PDA

View Full Version : развод..



wasch0
11-01-2010, 07:05
Ако родителите ви са разведени, как ви го казаха? Вие как го приехте? Как щяхте да реагирате ако те имаха нова връзка? ..
А ако имате здраво семейство, как бихте реагирали ако ви кажат, че се разделят?

anonymous708973
11-01-2010, 07:21
По едно време нашите супер много се караха и говориха за развод.
Тогава си мислех, че някакси ще е по-лесно отколкото постоянно да си крещят. Взела съм твърдото решение, че няма аз да избирам при кого да съм, няма никакъв начин да говоря в съда, ако тръгнат да се развеждат. Съмнявам се и за сестра ми.

fuckme
11-01-2010, 07:46
надявам се да не попадна в подобна ситуация.

OldSchoolRebel
11-01-2010, 07:50
...много отдавна беше. Десет години или толкова. Май криех съдебните призовки, когато идваха да ги носят. :-o Не че помогна.

DoctorHouse
11-01-2010, 08:13
Аз съм дете на разведени родители и ми е тъпо,защото в момента живея при баба си с майка ми ,а това е адски тъпо..искам си старата къща при приятелите,при братовчедите ми и всичко останало .. само че сега трябва да се правя на МНОГО щаствлив,защото ако тръгна да мрънкам мама ще и стане кофти,понеже тя едва ли ще се върне някога при баща ми та да живеем заедно..

WaterLilly
11-01-2010, 09:59
Мисля, че много бих се радвала да се разведат. Не ги понасям като се карат. Бих живяла в една много по-стабилна и спокойна обстановка. Само откъм пари въпроса не знам как би седял, но предполагам, че бихме се справили. По-добре с парични затруднения, но спокойна и без притеснения, че ще им слушам панаирите. :)

SwEtyy
11-01-2010, 10:20
Моите са разведени. Еми те много се караха. Аз реших да бъда при баща си, защото двора ни е голям, и има в него две къщи. Едната е на родителите на баща ми (още са живи) и там също живеят свако, леля и братовчед ми. Другата къща е на татко и не исках да заминавам в друг град (тей като мама се премести във Варна) останах с брат си и баща си. Всичко си е по страромо. Мама ми идва на гости 1-2 пъти в месеца и така. Даже татко си има и приятелка и това не ми пречи

Biskfitka
11-01-2010, 10:48
Ако се развеждат не бих реагирала лошо,щом са го решили :))) Но бих останала с майка си :)

neeDaBosS
11-01-2010, 14:45
моите са разведени..така ми е 1000000000000000000000000 пъти по-добре от колкото да ги чувам как крещят.

Xriiskaa
11-01-2010, 16:06
Наще също са разведени,по-добре ми е и на мен тъка,по принцип попечителството ми е на майка ми и по закон баща ми трябва да ме вижда 2 пъти в месеца по 8 часа :-o , но аз си ходя когато искам при него :grin: Всичко си има добра и лоша страна,имам разнообразие поне когато съм при единия и при другия,понеже живеят в различни градове :grin:

ShowMeHowToLie
11-01-2010, 16:23
Амии преди 2 години чух баща ми как говори с приятелката си по телефона..Тогава не знаех че той има друга връзка казах на майка ми и тя ми каза че знае и така той почна да се прибира по рядко преди 2 седмици се разведоха а миналата събота ми каза че ще става кака т.е. ще си имат бебе :X:X:X Отвратителноп риех всичко, ноо..Нищо не зависи от мен ://

wasch0
11-01-2010, 16:38
Кофтито при мен е че никога не съм ги чувала да се карат.. Даже се целуваха, вобще не съм предполагала, че искат да се разделят. Просто мама ми каза, че се местим. Винаги съм искала да знам ЗАЩО.. попитах мама, а тя каза, че са чакали да стана достатъчно голяма, за да мога да го приема. Сега те са пирятели.. Виждам го често 2-3 пъти в седмицата.
Той не отрича, че си има приятелка и не знам как да го приемам ..
радвам се,защото като остарее няма как да се гледа сам, а ми е кофти, защото тази жена е на мястото на майка ми..

