View Full Version : Полудявам ли?!? Моля ви помогнете ми!
srebyrna
10-24-2010, 17:35
Здравейте на всички ! Имам един проблем ! Всичко започна около преди 4 седмици. Странно за мен но факт един ден просто се събудих и се чувствах добре щастлива ... нищо не ме дразнеше (а по принцип това не ми е никак присъща черта от характера !!! ) чувствах се все едно са ме дрогирали трудно мога да опиша конкретно състоянието си но на кратко бях прекалено превъзбудена и енергична!!! (всичко беше идеално като в сбъдната мечта :!: :!: :!: ) ... Всичко ми се изглеждаше толкова не реално дори на моменти имах чувството че не съм аз а все едно наблюдавам от страни живота на друг човек но не и моя ! Бях едва ли не на друго място в друго измерение изолирана не можех да се контролирам всичко просто се случваше. #-o Отначало ми се стори като чудо казах си дойде и моят ред да съм щастлива но с времето всичко започна да става плашещо (прекалено идеално ) ! :-k Това състояние се задържа около две седмици.. И един ден просто Бум и като все едно с Тиган ме удариха доста силно и се по свестих. Бях си отново АЗ поне така си мислех... докато не започна още по големия кошмар !! :cry: От уж не реалния рай просто паднах директно в ада! Станах супер агресивна всичко и всички са ми криви започнах да се карам с приятелите си със семейството ми ... пуша постоянно и пия само кафета дори не ям като нормалните хора а само по един път на ден а понякога и на два дни по веднъж!!! Нищо не е както трябва в мен се преплитат милион различни усещания ... Постоянно си сменям настроенията ту ми се плаче ту искам просто да се сбия с някого в следващия момент просто се смея но в дъното на всичко усещам само и единствено омраза презрение и злоба но не знам към кого или какво !!! Не е целенасочена към някой или нещо но просто я изпитвам ... Не знам побърквам ли се просто всичко това напрежение всичката тази злоба която е в мен ме погубва не мога да спя не мога да се концентрирам а ми е супер необходимо в този момент през учебно време... От къде идва тази злоба и омраза? Наистина не разбирам никога не съм изпитвала подобно нещо винаги съм била спокойна и уравновесена никога не съм криела чувствата си винаги съм казвала какво мисля не премълчавам нищо откровена и открита съм а сега просто всичко ми идва прекалено тежко! Моля ви ако някой е чувал или чел някъде за подобен случеи и от какво се получава и как да се справя с проблема да ми пише на Л.С. или тук ... Не мисля че откачам не знам дали имам нужда от лекарска помощ или от успокоителни а може би просто до избягам за известно време за да си събера мислите искам просто някаква странична гледна точка... Благодаря ви много предварително !
neizvestnaaa
10-24-2010, 17:56
В периода на развитието си,човек може да променя настроенията си многократно.Според мен нямаш нужда от лекар :)
Мисля,че е нормално и ще отмине.Такъв е самият ти период ,предполагам :)
Също така да ти кажа,ако скоро трябва да ти дойде цикъла е нормално да се чувстваш така,защото момичетата сме мн изнервени преди да ни дойде. Сама трябва да се успокоиш и да си кажеш,че всичко е наред.Слагаш едно ново начало и това е :) Успех
srebyrna
10-24-2010, 18:03
Едва ли се дължи на цикъла нормално е при момичетата малко преди и малко след менстуацията да се появят някакви нервни изблици но моят проблем определено продължава доста по дълго! Определено до сега не ми се е случвало нещо подобно :(
neizvestnaaa
10-24-2010, 18:08
Едва ли се дължи на цикъла нормално е при момичетата малко преди и малко след менстуацията да се появят някакви нервни изблици но моят проблем определено продължава доста по дълго! Определено до сега не ми се е случвало нещо подобно :(
Според мен си била по-импулсивна за известно време и оттам си се изплашила и сама си си го втълпила,че е проблем.Колкото повече си мисли,че това е проблем,толкова повече се влошаваш.Мисли позитивно.Всичко опира до психиката. :)
Converse333
10-24-2010, 18:15
Пубертет... не се шашкай чак толкова. :)
StolenBliss
10-24-2010, 18:58
Да, според мен е от пубертета и от хормоните които са превъзбудени в този момент на развитие. Преди няколко години, може да се каже, че имах подобен проблем. Е, имах си причина но все пак но тогава баща ми ми каза 'кво ти става, ти си скарана със целия свят'. После отстрани като се връщах към тоя период мислено, все повече разбирах, че беше прав. Та мисля, че не трябва да се параноясваш и притесняваш. Просто ти пожелавам периода да отмине по-бързо. Късмет :)
srebyrna
10-24-2010, 19:01
Да, според мен е от пубертета и от хормоните които са превъзбудени в този момент на развитие. Преди няколко години, може да се каже, че имах подобен проблем. Е, имах си причина но все пак но тогава баща ми ми каза 'кво ти става, ти си скарана със целия свят'. После отстрани като се връщах към тоя период мислено, все повече разбирах, че беше прав. Та мисля, че не трябва да се параноясваш и притесняваш. Просто ти пожелавам периода да отмине по-бързо. Късмет :)
Благодаря и аз определено се надявам ако това е причината всичко да отмине но определено не е никак лесно да запазиш самоконтрол в подобен момент и определено не бих пожелала подобни моменти на никого
StolenBliss
10-24-2010, 19:26
Да, според мен е от пубертета и от хормоните които са превъзбудени в този момент на развитие. Преди няколко години, може да се каже, че имах подобен проблем. Е, имах си причина но все пак но тогава баща ми ми каза 'кво ти става, ти си скарана със целия свят'. После отстрани като се връщах към тоя период мислено, все повече разбирах, че беше прав. Та мисля, че не трябва да се параноясваш и притесняваш. Просто ти пожелавам периода да отмине по-бързо. Късмет :)
Благодаря и аз определено се надявам ако това е причината всичко да отмине но определено не е никак лесно да запазиш самоконтрол в подобен момент и определено не бих пожелала подобни моменти на никого
Да, не е лесно. Аз не се контролирах щот на момента не го осъзнавах и се скарах наистина със всички. Но пък ти знаеш какво да очакваш и ще можеш да пробваш да се спреш ;)
Набухай се, и пак щи стане heaven on earth :grin:
Мила,аз съм преживяла същото :) И аз съм се чудила какво е и защо се случва,така и не разбрах,но отминава и всичко се успокоява в един момент :) Остави се на течението и всичко ще си дойде на мястото,не се панирай,защото това само ще те мъчи,а няма да реши нищо :) Нека това да го наречем като един по специален емоционален период,който ще мине :) Споко :-)
Ако сега си в тийн периода нормално е и аз съм изпитвал едни такива но се свиква вече гледай си напред и то минава от самосебе си ддз или по някой път се сещаш за него