YouDontKnowMe
10-09-2010, 18:41
Писна ми от мисли за учене и образование.
Писна ми.
Всичко започна в 9ти клас, когато завърши с 6.00 ..
По-скоро когато бях в 7ми клас и ме приеха в елитна гимназия в столицата, няма да конкретизирам, че съм инкогнито тук.
Та .
То не са ходения по семинари за образованието в чужбина, то не са планове , то не са глупости.
Непрекъснато сънувам как съм 12ти клас и изпускам разни срокове за изпити и кандидатстване.
Писна ми вече.
Сядаме с приятеля ми у тях и аз само вървя напред-назад, издавам звуци.
После се осъзнавам и почвам да го тормозя, че на входните има не хубави оценки, да ги оправя.
Имам чувството , че няма да оцелея.
Всичко ми се върти около това да имам 6.00 , да си изкарам сиското, тойфела и да наблегна на програмирането.
Вече не мога така. Почвам да си мисля- добре, като завърша, ще започна хубава работа и после какво - сиво ми се вижда някак всичко.
И на сън да ме бутнете знам сроковете и процедурите за кандидатстване в Англия, както и програмите на разни специалности, датите на разни изпити , и т.н.
Даже и за Софийския така.
Просто вече ми идва в повече всичко.
Утре ще ходя в Хилтън (Интеграл ще се представят). Добре, последният път в Радисън просто се появих за 15 минути, огледах се около мен и останових, че това което ме интересува го знам, а другото даже няма смисъл да го разучавам.
Обсебена съм от това.
Ако не от това, то от това, че ще умра от рак на дебелото черво/ тумор в тиквата и т.н.
Знам, че трябва да правя нещо странично, ама някак няма сила и воля вече.
А навън става студено, аз съм втора смяна, уж сутрин ставам рано, ама от както живея на майната си нещо нищо не ми идва от вътре да правя.
И това е вече от няколко години.
Непрекъснато ме спамят у нас за образование, аз непрекъснато се самонавивам и тъпча с информация.
Всъщност съм едно леко глуповатичко момиче. В класа на математиците съм от безхаберниците.
Ако нямам важни предмети/контролни, даже не се весвам понякога.
Почти не уча. Просто изкарвам някакви високи оценки без никаква причина и заради това много се ядосвам на себе си. Приятеля ми повече учи от мен, пък все има лош късмет и му се пада по-неприятната група и горкия - прецакан.
Сега ми е много тъжно за него.
Средният му успех от дипломата е около 5.70 за сега , надявам се тази година ако не 6.00, то да има поне 5.90 .
Идеята ми е , че искам да съм с него там (на майната си) , но пък нещо с ученето той го е закъсал леко (или си внушавам много здраво).
Извинявам се много , просто изтрещявам вече.
Не мога да се преборя с това, само за него мисля (образованието ми).
От девети клас не съм спряла и се обсебвам все повече и повече.
Онзи ден сядам с приятеля ми в едно кафе , и се чудя - какво да си поръчам, какво - ай безалкохолно коктейлче.
Не смея да пия алкохол, защото се страхувам, че ще ми замъгли главата. Преди си пийвах малко, сега хич. Не смея да пия изобщо.
Имам чувството, че има 50 неща на главата си, които и да се разкарат- няма да ми стане по-леко, пак ще съм в отчаяно състояние.
И секс не ми се прави. Аз съм много сексуално животно, това вече е проблем. Не ми се прави с никого нищо.
Някой да е имал подобно състояние ..
Ако е имал - нека да сподели, поне да не се чувствам тъжно.
И съвети може да приема, макар, че не понасям да ми се казва какво да правя и да ме съветват.
Както и да ме анализират, добре си го правя и сама.
И все пак - нямам измъкване. Притисната съм леко от майка ми, притисната съм от другите.
Защото ако ме приемат (да речем на майната си, не ми се конкретизира) - няма да е ново за семейството ми, те това очакват всички.
Леле, понякога се чувствам като кукла на конци.
Така ми е втълпено, че трябва да завърша еди какво си еди къде си , че вече съм се роботизирала изцяло.
Ама по-добре така, от колкото в 12ти клас да се чудя какво искам , или да стана певица/актриса/психоложка, за което не бих възразила в друг живот.
Абе, днес съм се наспала и съм накиснала от прекалено много спане , при това у нас.
