг свят. А сега...просто оставям нещата да си вървят...
Надявам се да ви е харесало и дано да има човек, който да ме разбере.
Спомням си, че бях сам в квартирата си, вечерта. Студено е и ново скарване с моята половинка за поредната глупост. Любовта ми е голяма, отдавна. Не издържам, отивам при домоуправителя и взимам ключа за покрива. Вече съм над осмия етаж, хвърлям се, нямам сили, безсилен съм... полетът е може би 2,3 или 4 секунди! Не знам! Не мисля затова тогава, животът ми минава пред очите за секунда. Удар... тъмнина, болка...
Свестих се...бях под душа, паднал, а датата беше 25 декември 2006 година. Мислех, че сънувам, но не беше така. Дата, която някога съм искал да се върне, сега я получих. Осъзнах, че някой някъде там ми е дал шанс да се поправя. Срещам момичето, но нищо! Сякаш тази вече забравих да изпълня това, за което бях там. Минаваха дните, всичко се повтаряше. Стараех се да променя нещо, но все нещо ставаше, все нещо се объркваше, все нещо се пренареждаше. Отново болката, тъгата, сълзите...всичко това за втори път. След това на тази дата 9 октомври 2010 година писах тема тук, да, точно тук. Стигнах до 24 септември 2013 година - отново студ, болка, пролята сълза, мъка и отново същият край на вечерта. Датата на която се свестих бе 25 декември 2006 година. И отново, и отново. Опитвам се да поправя всичко онова, което сгреших, но не мога! Нещо ме спира! Сякаш някъде там, някой е написал, че не бива. И хиляди пъти така, този Ад е без край, а казват, че вечността я няма. Сякаш сме в зъл експеримент. Нямало е минало, няма бъдеще, няма настояще. Един сценарий, изпълнен с болка и тъга.
Но ето, все пак нещата имат своя край. "Никой не живее вечно". След поредните тежко изживяни почти 4 години, аз отново пиша тук. На едни и същи хора, едни и същи неща. Карма? Прозрях нещо, това нещо за пръв път се случва и няма да се повтори. Престанах на търся смисъл в нещата. Не можем да променим нищо. Каквото и да се опитваме да направим. Научили сме си сценария от деца и го изпълняваме - радост, болка, тъга, обич и всичко друго!
Сега...отново чакам 24 септември 2013 година, отново чакам да споделя това с вас в друго време, в друг свят. А сега...просто оставям нещата да си вървят...
Надявам се да ви е харесало и дано да има човек, който да ме разбере.