PDA

View Full Version : Христо Смирненски



pisetu
10-24-2010, 14:29
Здравейте, трябва ми ЛИС на тема Христо Смирненски - поет на града. Намерих я в помагало, но не мога да я изтегля. Ако някой има възможност ето линк : http://download.pomagalo.com/75947/hristo+smirnenski++poet+na+gradskata+deiistvitelno st+i+socialnata+nepravda/

Благодаря предварително :-)

sexa_na_kompleksa
10-24-2010, 15:34
Заповядай:

Христо Смирненски – поет на градската действителност и социалната неправда
(Литературноинтерпретатив о съчинение)


Цялото творчество на Христо Смирненски може да се определи като художествено потвърждение на настъпилите през двадесетте години на века културно-естетични изменения както в национален, така и в световно-исторически мащаб.
Христо Смирненски е истински човеколюбец и борец за правда. Той не може да се съгласи с принципите на управляващите и строго осъжда общественото разделение между гражданите.Той остава в литературата ни като събрат на угнетените и оскърбелите, възпел ежедневната борба за оцеляване – физическо и морално, дал надежда за бъдните дни, прославил вярата в доброто и красивото.
Христо Смирненски пресъздава живота на бедняците в големия град и показва промяната в тяхното мислене, все по-надигащо се чувство на омраза към обществената неангажираност на управниците.
В неговата поезия присъства и протестът срещу жестоката действителност, и съчувствието към унизените и оскърбелите, готовността им за саможертва в името на новото, на човека. Този сложен поетичен и жизнен път, който го изгражда като личност и творец, започва с леки, весели стихове, посветени на любовта, на младостта на града като цяло. Но в тях звучи и много мъка, и неприкрита сатира, и надежда за бъдното:
„О търтей, вий останахте,
де няма въшки, слънце, боеове
засмени се прегърнахте, стиснахте,
„грабете и пълнете” си казахте
днес своите джобове!”
Смирненски е поет на града, той не познава българското село, неговите хора. Те стават негови герои, когато заживяват именно в града, променени, угнетени, жертва на епохата.
В стихотворението „Юноша” началните стихове отразяват романтичните възгледи на младостта, очакванията за сбъдване на сънищата с отворени очи, надеждите за нещо голямо, красиво, светло:
„Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя,
в колесница от лунни лъчи.”
По типичната романтика на младостта, надеждата за красота и нежност, рухват под ударите на жестоката реалност. Романтичният герой не е и не може да бъде жертва, той е борец. И ако в началото героя се радва на живота, без да знае защо е на този свят роден, то във финалните стихове звучи ясно и конкретна цел:
„…без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра…”
Това е крайното, революционно виждане на лирическия герой. До него той стига, след като преживява, изстрада и със съчувствие отразява живота на хората от крайните квартали на големия град. Поетът обича и мрази града. За него той е и жесток тиран и място, където са събрани „Хиляди души разбити”.
Големият град е каменна грамада, която смазва и убива, която превръща чистотата и нежността в мръсна реалност. Бляскавите витрини са символ на живота в него – лъскави, примамливи, подаващи право на щастие за едни и цял живот страдание за другите, осъдени още с раждането си.
В „Зимни вечери” поетът е събрал своите герои, жертвите на големия град. Стихотворението започва със зловещата и тайнствена картина на вечерния град, където всичко е призрачно и мъртво – сградите, дърветата, снегът:
„Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен и градът…”
Животът в крайните квартали е безнадежден и безперспективен, безмислен и тежък. Липсата на вяра в нещо по-добро, желанието по-бързо, по-незабелязано да мине денят да свърши и следващият е ярко защитена с образа на нещастния, вечно пиян баща. Някога той е обичал, създал е дом, но съдбата го е изхвърлила от живота и той търси да си отмъсти – излива гнева си върху разбиращата го страдаща съпруга.Бъдещето липсва и за малките пищящи деца. Те не разбират нищо, но това остава в душите и бавно ги разяжда, докато ги разруши.
Ежедневната грижа е изпратила на нощните улици и стария музикант. Слепецът и детето, хванати за ръка, са символ на живота и смъртта в града. Като стон звучат думите на поета:
„Братя мои, бедни мои братя –
пленници на орис вечна, зла –
ледно тегне и души мъглата –
на живота синята мъгла…”
Както сивата влажна мъгла поглъща човека и живота, така поглъща миналото и бъдещето.
Смирненски с изключително майсторство пресъздава социалната картина на едно общество на съдбата на децата му. Родени чисти душевно, красиви като бели снежинки, те прелитат през живота и стигат до дълбините му. От кристални и сребристи се превръщат в кал – черна, лепкава, унищожаваща.
„Улицата” е олицетворение на натрупания гняв, на острия протест срещу беззаконията, на желанията за мъст и революция. В тази творба Смирненски убеждава читателите в хуманната клауза на бедните и онеправданите хора, които са решени на всичко, за да победи доброто в света и да придадат едно по-човешко лице на града.
Основен герой в поезията на Смирненски е човекът – човекът от града, човекът от крайните квартали, потиснатият, поробен, но не смазан, все още борещ се човек. В тези стихове преобладава вярата в човека в бъдещето, в силата и морала на братята му по съдба – борците за свобода от големия град.

mlakniwe2
10-24-2010, 15:43
12-ти клас сте станали едно съчинение не можете да напишете :-o

pisetu
10-24-2010, 15:55
sexa_na_kompleksa, благодаря ти !

mlakniwe2, не помня да съм искала излишни коментари? Избивай комплекси другаде.