PDA

View Full Version : Ставам най-безотговорният човек в света! :)



minus273dot15
10-20-2010, 22:25
Аз притежавам силно развито усещане за отговорност. По-конкретно - да усещам отдалеч, като се задава такава и да я прехвърлям на някой друг. Толкова много отговорности са минали през мен, че вече съм им загубил бройката. Предполагам, че това е и причината хората да ме смятат за много отговорен.

Ето например, Плюшк ме помоли да й гледам рибките, докато я няма. Аз подходих към задачата с огромен ентусиазъм. Още първият ден отидох и исталирах камера, след което сложих видео потока за фон на десктопа в офиса на мой познат. Той по цял ден ги гледа в работно време. Така да се каже, съвместява две длъжности. Счетоводител и рибогледач. А и колежките му започнаха да му се лепят да гледат рибките как плуват. Настана мир и щастие.

Но това не трая дълго. Само седмица по-късно Плюшк се е прибрала и ми позвъни разстроена. Искаше да отида, понеже нещо се било случило с рибките й. А аз освен отговорен съм и състрадателен. Винаги мога да намеря причина да страдам за нещо, ако някой друг страда наоколо. Никога няма да оставя някой да страда сам! Би било прекалено грубо, да страдаме сами в днешният самотен свят. Затова страдаме по двойки.

Пристигнах на място, влетях през вратата, плонжирах през кордидора, за малко да изпусна левят завой... видях Плюшк. И едва се спрях. Усетих, че нещо не беше наред. Наоколо се носеше зловещо мълчание. Тя не помръдваше. Дори не ме погледна. Като във филм на ужасите. В стаята беше тъмно. Тихо. Гримът й се беше размазал и сега приличаше на елф с бойни знаци изрисувани по лицето. В аквариума до нея плуваха рибките. На повърхността. С коремите нагоре.

- Какво си им направила?!? - попитах аз невярващо, втренчен в рибките

Плюшк издаде гъргорещ звук и скочи срещу мен. Аз, естествено, очаквах това. Винаги съм знаел, че един ден ще се превърне в зомби и ще се опита да ме изяде. Макар че очаквах да ме изненада докато спя или в още по-нелеп момент. Нелеп, като смъртта на мъжката невестулка.

Естествено, че не мога да я надбягам. Тя бяга поне по пет километра на ден, а аз пуша по две кутии цигари. Предприех тактическо отстъпление в банята. Тук трябваше да се прегрупирам, което не отне много време. Възможните вариации за прегрупиране на група от един човек не са кой знае колко. Нищо интересно не ми хрумна. Безизходно положение! А Крамник като влезе в банята и после знае какво да направи, за да победи Топалов! Жалко тарикатче! Реших да импровизирам.

Никога не съм вярвал в какъвто и да е Бог, но никога не е късно, нали? Използвах небрежно захвърлената стирка и от дръжката й си направих импровизиран кръст. Налях малко вода в един леген и импровизирах осветяване на водата. Енергоспестяваща крушка от 28 вата би трябвало според мен да е свършила перфектна работа.

Отворих вратата на банята. Плюшк се бе разположила в далечният край на коридора и ме дебнеше. Започнах методично да топя импровизираният кръст във светената вода и да пръскам по нейна посока. Отначало ми се стори че действа! Тя беше объркана, не знаеше какво се случва! Хаха! Да можехте само да видите изражението й: крайно учудване, недоумение! Бях я хвана на тясно! Тръгнах с уверена крачка напред към нея, топейки начупената дръжка на стирката в легена с водата и пръскайки наоколо. Идеше ми да запея някоя църковна песен. Толкова вдъхновяващо! Разбрах как са се чувствали кръстоносците едно време.

Но нещо се обърка. Плюшк вече не изглеждаше толкова учудена. Светената вода сякаш вече не я плашеше. Тръгна към мен с едри крачки. Аз се оцъклих и спрях. Тя стигна до мен и в последният момент ми дойде просветление. Захлупих легена със светената вода отгоре й. Тя първо спря, после се шашардиса. Започна да подскача неконтролируемо наоколо, с легена на главата си. След малко се спря. Махна легена. Погледна ме. Разплака се и ме прегърна. Бяхме победили злите сили, които я бяха обладали и сега тя пак беше нормална. Размина ми се на косъм.

Разбира се, че не можех да я оставя да спи в апартамента, с труповете на две дузини умрели риби. Аз съм отговорен човек. Предложих й да дойде да спи вкъщи. Тя прие.

