sladuranata1112
10-15-2010, 15:19
Трябва ми съчинине расъждение на тема Спомен ,блян и реалност. :) някой ако може да помага. Аз намерих в нета нещо ,но не незнам дали е подходящо защото съм правила един път съчининие расъждение и то преди 2 години.
Ние, живите, вървим по своя самотен житейски път, разпиляваме мечтите, силите, вярата си и търсим общуването с тези, които са вървели по пътя преди нас. Общуваме с останалия на 29 години Димчо Дебелянов, потапяме се в неговата реалност, срещаме се със спомените и бляновете му, откриваме толкова много загадки, търсим техния отговор и паралелите с нашето съвремие.
Мечти, идеали, реалности и копнежи си дават своеобразна среща в поезията на Дебелянов. Тази среща е осъществена под знака на една подчертана откровеност и искреност, на примиреност с реалността, с обществено битие, в което отчетливо е рамкирана липсата на равновесие. Контрастът между блян и реалност, между мечти и действителност ражда контрастната образност в поетиката и обяснява бягството в света на спомените, където се осъществява срещата между времето и човека, между миналото и настоящето.
Реалност, спомени и мечти Дебелянов разкрива, потапяйки ни в света на своята интелектуална самота, представяйки ни една душа “на кръстопът”. Да живееш там, където не си разбиран, е все едно да си без дом. Така се ражда копнежът по завръщането в бащиния дом:
Да се завърнеш в бащината къща,
Когато вечерта смирено гасне /”Да се завърнеш в бащината къща”/
Епитетите “смирено”, “тихи”, “скръбни”, “нещастни” представят душевното състояние на лирическия герой в настоящето. Образът на майката е нахвърлян с няколко щрихи – “безсилно рамо”, “усмивка блага” и се слива с образа на родината – “напразно спомнил майка и родина” . Така поетът очертава контурите на едно сакрално пространство в света на спомените, където човек може винаги да се върне, да потърси топлина, да се почувства “приласкан”, когато е “скръбен” и “нещастен”. Това завръщане става в илюзорен, а не в реален план. Настоящето предлага “черна умора”, която е “бреме” и само в света на спомените човек може да се освободи от него. Действителността ражда “скрити вопли” в душата на поета и блян по завръщане в света на миналото. Само в спомените те присреща “старата на прага” и “чезнеш в нейната усмивка блага”. Глаголът “помня” е ключов за поезията на Дебелянов:
Ние, живите, вървим по своя самотен житейски път, разпиляваме мечтите, силите, вярата си и търсим общуването с тези, които са вървели по пътя преди нас. Общуваме с останалия на 29 години Димчо Дебелянов, потапяме се в неговата реалност, срещаме се със спомените и бляновете му, откриваме толкова много загадки, търсим техния отговор и паралелите с нашето съвремие.
Мечти, идеали, реалности и копнежи си дават своеобразна среща в поезията на Дебелянов. Тази среща е осъществена под знака на една подчертана откровеност и искреност, на примиреност с реалността, с обществено битие, в което отчетливо е рамкирана липсата на равновесие. Контрастът между блян и реалност, между мечти и действителност ражда контрастната образност в поетиката и обяснява бягството в света на спомените, където се осъществява срещата между времето и човека, между миналото и настоящето.
Реалност, спомени и мечти Дебелянов разкрива, потапяйки ни в света на своята интелектуална самота, представяйки ни една душа “на кръстопът”. Да живееш там, където не си разбиран, е все едно да си без дом. Така се ражда копнежът по завръщането в бащиния дом:
Да се завърнеш в бащината къща,
Когато вечерта смирено гасне /”Да се завърнеш в бащината къща”/
Епитетите “смирено”, “тихи”, “скръбни”, “нещастни” представят душевното състояние на лирическия герой в настоящето. Образът на майката е нахвърлян с няколко щрихи – “безсилно рамо”, “усмивка блага” и се слива с образа на родината – “напразно спомнил майка и родина” . Така поетът очертава контурите на едно сакрално пространство в света на спомените, където човек може винаги да се върне, да потърси топлина, да се почувства “приласкан”, когато е “скръбен” и “нещастен”. Това завръщане става в илюзорен, а не в реален план. Настоящето предлага “черна умора”, която е “бреме” и само в света на спомените човек може да се освободи от него. Действителността ражда “скрити вопли” в душата на поета и блян по завръщане в света на миналото. Само в спомените те присреща “старата на прага” и “чезнеш в нейната усмивка блага”. Глаголът “помня” е ключов за поезията на Дебелянов: