Scouser
10-11-2010, 18:39
Твоето лице не ще забравя аз,
твоят дух е винаги със мене
в дни на радост, мъка, ужас, страст
и напомня ми за миналото време.
Смъртта покруси твоята душа,
живите остават и скърбят,
и плачат те по теб сега,
но ти не чуваш и твоите черти мълчат.
Остават само спомените
за радостните дни със теб.
Остават само снимките,
за да напомнят за теб.
О, мили, чичо! Чуй нашия глас!
Ние те викаме - върни се!
Ние те чакаме - върни се!
Обичаме те ние - върни се ти при нас!
О, чуваш ли ни, чичо!
Кажи ни.. Как си там?
Не ни забравяй, скъпи -
ний молим те с плам.
Горчи! Горчи! Горчи!
Горчи виното. Горчи и хлябът,
и целият живот горчи.
Защо е нужно хората да се раз-
делят и завинаги единият да замълчи?
Смъртта оплете те във своите мрежи
и вият зли хиени във нощта,
отнесоха те те далече,
но ти и до последния си дъх не каза "да".
Човек умира!
Ръката, която пише -
изсъхва!
Споменът обречен на света
остава вечен!
Това ми е любимото, но то е ясно защо...
твоят дух е винаги със мене
в дни на радост, мъка, ужас, страст
и напомня ми за миналото време.
Смъртта покруси твоята душа,
живите остават и скърбят,
и плачат те по теб сега,
но ти не чуваш и твоите черти мълчат.
Остават само спомените
за радостните дни със теб.
Остават само снимките,
за да напомнят за теб.
О, мили, чичо! Чуй нашия глас!
Ние те викаме - върни се!
Ние те чакаме - върни се!
Обичаме те ние - върни се ти при нас!
О, чуваш ли ни, чичо!
Кажи ни.. Как си там?
Не ни забравяй, скъпи -
ний молим те с плам.
Горчи! Горчи! Горчи!
Горчи виното. Горчи и хлябът,
и целият живот горчи.
Защо е нужно хората да се раз-
делят и завинаги единият да замълчи?
Смъртта оплете те във своите мрежи
и вият зли хиени във нощта,
отнесоха те те далече,
но ти и до последния си дъх не каза "да".
Човек умира!
Ръката, която пише -
изсъхва!
Споменът обречен на света
остава вечен!
Това ми е любимото, но то е ясно защо...