JoyBoy
11-02-2010, 15:55
Беше студена,дъждовна нощ.Валеше силно.Пътят беше мокър.Светлините от дървените лампи на пътя бяха толкова мъгляви ,че не можеше да се види 2 метра напред.Този път,всъщност единственият път минаваше през центъра на гората.Един човек вървеше по сенчестия път.По-рано този ден човекът си бе помислил,че ще спести време ако мине през гората.Изведнъж видя стара дървена табела.На табелата пишеше Даркшайър(Тъмното графство).
Мъжът продължи по пътя.След малко стоеше в центъра на малко село.Не беше много голямо...може би 20 къщи,а се наричаше графство.Той се подсмихна при тази мисъл.Две от къщите се отличаваха от другите,бяха по-големи.Една от сградите беше църквата,имаше висока кула с часовник отгоре.Също така имаше и 2 големи факли от двете страни на вратата на църквата.Мъжът се зачуди,защо факлите бяха толкова големи.Толкова големи факли можеха да светят със седмици.Сега разбираше.Това мрачно място не беше виждало слънце в продължение на седмици,месеци,години или може би никога въобще.Другата голяма къща имаше надпис над вратата.Беше трудно да се прочете през тази гъста мъгла,но когато мъжът се приближи ясно се четеше "Страноприемница Даркшайър".
Когато мъжът отвори вратата,той се озова в малка стая с пет маси в центъра,бар в ляво и стълбище в дясно,което очевидно водеше до втория етаж.Страноприемницата беше пълна с хора.Някои от тях играеха на карти,други просто си говореха.На една от масите седеше стар човек с шапка на главата.Мъжът реши да седне до него.
-Здравейте.-поздрави мъжът
-Здравей.-отговори стареца-не съм те виждал в селото,сигурно си чужденец?
-Да.Сутринта реших да мина през гората и се озовах в това село.
-Ако ми купиш питие ще ти разкажа една история-каза стария човек.
Мъжът реши,че историята ще е интересна,пък и нямаше какво друго да прави.Поръча две уискита.Стареца се наведе към него:
-Обичаш ли истории за призраци?
-Ами...всъщност не вярвам в призраци.
-Ще трябва да повярваш,защото тази история е истинска-каза стария човек.-На север от тук има малка къща.Преди време там живееше едно семейство.Бяха четирима.Двама братя и родителите им.Живееха щастливо...до една съдбовна нощ.Братята чули ужасяващ вик от стаята на родителите им.Когато стигнали до стаята,ги очаквала ужасяваща гледка.Родителите им висели във въздуха и нещо ги разкъсвало.Нещо невидимо ги разкъсвало на парчета.Убивало ги живи.Навсякъде имало кръв.Злата сянка не спряла,докато не оставила само кървави кости след себе си.Братята не можели да повярват на очите си.Един от тях паднал на колене и започнал да плаче.Тогава изведнъж другия брат паднал на земята.Мъртъв.Оцелелият брат стоял в стаята,гледайки мъртвото си семейство и не спирал да плаче.На следващата сутрин то погребал семейството си,заедно с цялото им съкровище.-стареца отпи глъдка уиски-а от мен да знаеш,те бяха богати хора.От тогава насам никой не е чул нищо за оцелелия брат.Някой казват че се е самоубил,но никой не знае.
-Хубава история,старче.Благодаря,н трябва да вървя.Сбогом!
-Сбогом!-каза стареца и се усмихна.
Мъжът беше беден човек.Реши че си струва да потърси съкровището,пък и не вярваше на останалата част от историята...тази за призрака.Насочи се на север от селото.След около 20 минути той откри къщата.Приближи се и видя гробище отстрани.Очевидно беще гробището на семейството.Имаше 2 надгробни камъка и крипта.На камъните пишеше Мама и Татко.Мъжът потрепери.Ставаше по-тъмно,а маглата-по-гъста.Помисли си,че ако има съкровище,то трябва да е в криптата.Когато се приближи,той видя надпис на вратата на криптата : "И нека света задоволи твоя глад"Вратата се отвори с призрачно скърцане.Мъжът усети студ.В центъра на криптата имаше ковчег.Беше осветен от луната.С всяка следваща стъпка студът се усилваше.Мъжът застана до ковчега и пое дълбоко въздух.Натисна силно и започна да отмества капака.Докато го местеше усети мистериозно присъствие.Огледа се.Нямаше никой.Когато накрая успя да отмеси капака,подскочи от изненада.На дъното имаше само лист хартия.Мъжът я взе и я поднесе към лунната светлина,за да разчете написаното.
"Писание на обречения"
"Един ден открих дневника на брат ми.Когато го прочетох бях ужасен.Открих,че брат ми е зъл магьосник и че планире да убие семейството ни.Помислих,че е шега,но по-късно същата нощ разбрах,че не е.Този,който чете този лист може би се чуди как съм написал това.След като брат ми ме уби.той ме превърна в кръвожадно зомби.Каза ми,че ще привлича хора към това място,за да задоволи глада ми."
Мъжът пусна хартията.Изведнъж си спомни стареца в страноприемницата.Сега разбираше кой е той.Странника потрепери.Беше уплашен до смърт.Погледна земята пред себе си.Видя огромна сянка да се промъква зад него.Изведнъж ужасяващ вик отекна в нощта.
