drumforyou
10-15-2010, 20:55
Привет, съфорумници :)
От известно време имам проблем с любовта(2 години). Скоро навършвам 17г. Така, нека да започваме с моята история.
Всичко започна преди 2 години и половина, когато се запознах с една момиче в една игра(CS 1.6). Имах известен сървър и бях главен администратор. Естествено, тогава бях още идиот и възползвах от правата си. Следях я постоянно, с кой си пише, какво пише, личните съобщения. Бях вманиачен "Да си намеря приятелка". И ето че след известно време успях да я сваля, но не бях себе си. Тя беше наистина човек, на когото можех да споделя каквото и да е, разбираше ме, но разстоянието ни делеше един от друг(аз съм от Бургас а тя е от Пловдив). Но имаше и възрастова разлика - аз бях на 15, а тя на 19. И естествено най-голямата грешка, която направих е беше да я отхвърля. Тя наистина се беше влюбила в мен, но ми трябваше една година, за да разбера, че може би това беше момичето, за което винаги съм мечтал. Е може би в момента ми се връща, че я отхвърлих...
//
Това беше първата част от историята ми, която ме мъчеше доста време, но я преодолях...
Нека преминем по-нататък.
//
...Любов №1...
... За първи път се влюбих, така силно, чисто и безкористно в приятелката на най-добрия си приятел. Дълго време чаках да скъсат, защото го познавам прекалено добре. Той е леко простак :D хахах. Но както и да е. Чаках, чаках, чаках и ето че скъсаха. Известно време бяха разделени, но се събраха и след седмица скъсаха. (Може да ви звучи смешно, но си е истина :D). Опитах се да я опозная, и ето че успях. Отне ми 6 месеца да я опозная и да знам как мисли и как би постъпила. Дълго време се депресирах в училище. Заставах в един ъгъл и слушах любовни балади. Бях наистина много зле. Премине депресията. Беше наистина трудно и болезнено.
Един ден, моят най-добър приятел я попита какво мисли за мен. За съжаление, получих отговора, който не исках да получа. "Чувства те само като приятел". Също `и каза че я харесвам. Но това нещо не промени. Проблемът при мен беше, че трудно ми беше да призная на някого, какво чувствам към него. Минаха два месеца, докато се реша да призная. И ето че една вечер `и признах. На сутринта ми беше писала че иска да говорим, но беше заминала на екскурзия в Испания. Като се върна я попитах какво искаше да ми каже и проведохме диалог. Беше нещо такова:
АЗ: -Здравей, как си :) Помня, че искаше да ми кажеш нещо преди да заминеш.
ТЯ: -Хмм, не си спомням. За какво става дума
АЗ: -Ами написах ти нещо наистина важно за мен
ТЯ: -Ааа да. Еми относно това искам да ти кажа че те чувствам само като много добър приятел, може би един от най-добрите ми, но нищо повече.
АЗ: -Знам какво чувстваш към мен, просто исках да ти призная какво чувствам към теб..
Дълго време я игнорирах и разговарях все по-малко и по-малко с нея, за да я забравя. Но това беше невъзможно, докато не срещнах Любов №2.
...Любов №2...
...Това беше второто ми влюбване. Запознах се с нея в едно звукозаписно студио. Беше приятелка на М.К., който е китарист и до ден днешен свирим заедно в група. Тогава имах и още една група с Г.П. Тогава ни трябваше вокалистка и съответно предложих на З.Х. (любов №2) да ни стане. Опитахме, но не се получи с нея. И ето че стана нещо. Г.П. и З.Х. станаха 'гаджета'. Чаках известно време, около 2 седмици и скъсаха. Съответно за мен това беше "зелена светлина". Почнах да я опознавам все по-добре и по-добре. Но една вечер промени коренно живота ми - 9 Април. Тогава направих купон. Уверих се че всеки, който каня си има приятел или приятелка и съответно поканих З.Х. Това беше нощта, в която щях да кажа какво чувствам към нея. И няма как всичко се обърка... Най-добрия ми приятел си намери приятелка един ден преди купона и УЖ тръгнаха. Но какво се получи? През цялото време на купона сваляше З.Х. И като дойде време тя да си тръгва той предложи да я изпрати и така стана. На следващия ден тръгнаха... Няколко дни бях развалина. Нямате си и на идея как се чувствах. Много болеше... Естествено познавах я прекалено добре както и "моят най-добър приятел, който си имаше приятелка, но тръгна с друга" и си знаех че ще скъсат много бързо. Предположих че ще се разделят след 4 седмици, но това стана по рано - в третата седмица. Какво се получи всъщност: "приятелите ми я минаха". След това продължих да се занимавам с нея. И една вечер `и написах следното: (хронология от скайп)
Незнам как да ти го кажа, но още от както те срещнах не съм спрял да мисля за тебе. Не те харесвам, по-дълбоко е. Това явление може би е любов от пръв поглед, или просто влюбване което не може да бъде забравено.
