makros666
11-01-2010, 06:27
Здравейте хора... 4 часа през ноща е и идея си нямам какво да правя... попаднах на този сайт и прочетох няколко истории... реших и аз да Ви споделя моята история със скапан край... сигурно ще излезне дълго, ама така или иначе имам няколко часа до сутринта... всичко се случи на 13ти май тази година... навънка валеше порои с градушка... по едно време една тогавашна уж приятелка ми звъна и ми каза, ако съм можел да излезна...беше доста загадъчно, но все пак излезнах... стоях сигурно половин-един час под една страхя да се крия от градушката и по едно време ми звъна да ида до едно място наблизко...като отидох я попитах защо трябваше да излизам в тая градушка и се оказа, че едно момиче искало да се видим... интересното беше, че от преди това си харесвах въпросното момиче, но нямаше как да и кажа за това понеже си имаше приятел... таа въпросното момиче дойде и... бях шокиран... тръгнахме двамата под
намелилия вече дъжд към едно кафе и по пътя тя ми сподели, че си падала по мен... представям си как съм гледал като знам колко шокиран бях, все пак мислех, че е с друг пък и я харесвах от преди това... дори седмица две преди това, когато се запознахме и аз разбрах, че много обича музиката.... а аз дори не слусшах музика.... и понеже я харесвах си купих китара и реших поне да се науча да свиря... :D дори приятелите ми не знаят, че тя е причината да започна
да се уча да свиря и по късно да почна и уроци :D в кафето бях като идиот и дори не знаех какво да кажа... поговорихме си и си тръгнахме. предложих и да я изпратя до някъде, но тя отказа. на изпращане тя ме целуна...тази целувка беше началото на моето щастие... кофтито беше, че точно тогава се появи и онова момче... но както и да е. на следващия ден тя си взе нещата от онова момче и ми звъна да се видим... и така се започна всичко... след
известно време я опознах и... мамка му влюбих се толкова много в нея... ходехме почти 5 месеца и всичко беше страхотно... не мога да си мечтая за по прекрасни моменти... тя боквално беше момичето на моите мечти... обичх я толкова много... тя мен също или поне така казваше... истината е, че тя ми се яви направо като ангел спасител :D
тогава се бях отдръпнал от хората... но тя ми показа какво е истинското щастие. тя октлючи и нови чувства в мен, никога не бях обичал толкова силно... знаех, че след като завършим след половин година тя ще замине за дания при братовчедка си... както на нея така и на мен ми беше адски гадно, но аз бях готов на всичко за нея и щях да я последвам...без да и споделя събирах всяко възможно петаче. тя имаше при кого да отиде, но аз не и се нождаех от пари за да я последвам... тайно търсех в интернет къде и какво мога да уча и да работя там... бях готов да я последвеам и на края на света, каквото и да ми струва това... толкова много значи за мен... но преди един месец горе-долу тя ме остави... обесни ми, че се превързва все повече и повече и аз съм бил единственото нещо, което я е задържало тук, а не би позволила да изгуби възможността си да се измъкне от българия... и аз я разбирах... и аз нямаше да го позволя... даже щях да я последвам... а ако тя не заминеше аз щях да замина и да я взема с мен... аз я разбирах... но тя мяй не разбра на какво съм готов за нея... но аз не можах да се откажа от нея... прекалено много
я обичам... дори като разбрах, че вече е с друг... пишех и тъпи смси, с които исках да и обесня колко много значи за мен... че съм готов на всичко за нея, но... вече мина един месец... попринцип не съм инат, но за нещата, които обичам никога не спирам да се боря... все още не съм се отказал... и правя какви ли не глупости за да си я върна... продължихме да се чуваме и виждаме от време на време... тя работи в едно кафе и когато минавах от там винаги се отбивах да я видя... звънял съм й да я чуя, както и тя на мен... преди една седмица пак се бях отбил до кафето и на тръгване като ме прегърна и прошепнах обичам те... а тя ми отговори "и аз"... адски объркан съм... не знам какво да правя... не спирам да мисля за нея... по цял ден само тя ми е в главата... вечер като си легна с часове си мисля за нея... докато спя я сънувам почти всяка нощ... а на сутринта се събуждам с мисълта за нея... не знам какво да правя... с всеки изминал ден става по-зле... с всеки изминал ден ми липсва все повече и повече... без нея се
чувствам празен... след онзи нейн отговор съм още по-объркан :( единственото, което разбирам е, че тя е всичко за мен и че не мога без нея... навярно и вие като нея ще си помислите, че съм "влезнал в накакъв филм"... но не е така... просто тя ми показа какво е истинската любов... какво е да обичаш силно и да те обичат силно... всичко свърши толкова неусетно... истината е, че я обичам все толкова силно... все още съм готов на всичко за нея... бих я
последвал на всякъде... има толкова много неща, които искам да разбере... хора нямате си на идея колко прекрасен човек е тя... толкова е добра... загрижена за всичките си близки... би помогнала дори и на непознат с каквото може... нямате си на представа колко прекрасен човек е... и на всичкото отгоре е толкова хубава и толкова сладка... знам, че ще е по-добре да я оставя и да не й досаждам.... но просто не мога... не мога да се откажа от нея.... прекалено много я обичам.... сигурно ще ми кажете, че съм глупак, но не ми пука..... само аз знам какво испитвам към нея... то било хубаво да се изповядаш бе... не че ми олекна, ама.... благодаря не всички, които са го прочели
или поне са почнали. приемам и съвети.... благодаря ви...