Няколко месеца по-късно
Един мъж влезе в страноприемницата.Беше пълно с хора.Забеляза самотен старец с шапка на главата и реши да седне до него.
-Здравейте.-каза странника
-Здравей.-поздрави го стареца.
-Обичаш ли истории за призраци?
Мъжът продължи по пътя.След малко стоеше в центъра на малко село.Не беше много голямо...може би 20 къщи,а се наричаше графство.Той се подсмихна при тази мисъл.Две от къщите се отличаваха от другите,бяха по-големи.Една от сградите беше църквата,имаше висока кула с часовник отгоре.Също така имаше и 2 големи факли от двете страни на вратата на църквата.Мъжът се зачуди,защо факлите бяха толкова големи.Толкова големи факли можеха да светят със седмици.Сега разбираше.Това мрачно място не беше виждало слънце в продължение на седмици,месеци,години или може би никога въобще.Другата голяма къща имаше надпис над вратата.Беше трудно да се прочете през тази гъста мъгла,но когато мъжът се приближи ясно се четеше "Страноприемница Даркшайър".
Когато мъжът отвори вратата,той се озова в малка стая с пет маси в центъра,бар в ляво и стълбище в дясно,което очевидно водеше до втория етаж.Страноприемницата беше пълна с хора.Някои от тях играеха на карти,други просто си говореха.На една от масите седеше стар човек с шапка на главата.Мъжът реши да седне до него.
-Здравейте.-поздрави мъжът
-Здравей.-отговори стареца-не съм те виждал в селото,сигурно си чужденец?
-Да.Сутринта реших да мина през гората и се озовах в това село.
-Ако ми купиш питие ще ти разкажа една история-каза стария човек.
Мъжът реши,че историята ще е интересна,пък и нямаше какво друго да прави.Поръча две уискита.Стареца се наведе към него:
-Обичаш ли истории за призраци?
-Ами...всъщност не вярвам в призраци.
-Ще трябва да повярваш,защото тази история е истинска-каза стария човек.-На север от тук има малка къща.Преди време там живееше едно семейство.Бяха четирима.Двама братя и родителите им.Живееха щастливо...до една съдбовна нощ.Братята чули ужасяващ вик от стаята на родителите им.Когато стигнали до стаята,ги очаквала ужасяваща гледка.Родителите им висели във въздуха и нещо ги разкъсвало.Нещо невидимо ги разкъсвало на парчета.Убивало ги живи.Навсякъде имало кръв.Злата сянка не спряла,докато не оставила само кървави кости след себе си.Братята не можели да повярват на очите си.Един от тях паднал на колене и започнал да плаче.Тогава изведнъж другия брат паднал на земята.Мъртъв.Оцелелият брат стоял в стаята,гледайки мъртвото си семейство и не спирал да плаче.На следващата сутрин то погребал семейството си,заедно с цялото им съкровище.-стареца отпи глъдка уиски-а от мен да знаеш,те бяха богати хора.От тогава насам никой не е чул нищо за оцелелия брат.Някой казват че се е самоубил,но никой не знае.
-Хубава история,старче.Благодаря,н трябва да вървя.Сбогом!
-Сбогом!-каза стареца и се усмихна.
Мъжът беше беден човек.Реши че си струва да потърси съкровището,пък и не вярваше на останалата част от историята...тази за призрака.Насочи се на север от селото.След около 20 минути той откри къщата.Приближи се и видя гробище отстрани.Очевидно беще гробището на семейството.Имаше 2 надгробни камъка и крипта.На камъните пишеше Мама и Татко.Мъжът потрепери.Ставаше по-тъмно,а маглата-по-гъста.Помисли си,че ако има съкровище,то трябва да е в криптата.Когато се приближи,той видя надпис на вратата на криптата : "И нека света задоволи твоя глад"Вратата се отвори с призрачно скърцане.Мъжът усети студ.В центъра на криптата имаше ковчег.Беше осветен от луната.С всяка следваща стъпка студът се усилваше.Мъжът застана до ковчега и пое дълбоко въздух.Натисна силно и започна да отмества капака.Докато го местеше усети мистериозно присъствие.Огледа се.Нямаше никой.Когато накрая успя да отмеси капака,подскочи от изненада.На дъното имаше само лист хартия.Мъжът я взе и я поднесе към лунната светлина,за да разчете написаното.
"Писание на обречения"
"Един ден открих дневника на брат ми.Когато го прочетох бях ужасен.Открих,че брат ми е зъл магьосник и че планире да убие семейството ни.Помислих,че е шега,но по-късно същата нощ разбрах,че не е.Този,който чете този лист може би се чуди как съм написал това.След като брат ми ме уби.той ме превърна в кръвожадно зомби.Каза ми,че ще привлича хора към това място,за да задоволи глада ми."
Мъжът пусна хартията.Изведнъж си спомни стареца в страноприемницата.Сега разбираше кой е той.Странника потрепери.Беше уплашен до смърт.Погледна земята пред себе си.Видя огромна сянка да се промъква зад него.Изведнъж ужасяващ вик отекна в нощта.
Няколко месеца по-късно
Един мъж влезе в страноприемницата.Беше пълно с хора.Забеляза самотен старец с шапка на главата и реши да седне до него.
-Здравейте.-каза странника
-Здравей.-поздрави го стареца.
-Обичаш ли истории за призраци?