Имам голям и непреодолим проблем с РЕВНОСТТА

[kiki1991]

Просто не знам какво да правя на 19 години съм и от 1 година вече имам сериозна връзка с човек който може да се каже че живем от 8 месеца някаде заедно у тях,всеки ден сме заедно освен когато той е на работа за по 8 часа...проблема ми е такъв че страшно много ревнувам,той не излиза без мен никаде...но просто аз се побърквам при мисълта само като говори с някоя негова колежка или с момиче...постоянно му следя телефона и лаптопа...не знам какво ми става...тази година завърших и докато ходех на училище беше много по различно чак към 5-6 часа сме се виждали и не ми е липсвал толкова колкото сега когато той е на работа.Просто няма с кой да си поговоря и споделя за това реших да пиша тука...дали сега като не се занимавам с нищо по цял ден и не работя...ми правят впечатление и малките неща???А мисля да си тарся работа скоро,но още повече ме е страх от това че той работи на смени...1ва от 05-14,2ра от 14-22 и нощна от 22-6 ... и просто нзм кога ще се виждаме...а и друго има като изкара една сняна която трае 4 дена,почива 2 дена...и съм сигорна примерно че като аз съм на работа ще се чудя какво прави в момента...Не знам дали ще може някой изопщо да ме разбере но просто исках да споделя,понеже вече не се виждам с приятелки и нито мога с майка ми понеже работи в чужбина...който иска и е имал подобен проблем може да ми напише съвет...

[anonimchetou]

уау... недей така младо момиче си :х Тва нещо ревността е огромен ужас !!!! Ти си като вманиачена без майтап. Занимавай се с нещо си твое, с нещо , което те вълнува и ти е инетересно. Започни да излизаш с приятелки кво седиш и го чакаш по цял ден у тях. Съвземи се малко.. Много обсебваща звучиш и аз ако съм на негово място ще се задушавам от това , което правиш..

[kiki1991]

наистина е тъка..множе би защото до сега не съм обичала някой толкова много и не съм имала толкова сериозна връзка.аз самата се тормоза с това но много се надявам със времето да го преодолея...просто явно не е трявало да сме толкова време заедно...защото свикнах и ми е много трудно.

[anonimchetou]

Ами и аз съм с моя приятел 1год и 8 месеца и считам че хич не е малко.. Лятото живяхме заедно и имаше един период, в който той ходеше на работа , а аз го чаках у тях. Но вместо да се вманиачавам като теб аз чистих , щъках, правех нещо. Чувахме си се по телефона през няколко часа и така. Просто явно не си сигурна в чувствата му към теб и за това се страхуваш толкова и ревнуваш.. Колко време сте заедно ? Недей така, защото един вид ти вече нямаш свой живот. Сякаш живееш за приятеля ти, да го следиш , да се съмняваш.. мисля че това убива и тежи до няква степен.. Помисли за себе си : )

[mechtaq_za_teb]

Мисля, че проблемът идва от там, че се страхуваш да не го изгубиш? Права ли съм? Или не си напълно сигурна в неговите чувства и до колко те са силни, колкото са и твоите? Предполагам, че това са двете основни причини.
Но ако той не ти е дал повод да се притесняваш, не смятам, че имаш причина да го правиш. По-добре се успокой, защото тази непрекъсната ревност и притеснение си личат адски много и в крайна сметка накрая ще съжаляваш за тях.

[kiki1991]

ами сега ще ви кажа ..1 година сме заедно,и нзм може би малко или много съм му омразнала или и аз нзм как да го нареча?Радва ми се от време на време...един ден ме обсипва със сичко на другия се караме за апсолютни и безмислени глупости...другото е и във секса има промяна,преди парвехме апсолютно всеки ден,а сега най мн 2-3 пъти в седмицата.Аз си го обснявам и със друго,понеже той работи по 8 часа и отделно от това си работи по етажа на къщата,но си мисля че не са му изтинали чувствата понеже скоро ми каза,,нямам търпение да стане етажа и да си живеем само двамата,,...

[kiki1991]

Ами и аз съм с моя приятел 1год и 8 месеца и считам че хич не е малко.. Лятото живяхме заедно и имаше един период, в който той ходеше на работа , а аз го чаках у тях. Но вместо да се вманиачавам като теб аз чистих , щъках, правех нещо. Чувахме си се по телефона през няколко часа и така. Просто явно не си сигурна в чувствата му към теб и за това се страхуваш толкова и ревнуваш.. Колко време сте заедно ? Недей така, защото един вид ти вече нямаш свой живот. Сякаш живееш за приятеля ти, да го следиш , да се съмняваш.. мисля че това убива и тежи до няква степен.. Помисли за себе си : )

да и аз тъка когато съм у тях чистя и си намирам работа...колкото да не седя и да се чудя кво да правя.Явно трябва да помисля върху това да си търся някаква работа или да излиза по често с приятелки,защото съм забелязала примерно като изляза през деня на shoping или кафе и по ми е спокойно,не мисля за тъкива неща.