- Защо нямате ток на стълбището? - учуди се Плюшк
- Ъм... имаше много изненадващ токов удар - махнах с ръка небрежно аз
- Изненадващ? - опули се тя

Въздъхнах тежко и направих драматична пауза.

- Да, съседите не бяха подготвени за него - усмихнах се аз
- А ти беше подготвен? - повдигна вежди недоверчиво тя
- Ами... - почесах се по брадичката - Аз го предизвиках, та мен не ме изненада. Но пък и не бях подготвен за него. Да кажем, че ме е изненадал само частично.
- Искам ли да знам повече? - отчаяно попита Плюшк, разтривайки слепоочията си в полумрака
- Е, нищо страшно не е станало. Просто електротехниците правили инсталацията на сградата, не са очаквали че може да има такъв оптимист като мен, който да включи древен лампов усилвател и да го поусили малко.
- А? По-простичко, моля ти се... - погледна ме тя възмутено
- Реших да си поусиля музката, контакта се разтопи от напрежението, стана късо, усивалтеля прави предсмъртна заря, аз скачам да взема прикритие зад канапето - махам с ръце аз докато разказвам - лампите наоколо мигат като в дискотека, чува се страшно свистене, после всичко утихва. И няма ток. А аз установявам, че съм си смачкал цигарите при падането. Знаеш ли колко криво ми стана? - нацупих се аз при финалното изречение

Плюшк ме подмина с равнодушно изражение и застана пред вратата. Отключих й, а тя тръгна напред в тъмното търсейки ключа за лампата. Намери го и започна да цъка.

- Ъм... жиците са се прекъснали някъде и няма осветление - услужливо вметнах аз, а тя взъдъхна тежко. Реших да я ободря - За сметка на това в банята лампата свети, без значение дали ключа е на On или Off.

Усестих в сумрака как се опитва да ме прониже с поглед и предвидливо млъкнах. Тя се носичи към най-близката стая. Хванах ръката й и я спрях точно преди да направи грубата грешка да отвори вратата. Плющк ме погледна въпросително, а аз поклатих отрицателно глава. Тя повдигна вежди в очакване.

- Стаята е под карантина - внесох яснота аз, а тя се опули още повече - Вечерях миди с чесън и се забавих с почистването - доуточних ситуацията
- Ами да вземеш да почистиш ли? - поучително се обърна тя към мен
- С удоволствие, но не мога да намеря противогаз назаем. Затова изпълнявам резервният план: стратегически изчаквам температурите да паднат под нулата, че да стегне малко. После чупя прозореца от външна страна и чакам да се отмирише няколко дена. Накрая почиствам, слагам нов прозорец и все едно нищо не е било - усмихнах се аз колкото можех.

Е, плана си го бива, даже тя не оспори. Безропотно тръгна към стаята, която й посочих. Влезе вътре.

- Ето, даже осветление си има - подходих аз оптимистично, опитвайки се да я разведря
- И стоманена врата, хврълена посредата на стаята - замига на парцали Плюшк
- Е, не е стоманена. Блиндираната врата от сървърното ми - коригирах я аз потупвайки стоманената плоча с размери два и половина на метър и половина
- А защо не ти е в... там... сървърното ли, какво беше? - иронично подхвана тя
- Ами защото й се изкриха пантите от пожара и се наложи да я избием. Много зор падна, здрава врата е - екзалтирано започнах да разяснявам аз
- Пожар? - оцъкли се Плюшк
- Изненадващ пожар - доуточних аз
- Не искам да знам повече. Споделяш ми прекалено много - обяви тя и се метна на лявото легло.
- Между другото легна в леглото на котарака - добавих тихичко - Дали ще може да се преместиш на другото? - попитах плахо и със сконфузена физиономия
- Ти нормален ли си бе? - скочи Плюшк от леглото
- Добре, светът не е справедлив. Вземи леглото на котарака - отказах се да споря аз
- Имаш котарак, който няма нито една гласна в цялото си име, но си има собствено легло. И отгоре на всичко по-голямото легло в стаята е негово?! - беснееше Плюшк

Погледнах я възмутено. Че какво съм виновен аз, че котарака си е харесал това легло? И няма гласна само в едно от имената си. Махнах с ръка и тръгнах да излизам от стаята. С нея няма да се разберем. Никога.

- И да не си мислиш, че ще спиш при мен - извика Плюшк някъде зад мен

Спокойно. Не съм си и помислял. И без това трябва да поработя малко. Шефовете са ми струпали една камара неща на главата, за които да отговарям. А както знаем, аз съм отговорен човек и не мога да зарежа нещата току така.

