thetree
10-24-2010, 18:11
Това лято ми се случи покъртително нещо.Случка която ще помня цял живот и случка която не вярвах, че може да се случи в Европа 21 век.
И така.Дори ме е срам да споделя, но все пак е анонимно.Ще започна от там.
На 19 години съм.Лятото излязох на палатка до една река на 6-7 км от града.
Не бях в частна собственост.Бях сам защото нямам приятели.И така си живеех ден след ден на това прекрасно място една седмица, без да правя на никого нищо лошо.Обаче някакви рибари ме видяли и звъннали на полицията.И така полицията дойде с 8 полицая.Дойдоха питаха имам ли лична карта.Видях че с тях е и линейката на психото.Казах че не е тук.И те ме излъгаха че трябва да идем до Полицията (уж за да разберат кой съм) и ме вкараха в колата им.Колкото и да ме е срам Закараха ме в психиатрията и ме хвърлиха като куче без никакво обяснение там.
Не бях правил нищо лошо - никакво престъпление или провинение не съм правил.Просто излязох от дома и си живеех тихо на палатка сред природата.
И тъй в психиатрията ме държаха 24 дена на затворен режим - това е без право на излизане отвън т.е държат те вътре в сградата като в затвор не можеш да излезеш на чист въздух,разходка или на светлина отвън а само вътре.
Няма да казвам че отношението към мен е било лошо защото там в психиатрията никога няма добро отношение.Държаха се жестоко и безчовечно.Лекарствата които дават там са с изключително лоши странични ефекти.
Какво лошо аз бях направил?Те ме сметнаха за луд защото излязох на палатка сам.Те нямат законово и морално право да хвърлят в психиатрия някой само защото е сам или различен.
Тук става на въпрос за полицейско насилие което е престъпление.
Лошото е че Полицията решава кого да хвърли в психиатрията.Ако те хвърлят някого лекарите в психиатрията не им противоречат а започват да те третират като луд.
Там където Полицията трябва я няма а там където не е нужна тя си прави гавра с хората.
От тогава до сега изминаха 4 месеца но психическата травма която оставиха в мен е още тук.
Вече нямам сигурност и желание за живот.
И така сега се страхувам и искам да знам ако втори път стане такова нещо към кого да се обърна?
Дайте съвет и какво да правя от тук нататък?
Бих ви бил благодарен ако дадете коментар и съвет.
И така.Дори ме е срам да споделя, но все пак е анонимно.Ще започна от там.
На 19 години съм.Лятото излязох на палатка до една река на 6-7 км от града.
Не бях в частна собственост.Бях сам защото нямам приятели.И така си живеех ден след ден на това прекрасно място една седмица, без да правя на никого нищо лошо.Обаче някакви рибари ме видяли и звъннали на полицията.И така полицията дойде с 8 полицая.Дойдоха питаха имам ли лична карта.Видях че с тях е и линейката на психото.Казах че не е тук.И те ме излъгаха че трябва да идем до Полицията (уж за да разберат кой съм) и ме вкараха в колата им.Колкото и да ме е срам Закараха ме в психиатрията и ме хвърлиха като куче без никакво обяснение там.
Не бях правил нищо лошо - никакво престъпление или провинение не съм правил.Просто излязох от дома и си живеех тихо на палатка сред природата.
И тъй в психиатрията ме държаха 24 дена на затворен режим - това е без право на излизане отвън т.е държат те вътре в сградата като в затвор не можеш да излезеш на чист въздух,разходка или на светлина отвън а само вътре.
Няма да казвам че отношението към мен е било лошо защото там в психиатрията никога няма добро отношение.Държаха се жестоко и безчовечно.Лекарствата които дават там са с изключително лоши странични ефекти.
Какво лошо аз бях направил?Те ме сметнаха за луд защото излязох на палатка сам.Те нямат законово и морално право да хвърлят в психиатрия някой само защото е сам или различен.
Тук става на въпрос за полицейско насилие което е престъпление.
Лошото е че Полицията решава кого да хвърли в психиатрията.Ако те хвърлят някого лекарите в психиатрията не им противоречат а започват да те третират като луд.
Там където Полицията трябва я няма а там където не е нужна тя си прави гавра с хората.
От тогава до сега изминаха 4 месеца но психическата травма която оставиха в мен е още тук.
Вече нямам сигурност и желание за живот.
И така сега се страхувам и искам да знам ако втори път стане такова нещо към кого да се обърна?
Дайте съвет и какво да правя от тук нататък?
Бих ви бил благодарен ако дадете коментар и съвет.