[mechtaq_za_teb]

Минах през същото. В началото винаги са пеперудките в стомаха. Наистина с времето сякаш нещата се балансират и успокояват. Ние сме заедно от почти 2 години и вече не ми прави толкова впечатление. Не бих казала, че ми е омръзнал, просто предпочитам да не се тормозя за такива неща и да не ги мисля, защото когато започна да го правя, той казва, че няма от какво да се притеснявам. И може би е така.
Съветвам те да внесете някакво разнообразие. Отидете на някое различно място, когато и двамата имате свободно време.
Колкото до секса, пробвай да го изненадаш с нещо различно, което би грабнало интереса му. Не знам.. стриптийз на някоя готина песен, предизвикай го по някакъв начин. Трябва ви разнообразие сякаш.

[kiki1991]

Ами и аз съм с моя приятел 1год и 8 месеца и считам че хич не е малко.. Лятото живяхме заедно и имаше един период, в който той ходеше на работа , а аз го чаках у тях. Но вместо да се вманиачавам като теб аз чистих , щъках, правех нещо. Чувахме си се по телефона през няколко часа и така. Просто явно не си сигурна в чувствата му към теб и за това се страхуваш толкова и ревнуваш.. Колко време сте заедно ? Недей така, защото един вид ти вече нямаш свой живот. Сякаш живееш за приятеля ти, да го следиш , да се съмняваш.. мисля че това убива и тежи до няква степен.. Помисли за себе си : )

а да те питам понеже и вие сте от толкова време заедно,ти ревнуваш ли го...излизате ли един без друг?Променила ли ви се е връзката и чувствата със времето...?

[kiki1991]

Минах през същото. В началото винаги са пеперудките в стомаха. Наистина с времето сякаш нещата се балансират и успокояват. Ние сме заедно от почти 2 години и вече не ми прави толкова впечатление. Не бих казала, че ми е омръзнал, просто предпочитам да не се тормозя за такива неща и да не ги мисля, защото когато започна да го правя, той казва, че няма от какво да се притеснявам. И може би е така.
Съветвам те да внесете някакво разнообразие. Отидете на някое различно място, когато и двамата имате свободно време.
Колкото до секса, пробвай да го изненадаш с нещо различно, което би грабнало интереса му. Не знам.. стриптийз на някоя готина песен, предизвикай го по някакъв начин. Трябва ви разнообразие сякаш.

наистина не съм се замисляла..много хора са ми казвали че с времето се променят нещата,пак има любов и обич,но е по различно и във целувките и във секса и във всичко..няма как да се върнат първите тръпки...след 1 година е тъка а след 2-3 ................... как ли ще е просто нзм..:(

[mechtaq_za_teb]

Ами общо взето всичко зависи от вас. Не е редно само ти да полагаш усилия да запазиш тръпката. Трябва и двамата да го искате.
Ние за 2 години минахме през какво ли не. Първо бяха страхотните месеци на опознаване, когато бяхме постоянно заедно. После той се отчужди сякаш, отдръпна се малко, което ме изплаши и се превърнах в някаква маниячка. Исках да сме 24/7 заедно, което го изнервяше. Съмнявах се във всичко, мислех, че ме лъже постоянно. Явно той видя, че съм луда по него и тогава започна да ми върти номера. Няколко месеца се разделяхме и събирахме, след които много се чудих дали да продължим заедно(дори понякога още се чудя), защото страховете ми се сбъднаха буквално. Не те плаша в никакъв случай! Просто аз направих грешката да му кажа и покажа, че е на първо място в живота ми и той злоупотреби с това. Сега се държа много по-различно. Имам свой живот. Не изгарям от желание да сме постоянно заедно. Ревнувам го, но в рамките на нормалното. Просто се появи някакъв баланс.
Затова спри със страховете!

