Илияда втора песен

[allureveil]

Трябва ми резюме на илияда втора песен.Давам 0.5 $ в paypal на този който го напише.


Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,

който в душата си въдеше разни слова непристойни,

дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,

215
стига това да разсмива събраните много аргийци.

Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:

с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,

вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.

Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.

220
Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.

Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло

с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци

върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:

225
„Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?

Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш

’отбор жени многобройни, които ахейците щедро

даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.

Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой

230
конесмирител троянец за откуп на чедо, което

вързано ти си получил от мен или други ахейци?

Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,

скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно

все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.

235
Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!

Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане

тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види

полза дали му принасяме, или не служим за нищо.

Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,

240
силом отне му наградата скъпа и сам я владее.

Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва:

иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“

Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.

Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,

245
гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи:

„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!

Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.

Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,

дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.

250
Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете,

да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.

Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:

славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.

Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,

255
тъй като много награди му дават герои данайски;

вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.

Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:

само да чуя отново така да дърдориш безумно,

мойта глава да не бъде върху раменете ми вече

260
и да не бъда баща на любимия син Телемаха,

ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,

плаща с хитона, които ти срамните части покриват:

ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,

вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“

265
Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.

Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.

Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.

Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,

сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.

[slicky]

Илиада - анализ на 1, 2, 6, 18 и 22 песен

Категория: 9 клас Литература
Последна редакция: 30 Април 2008 г.
Добавен от: Elica Velevska
Оценка: 4.94 (18 гласа)
Прочетена: 42757 път(и)
Първа песен

Хора и Богове; Темата за войната и мира; Темата за свадата и помирението

“Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.

Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво “ангажиран” с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.

Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.“Широковластният ” цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на “общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. “Огнен” е гневът на Агамемнон както “огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.

За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е “бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.

Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои –също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.

В Първа песен на “Илиада” Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.



Втора песен

Човешкото право на щастие- потиснат бунт на душите

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие.
Големият конфликтът м/у Ахил и Агамемнон в Първа песен на “Илиада” е художествен израз на реалните противоречия в стана на ахейците, задълбочени от нарушената хармония в човешкия живот. Макар и следващи героичния идеал на епохата, в която живеят, всеки от воините носи в себе си мечтата за мирните дни на своя предишен живот.

Желанието за подвиг на бойното поле, във Втора песен, не привлича ахейците. Напротив- за мир и спокоен живот жадуват душите им и това е заявено пред боговете с неудържимия “вик” на колективната воинска душа. Но, поривът към щастие и мир е спрян. Като “мощни пенливи вълни”, срещнали отпор- “стръмния бряг”, “се разбиват” струите на радостта.

От страховития рев на морето, което “бушува” и в помръкналите за радостта души на ахейските воини, сякаш “се откъсва” протестният глас на Терсит. Отправените от него обвинения срещу Агамемнон: царят е ненаситен, обогатява се от войната без да заслужава, задържа войниците при Троя, понеже има облаги, са израз на надигащия се глас на народното недоволство в късното родово общество на Древна Елада. Поведението на Терсит, твърде различно от общоприетото, се приема като непристойно, както от Одисей, който набива Терсит с жезъла, така и от смълчаните ахейци. Изключението от общото, проявата на индивидуалност, е израз на грозното в човешката природа. Ето защо и Терсит, като изключение в нравствения свят на героичното, е с грозен външен вид- хилав, гърбав, куц и кривоглед. Силно хиперболизираният външен облик на героя е израз на дълбокия смут на родовия колектив, който е неподготвен за “грозната “ провокация на индивидуалната дързост на Терсит.

Той пръв започва битката за човешкото право всеки сам да определя “пътищата “ на своята съдба. Неговите “непристойни” слова сами по себе си са красиви с това, че са изобличили несправедливостта, но те са в нарушение, според Омир, на колективната дисциплина и заплаха за ахейското единство, въплътено в образа на Агамемнон. Не човекът като част от колектива, а царете и боговете определят законите на справедливостта в света на древните. Все още е рано епическият поет да възприеме идеята за социален протест, затова и Терсит е наказан.

След десетгодишна война, желанието за спокоен мирен живот не е проява на слабост за ахейските воини. Не естественото право на човешко щастие накърнява мъжкото им достойнство и воинска чест, а подчинението пред несправедливия закон на по-силния, “облечен” във власт по божествено повеление.

Във Втора песен, чрез ненавременния протест на Терсит с/у несправедливия земен и божествен свят, Омир представя народното недоволство срещу нарушените норми на човешкото поведение и жаждата на хората за един по-хармоничен, по- добре устроен и щастлив живот.