PDA

View Full Version : Хотел Finem



YouNeedLobotomy
10-10-2010, 12:12
Около мен имаше безкрайни тълпи от хора. Стъпките им отекваха по огромните площади . Работеха мръсните си работи и пазаруваха из чистите си магазини, после парите им свършваха и те се връщаха, за да започнат отново да работят мръсните си работи. От повечето неща, които си купуваха нямаха никаква нужда, а дори не им носеха щастие за повече от час, но така осмисляха мръсната си работа. Стъпките отекваха по огромните площади. А аз един ден просто се уморих от това и избягах.
*
Бях заспал в автомобила си. Когато се събудих колата беше спряла защото бензинът бе свършил. Разминал съм се по чудо от инцидент. Огледах се. Наоколо имаше огромни количества нищо. В която и посока да погледнеш до самия хоризонт имаше само полета и въздух. От онзи гадния чист въздух, от който ти се вие свят защото не си му свикнал . Нямах телефон, но затова пък имах сериозен проблем.
Нямах никакви пари, а наоколо освен въздуха имаше само някаква странна сграда на стотина метра от пътя. Слезах от колата и продължих към нея. Когато се приближих видях как с величествени светлини пише Хотел Финем. Огледах всичко наоколо, оказа, се че беше най-потресаващо красивата гледка която бях виждал някога. Целият бе изваян от бял мрамор. Имаше фонтани големи колкото къщи. Имаше склуптори, които мога да се закълна, че бях сънувал преди това. Мястото сякаш бе извадено от ума ми и направено реалност. А около него имаше само още въздух и нищо друго. Пристъпих навътре. Нямаше охрана затова просто продължих напред към рецепцията. С всяка крачка се вцепенявах все повече от божествената прелест на мястото. Най-сетне стигнах до рецепцията, която като всичко останало в хотела носеше странното опияняващото ухание на щастие. Рецепциониста имаше кристално, чист и детски искрен поглед. Веднага разбрах, че чака да ме излъже.
-Добър ден. Закъсах с колата си на стотина метра от тук. Би ли било възможно да използвам телефон от хотела, за да се свържа с пътна помощ. Или с някой приятел, за да ме заведе до вкъщи?
Рецепционистът показа искрящите си бели зъби с невинна усмивка и заговори.
-О разбирам проблема ви. Случва се нерядко, но за съжаление в хотел Финем нямаме телефони. Но пък няма да имаме нищо против да останете за няколко дни .
-Работата е там, че надали ще имам достатъчно пари.
Рецепционистът погледна сериозно към мен.
-Часовникът ви ще плати за ден или два. Когато дойде приятелят ви ще можете да го откупите обратно, ако е ценен за вас. Ще го държим в сейфа за безопасност.
Набързо осъзнах, че нямам друг избор, а и честно казано нямах нищо против да остана. Свалих часовника си и го подадох на мъжа.
-Чудесно.- Усмихна се той.- Стая 616 е свободна. - Подаде ми ключа.- Можете да си поръчате всичко от менюто на стойност 100 долара за тези два дни.
Качих се в стаята си. Всичко в хотела беше толкова перфектно. Всяко стъпало на стълбището бе произведение на изкуството. Всеки сантиметър от всяка стена бе толкова красив, че бе достоен да му се наслаждаваш с часове.
Отключих вратата и стаята бе прекрасна като всичко останало. Заключих и изведнъж започна да ми се гади и да ми се вие свят. Очите ме боляха сякаш някой бъркаше в тях с горящи въглени. Пищях и държах лицето си с ръце. Най-сетне събрах сили и отворих очите си и видях стаята мъртвешки сива и мръсна. По подът лазеха хлебарки и плъхове. Стените бяха олющени, а потрошеният прозорец сякаш ми се усмихваше с някаква болна подигравателна усмивка. Неможех да спра да пищя. Повръщаше ми се . Изтичах в банята. Тоалетната чиния бе полуизкъртена и цялата бе омазана с лайна. Започнах да повръщам цялата болка. Не спирах да плюя всичката гнусотия, която усещах в себе си и наблюдавах как всичко около мен бавно се променя и става такова каквото го виждах преди малко. Всичко бавно отново ставаше прекрасната стая в прекрасния хотел Финем. Най-накрая изповръщах всичко, а после се прибрах в стаята и легнах на огромното легло. И заспах.
Събудих се след около три или четири часа. Бях сънувал нещо което неможех да си изясня. Станах и си поръчах храна. Този ден всичко беше перфектно в хотел Финем.
На вратата ми се потропа. Отворих и там беше рецепциониста заедно с двама полицай.
-Добър ден господине. Боя, се че времето за което сте платили е изтекло. Желаете ли да продължите престоя си в хотел Финем?
Погледнах притеснено към тримата мъже пред мен.