[kiki1991]

явно и аз трябва да напвя така във най скоро време..трябва да се променя...мерси много за съветите ще ви послушам за повечето неща,защото тъка се побърквам

[Ssummerjam]

Успокой малко страстите :D Ревността най-общо е желание да притежаваш някого и страх да не го изгубиш. Да, ама приятелят ти не е предмет, че да го притежаваш. Щом толкова не можеш да я преодолееш, опитай поне да не му я показваш. Аз на негово място бих се задушила от подобна връзка. Това, че сте заедно не означава, че трябва да го лишиш от свободата и личното му пространство. :)

[anonimchetou]

Ами и аз съм с моя приятел 1год и 8 месеца и считам че хич не е малко.. Лятото живяхме заедно и имаше един период, в който той ходеше на работа , а аз го чаках у тях. Но вместо да се вманиачавам като теб аз чистих , щъках, правех нещо. Чувахме си се по телефона през няколко часа и така. Просто явно не си сигурна в чувствата му към теб и за това се страхуваш толкова и ревнуваш.. Колко време сте заедно ? Недей така, защото един вид ти вече нямаш свой живот. Сякаш живееш за приятеля ти, да го следиш , да се съмняваш.. мисля че това убива и тежи до няква степен.. Помисли за себе си : )

а да те питам понеже и вие сте от толкова време заедно,ти ревнуваш ли го...излизате ли един без друг?Променила ли ви се е връзката и чувствата със времето...?





Няма човек, който да не ревнува поне малко. Ревнувам но рядко, защото знам че няма за какво , а и моя не ми дава никакви поводи така че.. Колкото до чувствата и връзката спрямо времето да, променили са се. Чувстваата ми са си все така силни, но вече са сигурни. Вече н ее влюбване, а обич. Не сме така както в началото с онази луида тръпка и мисля че е неъзможно в някоя връзка това да се запази до края, но сме по- улегнали, по-спокойни.. по- уравновесени , по-пораснали.. Отношенията ни са по-спокойни и така : ) АЧувстваме се супр заедно и няма нищо по-хубаво от това ! Е има си ги и проблемите и караниците тук таме ама то няма как . Ралзлични хора сме, с различно мислене .

[cinderella_gugutka]

"...true love isn't jealous " щом ревнуваш толкова,значи не си сигурна в любовта му,щом се съмняваш толкова-или наистина има защо или имаш страхотен комплекс за малоценност

[PyCoKoCkA93]

Миличка,ти си болестно ревнива...Страхът ти идва оттам,че се страхуваш да не го загубиш..Но със сцени на ревност нищо няма да постигнеш,освен да го отдалечиш от себе си.Всеки човек има право на лично пространство и не иска постоянно да му се държи сметка къде и с кой е бил,а още по-малко да му се проверява телефона и компютъра...Вместо да се тръшкаш като малко дете,че се е заговорил с тази или онази вземи направи нещо,за да го задържиш.Разнообрази връзката ви-изненадай го след работа с вкусна вечеря на свещи и хубав секс например :) Направи си нова прическа,погрижки се за себе си.Направи така,че да забелязва само теб,направи промяна в себе си,във връзката ви и най-вече в параноичната си ревност,защото тя ще погуби любовта ви!!!

[Sirius]

Започни да пиеш!

[eXxXciTeD]

Нормално е да го ревнуваш, щом го обичаш. Погледни на нещата от рационалната страна. Ако го ревнуваш постоянно, това ще съсипе връзката ви, а ти определено не искаш това. Ако е решил да ти изневери, с тази ревност няма да го спреш, каква е ползата от нея? Ако пък не го ревнуваш, демонстрираш самочувствие, че си ценна, така ако той ти изневери само ще ти помогне да разбереш, че не е за теб и си губиш времето, което ще ти спести много главоболия занапред. Ако пък всичко върви нормално, тогава ще се радваш на хубава връзка, без постоянни притеснения... пожелавам ти последното :-D

[DREAM95]

Нормално е да го ревнуваш, щом го обичаш. Погледни на нещата от рационалната страна. Ако го ревнуваш постоянно, това ще съсипе връзката ви, а ти определено не искаш това. Ако е решил да ти изневери, с тази ревност няма да го спреш, каква е ползата от нея? Ако пък не го ревнуваш, демонстрираш самочувствие, че си ценна, така ако той ти изневери само ще ти помогне да разбереш, че не е за теб и си губиш времето, което ще ти спести много главоболия занапред. Ако пък всичко върви нормално, тогава ще се радваш на хубава връзка, без постоянни притеснения... пожелавам ти последното :-D :razz:

[eXxXciTeD]

Дечко къде не си съгласен?

[kiki1991]

да сега съм по спокойна..май ревността ми е на моменти и аз нзм кво ми става,един ден съм ок..на другия се побърквам нещо!!!