Moderatorius
11-01-2010, 19:00
Моите са си заедно вече от 20 години (дано още 3 пъти по 20 да имат :D ) и мисля, че ще го приема много трудно, ако евентуално се разведат. Имаше период на постоянни скандали, беше тежко, исках да са разделени. Сега дори не си спомням за тоя ужас и се радвам, че имат страхотни отношения :)

GossipGirl89
11-01-2010, 20:21
Мойте са се заедно вече 21 години (да са ми живи и здрави), но имаше един период, в който в нас просто беше ад. Постоянно се караха и дори на няколко пъти споменаваха думата "развод"... Въпреки че вече бях сравнително голяма много се бях уплашила да не се разделят. Толкова ми беше криво да ги слушам как по цял ден си крещят, че излизах рано сутрин и се прибирах късно вечер само и само да не ги хващам във вихъра на скандала... :? Но се радвам че се оправиха и сега всичко си е наред :)

BlackEyedPeas
11-01-2010, 20:26
Моите се разделиха още като бях малка.

PoRcHeTaTa1
11-01-2010, 20:30
Aми мойте са се развели когато съм била на 5 месеца такаче не помяна да са ми казвали.Отгледа ме баща ми за което съм му много благодарна.Сега съм на 19 и му помагам с домакинската работа със сметките...Той е имал доста вразки но никога не сам му се баркала в личния живот.Ако на него му харесва да е с този човек аз нямам нищо против. :) :) :)

wasch0
11-02-2010, 19:34
А,разбирам.. занчи всички семейства са имали труден период,едни са го преживяли само с думи за развод, а други са нямали нужната воля и търпение..

mArMaLaDkA
11-02-2010, 21:13
^ Понякога, колкото и търпелив да си, колкото и усилия да полагаш, и колкото и да се напрягаш, нещата просто не се получават. :)

Jessie
11-02-2010, 23:06
Мисля, че много бих се радвала да се разведат. Не ги понасям като се карат. Бих живяла в една много по-стабилна и спокойна обстановка. Само откъм пари въпроса не знам как би седял, но предполагам, че бихме се справили. По-добре с парични затруднения, но спокойна и без притеснения, че ще им слушам панаирите. :)

И аз така. :) Парите в нас ги осигурява майка ми, а за другото същество и една добра дума няма да кажа. Долен противен търтей. Точка. С най-голям кеф бих се изнесла (примерно в апартамент) с майка ми, да си живеем отделно, самички. Продаваме къщата, щото е на нейно (или вече мое) име - и всичко се подрежда просто идеално. Ама, уви. Нямам този късмет.


П.П. Късмет е за мен!!! Държа да си го подчертая, защото не на всички би им било хубаво да да в такова положение.

beyonce2121
11-03-2010, 07:58
Наще са заедно. :) .Не мисля, че бих приела трудно развод, но за сега няма поводи да се разделят. :)

130995
11-03-2010, 17:33
Наще са заедно от 15 години...винаги съм го казвала разведат ли се, няма да пожелая да ги видя някога пак...отивам да живея при баба и деди и тва е..

wasch0
11-03-2010, 17:35
^ Понякога, колкото и търпелив да си, колкото и усилия да полагаш, и колкото и да се напрягаш, нещата просто не се получават. :)

Мда, чела съм й случаи с побоища,пияници, тогава наистина е неизбежно. Но се чудя на моите родители.. скарали се два,три пъти еми нормално е :?

WhereAreYouNow
11-03-2010, 19:42
Моите се разведоха, когато бях на 7-8 и всъщност правех, каквото мама ми кажеше и донякъде беше по-добре, защото нищо не зависеше от мен. Иначе всички вие дето викате по-добре ще ми е да се разведат и по-добре ми е така- не е вярно. Замислете се как бихте се чувствали, ако сте си семейство и всяка вечер сте на масата. В последствие аз и майка ми се преместихме в София, защото тя си хвана приятел, който е от Италия и понеже там има летище им беше по-лесно да се виждат и бизнес започнаха. Та така нямам време да се виждам с баща ми, понеже живее в друг град. Виждам го само през ваканциите. Той се ожени преди няколко години. Имам си полусестра дето е на 4. Донякъде ми е по-добре да знам, че не е сам, защото преди му беше много зле, а пък и не може да готви горкия. :D И другата жена не е на мястото на майката. Тя е просто нов човек в живота и понякога сами можете да видите, че ако си направите труда да я опознаете, невинаги е злата мащеха от Пепеляшка.

WaterLilly
11-03-2010, 20:48
Иначе всички вие дето викате по-добре ще ми е да се разведат и по-добре ми е така- не е вярно.
Говори за себе си.

SunshineGirl317
11-04-2010, 07:41
Моите се разделиха още като бях малка.

