SuNsEt
11-02-2010, 19:06
Минаха се 2 месеца от раздялата ми с М.Мисля,че това е човека,който съм обичала най-много до сега и който същевременно ме нарани невероятно.Ставам и си лягам с мисълта за отмъщение.Да почувства тази огромна болка,която ми причини и която все още действа върху мен...Представям си как му го връщам,как го боли...
Същевременно се опитвам и да продължа напред.Истината е че точно една седмица след като скъсахме вече бях с друг,но се опитвах да намаля болката,а и нещата с онзи свършиха много бързо.Появи се друго момче,което до колкото виждам иска да е с мен и знае,че съм била много наранена.Тук е един от проблемите:не мога да се отпусна с него...страх ме е да не почувствам болка и от него.Той вижда това и е търпелив,но напоследък е много зает и се чуваме рядко и си мисля дали да градя някакви надежди,че той ще може да ми помогне да забравя.Не знам какво ми става...Опитвам се да изтрия спомените ми с М. и да продължа напред,но не става!
Когато се прибрах от 1та среща със новото момче в нас си мислех само как е минало и бях щастлива,точно тогава М. ми звъня 4 пъти продължително,но ...се вцепених и не можех просто да вдигна.Не исках и не можех да говоря с него,не бях готова още.Мина се време бях започнала да се пооправям съвсем мъничко...да си мисля за новия,но една вечер М. ми поиска приятелство във фейсбук.Чудех се какво става и му писах ЛС какво иска...Тогава той каза,че имал да ми казва нещо и трябвало да го приема в скайпа за да ми обясни.Писа ми там за да го приема,но аз не исках и му казах да казва каквото има и че не е в състояние да поставя правила след всичко,което ми причини.Почувствах се толкова гадно колкото и преди..онези топли и студени вълни,вкоченяване на ръцете и треперене.Сякаш не ми достигаше въздух,но се опитвах да бъда силна.Та...това,което ми писа в общи линий беше първо да го приема в скайпа и щял да ми каже.Приех го най накрая при което той:
-Ха ама ме прие,нали?Ами ще ти кажа по-късно.
-Кажи ми сега(казвам аз).
-Не бе...нямам кво да ти казвам...ше ти кажа по-нататък ;)
-Няма да има по-късно(аз)
-Ще има
-Не ..кажи ми сега и без това ще те блокна
-Няма да посмееш
-Ще ми кажеш ли или не?Ако е не тогава сбогом
-Споко (и нещо си там...не помня точно кво написа)
-НЕ.
След което го блокнах.Вечерта спах добре...сякаш това беше ключовия момент,който съм чакала и повече няма да мисля за него.На сутринта виждам,че още вчера ми е писал във фейсбук "Ти губиш" при което аз "Ти загуби преди доста време,а аз така или иначе нямам и какво да спечеля от теб" -и това беше.Търсеше ме може би за нещо...не знам какво може би да ми върне и парите,които ми дължи(макар,че не ги искам вече).Днес непознат номер ми е звънял-когато той няма пари в телефона звъни или клика от други номера...не знам дали е бил той.
Как се забравя всичко това?Как се продължава напред?Опитвам се с големи усилия...но толкова ми е гадно,че дори думите на новото момче не преминават през мен.Сякаш половината ми сърце е ледено.Какво значеше този цирк онази вечер?Дали той все още мисли за мен или вече ме е забравил?На профила му пишеше,че е обвързан...Не ме интересува толкова това,просто ...как трябва да подходя за да мога най-накрая да дишам спокойно...?
Същевременно се опитвам и да продължа напред.Истината е че точно една седмица след като скъсахме вече бях с друг,но се опитвах да намаля болката,а и нещата с онзи свършиха много бързо.Появи се друго момче,което до колкото виждам иска да е с мен и знае,че съм била много наранена.Тук е един от проблемите:не мога да се отпусна с него...страх ме е да не почувствам болка и от него.Той вижда това и е търпелив,но напоследък е много зает и се чуваме рядко и си мисля дали да градя някакви надежди,че той ще може да ми помогне да забравя.Не знам какво ми става...Опитвам се да изтрия спомените ми с М. и да продължа напред,но не става!
Когато се прибрах от 1та среща със новото момче в нас си мислех само как е минало и бях щастлива,точно тогава М. ми звъня 4 пъти продължително,но ...се вцепених и не можех просто да вдигна.Не исках и не можех да говоря с него,не бях готова още.Мина се време бях започнала да се пооправям съвсем мъничко...да си мисля за новия,но една вечер М. ми поиска приятелство във фейсбук.Чудех се какво става и му писах ЛС какво иска...Тогава той каза,че имал да ми казва нещо и трябвало да го приема в скайпа за да ми обясни.Писа ми там за да го приема,но аз не исках и му казах да казва каквото има и че не е в състояние да поставя правила след всичко,което ми причини.Почувствах се толкова гадно колкото и преди..онези топли и студени вълни,вкоченяване на ръцете и треперене.Сякаш не ми достигаше въздух,но се опитвах да бъда силна.Та...това,което ми писа в общи линий беше първо да го приема в скайпа и щял да ми каже.Приех го най накрая при което той:
-Ха ама ме прие,нали?Ами ще ти кажа по-късно.
-Кажи ми сега(казвам аз).
-Не бе...нямам кво да ти казвам...ше ти кажа по-нататък ;)
-Няма да има по-късно(аз)
-Ще има
-Не ..кажи ми сега и без това ще те блокна
-Няма да посмееш
-Ще ми кажеш ли или не?Ако е не тогава сбогом
-Споко (и нещо си там...не помня точно кво написа)
-НЕ.
След което го блокнах.Вечерта спах добре...сякаш това беше ключовия момент,който съм чакала и повече няма да мисля за него.На сутринта виждам,че още вчера ми е писал във фейсбук "Ти губиш" при което аз "Ти загуби преди доста време,а аз така или иначе нямам и какво да спечеля от теб" -и това беше.Търсеше ме може би за нещо...не знам какво може би да ми върне и парите,които ми дължи(макар,че не ги искам вече).Днес непознат номер ми е звънял-когато той няма пари в телефона звъни или клика от други номера...не знам дали е бил той.
Как се забравя всичко това?Как се продължава напред?Опитвам се с големи усилия...но толкова ми е гадно,че дори думите на новото момче не преминават през мен.Сякаш половината ми сърце е ледено.Какво значеше този цирк онази вечер?Дали той все още мисли за мен или вече ме е забравил?На профила му пишеше,че е обвързан...Не ме интересува толкова това,просто ...как трябва да подходя за да мога най-накрая да дишам спокойно...?