намелилия вече дъжд към едно кафе и по пътя тя ми сподели, че си падала по мен... представям си как съм гледал като знам колко шокиран бях, все пак мислех, че е с друг пък и я харесвах от преди това... дори седмица две преди това, когато се запознахме и аз разбрах, че много обича музиката.... а аз дори не слусшах музика.... и понеже я харесвах си купих китара и реших поне да се науча да свиря... :D дори приятелите ми не знаят, че тя е причината да започна
да се уча да свиря и по късно да почна и уроци :D в кафето бях като идиот и дори не знаех какво да кажа... поговорихме си и си тръгнахме. предложих и да я изпратя до някъде, но тя отказа. на изпращане тя ме целуна...тази целувка беше началото на моето щастие... кофтито беше, че точно тогава се появи и онова момче... но както и да е. на следващия ден тя си взе нещата от онова момче и ми звъна да се видим... и така се започна всичко... след
известно време я опознах и... мамка му влюбих се толкова много в нея... ходехме почти 5 месеца и всичко беше страхотно... не мога да си мечтая за по прекрасни моменти... тя боквално беше момичето на моите мечти... обичх я толкова много... тя мен също или поне така казваше... истината е, че тя ми се яви направо като ангел спасител :D
тогава се бях отдръпнал от хората... но тя ми показа какво е истинското щастие. тя октлючи и нови чувства в мен, никога не бях обичал толкова силно... знаех, че след като завършим след половин година тя ще замине за дания при братовчедка си... както на нея така и на мен ми беше адски гадно, но аз бях готов на всичко за нея и щях да я последвам...без да и споделя събирах всяко възможно петаче. тя имаше при кого да отиде, но аз не и се нождаех от пари за да я последвам... тайно търсех в интернет къде и какво мога да уча и да работя там... бях готов да я последвеам и на края на света, каквото и да ми струва това... толкова много значи за мен... но преди един месец горе-долу тя ме остави... обесни ми, че се превързва все повече и повече и аз съм бил единственото нещо, което я е задържало тук, а не би позволила да изгуби възможността си да се измъкне от българия... и аз я разбирах... и аз нямаше да го позволя... даже щях да я последвам... а ако тя не заминеше аз щях да замина и да я взема с мен... аз я разбирах... но тя мяй не разбра на какво съм готов за нея... но аз не можах да се откажа от нея... прекалено много
я обичам... дори като разбрах, че вече е с друг... пишех и тъпи смси, с които исках да и обесня колко много значи за мен... че съм готов на всичко за нея, но... вече мина един месец... попринцип не съм инат, но за нещата, които обичам никога не спирам да се боря... все още не съм се отказал... и правя какви ли не глупости за да си я върна... продължихме да се чуваме и виждаме от време на време... тя работи в едно кафе и когато минавах от там винаги се отбивах да я видя... звънял съм й да я чуя, както и тя на мен... преди една седмица пак се бях отбил до кафето и на тръгване като ме прегърна и прошепнах обичам те... а тя ми отговори "и аз"... адски объркан съм... не знам какво да правя... не спирам да мисля за нея... по цял ден само тя ми е в главата... вечер като си легна с часове си мисля за нея... докато спя я сънувам почти всяка нощ... а на сутринта се събуждам с мисълта за нея... не знам какво да правя... с всеки изминал ден става по-зле... с всеки изминал ден ми липсва все повече и повече... без нея се
чувствам празен... след онзи нейн отговор съм още по-объркан :( единственото, което разбирам е, че тя е всичко за мен и че не мога без нея... навярно и вие като нея ще си помислите, че съм "влезнал в накакъв филм"... но не е така... просто тя ми показа какво е истинската любов... какво е да обичаш силно и да те обичат силно... всичко свърши толкова неусетно... истината е, че я обичам все толкова силно... все още съм готов на всичко за нея... бих я
последвал на всякъде... има толкова много неща, които искам да разбере... хора нямате си на идея колко прекрасен човек е тя... толкова е добра... загрижена за всичките си близки... би помогнала дори и на непознат с каквото може... нямате си на представа колко прекрасен човек е... и на всичкото отгоре е толкова хубава и толкова сладка... знам, че ще е по-добре да я оставя и да не й досаждам.... но просто не мога... не мога да се откажа от нея.... прекалено много я обичам.... сигурно ще ми кажете, че съм глупак, но не ми пука..... само аз знам какво испитвам към нея... то било хубаво да се изповядаш бе... не че ми олекна, ама.... благодаря не всички, които са го прочели
или поне са почнали. приемам и съвети.... благодаря ви...