Teenprblem
11-04-2010, 18:45
Аз не помня да са ми го казвали бях малка не че сега не съм де. .на 13 съм но .. не помня да са ми казвали че са разведени аз тогава незнаех понякога като питах и те ми казват че отдавна са .. и ние жиеем с майка ни..преди ходихме всяка седмица от Петък до Неделя да стойм . . после започнахме само в Петък да ходим и в Събота да се прибираме после само Петък ходехме след това един ден в седмицата но не в Петък .. 8-) после пък веднъж в Месеца ..и сега е така само аз ходя при него за няколко часа и .. не ми е мъчно за тях .. но майка ми има връзка с мъж който не е българин и го познаваме от около 5 години не говори български но .. те се ожениха тази година и така .. .извинете за този роман които написах .. :oops:

BlueKnife
11-06-2010, 06:18
имало е периоди, в които съм искала да се разведат, други, в които не съм могла да си представя кво ще стане, ако се.. но като цяло толкова много пъти се е говорило за развод, че нищо не може да ме шокира.. в момента ми е почти се едно дали ще се разведат и без това си живеят като такива. единствено не ми се ще, щото майка ми си мисля, че ще го приеме много, много тежко.

ludiqtzubar96
11-15-2010, 16:49
А мойте един път щяха да стигнат-скараха се за нещо дребно и баща ми се изнесе за месец.Тамън подготвяха делото и се събраха една вечер и аз им извиках-"Абе вие сте по-прости от децата.Да се разведете заради една изгоряла кърпа,която струва 5 лева.Ей ви ги на(сложих ги на масата)и замълчах".Те като се прихнаха да се смеят и се разбраха и не се разведоха.До ден днешен ми повтарят думите-"По-прости сте от децата"

MegiBoOm
11-15-2010, 17:01
надявам се да не попадна в подобна ситуация.

+1 :neutral:

Vikito0o
11-15-2010, 17:05
Мойте не са разведени,но не живеем заедно.Аз съм при мама :)

Sigrina
11-15-2010, 20:44
Когато бях на 10 попитах мама защо не се разведат с баща ми след като нон стоп се карат и след 2 месеца вече бяха разведени. Оказа се, че са се търпяли заедно само заради мен. Не са ме питали при кой искам да оставам, кофтито беше само, че баща ми ми говореше за майка ми, че тя е виновна, че му е изневерявала и т.н., а майка ми ми говореше за баща ми, че той е виновен и че той й е изневерявал...
Адски смешна и нелепа картинка, но кво да се прави... до ден днешен не са си проговаряли, вече десетина - единадесет години. Шанс :)

Това поне ме е научило да мисля с главата си преди да правя каквото и да било. Особено семейство.

c0ol133
11-19-2010, 11:08
Моите се разделиха още като бях малка.

xoxi
11-19-2010, 12:30
Моите имаха такъв период преди време. Говореха за раздяла (не развод, а временна раздяла), но добре, че не се стигна до там. Баща ми премълчаваше и криеше всичко, но майка ми споделяше с мен какво става. Този период на мен ми беше по-труден, отколкото на тях. Какъв стрес съм изживяла само аз си знам. Ако някой ден ми кажат, че ще се развеждат, не бих го приела добре. Те просто са един за друг и няма начин да си ги представя с други хора. Не бих могла и да избера при кой ще остана.

CookieMonster
11-19-2010, 13:49
Ако родителите ви са разведени, как ви го казаха? Вие как го приехте? Как щяхте да реагирате ако те имаха нова връзка? ..
А ако имате здраво семейство, как бихте реагирали ако ви кажат, че се разделят?
По принцип наще не са много единни и не вземат решенията си заедно. Всеки ме възпитава както иска, макар че повече се доверявам на майка ми. Ако се разведат едва ли ще остана в този град.. Може да се очаква, но не бих искала. Щях да се чувствам ужасно. Иска ми се да завърша поне образованието си в училище тук и после да замина някъде, отколкото още преди да съм станала на 20 г..

marin4itu
11-19-2010, 17:08
Наще скоро имаха период дето баща ми се беше изнесъл и не си говориха 1 седмица. Дойде ми като гръм от ясно небе. През това време и двамата ми споделяха на мен, защото брат ми е по-малък ( аз съм на 18, а той на 12). А пък аз трябваше да се държа пред брат ми, защото и на него не му беше лесно. И всъщност аз се чувствах като че ли бях възрастната и аз казвах на наще, че няма да им бъда посредник и така се събраха една вечер и си поговориха и тати се прибра. Но винаги ще съм наясно, че истинско семейство вече нямам, дори да сме под един покрив всичките...


Всичките тия разводи и караници според мен, се дължат на липса на кореспонденция между двама уж възрастни хора.

