NeLi7yyyY
10-14-2010, 18:05
Ами аз всъщност искам само да споделя моята история с вас, защото няма друг на кого да излея душата си .. ии така :
Всичко започна малко преди зимата, може би към ноември. Тогава дойде нов ученик в класът ни, бяхме 7ми клас. Още щом го видях се влюбих, сякаш нещо ми каза, че това е моето момче. Аз си имах един приятел който ми беше като брат тогава. Но щом дойде товото момче Йоан сякаш забравих за моя най-близак човек. Много се кархме, защото той знаеше, че изпитвам много силни чувства към Йоан, а той никак не го харесваше. В последствие много се сближихме с Йоан. Два-три месеца след това реших да му кажа за това което ме измъчваше. Първоначално не искаше да чува за това, защото после сме щели да загубим приятелството си. След всичките неща който му казах, той осъзна, че може би съм права. Твърдеше, че и той ме харесва, но го е стрх за последствията. Още вечерта тръгнахме. Бях много щастлива, но и много често се карахме за дребни неща. Много го обичах .. но усещах, че с времето любовта му към мен изчезва.Ръцете си драх .. какво ли не направих от отчаяние .. Късахме многократно след което се събирахме. Направихме общо може би кам 5-6 месеца. Най-хубавите до сега в живота ми .. Имахме прекрасни моменти заедно, който аз никога няма да забравя.. Месец след като скъсахме тръгнь с друг .. после с 2ри .. 3ти .. , но споменът за него не угасва .. Вече ходя с едноо момче вече 2 месеца, което много харесвам , но нали знаете .. ние се раждаме веднъж, умираме веднъж и се влубваме само веднъж ..
Сега Йоан е отново в моето ново училище и го виждам всеки ден .. Остана само белегът на ръката ми, който ми напомня за всичко това ..
Благодаря, на тези, който имаха търпението да стигнат до края !
Всичко започна малко преди зимата, може би към ноември. Тогава дойде нов ученик в класът ни, бяхме 7ми клас. Още щом го видях се влюбих, сякаш нещо ми каза, че това е моето момче. Аз си имах един приятел който ми беше като брат тогава. Но щом дойде товото момче Йоан сякаш забравих за моя най-близак човек. Много се кархме, защото той знаеше, че изпитвам много силни чувства към Йоан, а той никак не го харесваше. В последствие много се сближихме с Йоан. Два-три месеца след това реших да му кажа за това което ме измъчваше. Първоначално не искаше да чува за това, защото после сме щели да загубим приятелството си. След всичките неща който му казах, той осъзна, че може би съм права. Твърдеше, че и той ме харесва, но го е стрх за последствията. Още вечерта тръгнахме. Бях много щастлива, но и много често се карахме за дребни неща. Много го обичах .. но усещах, че с времето любовта му към мен изчезва.Ръцете си драх .. какво ли не направих от отчаяние .. Късахме многократно след което се събирахме. Направихме общо може би кам 5-6 месеца. Най-хубавите до сега в живота ми .. Имахме прекрасни моменти заедно, който аз никога няма да забравя.. Месец след като скъсахме тръгнь с друг .. после с 2ри .. 3ти .. , но споменът за него не угасва .. Вече ходя с едноо момче вече 2 месеца, което много харесвам , но нали знаете .. ние се раждаме веднъж, умираме веднъж и се влубваме само веднъж ..
Сега Йоан е отново в моето ново училище и го виждам всеки ден .. Остана само белегът на ръката ми, който ми напомня за всичко това ..
Благодаря, на тези, който имаха търпението да стигнат до края !