Есента не е сезон...

[stefity]

Гледам почти невъзможният контраст между багрите на есента и сивотата в погледите. И се усуквам около възможностите целият заобикалящ ме свят да е получил ужасна новина, но на никого да не му се говори за това. Опитвам се да срещна усмихнати очи. Опипвам лица с поглед и се надявам нещо някъде да трепне, да откликне. Карам уиндсърф без платно. Плъзгам се по стъклени очи, каменни лица и непресичащи се вектори. Есента не е сезон. Есента е изумително красива жена, в прекрасна рокля, която раздава некролози. И на снимките са спомените ни от мили моменти, от топли докосвания, от смях и топлота. Отминали. Зад нас... Опитвам да изляза от общия филм, да отворя очи за пъстрите пръсти на дърветата, протегнати към мен като за помощ. Нечута молба. Губещи опора и надежда. Падат. И рисуват спомени. Навсякъде. Шумят под краката ми, говорят ми, напомнят, обещават....Есента не е сезон!
Слагам усмихнатите си обувки.
И тръгвам към тъгата.
Да я прекрача.