FernandoTorresIkerCasilla
11-19-2010, 18:49
Моите са разведени от 10 години .. Аз съм на 12, и не помня нищо .. Понякога ми е тъпо, защото искам да са заедно ноо .. Не зависи от мен .. От друга страна - Майка ми е омъжена, а баща ми смени 2 жени .. Не е толкова зле .. :)

CryToDie
12-25-2010, 17:41
надявам се да не попадна в подобна ситуация.
+ :) И аз :)

VeliCullen
01-21-2011, 17:45
Имаше един период преди около две години-те постоянно се караха,а аз като ги слушах просто...абе с две думи - седях в съседната стая и плачех.От време на време чувах нещо като "развод" и съвсем ми ставаше зле.Миналата година се роди сестра ми и от тогава почти не ги чувам да се карат,освен някой малки изключения.Иначе ако се бяха разделили просто не знам при кого щях да ида и как изобщо щях да го преживея.

fanpire
01-22-2011, 15:40
Мойте са заедно повече от 20 години.Имало е моменти когато мама се караше с тати и е заминвала за 1 седмица при майка си тоест баба ми.Но това беше много одавна.Преди когато мама се караше с тати казваше,че стои тука само заради мене,обаче аз знам,че не е така.Познавам я много добре и знам,че обича баща ми,както и той нея.Близките 3-4 години са нямали сериозни скандали само спречкавания.И се радвам,че все още са си заедно :) А ако ми кажат,че се развеждат бих го приела много трудно,защото ги обичам и двамата страшно много...

RaisedOnRock
01-22-2011, 17:44
Ми карали са се,и за развод се е говорило,но сега са в добри отношения. Но всъщност ми е все едно-сдобрени,скарани,разделени ,не ми пука толкова,защото не ги чувствам близки.

kyka1
01-22-2011, 18:59
А ако имате здраво семейство, как бихте реагирали ако ви кажат, че се разделят?
Ще ги убедя да поговорят и да се съберат.Но мисля, че няма да се стигне до там :) Или поне се надявам :?

gevitooo
01-22-2011, 20:16
Беше преди 4-5 години. Така е най-добре за всички. С баща ми се виждам 2-3 пъти годишно, но чесно да кажа не ми липсва. Сигурно си има приятелка, но не знам. Аз живея с майка си, тя си има приятел чужденец, радвам се за нея и я подкрепям, защото и двете преживяхме 11 годишен ад (уж заради мене се сдържаше да не се разведе, а всъщност май по-добре е било даже мнооого по-рано), сега както си е така си е най-добре. :) :) :) :)

weber98
01-22-2011, 20:45
Майка ми и баща ми са разведени , трудно преодолях това, даже за мен беше много трудно . Толкова много обичах семейството си и не знам как да възприема този факт, че наще са разведени :( Не помня точно как ми го казаха, но и не иска да помня , толкова много ревах тогава .. Ние бяхме много хубаво семейство, не знам изведнъж как стана, родителите ми почнаха да се карат през ден и решиха, че ще е най - добре и за мен и за тях да се разделят .. Така с майка ми си дойдохме в българия (бтв аз първо първо живеех в Италия, баща ми е италианец а майка ми българка) и аз за първи път уча в България, до преди 2 години учих в Италия. Сега всяко лято ходя при баща ми, но още не мога да го преодолея това. Но знам, че те няма повече да се съберат и да искам и да не искам трябва да свиквам. Тук с майка ми си направихме нов живот, но все пак ми липсва дома ми, приятелите ми и най- вече онова семейство, което бяхме преди :(

nymphadora
01-23-2011, 11:53
Не са разведени,но много пъти са се карали и делили.И аз като Jessie и WaterLilly искам да съм си само с мама,но няма да се справим сами с финансите,още повече,че от догодина почвам с уроците и там трябват пари.С баща ми хич не се разбирам,но няма какво да направя,майка ми си го обича,както и той нея по свой начин..

tamy
01-24-2011, 19:14
Майка ми и така нареченият ми ,,баща'' са пред развод. Живея с мама и кака при баба ми и дядо ми. Ще се развеждат, за мен е мноого по-добре, мразя безкрайните скандали, не мога да издържам. Въпреки, че със сигурност ще остана при майка ще ми е мъчно за баща ми, защото си е моя тати. Откакто се помня в нашето семейство има огромни скандали, ежедневни, но аз бях малка. Сега се разделиха. Баща ми съсипа майка ми, както и мен с двете ми сестри, но все пак си го обичам... :-#

bunnyx3
02-04-2011, 20:47
Не искам и да си помислям да попадам в такава ситуация... :( не мисля, че бих го понесла леко... :(

kombarka
02-04-2011, 21:33
Бях на 7 години. Нормално е да го приема леко и дори да не осъзная за какво става въпрос. Както и да е, след 9 години все още ги обичам и двамата.