allureveil
10-14-2010, 12:40
Трябва ми резюме на илияда втора песен.Давам 0.5 $ в paypal на този който го напише.
Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,
който в душата си въдеше разни слова непристойни,
дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,
215
стига това да разсмива събраните много аргийци.
Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:
с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,
вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.
Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.
220
Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.
Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло
с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.
Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:
225
„Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?
Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш
’отбор жени многобройни, които ахейците щедро
даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.
Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой
230
конесмирител троянец за откуп на чедо, което
вързано ти си получил от мен или други ахейци?
Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,
скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.
235
Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!
Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане
тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види
полза дали му принасяме, или не служим за нищо.
Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,
240
силом отне му наградата скъпа и сам я владее.
Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва:
иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“
Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.
Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,
245
гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи:
„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!
Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.
Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,
дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.
250
Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете,
да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.
Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:
славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.
Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,
255
тъй като много награди му дават герои данайски;
вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.
Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:
само да чуя отново така да дърдориш безумно,
мойта глава да не бъде върху раменете ми вече
260
и да не бъда баща на любимия син Телемаха,
ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,
плаща с хитона, които ти срамните части покриват:
ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,
вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“
265
Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.
Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.
Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.
Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,
сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.
Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,
който в душата си въдеше разни слова непристойни,
дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,
215
стига това да разсмива събраните много аргийци.
Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:
с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,
вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.
Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.
220
Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.
Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло
с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.
Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:
225
„Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?
Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш
’отбор жени многобройни, които ахейците щедро
даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.
Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой
230
конесмирител троянец за откуп на чедо, което
вързано ти си получил от мен или други ахейци?
Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,
скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.
235
Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!
Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане
тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види
полза дали му принасяме, или не служим за нищо.
Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,
240
силом отне му наградата скъпа и сам я владее.
Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва:
иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“
Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.
Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,
245
гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи:
„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!
Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.
Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,
дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.
250
Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете,
да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.
Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:
славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.
Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,
255
тъй като много награди му дават герои данайски;
вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.
Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:
само да чуя отново така да дърдориш безумно,
мойта глава да не бъде върху раменете ми вече
260
и да не бъда баща на любимия син Телемаха,
ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,
плаща с хитона, които ти срамните части покриват:
ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,
вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“
265
Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.
Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.
Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.
Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,
сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.