Какво ли харесвам в тебе ... трудно мога да ти кажа ... няма нещо което да не харесвам.
Когато съм с теб мога да говоря неща, които на никой друг не мога да кажа.
Когато съм с теб откривам много интересни неща, които никога не съм подозирал че ще направя(например като онзи ден в мола :P).
Когато съм с теб живея в съвсем различен свят, който може би показва, кой съм в действителност.
Когато съм с теб времето спира, а сърцето пулсира и място трудно си намира.
Когато съм с теб и чуя смеха ти и видя усмивката ти...
... няма как да ти обясня чувството с думи.
(hug) хайде тръгвам за даскало
Е лафихме си известно време докато ми писна вече и я питах следното:
[22.5.2010 г. 00:06:45] ...: Ще ти задам само един директен въпрос без да омотавам но искам да ми отговориш честно
[22.5.2010 г. 00:07:13] ...: Харесваш ли ме (поне малко :D)
[22.5.2010 г. 00:07:36] З.Х. : ъъъ..
[22.5.2010 г. 00:08:18] З.Х. : ne te poznavam tolkova dobre za da otgovorq..
[22.5.2010 г. 00:08:40] З.Х. : 4esno kazano ne znam mn za teb..
Е добре де, не мога да разбера следното: Тръгна с Н.А.(най-добри ми приятел), за когото не знаеше нищо, а мене дето ме познава от 5 месеца - нищо не знае. Как става тази работа, не знам... просто нямам думи колко наивни може да са момичетата... Както и да е и това го преодолях.
///
Доста време ми трябваше да забравя тези две момичета и да ги приема като приятелки. Е не успях като приятелки да ги приема. Но вече не са ми приятелки... Загубих си приятелството с тях или по-точно аз не искам да съм приятел с тях, защото трудно успях да ги забравя.
///
...Момичето, което винаги ще мразя - А.Г....
Ето че се влюбих отново. Всичко продължи сравнителтно кратко. Странното беше, че тя ми предложи. Два дни бяхме неразделни. Тя каза че ме обича. На третия ден с групата ми решихме да участваме на един фестивал- на другия край на България(във Враца - Младежки рок фестивал Враца). Казах `и: "-Ела с мен, моля те..". Тя ми отговори "-Не мога, ще те чакам да се върнеш". Правих няколко опита да я взема с мен, но бяха неуспешни. Е отидохме във Враца. Хм, градчето беше наистина страхотно. Организаторите на фестивала бяха наистина много любезни с нас. И ето че дойде нощта, в която ще свирим. Пет минути преди да излезем на сцената получих SMS: "Ne te haresvam.. ne moga taka & mislq che nqma da se polychi nishto mejdy nas." Това наистина ми дойде в повече. Наистина ме разби тотално... Е справих се на сцената по някакъв начин, колкото и да ми беше трудно.
Трябваха ми два месеца, докато се оправя.
...Момичето в което съм влюбен в момента...
Хмм, любов от пръв поглед... Гррр наистина болезнено... Харесвам я толкова много, но знам че не мога да я имам. Знам какво мисли за мен. Н.А. я пита и тя му отговори че ме чувства като приятел. Наистина не знам какво да правя. Загубих си доверието в момичетата. Не знам дали мога да `и призная. Но съм сигурен в две неща: Ако `и призная че я харесвам ще стане подобна история, като с Любов №1 и №2, а ако не `и кажа, просто не знам... това чувство просто ме убива от вътре... Боли много... Сигурен съм че ако `и кажа ще я загубя, не само като приятелка, а и ще я намразя.
Някакви идеи какво да правя? Наистина имам нужда от сериозен съвет. Не знам към кого да се обърна.