Слязох в импровизираната стая - офис, сървърно и стая за мислене. Наложи се да ги сбия в едно с времето, понеже губя разни стаи от домът си по нелепи причини. С нетърпение очаквам ремонта на сървърното, понеже трите двадесет и два инчови монитора едва се побират на бюрото.

Прерових какво имам по списъка. Гореща миграция на един физически сървър към виртуален към вече съществуваща система с активни два виртуални сървъра на нея. Лесна работа. Изпуках си пръстите. Да си пуснем малко музика и да започваме.

Depeche Mode - It`s No Good (http://www.youtube.com/watch?v=rNUJzLD1Nyo&feature=related). Repeat forever.

Не съм си пощракал весело и половин час - на вратата се появява Плюшк. С моя халат. Браво бе. Сега трябва да го изгоря. Кашмирени халати не се намират под път и над път. Особено черни със златни кантове. А като ги гориш има сериозна опастност. От изненадващи пожари...

Тя вика нещо и маха с ръце, но не мога да я чуя. Ех. Спират ми творческият подем. Тъкмо съм се развихрил и все се намира някой идиот да ме прекъсне. Спирам всичко, намалям музиката, обръщам се към нея.

- Какво има пък сега? - вече раздразнен питам аз
- Изкъпах се и се опитвам да заспя - тросва се тя
- И аз какво, да дойда да ти разкажа приказка или да ти изпея песничка? - поклащам невярващо глава аз
- Песничка - сопва ми се тя

Много добре. Нека бъде песничка. Измъквам пожарогасителя изпод бюрото и тръгвам към нея.

- Какво правиш?!? - подскача като ощипана Плюшк
- Ще изпълнявам "Тихо се сипе белият сняг" с визуални ефекти - усмихнах се ехидно
- Да не си посмял, току що се къпах - размаха заплашително пръст тя

Хвърлих бърз поглед на картинките от инструкциите. Скъсах пломбата. Плюшк започна панически да отсъпва. Психологическото предимство бе мое. Насочих го към нея. Отвъртях винтила.

Да му се не види, колко е бърза гадината! Успя да премине през вратата и да я затвори, точно преди струята да я достигне. Нищо. Завъртях вентила и оставих пожарогасителя. Прокашлях се и се върнах към работата си. Пак си усилих музиката.

Disturbed - Down With The Sickness (http://www.youtube.com/watch?v=09LTT0xwdfw&ob=av3e). Repeat forever.

Три минути и Плюшк отново е на вратата, пак маха с ръце. Казах ли вече, че все се намира някой идиот да ме прекъсне, като се развихря? Не се шегувах. Прекратявам всякаква дейност.

- Сега пък какво? - тросвам се аз вече видимо ядосан, понеже ми пречат да съм отговорен

- Леглото ти се клати от музиката, не мога да спя така - заявява нахално тя

Е, тука вече имаме проблем. Писна ми. Не стига, че й гледах рибките, не стига, че я освободих от злите сили, които я бяха обладали, не стига, че й помагам в тоя тежък а нея момент и й позволям да спи вкъщи, на всичкото отгоре на леглото на котарака ми, ами и още претенции има! Наглост! Абсолютна наглост! Вече се сещам защо се разделихме с нея още преди години. Ама съм се заблудил, че проблема ще се реши само с разделянето - трябвало е да й забия дървен кол в сърцето и лично да се уверя, че я погребват. Да не вземе да възкръсне и след няколко дни да я видя на съседното кафе, да ми се хили насреща. Кръвопиец мръсен...

Моето търпение си има граници. Да не прозвучи, че се хваля, но съм издържал цял разговор със съпорт юнит на BTK, продуктивен като този тук. Тия са малоумни. (http://vbox7.com/play:f7c75c16) Както и да е. Пратих Плюшк да си ходи. Казах й че щом не оценява нещата, които правя за нея, не заслужава да е покрай мен. А тя ме обиди жестоко. Каза ми:

- Ти си най-безотговорният меркантилен инфантил, който познавам!

Засегнах се. След всички отговорности, които поех заради нея. След всички неща, които направих и не поисках нищо в замяна. Да ми каже това беше... грубо от нейна страна. Но ме хвърли в размисъл. Не може да си толкова отговорен, като мен, в една безотговорна страна. От утре всичко се променя. Ставам най-безотговорният човек в света! :)