-Може ли да поговорим насаме.- Попитах рецепциониста.
-Да. Разбира се.- Отвърна той и влезе в стаята с усмивка.
-В момента нямам пари, но когато намеря как да се махна от тук ще ви платя двойно.
Хотелиерът се усмихна любезно.
-О господине съжалявам, но това не би било възможно. В хотела имаме правила, които го забраняват. Трябва да се спазва някакъв ред.
-Но...- Облизах се нервно.- Тогава вземете колата. На стотина метра от тук е.
Излязохме, за да ги заведа при колата ми. Нямаше я никъде. Нямах идея какво да направя.
-Ако работя в хотела? Ще върша някаква работа, за да остана.
Рецепциониста се усмихна и кимна. Ще чистите четвъртият етаж тогава. Кимнах.
Прибрах се в стаята си и изпсувах и отново ми се доповръща. Отново започнах да се въртя в кръг и усещах как отвратителното нещо вътре в мен напира да излезе. Всичко губеше цветовете, които виждах преди малко. Всичко ставаше същия мръсен апартамент. Прозореца! Забързах да повърна през прозореца и доло видях безкрайни тълпи от хора. Стъпките им отекваха по огромните площади. Опитах се да завикам за помощ но вместо това изплюх гнусотията от тялото си. Някаква баба с огромен нос започна да вика по мен, но не чувах ясно думите и. Колкото повече повръщах толкова повече света ми придобиваше стария вид. Хората и площадите започваха да изчезват и да се превръщат в пустош и скоро повърнах цялата отрова. Обърнах се и стаята беше същата стая за която щях да работя.
Работих в хотела около месец. Привързах се към мястото изключително много. Всичко тук имаше собствен ритъм. След първата седмица си повтарях, че на другия ден ще намеря изход и винаги отлагах за следващия ден. Само още една вечер в хотел Финем. Тук често идваха момичета, толкова красиви, че сякаш бяха извадени от мечтите ми. И винаги си падаха по мен. Само още един ден в хотел Финем. Беше най-щастливия месец през живота ми и вече не мислех, че е нужно да се прибирам някога. Но тогава рецепциониста дойде при мен.
-Здравейте. Съжалявам да ви съобщя, че вече не се нуждаем от услугите ви. Станали сте твърде... непохватен.
Погледнах шокирано.
-Но... тогава как ще си платя престоя...
-Боя, се че ще трябва да напуснете.
-Но...но... немога да напусна! Ще умра навън.- Започнах да плача. Неможех да спра да плача. Обичах хотел Финем толкова много, че неможех да се разделя с него.
Рецепциониста ме изгледа сурово.
-Бихте дали каквото и да е?- Попита рецепциониста.
-Абсолютно всичко.- Треперех. И плачех като бебе. Неможех да спра да рева.
-Тогава... може би има начин.- Отвърна той и ми махна да го последвам.
Заведе ме в някаква стая като лаборатория. Посочи ми къде да седна, а аз послушно изпълних. Вързаха ми ръцете и аз панически започнах да се оглеждам. В стаята влезе доктор със синя престилка. Лицето му не се виждаше заради кърпата пред него.
-Няма да усетиш нищо.- Ободе ме с някаква спринцовка и заспах.
Събудих се сякаш след часове в стаята си. Станах и се затичах към рецепцията.
-Какво направихте с мен?
-Казахте, че бихте дали всичко.
-Но какво взехте.- Дишах тежко. Усещах цялото ми тяло някак твърде странно. Неможех да обясня какво не беше наред, но сякаш нещо ми липсваше.
-Единият ви бъбрек. И единият ви бял дроб.- Отвърна спокойно рецепционистът.
Седях и гледах като втрещен.
-Можете да останете в хотел Финем още поне два месеца.
Преглътнах, обърнах се и се върнах в дома ми. За бога това не беше дома ми. Това беше хотелската стая. Легнах и заспах.
*
Сънувах как стоя пред аптека. Едва дишах. Закуцуках навътре и погледнах към аптекаря.
-Още от същото.- Започнах да му бутам пари. Започнах да му бутам единият ми бъбрек и единият ми бял дроб. Изглеждах отвратително.
Аптекарят ме погледна мрачно и каза.
-Мисля, че вече отидохме твърде далеч. Няма да ти дам. Ще ми тежиш на съвестта.
-ОЩЕ ОТ СЪЩОТО! - Започнах да викам. Изхрачих кръв на пода.- ОЩЕ ОТ СЪЩОТО! КАКЪВ ТИ Е ПРОБЛЕМА! ЕТО ! ИМАМ ПОВЕЧЕ ПАРИ! ЩЕ ТИ ДАМ ПОВЕЧЕ!
Аптекарят преглътна жално и ме изгледа.
-Това ще те убие.
-ИСКАМ ДА СЕ ВЪРНА В ХОТЕЛА! ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНА В ХОТЕЛА!
Аптекарят въздъхна и даде още една малка кутийка с малки хапченца.
-Задръж си парите. Убивам те безплатно.
Изхрачих се на пода. Обърнах се и излезах.
*
Стоях на шезлонга до басейна на хотела. Покрай мен мина красиво момиче и ми намигна. Усмихнах се. И чаках своя собствен Finem.





Воут воут воут http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81307