Безличен герой - стихотворение

[vilityyy96]

Безличен герой

Поглеждам през прозореца зад мен
От скъпоценни капки украсен
И се замислям, може би за стотен път,
Колко е безличен и понякога жалък светът.

Ти бързаш, чакаш, не спираш…
Търсиш изход, но не намираш
обезличаваш се ден след ден, ти
ставяйки плитки, размити следи.

Минаваш, пресичаш този живот,
Но за теб си остава същият, нов!
И чезне светлината на твойта душа
Заменена с нехайство и глуха кавга.

Излизаш навън…
Виждаш колко мъка има навсякъде,
Ала това не е твой проблем, покриваш се някъде.
Живееш жалко и недостойно живота си
Заради “подарената” колата и имота си.

Душата ти крадена, до крайност продадена.
До дъно разбита, обгърната в лед.
Кажете бе хора това ли е
съвременния, добре устроен човек?

Но ти продължаваш, не спираш,
Спомени дневни, забравяш, намираш
И всеки ден щом отвориш очи
чувстваш тежест някаква в свойте гърди.

Боли те нали?
Преглътни го и продължи.

За това, млади, мислещи хора,
Борете се до край без умора!
Не стигайте до там,
Заради пари да ставате за срам!




П.С. Написах стихотворението без да искам да внушавам или порицавам нещо, просто споделям мислите си.
Ще се радвам, ако ви харесва! :-)