От известно време имам проблем с любовта(2 години). Скоро навършвам 17г. Така, нека да започваме с моята история.
Всичко започна преди 2 години и половина, когато се запознах с една момиче в една игра(CS 1.6). Имах известен сървър и бях главен администратор. Естествено, тогава бях още идиот и възползвах от правата си. Следях я постоянно, с кой си пише, какво пише, личните съобщения. Бях вманиачен "Да си намеря приятелка". И ето че след известно време успях да я сваля, но не бях себе си. Тя беше наистина човек, на когото можех да споделя каквото и да е, разбираше ме, но разстоянието ни делеше един от друг(аз съм от Бургас а тя е от Пловдив). Но имаше и възрастова разлика - аз бях на 15, а тя на 19. И естествено най-голямата грешка, която направих е беше да я отхвърля. Тя наистина се беше влюбила в мен, но ми трябваше една година, за да разбера, че може би това беше момичето, за което винаги съм мечтал. Е може би в момента ми се връща, че я отхвърлих...
//
Това беше първата част от историята ми, която ме мъчеше доста време, но я преодолях...
Нека преминем по-нататък.
//
...Любов №1...
... За първи път се влюбих, така силно, чисто и безкористно в приятелката на най-добрия си приятел. Дълго време чаках да скъсат, защото го познавам прекалено добре. Той е леко простак :D хахах. Но както и да е. Чаках, чаках, чаках и ето че скъсаха. Известно време бяха разделени, но се събраха и след седмица скъсаха. (Може да ви звучи смешно, но си е истина :D). Опитах се да я опозная, и ето че успях. Отне ми 6 месеца да я опозная и да знам как мисли и как би постъпила. Дълго време се депресирах в училище. Заставах в един ъгъл и слушах любовни балади. Бях наистина много зле. Премине депресията. Беше наистина трудно и болезнено.
Един ден, моят най-добър приятел я попита какво мисли за мен. За съжаление, получих отговора, който не исках да получа. "Чувства те само като приятел". Също `и каза че я харесвам. Но това нещо не промени. Проблемът при мен беше, че трудно ми беше да призная на някого, какво чувствам към него. Минаха два месеца, докато се реша да призная. И ето че една вечер `и признах. На сутринта ми беше писала че иска да говорим, но беше заминала на екскурзия в Испания. Като се върна я попитах какво искаше да ми каже и проведохме диалог. Беше нещо такова:
АЗ: -Здравей, как си :) Помня, че искаше да ми кажеш нещо преди да заминеш.
ТЯ: -Хмм, не си спомням. За какво става дума
АЗ: -Ами написах ти нещо наистина важно за мен
ТЯ: -Ааа да. Еми относно това искам да ти кажа че те чувствам само като много добър приятел, може би един от най-добрите ми, но нищо повече.
АЗ: -Знам какво чувстваш към мен, просто исках да ти призная какво чувствам към теб..
Дълго време я игнорирах и разговарях все по-малко и по-малко с нея, за да я забравя. Но това беше невъзможно, докато не срещнах Любов №2.
...Любов №2...
...Това беше второто ми влюбване. Запознах се с нея в едно звукозаписно студио. Беше приятелка на М.К., който е китарист и до ден днешен свирим заедно в група. Тогава имах и още една група с Г.П. Тогава ни трябваше вокалистка и съответно предложих на З.Х. (любов №2) да ни стане. Опитахме, но не се получи с нея. И ето че стана нещо. Г.П. и З.Х. станаха 'гаджета'. Чаках известно време, около 2 седмици и скъсаха. Съответно за мен това беше "зелена светлина". Почнах да я опознавам все по-добре и по-добре. Но една вечер промени коренно живота ми - 9 Април. Тогава направих купон. Уверих се че всеки, който каня си има приятел или приятелка и съответно поканих З.Х. Това беше нощта, в която щях да кажа какво чувствам към нея. И няма как всичко се обърка... Най-добрия ми приятел си намери приятелка един ден преди купона и УЖ тръгнаха. Но какво се получи? През цялото време на купона сваляше З.Х. И като дойде време тя да си тръгва той предложи да я изпрати и така стана. На следващия ден тръгнаха... Няколко дни бях развалина. Нямате си и на идея как се чувствах. Много болеше... Естествено познавах я прекалено добре както и "моят най-добър приятел, който си имаше приятелка, но тръгна с друга" и си знаех че ще скъсат много бързо. Предположих че ще се разделят след 4 седмици, но това стана по рано - в третата седмица. Какво се получи всъщност: "приятелите ми я минаха". След това продължих да се занимавам с нея. И една вечер `и написах следното: (хронология от скайп)
Незнам как да ти го кажа, но още от както те срещнах не съм спрял да мисля за тебе. Не те харесвам, по-дълбоко е. Това явление може би е любов от пръв поглед, или просто влюбване което не може да бъде забравено.
