GossipGirl89
10-11-2010, 19:54
Здравейте!
Скъсах с приятеля си преди малко. Не бяхме заедно кой знае колко дълго време - само 3 месеца, но се познаваме от над 1 година. Връзката ни беше от разстояние, тъй като сме от различни градове и се виждахме един път в месеца. Имах(м) чувства към него и много исках нещата да се получат и един ден дори да заживеем заедно, но той е такъв чешит по характер, че май никога нямаше да го позволи... Уж ме обича и държи на мен, а всеки ден ме тормози психически. Хваща се за най-малките неща и ги прави на проблем. В последно време само се караме, защото азц вече съм изнервила толкова много от разстоянието между нас и от тоя скайп, че и той допълнително отежнява нещата... Постоянно се вкарва в някакви филми и ми вдига скандали за щяло и нещяло. Н еспира да ревнува от един мой много добър и близък приятел, с който преди време бяхме гаджета, но отдавна всичко е приключило. Разделихме се още преди да се запозная с Х (сегашното момче) и нито чувства са останали между нас, нито нищо. Обаче Х тва нещо не го разбираи вечно търси някви скрити неща и конспирации... Сега скъсахме окончателно, заради поредната детинщина от негова страна... Язък, че е на 20 години, а разсъждава като някво лапенце... Яд ме е! :@ Толкова много ме е яд, защото наистина исках нещата между нас да потръгнат и да се развият в добра насока, а той провали всичко... И най-ми е болно, че дори не го осъзнава. Дори не разбира защо стана така, а просто обвинява мен... Никога не съм го лъгала, нито съм му изневерявала, нито съм заслужила с нещо подобно отношение и недоверие от негова страна. Колко пъти се опитах да му обесня... същност кой ли не се опита да му обесни как точно стоят нещата и нашия си прави на разбрал за момента, ама до след 2 дни... после пак си почва старата песен. И тая вечер чашата преля и реших да сложа края, защото просто вече ни виждам никакъв шанс да се поправи, не виждам никакво бъдеще за нас двамата като двойка... Сега обаче почват да ме гонят едни угризения и да ме мъчи съвестта, че му е гадно :( Последното, което ми каза беше "Благодаря ти, че ми разби сърцето" и това нещо сега ме измъчва вътрешно... Не искам да страда, но просто не виждам друг изход от ситуацията... Опитвахме милиони пъти да залепим счупеното, както се казва, но ефекта беше нулев... Докога да опитваме невъзможното? Докога да продължаваме да се тормозим и двамата? :( Сега само се моля да не ме потърси, защото знам, че няма да се сдържи и още утре ще го направи, но не искам... Не искам пак да слушам познатите извинения и обещания, които не се реализират чрез действия... Искам да си намери щастието другаде.
Темата беше с цел просто да споделя какво ми тежи на душичката, но няма да откажа някое и друго мнение или съвет.
Благодаря предварително!
Скъсах с приятеля си преди малко. Не бяхме заедно кой знае колко дълго време - само 3 месеца, но се познаваме от над 1 година. Връзката ни беше от разстояние, тъй като сме от различни градове и се виждахме един път в месеца. Имах(м) чувства към него и много исках нещата да се получат и един ден дори да заживеем заедно, но той е такъв чешит по характер, че май никога нямаше да го позволи... Уж ме обича и държи на мен, а всеки ден ме тормози психически. Хваща се за най-малките неща и ги прави на проблем. В последно време само се караме, защото азц вече съм изнервила толкова много от разстоянието между нас и от тоя скайп, че и той допълнително отежнява нещата... Постоянно се вкарва в някакви филми и ми вдига скандали за щяло и нещяло. Н еспира да ревнува от един мой много добър и близък приятел, с който преди време бяхме гаджета, но отдавна всичко е приключило. Разделихме се още преди да се запозная с Х (сегашното момче) и нито чувства са останали между нас, нито нищо. Обаче Х тва нещо не го разбираи вечно търси някви скрити неща и конспирации... Сега скъсахме окончателно, заради поредната детинщина от негова страна... Язък, че е на 20 години, а разсъждава като някво лапенце... Яд ме е! :@ Толкова много ме е яд, защото наистина исках нещата между нас да потръгнат и да се развият в добра насока, а той провали всичко... И най-ми е болно, че дори не го осъзнава. Дори не разбира защо стана така, а просто обвинява мен... Никога не съм го лъгала, нито съм му изневерявала, нито съм заслужила с нещо подобно отношение и недоверие от негова страна. Колко пъти се опитах да му обесня... същност кой ли не се опита да му обесни как точно стоят нещата и нашия си прави на разбрал за момента, ама до след 2 дни... после пак си почва старата песен. И тая вечер чашата преля и реших да сложа края, защото просто вече ни виждам никакъв шанс да се поправи, не виждам никакво бъдеще за нас двамата като двойка... Сега обаче почват да ме гонят едни угризения и да ме мъчи съвестта, че му е гадно :( Последното, което ми каза беше "Благодаря ти, че ми разби сърцето" и това нещо сега ме измъчва вътрешно... Не искам да страда, но просто не виждам друг изход от ситуацията... Опитвахме милиони пъти да залепим счупеното, както се казва, но ефекта беше нулев... Докога да опитваме невъзможното? Докога да продължаваме да се тормозим и двамата? :( Сега само се моля да не ме потърси, защото знам, че няма да се сдържи и още утре ще го направи, но не искам... Не искам пак да слушам познатите извинения и обещания, които не се реализират чрез действия... Искам да си намери щастието другаде.
Темата беше с цел просто да споделя какво ми тежи на душичката, но няма да откажа някое и друго мнение или съвет.
Благодаря предварително!