OverAndOver
10-11-2010, 19:17
мтака.. има едно момче, по което си падах няколко месеца миналата пролет. аз мисля, че също му допадах поне като приятелка. към края на учебната година той ми предложи да излезем някой път и излязохме още преди да свърши... ноо после явно му омръзнах или нз нещо загуби интерес, и така цяло лято не се чухме. както и да е, на мен не ми пукаше тогава.. но сега когато почнахме даскало и осъзнах, че този непукизъм е произтичал само от това, че си мислех, че като тръгнем на курс пак(беше в групата ми по английски), все ще имаме повод да си кажем нещо. момчето обаче се премести в друга група и просто осъзнах че каквото беше - беше.. не че нямаме за какво друго да си говорим, просто се съмнявам че той ще поеме инициативата да почне пак да общува с мен.
в даскало си казваме здрасти, усмихва ми се, понякога усещам погледа му по мене и за рождения ми ден дойде да ме гушне и да ми честити(все едно не ме е игнорирал тея 2 месеца, ха.) ноо.. не се спираме да говорим по коридорите и не е същото.
готова съм да забравя цялата ситуация, но имам чувството че това няма как да стане, освен ако не му изясня какво съм чувствала тогава.. иначе винаги ще съм си мисля, че сме можели много повече поне като приятели. а и освен това не му се водя вече нито приятелка, нито съученичка.
въпросът ми накратко (защото се съмнявам че някой ще изчете този роман пълен с безполезна информация): харесвах едно момче. сега, когато мина известно време ме гризе любопитството дали и той ме е харесвал. да му призная ли че съм си падала по него, или да не си губя времето с неща които вече нямат значение?
в даскало си казваме здрасти, усмихва ми се, понякога усещам погледа му по мене и за рождения ми ден дойде да ме гушне и да ми честити(все едно не ме е игнорирал тея 2 месеца, ха.) ноо.. не се спираме да говорим по коридорите и не е същото.
готова съм да забравя цялата ситуация, но имам чувството че това няма как да стане, освен ако не му изясня какво съм чувствала тогава.. иначе винаги ще съм си мисля, че сме можели много повече поне като приятели. а и освен това не му се водя вече нито приятелка, нито съученичка.
въпросът ми накратко (защото се съмнявам че някой ще изчете този роман пълен с безполезна информация): харесвах едно момче. сега, когато мина известно време ме гризе любопитството дали и той ме е харесвал. да му призная ли че съм си падала по него, или да не си губя времето с неща които вече нямат значение?