такааа 8 клас съм и имам нужда от есе на тема стихотворението "тихият пролетен дъжд" на Н.Лилиев http://liternet.bg/publish8/nliliev/tihiat.htm
в есето трябва да напишем за дъждът тук и за дъждът в други стихотворения когато е бурен и т.н. , моля ви ако имате някакви идей , напишете ми 1 такова , че ми трябва за домашно , а аз нямам никаква идея какво трябва да напиша!
някой да ми помогне де моля ви ;(
MiLGaR0sSa
10-22-2010, 18:07
Отбележи символът на дъжда в "Тихият.."- с него изгряват надежди и т.н. и направи сравнение със стихотворение, в което дъждът унищожава. Разрови се из Гъгул за такова, като изкажеш и лично мнение...=)
mlakniwe2
10-22-2010, 18:13
И на мен ми тряя едно есе за 11 клас
"Свобода и робство в моя свят" :-o но нищо не мога да измисля-1-во, че живеея само в свобода кво да пиша за робство? :-o И иска 1 лист голям формат или 2 листа малък НАЙ-МАЛКО :-x таз вред ли е?
SunshineGirl317
10-22-2010, 19:03
И на мен ми тряя едно есе за 11 клас
"Свобода и робство в моя свят" :-o но нищо не мога да измисля-1-во, че живеея само в свобода кво да пиша за робство? :-o И иска 1 лист голям формат или 2 листа малък НАЙ-МАЛКО :-x таз вред ли е?
http://teenzona.com/s.php?s=1654
mlakniwe2 ако ти трябва нещо направи си отделна тема , защото това есе мн ми тряа и не искам да ми спамят по темата. И моля ако някой има друго идей освен тази на съфорумничката давайте и благодаря мн за дадената идея ще я използвам :)
SunshineGirl317
10-22-2010, 19:26
Това дали ще ти помогне?
В „Тихият пролетен дъжд” се наблюдава един импресионистичен отзвук, роден е душата на поета. Виртуозна е музикалността на стиха, но тук върху възторженото звучене се наслагват минорни тонове. Като отронена въздишка от страдаща душа са тези стихове, подредени като нежна, извираща от душата мелодия. Началото на творбата се съотнася към покълналите с пролетта надежди, толкова съкровени за всяка човешка душа - надежди, вплетени в звъна на тихия пролетен дъжд. Определението „тихият” създава асоциации за нежност, но и за плахост, породени от познанието за природния и житейския кръговрат и неговата краткотрайност.
„Тихият пролетен дъжд” става символ на пречистването и промяната. Въплъщава в себе си новото, възхода на човешката природа, означен с глагола „изгряха”. Мелодичният ритъм на стихотворението е в синхрон с ритъма на природния живот. Събудената земя „слуша”м „тръпне”, унесена от приказките на „тихия пролетен дъжд”. Тази приказност насочва към илюзията, към вълшебството, в което всички понякога вярват, упоени от надежди и мечти. Илюзията, че може да има дълготрайна хармония в живота, се съдържа е напевите на „тихия пролетен дъжд”. С тях той омайва не само земята, която го чака трепетно, но и човешката душа, заслушана в неговия спокоен ритъм. Смислово стиховете насочват към вътрешната потребност на лирическия АЗ от хармония и душевно равновесие. Поетът свързва представата за спокоен и щастлив вътрешен мир с родния дом, образно очертан като „моята стряха”. Здравата връзка с реалността би могла да бъде изразена чрез метафоричното присъствие на земята. Нейното очертание е символен обект на въздействие. Дъждът е одухотворената природна връзка между небето и земята. Неговата функция е символно медиативна. Изразява порива към небесното, нетленното и непреходното. Оттам човекът очаква доброто и красотата, въплътени в надежди, които идват с пролетния дъжд. Осъзнати като потребност, те са израз на духовните пориви.
Противоречията на човешката природа, вечно търсеща, неспокойна и неуверена, отключва разнопосочния израз на чувствата в нея. Заедно с надеждата се появяват и сълзите като израз на несбъднати блянове. А може би те са израз на желанието за пречистване от наслоената болка и неудовлетвореност от живота и света, в който е принуден да живее лирическият АЗ. Мигът на пречистване, обединен с този на „ тихия пролетен дъжд”, е възможен и естествен, защото дъждът и сълзите са едносъщни, смислово близки. Усеща се една по-универсална насоченост на това човешко състояние, разкриващо ранимата човешка природа. Пречистването и надеждите, дошли с пролетното обновление, вероятно предизвикват спонтанния възторг, който следва след сълзите. Той обаче е последван от една „уплаха”. Всички тези състояния са обвързани с образа на „тихия пролетен дъжд”, изпълнен с метафоричен смисъл. Внушените емоционални състояния са част от символната същност на образа. Същевременно той става фон на емоционалния контраст в човешките изживявания -”сълзи, възторг и уплаха”. Образът на дъжда носи метафоричния смисъл на живота, разнолик и често пъти непредвидим.
Предусещането за напразното възторжено очакване на приказното, на мечтаното, явно ражда уплахата; Вероятно и осъзнаването на житейската истина за вечния кръговрат, който възражда и отнема надеждите, също създава минорното настроение, изразено в края на лирическата миниатюра:
...с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха.
Глаголната форма „изтляха”е особено по-” етичен изказ на загубените надежди, припламнали в човешката душа. И все пак финалът на творбата носи усещането за мъдрия поглед на човека към живота. Освободен от романтичните илюзии, той осмисля истината за него, за тази вечна и естествена повторяемост, носеща надеждата за по-съвършен човешки свят.
Поетичният изказ на Николай Лилиев се откроява със своята великолепна форма и музикалност, осъществена чрез ритъма и честата употреба на съгласни като „п”, „т” и „д”. Чрез тях поетът пресъздава водещата символна роля на образа на дъжда. Мелодичната повторяемост идва от употребата на инициалния1 стих „тихият пролетен дъжд” като рефрен в стихотворението.
страхотно е просто невероятно.. трябва да го пооправя малко и готово ! Благодаря ти ужасно много :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)