Какво ли харесвам в тебе ... трудно мога да ти кажа ... няма нещо което да не харесвам.
Когато съм с теб мога да говоря неща, които на никой друг не мога да кажа.
Когато съм с теб откривам много интересни неща, които никога не съм подозирал че ще направя(например като онзи ден в мола :P).
Когато съм с теб живея в съвсем различен свят, който може би показва, кой съм в действителност.
Когато съм с теб времето спира, а сърцето пулсира и място трудно си намира.
Когато съм с теб и чуя смеха ти и видя усмивката ти...
... няма как да ти обясня чувството с думи.
(hug) хайде тръгвам за даскало
Е лафихме си известно време докато ми писна вече и я питах следното:
[22.5.2010 г. 00:06:45] ...: Ще ти задам само един директен въпрос без да омотавам но искам да ми отговориш честно
[22.5.2010 г. 00:07:13] ...: Харесваш ли ме (поне малко :D)
[22.5.2010 г. 00:07:36] З.Х. : ъъъ..
[22.5.2010 г. 00:08:18] З.Х. : ne te poznavam tolkova dobre za da otgovorq..
[22.5.2010 г. 00:08:40] З.Х. : 4esno kazano ne znam mn za teb..
Е добре де, не мога да разбера следното: Тръгна с Н.А.(най-добри ми приятел), за когото не знаеше нищо, а мене дето ме познава от 5 месеца - нищо не знае. Как става тази работа, не знам... просто нямам думи колко наивни може да са момичетата... Както и да е и това го преодолях.
///
Доста време ми трябваше да забравя тези две момичета и да ги приема като приятелки. Е не успях като приятелки да ги приема. Но вече не са ми приятелки... Загубих си приятелството с тях или по-точно аз не искам да съм приятел с тях, защото трудно успях да ги забравя.
///
...Момичето, което винаги ще мразя - А.Г....
Ето че се влюбих отново. Всичко продължи сравнителтно кратко. Странното беше, че тя ми предложи. Два дни бяхме неразделни. Тя каза че ме обича. На третия ден с групата ми решихме да участваме на един фестивал- на другия край на България(във Враца - Младежки рок фестивал Враца). Казах `и: "-Ела с мен, моля те..". Тя ми отговори "-Не мога, ще те чакам да се върнеш". Правих няколко опита да я взема с мен, но бяха неуспешни. Е отидохме във Враца. Хм, градчето беше наистина страхотно. Организаторите на фестивала бяха наистина много любезни с нас. И ето че дойде нощта, в която ще свирим. Пет минути преди да излезем на сцената получих SMS: "Ne te haresvam.. ne moga taka & mislq che nqma da se polychi nishto mejdy nas." Това наистина ми дойде в повече. Наистина ме разби тотално... Е справих се на сцената по някакъв начин, колкото и да ми беше трудно.
Трябваха ми два месеца, докато се оправя.
...Момичето в което съм влюбен в момента...
Хмм, любов от пръв поглед... Гррр наистина болезнено... Харесвам я толкова много, но знам че не мога да я имам. Знам какво мисли за мен. Н.А. я пита и тя му отговори че ме чувства като приятел. Наистина не знам какво да правя. Загубих си доверието в момичетата. Не знам дали мога да `и призная. Но съм сигурен в две неща: Ако `и призная че я харесвам ще стане подобна история, като с Любов №1 и №2, а ако не `и кажа, просто не знам... това чувство просто ме убива от вътре... Боли много... Сигурен съм че ако `и кажа ще я загубя, не само като приятелка, а и ще я намразя.
Някакви идеи какво да правя? Наистина имам нужда от сериозен съвет. Не знам към кого да се обърна.