Извинете ме, трябваше да споделя.
Писна ми.
Всичко започна в 9ти клас, когато завърши с 6.00 ..
По-скоро когато бях в 7ми клас и ме приеха в елитна гимназия в столицата, няма да конкретизирам, че съм инкогнито тук.
Та .
То не са ходения по семинари за образованието в чужбина, то не са планове , то не са глупости.
Непрекъснато сънувам как съм 12ти клас и изпускам разни срокове за изпити и кандидатстване.
Писна ми вече.
Сядаме с приятеля ми у тях и аз само вървя напред-назад, издавам звуци.
После се осъзнавам и почвам да го тормозя, че на входните има не хубави оценки, да ги оправя.
Имам чувството , че няма да оцелея.
Всичко ми се върти около това да имам 6.00 , да си изкарам сиското, тойфела и да наблегна на програмирането.
Вече не мога така. Почвам да си мисля- добре, като завърша, ще започна хубава работа и после какво - сиво ми се вижда някак всичко.
И на сън да ме бутнете знам сроковете и процедурите за кандидатстване в Англия, както и програмите на разни специалности, датите на разни изпити , и т.н.
Даже и за Софийския така.
Просто вече ми идва в повече всичко.
Утре ще ходя в Хилтън (Интеграл ще се представят). Добре, последният път в Радисън просто се появих за 15 минути, огледах се около мен и останових, че това което ме интересува го знам, а другото даже няма смисъл да го разучавам.
Обсебена съм от това.
Ако не от това, то от това, че ще умра от рак на дебелото черво/ тумор в тиквата и т.н.
Знам, че трябва да правя нещо странично, ама някак няма сила и воля вече.
А навън става студено, аз съм втора смяна, уж сутрин ставам рано, ама от както живея на майната си нещо нищо не ми идва от вътре да правя.
И това е вече от няколко години.
Непрекъснато ме спамят у нас за образование, аз непрекъснато се самонавивам и тъпча с информация.
Всъщност съм едно леко глуповатичко момиче. В класа на математиците съм от безхаберниците.
Ако нямам важни предмети/контролни, даже не се весвам понякога.
Почти не уча. Просто изкарвам някакви високи оценки без никаква причина и заради това много се ядосвам на себе си. Приятеля ми повече учи от мен, пък все има лош късмет и му се пада по-неприятната група и горкия - прецакан.
Сега ми е много тъжно за него.
Средният му успех от дипломата е около 5.70 за сега , надявам се тази година ако не 6.00, то да има поне 5.90 .
Идеята ми е , че искам да съм с него там (на майната си) , но пък нещо с ученето той го е закъсал леко (или си внушавам много здраво).
Извинявам се много , просто изтрещявам вече.
Не мога да се преборя с това, само за него мисля (образованието ми).
От девети клас не съм спряла и се обсебвам все повече и повече.
Онзи ден сядам с приятеля ми в едно кафе , и се чудя - какво да си поръчам, какво - ай безалкохолно коктейлче.
Не смея да пия алкохол, защото се страхувам, че ще ми замъгли главата. Преди си пийвах малко, сега хич. Не смея да пия изобщо.
Имам чувството, че има 50 неща на главата си, които и да се разкарат- няма да ми стане по-леко, пак ще съм в отчаяно състояние.
И секс не ми се прави. Аз съм много сексуално животно, това вече е проблем. Не ми се прави с никого нищо.
Някой да е имал подобно състояние ..
Ако е имал - нека да сподели, поне да не се чувствам тъжно.
И съвети може да приема, макар, че не понасям да ми се казва какво да правя и да ме съветват.
Както и да ме анализират, добре си го правя и сама.
И все пак - нямам измъкване. Притисната съм леко от майка ми, притисната съм от другите.
Защото ако ме приемат (да речем на майната си, не ми се конкретизира) - няма да е ново за семейството ми, те това очакват всички.
Леле, понякога се чувствам като кукла на конци.
Така ми е втълпено, че трябва да завърша еди какво си еди къде си , че вече съм се роботизирала изцяло.
Ама по-добре така, от колкото в 12ти клас да се чудя какво искам , или да стана певица/актриса/психоложка, за което не бих възразила в друг живот.
Абе, днес съм се наспала и съм накиснала от прекалено много спане , при това у нас.
Извинете ме, трябваше да споделя.